Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не съществува дълг? Какво се има предвид?


Кон Круз

Recommended Posts

преди 2 минути, kipenzov каза:

че сме И "туземци

Иронията е, че точно ти не си в тази роля. Останалото го прочетох набързо и отново много прибързани изводи. Да, има и попадения, но когато те са смесени с предположения, какво се получава? Вменяваш ми възгледи, съществуващи само в представите ти за мен. Повече нямам намерение да коментирам темата. С теб диалог не може да се получи. 

Линк към коментар
Share on other sites

Иронията е, не че аз не съм И "туземец"(което много добре съзнавам, щото чистият ум води до безчувственост, а тази смяна на полюсите усъвършенствам в момента), а се състои в това, че съм на място, в което според претенциите на името и политиката му, не се намери подход у поне един от пишешите и внушаващи познание, да се "справи" с тенденциозно представящата се личност в мое лице и да обори аргументите ми чрез собствена теза, формирана от Беседите и подкрепена със солидни аргументи, а не суеверия!!!

Така и не можете да отговорите на въпросите, които повдигам, в тезите, които застъпвам! Избягването, затварянето на теми или тоталното игнориране на въпросите не е неудобство, както си мислех, ами е защитната реакция за прикриване на неразбирането в дълбочина на информацията, застъпена в беседите, което се дължи на почти буквалното възприемане на образите и символиката. В добавка и прекрасно изградените и безкритично използвани чуждестранни езотерични парадигми, които дори няма осъзнаване каква форма на контрол на съзнанието правят.

Е как ще "се справите" с мен като търся отговори на въпроси, и то въпроси, които дори не са в съзнанието ви. Както се случва и в тази тема .

Но пък могат да се изведат такива отговори от беседите, ама уж сте чели, уж сте "лоялни" към съдържанието, а то се оказва, че просто изразявате собствената си ограничена представа, а пък различното го възприемате като "недоброжелателно", само щото не можете да разберете какво казва другия, "замъглени" от собствените ви негативни оценки за самия човек.

И това ако е "съзнателно" ...ама иначе се "сипят морализаторски оценки" за "нисше его", без да има съзнателност за собствените действия от позиция "нисше его" ( аз използвам "низше" от низост, а не "нисше" от нисък). 

Нисшите реакции са да си самовнушаваш, че някой ти "вменява възгледи", докато има споделяне на позиция, както и да проектираш собствените си недостатъци върху другите хора или пък Александровите дефиниции - "новобранец", "момчето" и т.н. все некви его-игрички. Това е реакция на личността, която се притеснява за социалното си позициониране. Животът на Персоната, който и Дънов Ви е казал, че е част от преживяването на човека на Земята, но не отразява цялостната му същност.

Тъй като предположих още по-рано, че ще "резнем" комуникацията си, те посъветвах да преразгледаш себепредставата си като изцяло "положителен герой". 

Като ще си "неосъзнат слуга" на западната културна диверсия, то ползвай масонското "Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство". А съвършенството неминуемо (или както е репликата на Агент Смит към Нео по отношение на "purpose-a"  и "cause-reaction", че става въпрос за "inevitable"- неизбежно) минава и през Сянката. Всеки стремящ се към съвършенното неизбежно минава през "Долините на Суфите"... кръгът се разширява нагоре, но и надолу...

"Дългът" е единствено към нас самите, а reaction-а са плодовете, по които можем да се самооценим.

Надявам се да не Ви е нужно много "време", за да оцените колко и какво "струва" на друг човек да "изиграва ролята" на собствената ви сянка, задавайки ви въпроси и проявявайки поведение, което да предизвика поне малко да ви се напука препечената коричка... иначе ми изкарахте вече цитати за "гордостта" и как човек се "запича" и не могат да "влезнат лъчите през прозореца"...ама "светлополярния фанатизъм" обикновено "рисува" недостатъците ни единствено върху чуждите картинки....пусто "Огледало"....

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, kipenzov каза:

място, в което според претенциите на името и политиката му, не се намери подход у поне един от пишешите и внушаващи познание, да се "справи" с тенденциозно представящата се личност в мое лице и да обори аргументите ми чрез собствена теза, формирана от Беседите и подкрепена със солидни аргументи, а не суеверия

Никой не е длъжен. И когато спреш да се вживяваш като много разбиращ от психология, може и да получиш отговор. Но ти не търсиш отговор, а потвърждение на предпилиженията си. 

