Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mecholari

Елеазар Хараш, лекции и книги

Recommended Posts

Мислех че е очевидно за търсещия истина . Истината се проверява с опитване в сърцето и с ума . Задължително и с двете ... Не се занимавам с личноста , Елеазар . Коментирам следния цитат .
 

Цитат

 

За горното Учителя казва през Елеазар Хараш:

   Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? Когато се слеят.

 

 

 

До колкото съм видял , творчеството на Елеазар е много различно по стил от беседите . Елеазар говори с маниера на источните мъдреци . И този цитат е така конструиран , насочен е към вярата и чувствата . В началото стъпва на една беседа . Но без обясненията на беседата , е неточен . Семката съдържа дървото но не е еднаква с него , има известна разлика . И от тази неточна стъпка се прескача в други области с крайно внушение --проповедника е Учителя и учението му е истина . А последното , за сливането ? Кореспондира с ,,Ако се откажеш от живота в името Божие , печелиш живот вечен " . Но без обяснения се свързва с предишното .Трябва ли да обяснявам разликата в саможертвата на самата личност и саможертвата засягаща други на около ? Пренебрегвайки мисленето , като духовност , се изпада в грешки ...направо в морални пропуски .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петър Дънов – Учителя: „Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува Цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения.

В какво отношение, частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже Абсолютно Великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“.

Из: "
Абсолютното малко и абсолютното велико"
http://beinsa.bg/beseda.php?id=643

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петър Дънов – Учителя: "У всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.

После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието, за себе си.

А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят."

Из: "Отрицателни и положителни черти на ученика"
http://beinsa.bg/beseda.php?id=435

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмите има предавателни и възприемателни станции. Такива станции съществуват и в психическия живот на човека. Представете си, че в този живот на човека има само предавателни станции, а няма възприемателни. Как мислите, какво ще бъде тогава положението на човечеството? От две хиляди години насам християнството се сили да построи възприемателни станции, чрез които хората да възприемат всичко онова, което небето им изпраща. В новата култура хората ще се снабдят вече и с възприемателни и с предавателни станции за небето. Който няма собствен телефон или телеграф, той ще бъде принуден да се ползва от тоя на своя ближен. За предпочитане е всеки човек да има свой собствен телефон, телеграф или свое собствено радио да си служи с него, когато му потрябва. Голяма привилегия е за човека да има свое собствено радио. Да има човек свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира в себе си.

Какво виждаме днес? – Всички съвременни хора възприемат истините опосредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те преповтарят какво е казал еди-кой си пророк или светия, какво са казали апостол Петър, апостол Павел, какво е казал Христос. Те само възприемат и повтарят. Ако учениците само повтарят какво е казал учителят им, а не изучават и прилагат казаното, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава, учителят пак не би могъл да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от невидимия свят е прилив към физическия свят, а възприемането от физическия свят е отлив.
Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има и предаване на Божественото от невидимия свят.

Понякога и в Божественото става отлив.
Тогава хората започват да страдат. Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание.
Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повръхностна, тя едва се издига над главата му,
но по-далеч от него не може да отиде.
Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч,
се предаде направо в невидимия свят.

Значи, практическото приложение на страданието
е това, че прави молитвата на човека интензивна,
а връзката му с Бога – здрава и съзнателна.

Ето защо всеки човек трябва да има собствено радио, чрез което да предава и да възприема телеграмите. Станциите днес са евтини и всеки трябва да прекара в себе си такава станция, чрез която да влезе в контакт с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде и съответен номер. Човек не може всякога когато пожелае да говори с една или с друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятни моменти.
В духовния свят има строго установен ред и порядък за всяко нещо. Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания.
Външно, чрез своя ум и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служат за упражнение на неговия ум и неговото сърце."

Учителят Петър Дънов
из ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ, 1916 г.
http://beinsa.bg/beseda_s.php…

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубава лекция . Говорено ни е , преди 100 години , за наше поучение .Защото е истина за мнозина ,че само повтаряме мъдростите , без да ги преработим , вътре в себе си . За това е и важно повтарянето на тези мъдрости и напътствията , да е точно . Да не се представя преразказа за оргинал , въпреки че носи истина . Да има , разграничение между думите на голямия Учител от думите на проповеника . Защото ако не държим поверените ни истини на точното им място , все едно ги няма . Те се разтварят в днешното говорене ............Но така е днес . Пророци много и всеки носи нещо . Всеки е Божи служител . Независимо какво си мисли и говори , всеки носи истина . Но частица истина . Малка стъпчица към Бога . И ако се прави на нещо познато и голямо , защо го прави .Нима другите не могат сами да се наслаждават на голямото . Нима им трябва преводач ? Или не вярва в себе си , та застава зад по големия ? Но това са расъждения на едно , материално доминирано ниво . Следователно са само бележки . Напомняне , как изглеждат нещата от вън .

А какво става в същност . За логично мислещите , може да се спомене , че не само в библията . Но и много пророци дават картина на последните времена . Там има множество духовни водачи ,  увличащи маси хора след себе си . В това няма нищо лошо ако се работеше в посока на общото сътрудничесто , в името на единния живот . Ако имаше  сътрудничество и работа в посока подобряване бита и усъвършенстването на човека . На практика , естествено/нормалните търкания , дават смъртоносни искри , във всякакъв мащаб . Всеки се провъзгласява за единствен и страни от другите . Това не може да се избегне . Може да се преодолее с търпение и разяснение . Посочване на външния вид и мотивите , така както всеки ги вижда . Неговата малка истина , да може да се напасне с някаква обща , по близка до Божествената . Ако си въобразява някой , че е само той , носител на такава . То остава , сам  да си я носи , където иска .

Важното е да се държи чист извора . Поне така , както сме го наследили . Да не го цапаме с личните си разбирания . Във това има смисъл , все още .  :)  .

пп ---- За още и по  голяма яснота :)  20 век в наличност стотици  Християнски деноминаций . Съвсем човешка работа е да се вижда през собствените очи .Трябва ли да се повтаряме ? Всеки трябва да види как става това . Да извърви тази стъпка .

Да не забравяме . Допълнение :

Цитат

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ Тоест, ако говоря с човешки и ангелски езици, хората и ангелите обръщат внимание, а Бог не обръща внимание, нищо не съм. „Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание...“ (Учителят прочете 3, 4, 5, 6 и 7 стих.) Човек, като влезе в духовния свят, човешкото знание и човешките мисли престават.
http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Трите_пътя_1943

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×