Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Човек_88

Методът парадоксално намерение по отношение на справянето с ПР

Recommended Posts

Здравейте,

Иска ми се да задам някои въпроси по метода, който е препоръчан от Георги Балджиев, който пише и тук, така че ще се радвам да вземе отношение по него. От краткия си досег с него имам впечатлението, че Георги е чудесен специалист и човек и мисля, че би приел да съдейства с някои насоки и пояснения. Това ще бъде от полза както за мен, така и за многото четящи, изпитващи същите проблеми. Методът е описан тук:

http://www.georgibaldjiev.com/как-да-спрем-паническите-атаки/

Казано накратко – методът се изразява в безусловното очакване, съзнателно приемане и искрено желание за влошаване на усещанията по време на паник атака. Това е метод, на който симпатизирам напълно, и искам да го следвам, но имам някои въпроси, свързани с него.

Аз лично съм се убедил, че когато с готовност очакваш ПА, тя наистина не идва, а когато те е страх да не дойде, самата тревожност от очакването я продуцира и тя в крайна сметка идва.

От личния си и продължителен опит и многото изчетена литература, предпочитам да разглеждам паниката и паническото разстройство като вид автоматизиран навик и страхуване от страха, а не от плоскостта на сложни научни догми. Схемата е ясна – неутрален физически стимул и/или мисъл, страх от усещането, катастрофизираща интерпретация, предизвикваща директно усилване в симптомите, оттам получаване на ПА, след което страх от получаване на нова ПА и като защитна реакция отбягване на страхуваните места и ситуации. Усещанията/симптомите също са ясни – продуцират се под въздействието на стресови хормони, които се отделят от начина на мислене, който прави кризата.

По същество, прилагайки метода, описан от Георги, изникват следните въпроси:

1.       Как да направим така, че да добием смелостта не само да се оставим на тези усещания и на самата атака, а и да искаме съзнателно да ги влошим? Обикновено в такива ситуации подсъзнателната реакция е защитна и затова се появява желание за бягство. Все едно да те гони куче, което иска да те ухапе и ти да пожелаеш да те ухапе по-сериозно. Ясно е, че при ПА нямаме обективна опасност, но усещането е точно такова и се чувстваме наистина зле. Как да „излъжем“ мозъка си, че да не се уплаши още повече, а и да пожелае да влоши всичко това? Не е ли малко странно и мазохистично? Тръгваш някъде с колата, знаеш, че ще получиш ПА и ще се чувстваш зле и да желаеш искрено това, пък даже да става и по-зле?

2.       В други ситуации, на фона на висока обща тревожност, в определени ситуации и места не стигаме до същинско получаване на ПА, а усещаме само присъствието на тревожни симптоми, които са също толкова неприятни, но не прерастват в същинска ПА. Стратегията по отношение на тях същата ли е и ако пожелаем съзнателно да ги усилим, изчезват ли?

3.       В определени ситуации, когато преминем самата паник атака, която продължава няколко минути, тревожните симптоми остават да тлеят, докато не напуснем страхуваната ситуация. Как се процедира тогава?

4.       Какво се прави в случаите, когато сме достигнали ниво, при което нямаме никакъв страх от самата ПА и от всички съпътстващи симптоми, но те просто са неприятни – например имаме световъртеж, задух, сърцебиене, гадене. Не ни е страх от тях, но са ни физически дискомфортни, докато пребиваваме в определени ситуации?

 

Онзи ден реших да опитам метода, но не можах да постигна успех. Ще Ви разкажа ситуацията, за да видим къде греша.

 

Преди 9 години преодолях социалната тревожност, от която, в напрегнати ситуации, получавах ПА и тревожни симптоми. След като я преодолях, спрях да получавам тези усещания и години наред нямах проблеми, понеже самите симптоми бяха просто айсберг на вътрешната неувереност и страхове. Тогава не ми се е налагало да се боря със самите ПА, просто реших проблема отдолу и те отпаднаха сами.

Преди половин година обаче ми се наложи да летя със самолет, където получих и преживях най-силните и тежки ПА в живота си. Докато самолетът излиташе ми се разстрои вестибуларният апарат, интерпретирах това катастрофизиращо и страховете ескалираха. Поддържаха се от невъзможността за слизане от самолета, за прекратяване на неприятните усещаня вътре. Исках веднага да сляза, да се махна и да съм на земята, за да спре всичко това. Вследствие на това, след полета развих агорафобия и в момента ме е страх да се отдалечавам от дома с кола и най-вече от места, които не мога да напусна веднага /пътуване с кола далеч, зъболекар, фризьор и т.н., преспиване на чуждо място извън града и т.н./ Ситуации, в които съм на тясно и аналогично напомнят невъзможността за бягство от ситуацията със самолета.