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, kipenzov каза:

Така и не можете да отговорите на въпросите, които повдигам, в тезите, които застъпвам! Избягването, затварянето на теми или тоталното игнориране на въпросите не е неудобство, както си мислех, ами е защитната реакция за прикриване на неразбирането в дълбочина на информацията

Отново, никой не ти е длъжен. И не допускаш ли, че отказа на отговор може да се дължи на разминавания във възгледите? Едно нещо трябва да е ясно: когато изразявам дадена идея, оставям всеки сам да избере дали и доколко да я приеме. Обикновено я изразявам само в основни линии, които всеки сам да доразвие. Не участвам тук за да доказвам каквото и да е. Аргументите могат да дойдат в течение на дискусията, но за приемането им така или иначе е нужна обща основа. Аз пиша възоснова ба определени системи от възгледи, с които ти не си добре запознат. Каква аргументация очакваш тогава? 

Колкото до разбирането в дълбочина, колкото по-дълбоко е то, толкова по-невъзможно е то да се изрази с думи. И тук възниква проблем, когато изкажа твърдение, което се надявам всеки да доразвие и задълбочи сам, но вместо това то бива анализирано само повърхностно и бива отхвърлено. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 27 минути, kipenzov каза:

Надявам се да не Ви е нужно много "време", за да оцените колко и какво "струва" на друг човек да "изиграва ролята" на собствената ви сянка,

Оценявам го - отрицателно. Точно това ти желание да провокираш, не одобрявам. Защото преценката ти не е безгрешна. Затова и аз също не разбивам ничии заблуди, не се опитвам, въпреки, че виждам пропуски. Само може да ги спомена. Именно, защото може и да греша. Или пък човека отсреща да не е готов. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се върна на идеята за благодарността. Когато се осъзнае, че ние не можем да съществуваме сами по себе си - тялото без безбройните по-малки животи/клетки, които го съставят; мислите, без обектите от обкръжението ни; чувствата и възприятията без взаимодействието с външния свят... Някак си е твърде неморално за мен и всъщност е именно липса на любов, да се изолираш от всичко останало. Най-малкото сме задължени да живеем в хармония със света; да създадем условия за развитието на по-малките животи, пречиствайки и извисявайки материята изграждаща телата ни; да живеем един по-примерен живот с който да повлияем донякъде поне на близкото ни обкръжение... Сега сигурно ще кажеш, че щом никой не те задължава, значи това не е дълг. Но за мен е, защото осъзнавам, колко много съм получил даром и за мен не е ок, ако само получавам. 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Станимир каза:

И когато спреш да се вживяваш като много разбиращ от психология, може и да получиш отговор

Всъщност, като се абстрахирам от его- реакцията ти, включваща оценката на поведението ми, отговорът вече си го получих. Само дето май няма да разбереш как ми "го даде".

А иначе съзнателни отговори по завоалираните ми въпроси вече не очаквам да получа от пишещи тук, щото до момента, ако можехте щяхте да сте дали. 

Току-що, Станимир каза:

И не допускаш ли, че отказа на отговор може да се дължи на разминавания във възгледите?

Не го допускам, ами го наблюдавам и ти го посочих като бъдещ резултат! В темата за "какво е и не е БОГ", изрично ти подчертах, че още при 0-та имаме "разминаване" и неизбежно при 1цата вече ще е "Разлика", а при 2-ката тотално "Неразбиране". Поне за това, което аз питам и тезите, които застъпвам. 

Тъй че съвсем резонно се стига и до този момент, когато предпочетох да "се изкажа" така, че да ти "изчезне желанието " да дискутираш, щото няма да се разберем, а независимо от тона ми те уважавам като човек.

А и не ми е приятно да застъпвам тези, а да получавам оценки за личността ми, а не по самите тези. Сякаш съм длъжен да влезна в критериите Ви, за да може да пишете по съществото на темата, а не за личността ми. Аман от елитарна надменност!

Току-що, Станимир каза:

. Аз пиша възоснова ба определени системи от възгледи, с които ти не си добре запознат

И тотална убеденост, че не съм запознат!...

