Jump to content
Порталът към съзнателен живот
dani94

Има ли отърване от всички тези гадости и разстройства

Recommended Posts

Здравейте,пиша може би за втори път,явно бях объркала точния форум,бях в психотерапия само после в намери психотерапевт,надявам се сега да улуча...Обръщам се към вас,тъй като бях препратена от един приятел че beinsadouno се занимава точно с такива психични разстройства каквито за съжаление се запознах от близо и аз.... Та така накратко страдам от тревожност и паник атаки и за капак натрапливи черни мисли, чиято контра не мога да спра тръгнат ли веднъж.... От години се въртя в омагьосания кръг  с надеждата,че ще ги израсна,надживея,но уви,още с първата криза,която беше преди  най-рано  3 години  беше страшна,плашеща,побъркваща,се ,потъваше,пропадаща започнаха едни изследвания,лекари и най-често приключваше с рецепта за деанксит  и няма ти нищо на нервна почва е всичко, така легнах на легло и се изолирах от всичко и всички плачех, ли плачех не знаех какво се случва с мен, когато изпаднех в такова състояние, а то малко по малко започна дя се случва навсякъде, започвах да имам  сърцебиене, вероятно от свръх тревожност не ме свърташе  на едно място, обикалям не мога място да си намеря,ставам,лягам,изобщо лудост и за капак  имах позиви за повръщане, които често завършваха  с повръщане, но питвах да се справя сама,но така и не успях, накрая намерих някак сили да  продължа напред живота си,но остана този страх,който чаках и посрещах все така уплашена,когато той реши да се появи, пропадах,всеки път в сивотата ,тъмнината,  и така съжалявах се,плачех, проклинах се,обвинявах  се,мразех се и дори исках да умра за да се сложи край на цялата тази физическа болка подклаждана от психиката ми.  Искам да подчертая че ходих на психотерапия,психотерапевта  искаше да пробваме с хипноза, но тъй като аз му нямах много голямо  доверие не се навих. Не мога да се позная,бях упорита,когато ми казваха,че нещо не става, се амбицирах още повече и напук на всичко го правех,днес това,което ми се случи заради  гадния страх и  паническите атаки  е, че загубих тази надежда,която имах,силния си дух, вярата,упоритостта, силата,желанието за живот,предадох се, отказах се, знам,че.освен психотерапия има и друга алтернатива- антидепресанти, но ту се навивам,да пия,ту се отказвам,реално казват,че подтискат  симптомите,и няма дълготрайно, а краткотрайно лечение,че са нещо като  патерица,за да се амбицират страдащите от подобни разстройства,може би страха отново той не ми позволява да ги започна, за да не стана зависима от тях. Кажете ми как човек, който вече няма надежда, няма сила,само черни мисли,може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне, може би за хората,които не са го преживяли ще  кажат толкова е лесно стягаш се ,  ставаш от леглото и продължаваш, даваш си сама кураж. За съжаление обаче един млад човек като на мен на попадна  в този омагьосан кръг и не вижда  изход....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме,  не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото  в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто аз не съм силна личност, отказах се и всеки ден едва ли не чакам да остарея и да се свършва защото не мога да се справя, много хора ще кажат глезотии, може и така да е, но човек не изпитвал никоха подобни симптоми, никога няма да разбере какво точно имам предвид... Другото, което е мбого хора ме съветват да почна да спортувам така тялото освобождава кортизол и се насища с серотонин... Как да го направя като нито ям понеже нямам апетит, нито мога да стана от леглото от умора, плаша се.,страх ме е че ме чакат още дълги дни и нощи  в този ужас.... Как да си помогна като съм безсилна срещу това

Редактирано от dani94
Граматични грешки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 21.10.2018 г. at 16:17, dani94 каза:

Искам да подчертая че ходих на психотерапия,психотерапевта  искаше да пробваме с хипноза, но тъй като аз му нямах много голямо  доверие не се навих.

 

В 21.10.2018 г. at 16:17, dani94 каза:

това,което ми се случи заради  гадния страх и  паническите атаки  е, че загубих тази надежда,която имах,силния си дух, вярата,упоритостта, силата,желанието за живот,предадох се, отказах се

От тук написаното, както и от заглавието става ясно, че подхождаш с недоверие. За мен това е основното, което има да се разрешава. Ти си в постоянно стягане и отхвърляне - а да получиш, това идва от Отпускането. Ти не Допускаш до себе си, пазиш се под дебела черупка като охлювче. И съответно това те мъчи. Задай си въпросите:

- Какво ще стане, ако оставя черупчицата си и изляза? 

- Какво ще стане, ако казвам и правя ТОЧНО ТОВА, което искам, без да има значение кой какво, как и дали го приема? 

- Към кое/какво и кога имам доверие? А към кое/какво и кога, в какви ситуации не? 

- Кое кара моето доверие се топи? Аз имам ли отговорност за тази динамика? Мога ли да ѝ повлияя? 

 

Писала си, че искаш да се оттървеш - да, така функционира света днес, режем части от себе си, тъпчем се с хапчета, пием алкохол или хапваме сладичко, за да се чувстваме добре. "Искам да съм щастлив!" е главна цел. А лошичкото и трудничкото да си ходи форевър. Да, но в нас има МНОГО за обгрижване, за забелязване, не са само щастието, радостта.