Та, онзи ден реших да предизвикам страха и тръгнах да пътувам сам с колата, извън града. По средата на пътя получих паническа атака, която така ме обзе, че методът за съзнателно усилване и влошаване не проработи, въпреки желанието ми. Приложих следните стратегии: 1. Индикирах и приех, че получавам ПА. 2. Опитах да я наблюдавам медитативно, без да я окачествявам както и да било. 3. В момента, в който опитах да пусна контрола и да я предизвикам, тя се усили още повече, аз се уплаших много и веднага започнах да мисля как да обърна и веднага да се върна обратно, при което всичко би изчезнало. Индикирах и някои възникващи автоматични мисли от рода на: „не мога да напусна веднага, тук няма кой да ми помогне и да разбере ако ми стане лошо, не искам да изпитвам тези неприятни усещания и т.н.

Почувствах се победен и много се ядосах, след което се прибрах до вкъщи и отидох отново до това място, с цел да получа атака отново и да се конфронтирам. Обаче бях много ядосан и гневен, а както знаем, гневът неутрализира паниката и затова не получих нищо, даже нямах и симптоми, което още веднъж показва, че когато я искаш и предизвикваш, тя не идва. Но мога ли да съм ядосан и гневен постоянно или пък да се боря? Няма как.

Целта ми е по-скоро да заместя една емоция /страх/ с друга – смелост. Методът на Георги е 100 % ефективен, но ми трябват малко насоки и съвети как да се оставя на това, за да мина „от другата страна“.?

Не искам да се фокусирам върху симптоми и усещания. Искам да обсъждаме реално работещи стратегии и да ги изпробвам. Имам огромна мотивация, просто искам да знам накъде да я насоча.

Убеден съм, че ще се получи интересна дискусия както за мен, така и за останалите. Обещавам директна обратна връзка и ежедневно експериментиране, с подробен доклад на предприетите мерки и действия.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Твоята тема отпреди няколко години в може би най-голямата  в сайта.Написаното в нея обаче не ти помогна да се справиш с проблема.Това, което ти помогна е, че създадох техники специфични само за теб, описах ти ги в писма и ....се получи.

Ако Георги или някой друг започне да ти пояснява, тази тема ще стане отново огромна, без да си получил някаква полза / ако не ми вярваш, виж колко техники сме ти дали с Орлин в предната тема и нито една не проработи/ .Не е това пътя, трябва да се обърнеш директно към колега, да работиш с него и .. ще стане.

пп За да мога да измисля, как да ти помогна, тогава, аз  изчетох  всичките ти постове и отговорите им и в двата сайта - този и  Европея.Така те опознах, видях и какво би работило при теб и какво би отхвърлил. Изобщо не е толкова просто колкото си мислиш

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав сте, но след като Георги прочете, освен хипотетичен отговор и обсъждане на написаното, може да измисли подобна техника и за мен, която да приложи в индивидуална терапия на живо.

Редактирано от Човек_88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Поласкан съм от темата на заглавието, но методът далеч не е мой... Това е прастар метод, който само използвам в работата си, но трябва да призная - той не се използва в живата работа сто процента във вида, в който е описан в сайта ми. Там материала е със следния произход:

Цитат

И трите части на този материал представляват извадка от книгата на Jeffrey L. Hammes, 2013. The Panic Switch: A Scientist and Former Sufferer’s Method for Instantly Stopping Panic Without Medication. (Преводът е направен с любезното съдействие на г-ца Станислава П.).

Хареса ми, че Джефри говори от първо лице и езика му е доста жив, не така суховат както обикновено звучи ако човек не се е сборил сам с паниката.

Току-що, Човек_88 каза:

предпочитам да разглеждам паниката и паническото разстройство като вид автоматизиран навик и страхуване от страха

И е така, и не е така... Понякога "изворите" на страха нямат нищо общо с навика на мозъка, а зависят от контекста (социален, икономически, интимен, семеен, идеен, ценностен, духовен), в който се е поставил човек(88 в случая :)).

Току-що, Човек_88 каза:

Как да „излъжем“ мозъка си, че да не се уплаши още повече, а и да пожелае да влоши всичко това? Не е ли малко странно и мазохистично?

Така е! Затова има много подготвителна кабинетна работа (по характера, промяна на отношетието към миналото и прочее).