Ако беше така, щях ли да мога да ти задавам въпроси, на които да ти е неудобно да отговориш?!!  Пък и да проявяваш елементарни детски реакции като "защита"?!

 

Току-що, Станимир каза:

...Или пък човека отсреща да не е готов

Ти си готов, само дето ти е удобно да си стоиш в "зоната ти на комфорт"...

За това те провокирам! Защото имаш потенциала, ама май няма кой да те предизвика! Дори и през призмата на твоята доктрина, "ангелите" не идват, когато няма "движение"

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Станимир каза:

Някак си е твърде неморално за мен и всъщност е именно липса на любов, да се изолираш от всичко останало

Вече съм споменавал, че отдавайки почти целия съзнателен поток от внимание гъм "колективното" се губи импулса на "индивидуалното".

За да може да развиеш потенциал над среднопредставителното винаги е адекватно да има "период на изолация". Самотата е трудна за разбиране за социално ориентираните индивиди.

А когато си се развил до некво ниво на познание, резонно на това Съдбата те свързва с хора, на които можеш да помогнеш именно с това, което знаеш...

Тогава няма усещане за дълг, а за естествена взаимопомощ.

И аз "приключих" с коменглтарите по темата! Друго всичко, което бих написал ще е "локуми" на вече изказаното ми...

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, kipenzov каза:

Всъщност, като се абстрахирам от его- реакцията ти, включваща оценката на поведението ми, отговорът вече си го получих. Само дето май няма да разбереш как ми "го даде".

А иначе съзнателни отговори по завоалираните ми въпроси вече не очаквам да получа от пишещи тук, щото до момента, ако можехте щяхте да сте дали. 

Не го допускам, ами го наблюдавам и ти го посочих като бъдещ резултат! В темата за "какво е и не е БОГ", изрично ти подчертах, че още при 0-та имаме "разминаване" и неизбежно при 1цата вече ще е "Разлика", а при 2-ката тотално "Неразбиране". Поне за това, което аз питам и тезите, които застъпвам. 

Тъй че съвсем резонно се стига и до този момент, когато предпочетох да "се изкажа" така, че да ти "изчезне желанието " да дискутираш, щото няма да се разберем, а независимо от тона ми те уважавам като човек.

А и не ми е приятно да застъпвам тези, а да получавам оценки за личността ми, а не по самите тези. Сякаш съм длъжен да влезна в критериите Ви, за да може да пишете по съществото на темата, а не за личността ми. Аман от елитарна надменност!

И тотална убеденост, че не съм запознат!...

Ако беше така, щях ли да мога да ти задавам въпроси, на които да ти е неудобно да отговориш?!!  Пък и да проявяваш елементарни детски реакции като "защита"?!

 

Ти си готов, само дето ти е удобно да си стоиш в "зоната ти на комфорт"...

За това те провокирам! Защото имаш потенциала, ама май няма кой да те предизвика! Дори и през призмата на твоята доктрина, "ангелите" не идват, когато няма "движение"

Ок. Вече съм убеден, че разговорът е безмислен. Повече не очаквай отговор. Изтълкувай го като бягство и защитна реакция ако искаш. Ти така и не спря с анализите си. Явно тази ти склонност не си в състояние да контролираш. Искаш да ме предизвикаш, но аз участвам тук просто за да споделям идеи. Предизвикателствата сам си ги поставям и това е зона, в която няма да стъпиш. 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Станимир каза:

Предизвикателствата сам си ги поставям и това е зона, в която няма да стъпиш. 

Офф, Станимире, стига бре човек! Кви са тия глупости пак?! Аз "няма да стъпя" там - много ясно!!! Аз съм импулса от външната ти среда, така както ти в друго отношение си на мен!!! Аре не се прави на езотерично неграмотен, моля!

Линк към коментар
Share on other sites

В 9.08.2020 г. at 19:34, Станимир каза:

Ок. Вече съм убеден, че разговорът е безмислен. Повече не очаквай отговор. Изтълкувай го като бягство и защитна реакция ако искаш. Ти така и не спря с анализите си. Явно тази ти склонност не си в състояние да контролираш. Искаш да ме предизвикаш, но аз участвам тук просто за да споделям идеи. Предизвикателствата сам си ги поставям и това е зона, в която няма да стъпиш. 

