Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Бог учи чрез Своята любов. Бог учи чрез Своята мъдрост. Бог учи чрез Своята истина.

Recommended Posts

Цитат

Бог учи чрез Своята любов. Бог учи чрез Своята мъдрост. Бог учи чрез Своята истина.

Усмихвай се

Как разбирате това? Как точно Бог ни учи чрез своята Любов, мъдрост и истина? Можете ли да дадете пример от живота си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наслаждаваме се на красивата есен, на пожълтяването на листата... а всъщност дървото се готви да се прости с тях. Те трябва да отстъпят мястото си на новите зародиши на листата за следващата година. Ако останат на дървото, то може да умре, защото няма толкова енергия и вода през зимните месеци. Може и да се счупи под тежестта на натрупания сняг... 

Сигурно и ние трябва да се поучим от дърветата, като периодично се прощаваме със скъпи и близки за нас неща - предмети, мисли, идеи, чувства, за да "олекнем" и по-лесно минем през изпитанията и трансформациите. И разбира се, да освободим място за новите... Уроци на мъдростта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря   и за беседата . Като  чета , медитирам .Отивам в онова настроение на очарование .

Цитат

Казвате, запример: „Любов, любов, любов“. Какво нещо е любовта? Любовта е колективна дума. Вие не сте виждали любовта. Тя има двайсет и пет милиона дрехи. Най-красивите още не сте виждали. Не сте виждали любовта в нейните двайсет и пет милиона облекла. Любовта има и много обикновени дрехи, не сте виждали нейните премени като на някоя мома. Не знаете любовта на една година, на две години, на три години, на четири години, на пет, на шест, на седем, осем, девет, десет, единайсет... деветнайсет, двайсет, двайсет и една година. По някой път вие казвате, че едно време сте се влюбили. Не зная каква е била вашата любов. Ако търсите нещо от нея, не зная дали е останало нещо от нея. От тази – едновремешната любов, не е останало нищо. Сега даже се съмнявате дали сте се влюбили, или не. Някои мислите, че сте били много глупави. Някои казвате: „Толкоз будалък.“ Не всички, но някои сте се разколебавали. Сега някои от вас мислите, че като малки деца сте плакали. Едно време като малки деца сте били по-умни, отколкото сега. Като поумняхте, остаряхте. Благодарение на вашето разумно детинство вие израснахте. Сега поумнявате, но остарявате, отслабвате, нямате знание. Сегашното ви знание произвежда слабост, едновремешното знание произвежда сила. Кое е вярно? Туй, което произвежда растене, то е Божествено. Сега по човешки мислите, казвате: „Аз много зная.“ То е човешко. Когато мислиш, че не знаеш, то е Божествено. Уж не знаеш, пък растеш; уж нямаш любов, пък обичаш хората. Някой път знаеш да говориш за любовта, но я нямаш. Допуснете, че вие сте болен човек. Има десет дрехи, които трябва да ви облекат. Коя дреха бихте желали да облечете? Болен сте. Първата дреха, с която може да се излекувате. И след като се излекувате, ще съблечете ли тази дреха? Ще държите тази дреха. Дрехата, която във вас внася здраве, дръжте тази дреха, не я събличайте. Другите за друг път. Остават още девет дрехи. Те са за друг път, те са условия. Има едно детинство, което премахва всичките противоречия на живота на човека – на душата му става мирно и тихо, не се смущават мислите му какво ще стане. Туй детинство, ето какви са неговите идеи. Детинство за войната, дето хората се избиват, то е най-голямото благо в света. Когато хората се избиват, туй детинство счита, че ще дойде Божието благословение. Когато имате мъчнотии, това е Божията ръка, която повдига хората. Когато хората скърбят, това е благословение в живота. Тези, разумните, деца, човешките, искат война да няма, мъчнотии да няма, скръб да няма. То е заблуждение. Значи онази къщница, която меси хляба, да не си оцапа ръцете. Какъв хляб ще има? Онзи земеделец, който не се окалва на нивата, какво ще изкара? Онзи, който не носи мотика, да копае, какво ще направи? Ние сме се свикнали наготово: готови краставици, готови домати. Но как излизат тия домати, не искаме да знаем. Казвате: „Да дойдат доматите.“ За да дойдат доматите, трябва любов.    Усмихвай се

Да , като се оцапаш , сякаш влизаш в същината . И доматите са много повече от добре зачервени кълбета .Те са мирис , вкус . Те са история на пътя до тебе . От леко сухата и пропусклива почва , където са събирали слънце , за радост на очите и сърцето .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×