Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Това е фашива дилема. Аз не бих се доверил на специалист, който не е дбър и в двете, че и в още доста по две. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Защо толкова ме притеснява да не се изложа пред някои хора.Най-вече пред тези,които в съзнанието ми виждам като авторитети,които ме респектират.Все ми се струва пред някои хора,че изглеждам нелепо,не толкова уверено,че няма да ме харесат...да знам глупаво звучи.Какво да правя,за да се стопи това напрежение? Мислех си да опитам да контактувам с все повече хора и да бъда максимално искрена и себе си.Не виждам друг начин да преборя това.А да не говорим за идеята да си предизвикам ПА умишлено и някой да види...тогава бих потънала в земята.

 

Убеди се че правиш възможно най доброто , което намираш за такова . Другото са незначителни подробности .

Бях около 22г , когато реших да боря този си проблем . За целта се явих на обявата за говорител в БНР . Самото начинание възприемах като появата на Пепеляшка в двореца  :) . Подготвих се психически и отидох , изчаках си реда и застанах зад стъклото пред микрофоните . Не помя точно как съм чел текста  . И тогава още , не знаех дали не съм сричал . Не ми се присмяха , не ме обидиха , не ме изядоха .Бе нормален разговор между равностойни хора . За тях сигурно е било и скучно , но за мен бе доказателство че съм човек както всички други .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11.10.2018 г. at 21:58, Орлин Баев каза:

 

 

трах от гадене и повръщане...  леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена... Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх....Нямам много приятели...отново вкъщи,сама.Празно ми е....не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива,...нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден...не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво...Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук...Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна...в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам...Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама..."

А повръщаш ли наистина или си е просто страх?

Тялото говори, на неговия си, символичен език. Гаденето и повръщането около цикъла, говорят, че те е страх от присъствието ти в този свят като съидателна женственост, като женска енергия, гади ти се от външната ти, породена обаче от вътрешната ти, психична ситуаация, искаш да ги повърнеш, но не смееш. Искаш да се махнеш от града, от самотата, от лкпсата на приятели и възможности, да потърсиш нови, да промениш нещата, но не ти стиска и извиняваш липсата си на смелост, силни цели, любов и смисъл, с привидна сигурност, а всъщност, самооковаване. Самотно ти е, потискаш се, празно и безлюбно ти е в този град, да. Но усещанияа ти за външната ти ситация, отговарят на вътрешните ти. Не промяната е огромна - не София или Австралия (примерно...) са далеч... Чувстваш се несправедливо предадавана, изоставяна и наранявана. Трудно ти е да се доверяваш, струва ти се, че задължително ще бъдеш наранявана, отхвърляна. Личността и поведението на баща ти живеят в теб като мъжки образ - нараняващ, егоистичен, нехаещ за теб. Отношението към самата себе си като жена, е самонеглижиращо, не се обичаш... Това са само част от нещата, които прозират в писмото ти. Животът работи така, че каквото живее в нас, в подсъзнанието ни, но не го виждаме, или се досещаме, но отвръщаме глава и не го преработваме, ни се дава като външно, житейско-социално преживяване. Каквото било в семейството ти, било. Сега преживяванията от порастването ти живеят в теб самата като собствени психични модели. Докато не трансформираш вярванията си за несправедливо предателство и егоистично изоставяне, повлияващи себеприемането ти като жена и самооценката ти като личност, ще ги преживяваш в живота си. Да ги виждаш и осъзнаваш, е първа стъпка. Дори и тогава обаче пак може да се случват в живота ти, на принципа на самоизпълняващата се прогноза - така се държиш автоматично и такива сигнали даваш сублиминално, че да се реализират вярванията ти. Има път по промяната на тези програми, има и гидове, които да те водят по него. Пътят се казва психотерапия, а водачът, психотерапевт. Върху симптома и отншението ти към него бързо може да ти се повлияе с психотелесни, нлп и хипнотични методи, което ще фасилитира и по-цялостната работа по промяна на убежденията и залагането на адаптивни. С писането ти тук, животът те води към това да промениш нещата, да скочиш в тази вълшебна промяна, да се заобичаш! Има път!

