Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Тони44

Какво да правя ,провалих всичко

Recommended Posts

Въпросът ми е свързан с човек,с когото се срещах известно време,всичко вървеше гладко до момента,в който аз се влюбих.Той ме харесваше много,всичко беше прекрасно.В един момент обаче аз като че ли влязох във филм.Няколко дни се държах прекалено емоционално,панирах се,че като е ангажиран и не ме търси това означава,че не се държи достатъчно отговорно към мен,че не ми обръща внимание,обвинявах го,че ме е заблудил,че не държи на мен,че не ми го показва,че не постъпва коректно,накратко казано пришпорих нещата,бях агресивна,накрая просто си признах,че се държа така,защото съм влюбена...много глупав подход от моя страна,осъзнавам го,та ние дори нямахме все още връзка...той се отдръпна.Стана студен.За да избегна да бъда изоставена и игнорирана първа,прекратих отношенията. Той не ме потърси.Моята несигурност и грозно държание го отблъснаха.Видяхме се случайно след седмица,аз все пак реших да му пиша след това,за да се извиня и да му кажа,че за мен всичко е вече минало,забравено и си пазя само хубавите спомени от преживяното,но той ми отвърна,чак сега ли осъзна как се държиш,че в неговата глава пък не е толкова розово.Обясних,че неговото отдръпване съм го приела за безразличие,но той каза,че аз винаги си вадя моите си изводи и няма какво да ми обяснява,ако държеше на мен щеше да се опита да ми обясни поне.Според него моят опит да оправя всичко явно е бил да се държа агресивно,нападателно и дори като е решил да даде шанс ,аз пак съм се държала избухливо,това го отблъсквало страшно много.Бил ядосан.Накрая го му казах,че щях да се радвам ако поне веднъж ми е показал,че ме иска,да се бори за мен...а той каза в какво ме обвиняваш,аз не съм казал,че искам приятелка. Не отговорих нищо,оставих нещата така. Права ли съм да смятам,че ако имаше нещо към мен щеше по друг начин да протече този диалог.Знам,че ще кажете намери си друг,остави,забрави и т.н. но аз не мога така лесно да се откажа.Какво се случи,загубена кауза ли е,да се боря ли и как,не искам да правя повече глупави ходове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 11 часа, Тони44 каза:

Знам,че ще кажете намери си друг,остави,забрави и т.н. но аз не мога така лесно да се откажа.Какво се случи,загубена кауза ли е,да се боря ли и как,не искам да правя повече глупави ходове.

Аз бих казала - разбери себе си, преди да очакваш друг да го направи. Фокусът ти е върху другия човек, а всъщност... Имаш да опознаваш себе си. 

Приеми ситуацията като фенерче, което осветява сенчици в теб, показва ти ги. Там гледай - накъдето свети фенерчето.

преди 11 часа, Тони44 каза:

той се отдръпна.Стана студен.

 

преди 11 часа, Тони44 каза:

приела за безразличие

Казваш, че е студен и безразличен - значи ти всъщност искаш такъв партньор, така ли? Или се надяваш, че ще се промени, на което аз лично не бих разчитала. 

преди 11 часа, Тони44 каза:

пришпорих нещата,бях агресивна,накрая просто си признах,че се държа така,защото съм влюбена...

Защото ти липсва увереност по-скоро. И точно натам свети фенерчето.. ;)

преди 11 часа, Тони44 каза:

Какво се случи,загубена кауза ли е,да се боря ли и как,не искам да правя повече глупави ходове.

Понеже искаш съвет - аз лично бих пуснала, не бих се борила. Да си блъскаш главата в стената, се оказва неплодотворно и в един момент осъзнаваш, че няма разбиване. Не и с блъскане и борба...

Има едно банално казване, но пък много смислено - ти правиш 10 крачки, и другият прави 10 крачки, за да се срещнете по средата. Ако някой не направи своите крачки - балансът се разпада, а след това следват доста други разбалансирания... 

Не твърдя, че когато е трудно, "правилният" ход е да си тръгнем. Но когато тази трудност е обект на справяне само за единия, а другият е неприсъствен, незаинтересован, смисълът се разпада. 

 

А и глупави ходове няма. Точно от толкова ходове имаме нужда, колкото докато не се научим как да се отнасяме КЪМ себе си. Ако си искрена, открита, любяща към теб самата, ще си такава и към останалите. И познавайки собствения си вътрешен свят, ще кореспондираш по-успешно и с външния. :)

 

Заслужаваш човек, който те обича, който също проявява грижа за отношенията ви и това личи - но първо бъди обичаща и грижовна в отношенията си с ТЕБ. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се за историята на моите родители.Майка ми толкова време е била безразлична,въобще не е желала да имат общо,баща ми се е борил за нея година.В момента,в който се е отказал и е продължил напред...тя е осъзнала,че всъщност май този човек и липсва.Дала е шанс на нещата.Има и такава развръзка? 

Редактирано от gergana92

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не само ти си объркан/а. Аз също. Обикновено най-напред искам да разбера дали говоря с жена или с мъж. Случайно или не, с теб това не е много ясно. Дали пък посланията, които излъчваш, не са също толкова противоречиви по отношение на общуването, както по отношение на пола ти? (Дори признаването на третия пол не спестява необходимостта от изграждането на идентичност...)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, дори сега Тони44 да се плесне по челото, че по погрешка се е регистрирал с мъжки профил, посланието вече е изпратено... за който има очи да чуе...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×