:)  E , предизвика те :)  . Има полза ...

Сега се сещам че дълга е социално споразумение за конкретни и степенувани взаимоотношения . Още разбирането за дълг е и разбиране на взаимосвързаноста .Явно понятието се е появило с развитието на абстрактното мислене , като нещо външно . Мисля че ще отпадне с времето на господстващия егоизъм .Няма как лявата ми ръка да се чувства задължена на дясната . Тя просто живее и изпълнява предназначението си . :) .

Линк към коментар
Share on other sites

Еййй, браво бре Александре! Изкефи ме!

Ще дам малко повече инфо от съвременните психо-социални изследвания.

Току-що, АлександърТ.А. каза:

социално споразумение

"Социалното споразумение" - осъзнаването му се случва в петия етап на последния трети стадий на моралното развитие, според теорията на Ж.Пиаже, доразвита от Колбърг. И друг път съм цитирал това, ама кво да се прави...

Ериксън в дефинираните му Стадии на психо-социалното развитие на индивидите, застъпва връзката между физиологичното развитие и развиването на социалните качества и реакции, определящи поведенческия модел. Жак Пиаже пък вече фокусира на стадиите при развиването на личния морал.

Колбърг доразвива теорията на Пиаже и така се стига до Етапи на моралното развитие на Колберг. Или пък по-краткото описание в уикипедия - Стадии_на_морално_развитие

В петия етап -

5 етап – обществен договор и демократичност

когато човек се "сблъска", осъзнае, че моралът е въпрос на "обществено споразумение", вече се изправя пред свободния си избор как и накъде да "насочва" Волята си.

В 9.08.2020 г. at 19:33, kipenzov каза:

Вече съм споменавал, че отдавайки почти целия съзнателен поток от внимание гъм "колективното" се губи импулса на "индивидуалното".

В този пети етап от 3-ия стадий, човекът преживява и дилемата "Аз" и "Другите". Обикновено тогава възникват и циклите от мисли "завихрени" около въпросът "Кой съм Аз". или както се пееше в една българска рап песен - "Ти кой си, къде си, ..."

Тук е основата, обуславяща преживяването и личния избор на поведение през следващия 6-ти етап на моралното развитие, когато се формира и алтруистичната мотивация в поведението ни, разбира се, ако се стигне до това развитие...

Принципно тези процеси на индивидуално и обществено ниво са обект на  Социалната психология, като пример в тази статия един учен от Бургаския университет се е справил добре, според мен, с описването на обектите и целите на тази наука.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Явно понятието се е появило с развитието на абстрактното мислене , като нещо външно

Според мен, понятието, "образната представа" за "социално споразумение"(и произтичащото понятие за "дълг") се формира при животът ни като хора в общество. А развитието на абстрактното мислене се проявава не само в живота в общество, но пък необходимо условие за формирането на подобно мислене е човекът да е наследник на други хора, чиито мисловни модели и лични интерпретации на света да са били различни. Така в съзнанието на човек са "запечатани" повече от една "гледна точка" и така се получава "относителността". Последната е основа за възникване на абстрактността, тъй като "абстрактен поглед" е да "се види нещо" едновременно от повече от една "позиция".

Принципно в Антропологията има Теория за когнитивната революция, според която абстрактното мислене, възникването му, е пряко свързано с промяната в начина на живот на прото обществата, племената от края на Ледниковата епоха. Когато от номадски живот се е преминало на уседнал живот, паралелно с познанието за култивирането на растения.

За разлика от конвенционалната наука Антропология, множество учени, разбира се непризнати, споделят други концепции. Например Ян ван Хелзинг в книгата му "Не пипай тази книга!" изказва предположение, оборващо еволюционната теория на Дарвин, давайки пример за относително супер бързото "нарастване" на обема на мозъка от около 1300 см3  до 1700 см3 . Ся, той застъпва тезата, че това е поради извънземни генетични експерименти, но в случая е установено това "нарастване" от неандерталеца до хомо сапиенса. 

Според мен, този "нарастнал" обем е "времевия маркер", когато се е проявило абстрактното мислене. Ама това, според датировките с въглероден анализ требва да е станало преди около 170 000 г.?!?! Но това е друга тема...