С лекота ще намериш работа в по-голям град, в който има такива добри водачи!

 

   Здравейте,бихте ли могли да ми препоръчате четиво или конкретни дейности,свързани с развитие на женската същност,приемане на това,което тя носи със себе си...силните менструални болки,менструалните ми смущения говорят,че явно имам проблем с отдаването,с приемането на женската роля.Имам желание за промяна в тази насока.Просто не знам как.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Със сигурност има много книги по въпроса: Бягащата с вълци, книгите на Лариса Ренар (с пресяване на валидните принципи от силната кифло-финансова насоченост). Със сигурност са стотици, но бидейки мъж, не съм ги чел. Нека други помогнат със заглавия. Могат да са ти полезни и някои мои и на колежки статии по темата: 

shiva%2Bshakti.jpg

 Мъж - жена, взаимоотношения
(Кликни за целия текст)
 

Как да бъда с качествен партньор?
 
       Като бъда добър партньор, добра компания на самия себе си.
       Като се познавам, преодолял съм страховете и комплексите си. Сянка.
       Мъж и жена, отвън и отвътре. Анимус и анима.
       Мъж и жена – естествени полови различия и роли.
       Синхроничност – отвътре и отвън.

 
%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25BA%2B%25D0%25B4%25D0%25B0%2B%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B4%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25B6%25D0%25B0%2B%25D0%25BC%25D1%258A%25D0%25B6%25D0%25B0.jpg
    Как да задържа мъжа?
     (Кликни за целия текст)
 
 Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. 

.................................

Някои статии от Олга Валяева, М. Луковникова, Росица Тончева:

 
family%2Bsystem.jpg
Отхвърляйки бащата...
(Клик за целия текст)
 
При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение):
– А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство?
– Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи…
– А към теб лично как се отнася баща ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам…
– А как ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно…
 
 
%25D0%25BC%25D1%258A%25D0%25B6%2B%25D0%25B8%2B%25D0%25B6%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B0.jpg
 Обмен между мъжа и жената
(Кликни за целия текст)

Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра,  които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че  да се допълваме взаимно.
 
%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25B8%25D1%258F%25D1%2582%2B%25D0%25BC%25D1%258A%25D0%25B6.jpg
 Зад всеки велик мъж стои една велика жена...
(Кликни за целия текст)
 
Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...
 
Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.

 
man%2Bwoman.jpg
 Мъже, жени, сила и слабост (автор: Росица Тончева)
(Кликни за целия текст)

Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.


 
man%2Bwoman%2Bpower.jpg
Мъжка и Женска Сила (автор: Росица Тончева)
(Клик за целия текст)

Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена. Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество. Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал.
 
man%2Bwoman%2Bout%2Bin.jpg

Мъж, Жена, Отвън и Отвътре. автор: Росица Тончева
(Клик за целия текст)

И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. 

Защото са просто хора.


 
Man%2BVs%2BWoman%2BBrain.jpg
(Кликни за целия текст)
 
 
... Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните...
 
 
 
(Кликни на линка за целия текст)


Слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: "Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!"...




 
couple1.jpg
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
 
 
Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости!
Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била!
 
 
nature%2Bwoman.gif
(Клик за целия текст)
 
...Жената може да бъде видяна като цвете! Да, красивата и цялостна в сърдечността си жена е цвете...
 
 
 
men%2Bwomen.jpg
 Какво иска жената от мъжа?
(Клик за целия текст)
 
сигурност - високо самочувствие, воля, амбиция, остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, обич към известен риск и новост, приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност вместо залепване към полата J . Е, разбира се - добрата физика е предимство. На по-високо ниво тези качества се проявяват по по-фин начин и в духовния живот - воля, хумор, рискът да се загубиш в тишината на медитацията, за да се намериш, сърдечен разум... 
 
На второ място, когато сигурността е налице, жените наистина имат нужда от емоционална съпричастност, емпатийно разбиране, способност за осъзнаване на собствените и нейните емоции (лекситимия) - обич! Защо на второ място? Защото в милионите години еволюция оцеляването, предаването на гените, са зависели първо от сигурността, осигурявана от мъжа ловец и воин. Такъв е силният мъж и сега, но в бизнес среда! C'est ça J !
 
 
loneliness_by_kws34-d3f57fw.jpg
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
 
...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп...
 


 
eros%2Bagape.jpg
(Кликни за целия текст)
 
Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела:
 
-          А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца.

