Jump to content
Порталът към съзнателен живот
krasidim1

Късно ли е да поискам прошка

Recommended Posts

Изгубих човек,на когото държа...чрез обидни думи и действия.Бях груба,обвинявах постоянно,защо не ме взимаш с теб като излизаш,защо не ми звъниш толкова често,аз не съм приоритет за теб и други подобни излагации, а не осъзнавах,че истинския егоист в случая съм аз.Не уважавах правото му на реакции различни от това,което е в моята глава.Атакувах го с изисквания,атакувах го със страховете си...убих магията на красивите човешки отношения.Тълкувах неговото поведение страшно грешно,като непукизъм,като- той не полага достатъчно усилия за мен.Той накрая наистина спря да полага усилия.

Отдръпна от мен,разбираемо.Събрахме се след това.Опитах се да оправя нещата,но не си бях научила урока.Не му дадох възможност,не му дадох време да надживее обидата,поведението му беше различно,изпитваше ме,а аз се провалих.Просто не знаех как да го тълкувам.Продължавах да бъда егоист ,чувствайки,че вече не ми дава любовта,която получавах преди го притисках с въпроси,със заключения,с обвинения.Да говоря и мисля само за собствените си нужди.Как така,аз съм си преглътнала гордостта и съм се извинила,направила съм усилия да бъдем отново заедно,а той ще се държи като принц .Така и един път не се замислих този човек,защо се държи така дистанцирано вече с мен,може би защото вижда,че не го разбирам.Че искам прожекторите винаги да бъдат обърнати към мен.

Мина близо месец и половина откакто се разделихме.Вече прогледнах. Ама аз наистина имам чувства към този човек. Никога не съм му го казала,връзката ни беше кратка и се страхувах,че ще го уплаша.Той се затвори заради моето все недоволно поведение.Аз нямах почвата и сигурността да му го призная,мислех,че няма да ми отвърне,че ще загубя интереса му.. Страхувам се обаче,че ако му разкрия чувствата си,ще го отблъсна.Той знае,че аз още имам пламък към него,вижда го в очите ми,аз също виждам интереса в него,макар че ми демонстрира и обида .Знам,че това да кажеш - Обичам те,независимо от отговора на другия е сила,а не слабост. Но ако той няма вече чувства към мен.Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време във връзките си бях същата-товарих мъжа на  много  ранен етап с очаквания, изисквания, недоволство за всяко действие или бездействие  и съответно хубави и трайни отношения така и не се получаваха.Ти казваш, че не си си признала и показвала чувствата си от страх да не го отблъснеш и уплашиш,а  то точно това е станало...и така и ще става с него или с някой друг докато се фокусираш върху другия през тези страхове(безкрайно са ми познати).Другото нещо е, че само с думи не става, мислиш,  че си си осъзнала грешката, но не си :) Дори и да ти прости и да се съберете след време пак ще стане абсолютно същото-защото това е в теб и докато не се преработи не води до нищо добро!

Редактирано от Константина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да и аз така мисля . И двамата да са равно поставени  и няма значение кой дава , кой получава .

Цитат

Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.

Късно е за пропуснатите мигове . Но никога не е късно за истинските неща , като любовта . Както казва Константина и да се помирите , ще е  друго преживяване , не същото . Зависи как ще реализираш прозренията , които си направила .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз си позволих да дам толкова категорично и крайно мнение, защото съм минала и все още до някаква степен минавам от там и тези чувства(страхове, мисли) са ми познати, знам и какво се крие зад тях.Знам какво значи само да искащ  да получаваш(защото имаш вътрешни липси) и каквото и да се случи, никога да не е достатъчно...И  знам, че, ако не се обърнеш към дългия път навътре към себе си доникъде(до нищо хубаво) няма да се стигне нито с този, нито с който и да е.Но мога да те уверя, че тази почва  на  сигурност няма да я имаш дори и да се съберете, отново, дори и да не е толкова дистанциран.Така ти се струва на думи, че си си научила урока, но не си-с времето ще го разбереш, като най-вероятно попаднеш отново на същата ситуация.Дано греша естествено и двамата да можете да си помогнете да израстете един с друг,а не през играта топло-студено!Пожелавам успех  и ще следя, защото темата ми е интересна и много близка до мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :) и благодаря за интересната тема!

Ако все пак се решите да поискате прошка, ще очаквате ли мъжът да приеме и прости, след което да се съберете отново? 