Линк към коментар
Share on other sites

преди 19 минути, АлександърТ.А. каза:

Сега се сещам че дълга е социално споразумение за конкретни и степенувани взаимоотношения . Още разбирането за дълг е и разбиране на взаимосвързаноста .

С второто съм съгласен и именно то беше в основата на разсъжденията ми. Първата формулировка не я споделям. социалното споразумение зависи от развитието на обществото и особеностите му. Мен лично ме интересуват, не тези възгледи, които се споделят от и те приравняват към обществото, а тези, които те карат да надраснеш себе си - идеалите. При първата формулировка се приема една позиция, защото тя е общосподелена. При втората се търси разбирането и израстването във възгледа.

Линк към коментар
Share on other sites

,,Сега се сещам че дълга е социално споразумение за конкретни и степенувани взаимоотношения "---------------Може да не съм го казал както трябва .Но съществуват споразумения , значи приемани от множество хора за начина на тълкуване , събития и отношения . Като се приемат едни неща за правилни , други за неправилни  . Те също играят познавателна роля и се променят във времето . ,,Дълга" , също е негласно/неписано  споразумение .Просто така възпитават децата . А излизане от споразумението става само чрез разбиране . Иначе  се натрисаме от едно споразумение , на друго  . И в такъв случай както  казва holiwalente   има промит ум -----механичност .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

преди 37 минути, АлександърТ.А. каза:

социално споразумение за конкретни и степенувани взаимоотношения

се нарича моралнно-ценностната система в дадено общество! Определено не е "дълг". Така възпитават учениците, а не децата.

Децата интерпретират тези "правила в обществото" доста по-просто. Ако "играеш по правилата" - имаш приятели, ако не - не те харесват и си сам. А пък малките демагогчета използват "тактиката" -  "ааа ма този/онзи не играе по правилата - хайде всички, който са с мен да го порицаем. Иначе сте ПРОТИВ мен!", хихихихи. И се заформя "тълпата", компанията, групите по интереси и т.н. Оформят се "центровете" за оценки, догмите, религиозните институци, съдилищата. И това "се връща" като въздействие върху всеки индивид в обществото, по някакъв начин. Както са казали турците - "Интересът клати феса!", :lol: 

А колко "непораснали деца" има в обществото ни, и които възпроизвеждат този инфантилен модел на оценка и манипулации. И като им го кажеш "в очите" те "намразват", ама така тихичко. И следват или личностни нападки, или безразличие и "подминаване", ако изберат реакцията тип - "ощипана госпожица".

Има доста понятия, за именуването на които се използва думичката "Дълг". Някой са в решения по стените на съдилища, други по стените на коридорите на НАП...

Ама, когато на база нашето "виждане" за личен "дълг"(базиран на възгледи) отправяме писмено "напомняния" какво "ТРЯБВА" или "следва" да се прави, то това е "опит за внушаване" на отговорност, особено когато не е аргументирано защо!

Формата - "Полезно е за всеки да направи това или онова. Твърдя го от личен опит, базиран на ..еди каква си.. опитност", или пък "Според мен ..еди какво си.. трябва да се направи, защото ...", подкрепено със "никой не е длъжен да ми вярва, може и сам да пробва" имат съвсем друго "звучене". Доста по-различно от "Бог и духовно извисените същества казват/искат или не искат.. нещо..", поради което "ТРЯБВА да се прави .. еди какво си..."

Няма друг същински Дълг, освен дълга пред самите нас! Другото са зависимости!

Когато ние сме в мир със себе си, нямаме Дълг към нас. Това е ползотворно за всички около нас, на които не дължим нищо повече от това да бъдем истинското Себе си - отражения на БОГ! От там идва "програмата" ни!

Линк към коментар
Share on other sites

преди 23 часа, kipenzov каза:

"Социалното споразумение" - осъзнаването му се случва в петия етап на последния трети стадий на моралното развитие, според теорията на Ж.Пиаже, доразвита от Колбърг. И друг път съм цитирал това, ама кво да се прави..