В тази връзка и тук, публично ще изкажа моето мнение за работещият подход при теб, което съм споделял неведнъж в писмата си: ако бе срещнал или срещнеш Тодор поне веднъж, като специалист, на когото имаш абсолютно доверие, ще се отворят пътищата за ефективно приложение на десенсибилизацията. Иначе така на сухо, без да си го виждал, подсъзнанието ти няма да ти съдейсва, за да излезе от катастрофичните интерпретации. То това е всъщност психотерапията - пълна с доверие жива комуникация с водещият те към смелостта ти.

преди 15 минути, Човек_88 каза:

В други ситуации, на фона на висока обща тревожност, в определени ситуации и места не стигаме до същинско получаване на ПА, а усещаме само присъствието на тревожни симптоми, които са също толкова неприятни, но не прерастват в същинска ПА. Стратегията по отношение на тях същата ли е и ако пожелаем съзнателно да ги усилим, изчезват ли?

Бъркаш ситуативна с генерализирана тревожност. Подхода при двата вида е различен.

преди 16 минути, Човек_88 каза:

В определени ситуации, когато преминем самата паник атака, която продължава няколко минути, тревожните симптоми остават да тлеят, докато не напуснем страхуваната ситуация. Как се процедира тогава?

В контекста на цялостната работа - само и единствено в него, първите пъти просто оставяш да "изтлеят".

преди 17 минути, Човек_88 каза:

Какво се прави в случаите, когато сме достигнали ниво, при което нямаме никакъв страх от самата ПА и от всички съпътстващи симптоми, но те просто са неприятни – например имаме световъртеж, задух, сърцебиене, гадене. Не ни е страх от тях, но са ни физически дискомфортни, докато пребиваваме в определени ситуации?

Показатели са за състояние на стрес.

Случката, която ми описа на мейла с баща ти е такава ситуация - силен стрес, ситуация към която не можеш да се адаптираш. Тялото ти иска да те изкара оттам, но съзнателно можеш да спреш тези импулси. Тогава остава "борбата" с екзистенциалните въпроси - защо сме тук, какъв е смисъла на всичко, кой съм аз, какъв ще е света без мен, аз какво ще правя без света и прочее, и прочее. Обект на по-дълбока работа е от "простата" флуудинг или десенсибилизираща стратегия.

преди 20 минути, Човек_88 каза:

Почувствах се победен и много се ядосах, след което се прибрах

Кой или кои разбра/ха, че си победен?

Какво се случи в резултат на това, че важните хора, светът, те видяха слаб?

Насока за коментари в кабинета, но не и за самоанализ.

преди 21 минути, Човек_88 каза:

Но мога ли да съм ядосан и гневен постоянно или пък да се боря? Няма как.

Трябва да се бориш, да. И на мен ми се налага. Така е понякога.

преди 23 минути, Човек_88 каза:

Целта ми е по-скоро да заместя една емоция /страх/ с друга – смелост.

Смелостта не е емоция, а стратегия на поведение. Страха като емоция следва да бъде трансформиран в любов, нищо друго няма да помогне, нищо!

преди 24 минути, Човек_88 каза:

Методът на Георги е 100 % ефективен, но ми трябват малко насоки и съвети как да се оставя на това, за да мина „от другата страна“.?

С подгововка в кабинета с НЛП и хипнотични сесии. Поне аз така бих процедирал.

преди 25 минути, Човек_88 каза:

Не искам да се фокусирам върху симптоми и усещания. Искам да обсъждаме реално работещи стратегии и да ги изпробвам. Имам огромна мотивация, просто искам да знам накъде да я насоча.

Не си убедителен!

Ползвай неискането като място, от което да получиш контраста на това, което искаш и изясни за себе си какво искаш. С неискане нищо не става, но виж с ясни цели и желания - всичко е възможно!

 

В резюме - трябва да видиш на живо Тодор. Ащо ще на пазара да е, това е разковничето за теб. Казвам го на базата на информацията, която имам за това, което сте правили с него дистанционно в годините.

 

П.П. И моля те, ако има начин - промени заглавието на темата. Ще излезе в Гугъл и ще звучи претенциозно. Дай Боже някой ден да измисля нещо истински ново, тогава ще го оповестим с фанфари :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам, че трябва да се видя с Тодор на живо и го искам, но той вече не работи с пациенти и не ме приема. Много пъти го молих и убеждавах, но как да стане насила? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Промених заглавието. Успехи с парадоксалното намерение, водещо към смиреното доверие, провеждащо любовта. Тя вече разрешава нещата - не механично обаче... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Георги Балджиев каза:

Дружно и публично ще го убедим! :)

 

Да го убедим тогава!