Какво усещате и мислите при реализация на следните варианти:

- той ви прощава, но иска да останете приятели, без връзка - временно или окончателно

- той ви прощава и остава резервиран, като предпочита да създаде връзка с друг човек

- не ви прощава за това, което сте му причинили и за изгубеното време с вас

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, Донка каза:

Здравейте :) и благодаря за интересната тема!

Ако все пак се решите да поискате прошка, ще очаквате ли мъжът да приеме и прости, след което да се съберете отново? 

Какво усещате и мислите при реализация на следните варианти:

- той ви прощава, но иска да останете приятели, без връзка - временно или окончателно

- той ви прощава и остава резервиран, като предпочита да създаде връзка с друг човек

- не ви прощава за това, което сте му причинили и за изгубеното време с вас

- ако пожелае да останем приятели временно или окончателно,за мен е най-добрият вариант...така ще се чувствам по-спокойна и ще мога да бъда човекът,в който както той каза се влюби,а не изискващият,вечно нападателен и т.н. аз бих се радвала да можем да се погледнем топло отново... па макар и да нямаме интимни отношения,просто като го видя се изпълвам с радост,дори отдалече да е,не искам да ме гледа с този сърдит,разочарован поглед

- ако щастието открива с друг човек,нека бъде с него,ще ме заболи,да,но аз пак ще запазя топлите си чувства към него

- ще ми е тъжно,защото се срещнахме в лош за мен момент,това,което той видя бяха моите страхове,несигурност,решението обаче си е негово,има право на свободна воля и аз пак бих го приела с усмивка

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, Кон Круз каза:

За какво ти е да искаш прошка, казано с едно изречение?

Защото го обичам,не искам да го притежавам,просто не искам отношенията ни да останат,зациклили в тази негативност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора :) 

Ако написаното е 100% искрено, тогава не би следвало да се безпокоите да поискате прошка - вие очевидно сте готова да приемете всякакви последствия от това. Смятам, че е добре самото поискване на прошка да се направи дискретно и неангажиращо за отсрещната страна. Нещо като мейл или картичка, писмо (старомодно, но най-доброто средство за такива случаи). Не препоръчвам очи в очи - това ще предизвика напрежение и обяснения, очаквания и най-вероятно разочарования. Нека другият човек има време и свобода да реши дали изобщо да отговори и как. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В ‎17‎.‎10‎.‎2018‎ г. at 23:29, krasidim1 каза:

Изгубих човек,на когото държа...чрез обидни думи и действия...

Мина близо месец и половина откакто се разделихме... Страхувам се обаче,че ако му разкрия чувствата си,ще го отблъсна.Той знае,че аз още имам пламък към него,вижда го в очите ми,аз също виждам интереса в него,макар че ми демонстрира и обида .Знам,че това да кажеш - Обичам те,независимо от отговора на другия е сила,а не слабост. Но ако той няма вече чувства към мен.Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.

Не стряскай човека с нови чувства и признания, той още реанимира от предишните. :)

Моят съвет е да му пратиш само едно кратко, ведро, приятелско съобщение - на смс или на телефонен секретар - нещо от типа, "Здравей, исках само да те чуя как си..."  Нищо повече.  Не му се обаждай.  Изчакай, той, ако трябва, след това сам ще се обади. 

Ако се обади, общувай с него добронамерено и приятелски; не го притискай за нищо; не му говори за никакви чувства и не изяснявай нищо, освен ако той сам не започне тези теми.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Alexeo каза:

Не стряскай човека с нови чувства и признания, той още реанимира от предишните. :)

Моят съвет е да му пратиш само едно кратко, ведро, приятелско съобщение - на смс или на телефонен секретар - нещо от типа, "Здравей, исках само да те чуя как си..."  Нищо повече.  Не му се обаждай.  Изчакай, той, ако трябва, след това сам ще се обади. 

Ако се обади, общувай с него добронамерено и приятелски; не го притискай за нищо; не му говори за никакви чувства и не изяснявай нищо, освен ако той сам не започне тези теми.  

Колкото и да искам,аз не го и разбирам, не мога и да се опитвам повече. Пускам ситуацията ,пък ако има да става нещо и е писано,ще се случи. Да изчисти своята настройка и да заповяда при мен, ако ли не,няма какво повече да сторя.