А пък странното е, че не само аз съм писал по теорията на Жак Пиаже и надграждането й от Колберг, но това не е ми е отбелязвано от пишешти тук:

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 21 часа, АлександърТ.А. каза:

,,Сега се сещам че дълга е социално споразумение за конкретни и степенувани взаимоотношения "---------------Може да не съм го казал както трябва .Но съществуват споразумения , значи приемани от множество хора за начина на тълкуване , събития и отношения .

Така или иначе разбрах какво имаш предвид. Разбиранията не само за дълг, но и за много други понятия, са продукт на социално споразумение. Точно в това виждам известен проблем - защото масово възприетото тълкуване често не може да припокрие по-дълбоките пластове. Човек, примерно, използвайки едно понятие, може да вложи по-дълбок смисъл от общоналожения, но масово ще останеш неразбран. Дори може и да няма опит за разбиране насреща, защото веднъж възприели наложилото се в обществото съдържание на понятието, повечето хора не са склонни да доразвият. Често дори и контекстът в който е изказването не се взема под внимание. А трябва. Да погледнеш през очите на другия, абстрахирайки се от себе си - това пък почти никой не е в състояние да направи. Но пък ако има желание все донякъде ще се получи.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 3 часа, Станимир каза:

Човек, примерно, използвайки едно понятие, може да вложи по-дълбок смисъл от общоналожения, но масово ще останеш неразбран.

И не само това, ами от "наложили" се чрез предразсъдъци във времето значения на думите, които се използват, може пък да бъдеш възприет и като "враг", поради това как боравиш с думите!

преди 3 часа, Станимир каза:

Дори може и да няма опит за разбиране насреща, защото веднъж възприели наложилото се в обществото съдържание на понятието, повечето хора не са склонни да доразвият

Повечето пъти, хората са възприели това съдържание на понятието, което е масово възприемано. Малко хора вече са с богата обща култура и общо взето не са на пиедестал, не е "модерно".

Но също така може да няма опит за разбиране и когато хората са възприели понятията на определени думи, споделяни в специфичната социална група, към която "гравитират".

В случая вече влиза в роля и колективно споделяното значение на думите в самата група. Тези специфични за групата значения на думите и комбинациите от думи, са проекция на споделяните ценности, а те са въпрос на споделеното религиозно чувство и "сглобената и поддържана" в групата религиозна представа за света(и това може изобщо да не е свързано с конвенционалното значение на думата "религия", а по-скоро вяра). Последната и проявяваното поведение в синхрон с изискванията й е атестат за принадлежността на човека към групата и определя отношението на другите членове на групата. 

Само дето когато няколко човека се хванат на хоро и завъртят кръг, се гледат усмихнато в лицата, ама никой не може да види задника на друг. Съответно липсва градивната критика, а така се раждат груповите предразсъдъци.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимире, това което постна в първия ти пост, който предизвика "реакцията" ми -"уеуе малее" е за думичката "дълг" , от която произтича "задължение" и последващото използване на думи като "трябва" и "следва". И това в контекст с "Благодарността", която е в смисъла на концепция за отношение.

И без да е длъжен човек, той може да е Благодарен!

Но, когато това му е "споделяно настойчиво" в контекста на "задлъжнялост", вече е продукт на доктрина! Знаеш коя! 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 12 часа, kipenzov каза:

Но също така може да няма опит за разбиране и когато хората са възприели понятията на определени думи, споделяни в специфичната социална група, към която "гравитират".

Може, но дали е така. Аз примерно следвам учения според които дългът се разглежда във връзка със закона за кармата. Кармата ще извика последствия, които ще засегнат самите нас. Т.е. без значение дали го искаме или не го искаме. Никой обаче не задължава човека за нищо. Това са неизменни закони поддържащи равновесието в света. Съгласно закона за кармата, човек сам се задължава чрез своите действия (мисли и мотиви). Последствията идват, защото той сам ги е предизвикал. Темата за кармата е дълга и ще спра дотук. Аз обаче говорейки за дълг имах предвид нещо друго. Имах предвид чуството за дълг, вътрешното усещане. Тук няма много логика дали трябва, защо трябва и т.н. Усещането или го има, или го няма. Ако се чустваш съпричастен към другите, за мен си длъжен да направиш възможното да им помогнеш в тежка ситуация примерно. Ти самият го чустваш, а не че някой те кара. Длъжен си именно защото се идентифицираш с другиях, осъзнавайки че сте част от едно и също цяло. И пак повтарям, споделих как аз усещам нещата, какво аз чуствам за правилно.