Писах наскоро един текст, бях много Долу на колелото на живота, което винаги си се върти безспир, в момента на писането му. Кръстих си го "Моята кутийка с болка". Но самото му писане ме Вдигна. Защото приех. Приех това, което е, без борба и съпротива, оставих го да диша - и то си отмина като вълна. Съветвам те да го прочетеш и останеш с него известно време. С това чувство - не, не искам да се отърва. Обичам си и болката. И тя е част от мен! Уважавам я така, както уважавам и любовта си! 

Стефан ти е написал много хубави думи, много ценни, прочети ги няколко пъти поне, ще откриваш още и още в тях. :)

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам първо да благодаря, че ми обърнахте внимание, че ми писахте, но разбирате ли ме просто съм страхлива, чакам със страх нощите казвам си ами ако ми станее лошо пак тази нощ, ако нахлуе тревожността, паник атаките, какво ще правя? Провалям възката си с приятеля ми тъй като не искам при него да спя с цел да не ме връхлети тъй познатата ми криза придружена с ред симптоми сърцебиене, треперене, изтръпване, че дори и повръщаме, бога ми той ако ме види в такова състояние, ще ме зареже или най-малкото наистина ще осъзнае, че имам проблем, въпреки че е запознат на теория, но това е едно на ръка, искам да спра да се ограничавам, защото всеки път си измислям абсурдни истории и лъжи за да не ходя никъде от страх и може би от самите мисли за страха, аз ги предизвиквам и реално изпадам в паника. 

Редактирано от dani94

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, dani94 каза:

той ако ме види в такова състояние, ще ме зареже или най-малкото наистина ще осъзнае, че имам проблем

Разбира се, че ще те зареже, НЕНОРМАЛНО е да имаш проблеми, независимо от какво естество! Трябва да си СЪВЪРШЕНА, след което вече поне имаш шанс за връзка. Да си решила всичките си проблеми - до един, и да имаш перфектен живот - преди това няма как да имаш връзка. А и любовта е, за да ни е хубаво, за какво ни е човек с проблем/проблеми?! Шса обичаме ли или шса мъчим?!? 

 

Ирония беше това. В качественото партньорство би следвало да има подкрепа, обич, топлота, приемане. Не да крием проблемите си един от друг, страхувайки се, че Не заслужаваме. Ето ти недоверие отново - "Ще ме зареже, ако разбере за проблема ми!" Ако това е истина, значи за никаква любов не може да става дума. А вероятно е твоя проекция - ти се самобичуваш за трудностите, през които преминаваш, очаквайки, че и другите ще реагират така. Ето ти я черупчицата, за която писах вече.

Още няколко въпроса:

- Защо смятам, че НЕ заслужавам любов и подкрепа? 

- Какво мисля, че ще стане, ако другите разберат за моя проблем? 

- Защо мисля, че е страмно да имам проблеми? 

- Позволяам ли си понякога да бъда уязвима? 

 

Усещаш, че страхът ти е взел превес в момента, а от него има и други пипалца - срам, вина, малоценност, самоподтискане, самобичуване - > автоагресия. Затова ти зададох и въпросите. 

_______________

Съветвам те да се обърнеш към психотерапевт, защото иначе има да се луташ още време в едни и същи мисли. Тук можем да ти дадем насоки, но имаш потребност от дълбинна, качествена работа, а през форума не можем да ти я осигурим. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Върни и виж първото изречение на всеки твой пост. Аз ги събрах и се получи следното:

"Просто аз не съм силна личност, отказах се и всеки ден едва ли не чакам да остарея и да сесвършва защото не мога да се справя........Искам първо да благодаря, че ми обърнахте внимание, че ми писахте, но разбирате ли мепросто съм страхлива, ......Наистина  нямам надежда....."

Как ти звучи? 

На мен ми звучи, като убеждение, което е довело до решение, и го чувам като пост, който да убеди и мен, в това твърдение.

И се зачудих, ако беше на наше място, какво би отговорила на подобно твърдение?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дани,

Допускам, че ти можеш да помогнеш на терапевта да излезе от безизходицата, а той в замяна ще ти помогне да се излекуваш от неврозата си. Мислиш ли, че може да се получи такова ползотворно сътрудничество? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самото формулиране на заглавието на темата, както и целият самосъжалителен рев говорят, че има да бъде вървян път. Хората са ти казали много добри насоки за този път. Дори само едното препрочитане постовете на Инес и Стефан редовно, с влагане на акълче и свързване на когнитивни и емоционални тички, вече може да ти даде много. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново съм аз, съжалявам,че Ви притеснявам, но бихте ли ми препоръчали психологическа литература, автори относно паник атаки, тревожности, депресии,  ще съм Ви много благодарна. Лека вечер! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим,, има доста практически съвети, които ако се изпълняват системно ще ви помогнат да се успокоите.Преди години редовно използвах една техника с медитация с чаша вода, описна в книгата-много ми помагаше да се успокоявам,

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много, ще я потърся и ще я закупя, дано има ефект и при мен, започнах да приличам когнитивно-поведенческа терапия върху себе си, мисля, че така се казва, водя си дневник на мислите правя им алтернативна мисъл, не искам да прибягвам до антидепресанти все още :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×