Аз започнах срещи с някого,който обаче не ми допада и спрях нещата в зародиш.Моят човек разбра. Каза не съм човекът,който да ти казва какво да правиш,но защо в крайна сметка ме търсиш,май мислиш за мен...това го отчетох като зелена светлина,но прехвърлих топката в неговото поле ,рязко ме посече.  Напрежение между нас  има от неговия отказ да пусне миналото и от моята неориентираност какво да правя. Съсипала съм всичко, моят характер - минавам,събарям къщи и си заминавам и после идвам с очакване всичко да се случи отново както аз желая или с поредната емоционална въртележка,в която наговарям един куп глупости и си заминавам. Сега даже съм си имала нещо с някого и отново съм го изненадвала с моите нелогични действия :D  На него моето отношение му оставило следи,какво съм очаквала сега. Думите му са като стрели,по косвен начин - ти си нищо вече за мен, даже ще се постарая да прозвуча максимално безразличен,моето безразличие е наказанието ми.Обаче погледът му...хора,просто това е най-магнетичният поглед,той се усеща без да си го видял,че те гледа даже. И като се впие точно типично по скорпионски в мен и ме гледа проницателно, изучава ме , не ме изпуска. Сега ще ти пусна и една от онези усмивки,за да ти го направя още по-неустоимо, ще направя всичко, за да не ти изляза от главата .

И двамата не сме готови.

Редактирано от krasidim1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Миличка, няколко пъти прочетох написаното от теб-и май аз не мога да разбера.Първо пускаш ситуацията, и уж беше открила грешка в твоето поведение,върху, което да поработиш,  а казваш той да изчисти ситуацията и той да дойде при теб.Искаше да си уточните отношенията, а си почнала с друг, и на всичкото отгоре си продължила да го търсиш.Ти не искаше ли само прошка-какво  още опитваш(казваш спираш беше да опитваш)Казваш, че и той отказва да пусне миналото-теб ли отказва да пусне?После се самообвиняваш, че ти си съсипала всичко.И доколкото разбрах той ти е казал, че е безразличен към теб?От цялата история едно разбирам и съм напълно съгласна-и двамата имате да работите за себе и не сте готови.

Ти на колко си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Константина каза:

Миличка, няколко пъти прочетох написаното от теб-и май аз не мога да разбера.Първо пускаш ситуацията, и уж беше открила грешка в твоето поведение,върху, което да поработиш,  а казваш той да изчисти ситуацията и той да дойде при теб.Искаше да си уточните отношенията, а си почнала с друг, и на всичкото отгоре си продължила да го търсиш.Ти не искаше ли само прошка-какво  още опитваш(казваш спираш беше да опитваш)Казваш, че и той отказва да пусне миналото-теб ли отказва да пусне?После се самообвиняваш, че ти си съсипала всичко.И доколкото разбрах той ти е казал, че е безразличен към теб?От цялата история едно разбирам и съм напълно съгласна-и двамата имате да работите за себе и не сте готови.

Ти на колко си?

Не съм започнала отношения с друг, излязох на няколко срещи,дори не с цел започване на връзка. Просто разходка и разговор с някого.

Грешката в моето поведение съм я отчела,старая се да бъда осъзната по отношение на всяка моя дума и постъпка,ходя на психотерапия и не се държа като зверче,освен ако много много не ме провокира

Продължила да търся ще рече съвсем нормално човешки съм попитала 2 пъти как си,зарадвах се,че те видях тази вечер.Не съм изпаднала в драми и каквито и да било разговори за отношения.От другата страна съответно получавам груб отговор,заядлив...щеше да е ок,ако се беше сетила на време.

Ще пусна ситуацията,да.Той не желае да обърнем страницата и да направим крачка към компромиса и уважението.Наистина не смятам,че проблемът е в моята нагласа.Не търся конфликт,просто неговият маниер вмомента е нападателен.Какво мога да направя аз?

Не ми е казал,че е безразличен,каза-държанието ми не е безразличие...старае се да го прави да изглежда такова. 

Ще пусна не защото не ме е грижа вече,а защото е страшно упорит и си блъскам главата в стена. Ако продължа да го търся вмомента, освен тотално да се доскапят нещата...друго едва ли.Ако му мине и усети липса и желание,ще се радвам да ме потърси

Редактирано от krasidim1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От хора, които имат склонност да наказват, вече стоя максимално далече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×