Jump to content
Порталът към съзнателен живот
gergana92

Изкуството да съблазняваш,Робърт Грийн

Recommended Posts

Прочетох книгата на един дъх и съм впечатлена.Бавно и ненатрапчиво,чисто приятелски навлез в живота на обекта.Наблюдавай и анализирай.Не слушай толкова какво казва,а обръщай внимание на другите знаци.Установи така да го кажем слабите места,скритите фантазии и копнежи.Тези празнини,които имат нужда да бъдат запълнени.Прави комплименти именно във връзка с тези "дупки".Поетизирай своето присъствие и бъди фантазията,която мечтае да изживее.Създай сигурност и комфорт,след което се отдръпни.И още много други подробности.Излиза,че ако познаваш добре хората,психиката,с привлекателна визия,правилната стратегия можеш да спечелиш всеки човек.Прилагайки ги виждам,че тези тактики наистина работят.Доста повече отколкото когато подхождаш чисто,искрено...но в мен стои едно чувство,че ми е някак неестествено,фалшиво.Наистина е една забавна игра,много добре работеща,но да подхождаш така изгражда нещо неистинско?Това не е ли просто една манипулация?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съблазняването, според мен, е агресия към свободата и самостоятелността на човека, когото съблазняваме. Опитвам се да си представя как някой умишлено ме съблазнява (за нещо). Преди ми ставаше неприятно - нащрек или просто гадно. Сега ми става смешно. Понякога го оставям да се пени и да си въобразява, че постига нещо. Не ги заблуждавам, че съм се съблазнила, обаче. Това би било по-голяма лъжа от тяхната. 

Мисля, че в книгата има доста полезни неща - по-скоро как да разпознаваме, че някой ни съблазнява или се опитва да ни манипулира. А иначе в тези "науки" важи едно диамантено правило - ако неумишлено навредиш на човека - връща се 1:1. Ако го направиш умишлено - 1:5. Ако направиш неволно добро на човека, връща се 1:2. Ако го направиш съзнателно и без да очакваш отплата, без да нарушаваш свободата му (то не би било добро) - 1:10. 

Така че ВНИМАНИЕ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Донка каза:

Съблазняването, според мен, е агресия към свободата и самостоятелността на човека, когото съблазняваме. Опитвам се да си представя как някой умишлено ме съблазнява (за нещо). Преди ми ставаше неприятно - нащрек или просто гадно. Сега ми става смешно. Понякога го оставям да се пени и да си въобразява, че постига нещо. Не ги заблуждавам, че съм се съблазнила, обаче. Това би било по-голяма лъжа от тяхната. 

Мисля, че в книгата има доста полезни неща - по-скоро как да разпознаваме, че някой ни съблазнява или се опитва да ни манипулира. А иначе в тези "науки" важи едно диамантено правило - ако неумишлено навредиш на човека - връща се 1:1. Ако го направиш умишлено - 1:5. Ако направиш неволно добро на човека, връща се 1:2. Ако го направиш съзнателно и без да очакваш отплата, без да нарушаваш свободата му (то не би било добро) - 1:10. 

Така че ВНИМАНИЕ!

Ако от самото начало на запознанството подходим твърде ясно и открито,със свалени карти...често завършва не особено добре.Хората все се бутат в трудното,в мистериозното.Не можем ли да приемем,че това в началото да подходиш леко стратегически,не с лоша умисъл разбира се,е просто начин да грабнем интереса на човека,така че той да ни даде шанс.Често хората дори не ти дават възможност да покажеш какво се крие в теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Често хората дори не ти дават възможност да покажеш какво се крие в теб.

Кои хора? Тези, които ние сме си избрали да "завоюваме", т.е., които сме харесали, в които сме се влюбили? Това не превръща ли тези хора в ОБЕКТИ на нашите хормони и желания? 

Защо нещото се "крие", та трябва да се покаже само на точно определен човек? За интимност ли става дума?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би, ако двама души са достатъчно подходящи един за друг и е решено да са заедно още преди да се въплътят, няма да има особено значение по - бавно или по - бързо си показват...картите. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

gergana92, задаваш много правилни въпроси, но това надали е мястото където... ще срещнеш някакво мислене. Така е, психологическата игра работи, докато ако подходиш искрено, има голям шанс за провал, ако другия вече не те играе по някакъв начин... Защото човек ултимативно е егоист и очаква да види собствените си нужди чрез другия. Тези които го отричат, често са дори още по-големи егоисти. Дори няма нужда тази игра да е на много дълбоко ниво, защото хората имат много общи черти и нужди. Примерно  всяка жена която носи грим според мен я играе - опитва се да се доближи до някакъв стандартен харесван женски образ. Мъжкото поведение също често е такава игра. Много често това се случва "естествено" чрез копиране на поведение и човек не се запитва истинско ли е, фалшиво ли е, важното е дали работи или не. Другия също очаква такова поведение тъй като е свикнал с него, и иначе си му странен. Манипулация ли е? Естествено. Фалшиво ли е? Зависи от личният ти морал... Ако си ловец и отидеш да убиеш плячката си, някой би го нарекъл "майсторство". И за повечето хора според мен си е такова. Чисто логически, чисто човешки, аналогията е доста правилна. Ако това не импонира на вътрешният ти морал, нещата са далеч по-сложни и малцина наистина виждат нишана който живота им подава да разберат нещо повече за съществуването си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В ‎6‎.‎10‎.‎2018‎ г. at 19:17, gergana92 каза:

Ако от самото начало на запознанството подходим твърде ясно и открито,със свалени карти...често завършва не особено добре.

Някой ден ще срещнеш човек, който ще те оцени и хареса такава каквато си. Внимавай да не го загубиш с тези манипулации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че хората, макар и несъзнателно, всъщност правят точно това - набързо преценяват човека срещу себе си. Някак си ни е заложено. И не само в отношенията по остта мъж-жена. Ще дам един съвсем елементарен пример. Кола удря леко друга кола. И двамата шофьори излизат с намерение да се разправят. Първото, което правят е много бързо да се преценят един друг и от това зависи в каква посока и с какъв тон ще протече караницата. На преценка подлежат всевъзможни неща като колко по-силен физически е опонентът, какво казва езикът на тялото му, какво казват очите му, каква е колата му, какви са дрехите му и т.н. Това бързо "сканиране" на другия става много бързо и несъзнателно, но ни дава идея как да се държим в тази точно ситуация с този точно човек. Разбира се изводите, които си правим (отново несъзнателно), зависят много от нашето възпитание, ценностна система, предрасъдъци, образование, житейски опит, емоционална памет, моментно емоционално състояние и какво ли още не. Та, съблазняването, както го наричате, първо е абсолютно спонтанна (и може би инстинктивна) реакция да влезеш в пълноценен контакт с някого и това не значи, че не си искрен, напротив много даже си искрен. Неискреността може би идва после, когато решиш да се възползваш от слабите места на другия. Или когато се опитваш да се представиш за нещо, което не си. Не знам. Знам само, че хората се преценяват точно както парвят животните. Мислила съм по темата и съм наблюдавала различни ситуации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съблазънта действа развратително, защото този, който се съблазнява, в него взимат участие и сърцето, и ума в низходяща степен и животът му непременно ще се изрази в една нежелателна форма. Съвременните хора съблазняват други хора или сами се съблазняват тъй като не са убедени във вярванията, които имат. Христос, Който много добре разбира този закон казва : " Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×