Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Има ли изход?


Recommended Posts

Обръщам се към вас,тъй като бях препратена от един приятел че beinsadouno се занимава точно с такива психични разстройства каквито за съжаление се запознах от близо и аз.... Та така накратко страдам от тревожност и паник атаки и за капак натрапливи черни мисли, чиято контра не мога да спра тръгнат ли веднъж.... От години се въртя в омагьосания кръг  с надеждата,че ще ги израсна,надживея,но уви,още с първата криза,която беше преди  най-рано  3 години  беше страшна,плашеща,побъркваща,се ,потъваше,пропадаща започнаха едни изследвания,лекари и най-често приключваше с рецепта за деанксит  и няма ти нищо на нервна почва е всичко, така легнах на легло и се изолирах от всичко и всички плачех, ли плачех не знаех какво се случва с мен, когато изпаднех в такова състояние, а то малко по малко започна дя се случва навсякъде, започвах да имам  сърцебиене, вероятно от свръх тревожност не ме свърташе  на едно място, обикалям не мога място да си намеря,ставам,лягам,изобщо лудост и за капак  имах позиви за повръщане, които често завършваха  с повръщане, но питвах да се справя сама,но така и не успях, накрая намерих някак сили да  продължа напред живота си,но остана този страх,който чаках и посрещах все така уплашена,когато той реши да се появи, пропадах,всеки път в сивотата ,тъмнината,  и така съжалявах се,плачех, проклинах се,обвинявах  се,мразех се и дори исках да умра за да се сложи край на цялата тази физическа болка подклаждана от психиката ми.  Искам да подчертая че ходих на психотерапия,психотерапевта  искаше да пробваме с хипноза, но тъй като аз му нямах много голямо  доверие не се навих. Не мога да се позная,бях упорита,когато ми казваха,че нещо не става, се амбицирах още повече и напук на всичко го правех,днес това,което ми се случи заради  гадния страх и  паническите атаки  е, че загубих тази надежда,която имах,силния си дух, вярата,упоритостта, силата,желанието за живот,предадох се, отказах се, знам,че.освен психотерапия има и друга алтернатива- антидепресанти, но ту се навивам,да пия,ту се отказвам,реално казват,че подтискат  симптомите,и няма дълготрайно, а краткотрайно лечение,че са нещо като  патерица,за да се амбицират страдащите от подобни разстройства,може би страха отново той не ми позволява да ги започна, за да не стана зависима от тях. Кажете ми как човек, който вече няма надежда, няма сила,само черни мисли,може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне, може би за хората,които не са го преживяли ще  кажат толкова е лесно стягаш се ,  ставаш от леглото и продължаваш, даваш си сама кураж. За съжаление обаче един млад човек като на мен на попадна  в този омагьосан кръг и не вижда  изход....

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Дани . Какво според теб е психотерапия ? Според мен , това е учене и пренареждане на вътрешните ценности . Нещата които не забелязваме в ежедневието .Но които диктуват поведението и мислите ни . Заставайки в положение на търсещ , Разгледай темите , особенно в психотерапия онлайн . В последния месец четох няколко подобни на твоето писмо .

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че психотерапията помага на хора,които имат някакви психосоматични симптоми да ти преодолеят, но при мен нямаше резултат за жалост

Линк към коментар
Share on other sites

преди 12 минути, dani94 каза:

Мисля, че психотерапията помага на хора,които имат някакви психосоматични симптоми да ти преодолеят, но при мен нямаше резултат за жалост

Исках да обърна вниманието ти към процеса , не към крайния резултат . А той се основава на способноста на човек , да контролира мислите си .Отначало му се дават някои подходящи за него упражнения да усети как става . Но нещата са индивидуални и е най добре връзката да е на живо .

За сега попрочети писаното , за да си на ясно . Най добре бе да пишем в съседните теми---онлайн . Но и тук , макар и по рядко терапевтите поглеждат .

Линк към коментар
Share on other sites

терапевтите главно там гледат

Току-що, dani94 каза:

В форума психотерапия онлайн ли трябва да пиша 

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 19 часа, dani94 каза:

...как човек, който вече няма надежда, няма сила, само черни мисли, може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне...

Здравей Дани, 

Много трудно се живее без надежда, но ето че си тук и търсенето ти може би ще ти покаже светлинка в тунела. 

Сигурно си много объркана защо всичко това се случва на теб, с какво си го заслужила и има ли изход от страданието ти. Изглежда много си мислила за това през последните три години и си отчаяна, че от никъде не получаваш задоволителен отговор. Отговор, който по убедителен за теб начин да свърже страданието ти с личната ти житейска история, който да ти помогне да съзреш смисъл в симптомите си (защо ти се случват и защо точно в този момент от живота ти).

Ти си права, че доверието към терапевта не бива да е сляпо, а да минава през загриженото търсене на тези отговори. В много черни краски описваш безизходицата си, но аз все пак виждам нещо  оптимистично: Вярата ти в живота не е изгубена - именно тя те е накарала да се усъмниш, че симптомите ти могат по магичен начин да бъдат приспани и паниката да бъде надхитрена. Тя ти е подсказала, че за да си върнеш радостта от живота и да вземеш бъдещето си в ръце, е необходимо истински да се ангажираш да разбереш себе си и отношенията си с хората. А това може да стане в сътрудничество с психотерапевт, който искрено споделя тези цели. 

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност вече  наистина съм на  предела на силите си на желанието си дори за живот,не виждам  смисъл,по различна съм от другите с това ми състояние,страх, болест наричам го с всякакви названия,чувствам се наказана,прокълнати,обречена,спокойствието е непознато за мен, като една детска кукла,която много съм харесвала и нашите не са ми взели, изобщо не нямирям смисъл в дните Си,в минутите си ня този свят,да знам кратък и ценен е човешкия живот,но моя е болезнен, и не знам не мога повече,не искам  да си го причинявам  повече...

 

Линк към коментар
Share on other sites

Разкажи ни за детската кукла - с какво тя прилича на теб?

Линк към коментар
Share on other sites

Не я свързвам по никакъв начин с мен, просто я давам за пример, но наистина искам да се оправя а не мога понякога имам чувството че дори ме е страх да положа усилие да се оправя защотото и тогава не знам какво ме чака изобщо мръднах

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...