Моите аргументи са следните:

1. Имам му пълно терапевтично доверие

2. Вече сме работили и терапията беше напълно успешна, което на подсъзнателно ниво засилва доверието ми още повече

3. Той познава моята мотивация, личност, характер и потенциал. Според него аз съм запознат с проблема повече от 90 % от терапевтите в България, а успоредно с това знае с какво огромно усърдие изпълнявах задачите системно, съвестно и отдадено.

4. Аз не съм нов клиент, който тепърва да приема и опознава, а стар, с който е имал успех и сега само трябва да се продължи процесът

5. Не съм го виждал на живо, а личното възприятие не може да бъде заменено от нищо друго - пример, невербална комуникация, въздействие и т.н

6. Проучил съм го, чувал съм и продължавам да чувам страхотни отзиви за него

7. С удоволствие бих го препоръчал и на други хора с подобен проблем

8. Доста различен е от мен, което е важна терапевтична предпоставка - първите ми впечатления бяха, че е дръпнат, студен, особняк и "дръвник", нервак, необясняващ сухар и т.н - т.е пълен мой антипод. Считам, че именно такъв антипод би бил много по-полезен в случая. Разбира се, впоследствие разбрах, че тези мои определения бяха пресилени и не напълно верни, но той все пак е доста различен от мен, а това е плюс. В момента ги изказвам в хумористичен контекст, с най-топли чувства

9. От него знам, че ако някога се случи някой пациент да получи рецидив или друг проблем, просто се виждат, правят още няколко сесии и всичко се овладява отново

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Георги, ето че прочете и сам отговора на доктора. Това е дежурният му отговор в последните два месеца. Както виждаш, няма какво да се направи.

Все пак, никой не може да бъде принуден да провежда терапия насила, нито да бъде умоляван вечно, пък бил той и един от най-добрите терапевти в България.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото се убедих, че без техники и без подходящото психично и емоционално състояние към симптома, той се усилва толкова, че става непоносим или прераства в ПА. Техниките го облекчават значително.

Пример - без техники световъртежът става толкова силен, че не мога да вървя сам, пеша. С техники спада наполовина и е неприятен, но все пак мога да вървя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Човек_88 каза:

Защото се убедих, че без техники и без подходящото психично и емоционално състояние към симптома, той се усилва толкова, че става непоносим или прераства в ПА. Техниките го облекчават значително.

Пример - без техники световъртежът става толкова силен, че не мога да вървя сам, пеша. С техники спада наполовина и е неприятен, но все пак мога да вървя.

Може би техниките са станали патерица в твоя случай. Как ще ходиш отново без нея? Пробвай да живееш с ''непоносимия'' симптом, какво толкова? Предполагам той не се изразява в разпъване на кръст. А дори да е така имай вяра...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Техниките наистина са само един инструмент.
Реалното освобождаване се постига чрез трансформация на дадените енергии, които ПА носи в себе си като ресурс.
Те могат да бъдат и често са свързани с посланията на ПА, които са:

"Животът и нещата от света не ти принадлежат, пусни контрола на егото си".
"Ти си обикновен човек, колкото и да се смяташ за уникален".
"Научи се да почиташ нещо по-висше от себе си"
"Твоето съзнание не е твоят мозък."
"Твоето интелектуално ниво може и да е по-високо от това на останалите, но това не означава абсолютно нищо."
"Само пътят на сърцето помирява поривите на главата и слабините."

"Обратното на страха не е властта, а любовта."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Стелиян Славов каза:

Техниките наистина са само един инструмент.
Реалното освобождаване се постига чрез трансформация на дадените енергии, които ПА носи в себе си като ресурс.
Те могат да бъдат и често са свързани с посланията на ПА, които са:

"Животът и нещата от света не ти принадлежат, пусни контрола на егото си".
"Ти си обикновен човек, колкото и да се смяташ за уникален".
"Научи се да почиташ нещо по-висше от себе си"
"Твоето съзнание не е твоят мозък."
"Твоето интелектуално ниво може и да е по-високо от това на останалите, но това не означава абсолютно нищо."
"Само пътят на сърцето помирява поривите на главата и слабините."

"Обратното на страха не е властта, а любовта."

Много точно и цвнно, По принцип, но и изразяващо характеристиките на човека с п.а. Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×