Линк към коментар
Share on other sites

В 15.08.2020 г. at 11:47, Станимир каза:

Може, но дали е така.

Когато говорим за конкретни думи и понятията зад тях, специфични за конкретни социални групи винаги е така! 

Пример: думата "тарикат"! В гилдията(соц.групата) на съдиите значението на думата ще е на "хитрец", които не питае уважение към законите. В гилдията на "мутрите", значението на думата ще е на "умник", които може да е авторитет, еталон за следване...;)

В зависимост от "доктрината", в двете гилдии ще възниква различно "вътрешно чувство" за "дълг" за всеки член на гилдията(и то в идеалния случай, при който всички споделят безусловно "доктрината", ;) ). 

Съответно в гилдията на съдиите, проявената мотивация(намерение) ще е опосредствано желание за "вразумяване на тариката" според възможностите на властта, с кояго разполагат. Желанието ще се прояви като Амбиция, а силата на потокът от насочени последващи действия ще изразява Волята на члена на гилдията.

Виж при гилдията на "мутрите" механиката на мотивацията и последващото проявяване на целенасочени действия ще е същата, но Целта ще е друга!

И в двата случая обаче става въпрос за понятието "Дълг", но различни форми на "основна цел". Съответно "доктрини"!

Обаче съобразно същността на доктрината, която е отражение на идеологията("нещото", което "трябва" да се промени), и индивидуалното ниво на познаване на самата доктрина и идеологията му , членът на дадената гилдия ще преживее по различен съзнателен начин "вътрешната" динамика в психиката си. Това се определя от "нивото на съзнателност", което се влияе от "нивото на себепознание".

Тук вече има един принцип - на реципрочността. Същият принцип е отразен и от "Принципа на неопределеността на Хайзенберг"! Може да се открие въздействието му и при мислите и чувствата, примерно!

Изражението на този принцип в конкретната ситуация ще е, че колкото по-дълбоко познаване на същността на доктрината има, толкова по-голяма съзнателност ще има за "характера на действията му" всеки член на дадената гилдия. 

При ниска съзнателност, няма да се "търси логика" в действията, а просто ще се "следва интуицията". От тази "интуиция" ще "следва директивното" това "трябва", и няма и да "се докосне" дори до съзнателното въпросът "защо?".

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

В 15.08.2020 г. at 11:47, Станимир каза:

Ако се чустваш съпричастен към другите, за мен си длъжен да направиш възможното да им помогнеш в тежка ситуация примерно

Това чувство за "дълг" има една особеност. При искрено желание да помогнеш, то ТРЯБВА да бъде "почистено" от "придадената стойност" от Сянката

Рядко съм толкова категоричен и ще дам пример защо, от моята опитност тук.

Преди година, а и повече, бях започнал да си предлагам мнения в "Психотерапевтичните насоки онлайн".

На няколко пъти изказвах "по-радикалната" си позиция по отношение на "насоката", което ми беше и "напомнено". Също и за "по-дългите" постове, но това не е толкова значимо, защото касае единствено мен и това, доколко ме разбират другите хора.

Обаче по отношение на изказаните ми мнения се постарах да анализирам "реакциите" на психотерапевтите.

Установих доста неща, но конкретно по примера, който искам да дам за "желанието за помощ" и "изчистването" му.

Така или иначе бях дал писмени мнения, т.е. не е като да не съм имал желание да помогна, продиктувано от чувството за дълг, произтичащ от чувството за съпричастност, а и двете - проекция на социалния ни аспект като същества!

Да, но в тях проектирах собственото си разбиране за поносимост към страдание, и го "прехвърлях" като способност и върху хората описали "проблемите"си.

Това от една страна!

От това произтичаше леко "агресивното звучене" в постовете ми, но последствие "открих" и "придадената стойност" и от Сянката - убедеността, че това е "най-правилното", без да имам достатъчна опитност от наблюдения или преживявания свързани с емпатачно изследване на психодинамиката на хора в подобни ситуации. Каквито обаче установих, след няколко месечно проследяване на стратегиите за насочване в психотерапевтичния процес, че имат псхотерапевтите, които пишеха. 

От друга страна, обаче, паралелно на този съзнателен поток от анализ, си вървеше и другия - този на изследването на "доктрината" на психотерапевтичните школи. В този "поток" пък, реципрочно на "разкриването на добавената стойност" от собствената ми Сянка, пък ми "се разкриваше булото" на колективната Сянка, белязала целите и задачите на съвременната клинична насоченост на Психологията.

Та вече и същността на идеята на примера ми. Есенцията е, че Сянката, бидейки и архетип от несъзнаваното, си има принцип на проява. Манифестира се отвъд осъзнаването на действията ни, но за самият й начин на проява може да се придобие разбиране, което да прерасне в осъзнаване. Изражението е в "прекалената сигурност" в правотата ни, без да знаем всичко необходимо.

 

Линк към коментар
Share on other sites

В случая с "да им помогнеш в тежка ситуация", Сянката може да се проектира в "твърдото" становище, че си "длъжен", но без да е конкретизирана ситуация.

За животозастрашаващи ситуации, както и да е! За индивидуални взаимодействия в битови проблеми, също! Макар, че тук проблемът със Сянката е в несъзнаваната Корист.

Но, за психичната динамика, чието "насочване" като идеология е залегнало в религиозните доктрини, както и в съвременните парадигми в психологията е вече друго.(защото тази наука "запълни" освободената "ниша в общ.съзнание" от институцията-църква, а психотерапията е аналога на шаманизма в родово-общинните общества или проповедника-изповедник в религиозните общества).

В такава ситуация, в която става въпрос за "меко налагане" на контрол на поведението, чрез внушения, което беше и е характерния управленски стил на религиите, Сянката на колективно ниво се проектира в лицето на несъзнавано внушаваните Вина(срам, греховност), Дълг(задължение), Липса(несигурност) и тяхното подчертаване, а всъщност има "заиграване" със Страха. Като "магарето и моркова", а отзад, където магарето не вижда - "камшика" от предноцитираните внушения, но преекспонирани.Така се "пази стадото" да си остане "стадо" и "господарите"-"господари", а не гражданско общество.

А съвременния феномен "Ню ейдж" всъщност е неестесествено "налаган" аналог на религиите, който да "запълни нишите" от "отдръпването им" като следствие на консуматорската доктрина, предизвикваща дива меркантилност( а не Материализъм - да не обиждаме философското и научното течение все пак) и отдръпване на индивидуалните съзнания от духовните ценности. А, "Ню ейджа" е подобен аналог, но "по модерному" - нецентрализиран, защото "поддържа" доктрината за "възвишени същества", които "спомагат"( разбирай управляват) процесите в развитието на обществото. Па и "подредени" в "йерархии"! Пълна идентичност с доктрината на християнската църква-институция, наследена от Стария завет, предаден ни от познай кой народ, на база желанието за увековечаване на властта на папите, патриарсите и монарсите, които да остане да се борят за властта, но не и да се пазят от управляваните...

А пък вече самото проявляние на Сянката има "освободено" поле за развитие. "Нишата", в която може да се "помести" е точно "внушения образ" на тези "йерархии от възвишени същества". Бидейки абстрактен "образ" в колективното/ общественото съзнание, насоченият мисловно-чувствен поток на всеки индивид в тази насока генерира енергия за самото съществуване на същността като егрегориален обект в трансцендентното. Като "мисъл-форма".

Сянката, за разлика от безличното "То" - несъзнаваното, е архетип от несъзнаваното и на обществено ниво въздейства чрез личностите на индивиди. А, според мен, не е като да няма "кандидати" да "яхнат" вече "заредения образ" на "възвишени същества", без изобщо да може обществото да ги види, скрити от Сянката на хорската "поддържана" инфантилност, чрез "модерното" консуматорство.

Та, макар и дълго, мисля че донякъде внесох яснота в мнението ми защо желанието "да помогнеш" (което е духовна добродетел, отразявайки екзистенциални общочовешка нужди) е добро, но  "заиграването" с неуточнени понятия като "възвишени същества" не е добро?!?

А за мнението ми за Благодарността не като насоченост, а като проявявано състояние и желателно съпътстващата я Прошка вече съм си изказвал мнението...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...