 


 
 
 
jealousy%2Bdesease.jpg
(Кликни за целия текст)

 Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!
 
 
 
Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес, която Орлин Баев е споменал, е страхотна книга! Иска ми се да уточня, че е необходимо да се чете с много искреност, без лековатото отхвърляне "това не важи за мен". Само тогава, една жена може да открие в коя точно приказка се намира и съответно - да разбере как да си помогне. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,6 месеца водя борба...имам периоди на силна мотивация и такива на отчаяние.Последната нощ беше ужасна за мен.Мислех как каквото и да правя вътрешно в мен има един страх.Не мога да се радвам на живота вече.Постоянни изкачвания и падания в дупката.Как ще имам семейство,деца,ако постоянно съм в това състояние.Явно аз просто съм повредена.Мислех не искам да живея повече.Представях си как ако извърша нещо,ще се отърва от мъките.В същото време не знам искам ли го наистина,или просто искам да живея както преди.Смело,щастливо. Психотерапията не ми помага особено.Говорим за проблеми от ежедневието ми,разказват ми се истории,примери и това е.Имам чувството,че нещо куца в подхода.Представям си как ще си ходя по психотерапевти години,дори лекари,ще има временно подобрение,и после пак.Може би и самият специалист го знае,но не иска да ми го каже,за да не ме отчае съвсем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Терапевтът е важен - присъствието, енергията, зарядът му, любовта му, разбиането, пробивността, способността да предизвиква и спомага пеобразуването ти. Освен лична работа, добе е да има и група, в която пеобразуването преминава естествено. Самата тревожност и рабоата с нея вече променя и по-дълбоките характерови вярвания - а през това време се следва подходяща посока, вече вложена в еживяванията ти, водещи те към цялост. Има тънкости, структура... Говоренето за ежедневието може да е само малка част от фокусираното следване на преобразуващата посока... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Говорим за проблеми от ежедневието ми,разказват ми се истории,примери и това е

Вътрешната настройка спрямо ежедневието , от начало е нестабилна , плаха . Нужна е лична подкрепа  за лесно преодоляване на съмненията . Иначе оставаш сама с неутвърдената си вяра .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

   Здравейте, имам трудност да преобразувам яда си.В миналото започнах отношения с човек,който изглеждаше,че ме харесва.Бях мила,тактична,давах му разбиране и т.н..Той учеше архитектура, възпитан,човек с цели и амбиции,от голямо,сплутено семейство.В един разговор ми зададе въпросите - "с какво се занимава семейството ти" било важно да чуе,на онзи етап майка ми беше безроботна,освен това тогава не контактувахме с нея (за кратко) . Получих негативен коментар от негова страна.Не ми и завиждал,за една жена било много трудно да се справя сама,особено ако има дете.Усетих,че не го задоволиха отг. ми,не ме и потърси повече.(толкова явно е  държал на мен).Не си втълпявам,убедена съм,че просто визията му за човек,с когото да прекара живота си не включва обикновено,бедно момиче.Малко след това се ожени за човек от доста заможно семейство.
   Ситуацията се повтори с друго момче.Почти идентична.Всичко между нас вървеше чудесно докато не срещна дъщерята на политик.Имаше дилема,но избра нея. (познавайки я,не смятам,че отстъпвам по нещо,с изключение,че тя е с доста по-голямо самочувствие и вяра в себе си,увереност и нахаканост)
   Наясно съм,че просто не ми е било писано,но ми остана следа.Сега съм си втълпила,че това,че сем. ми е разведено,сложна ситуация,би отблъснало.Това,че сама се оправям,нямам кой знае какъв гръб... адски глупави разсъждения,но като че ли вече вярвам силно в тях.Вътрешният ми глас ми казва - нямаш шанс тук,ти коя си,за да ти бъде обърнато внимание,а за влюбване да не говорим.Твоето ниво е друго.За жалост на мен доста ми е говорено от малка,че човекът,с когото ще създам семейство трябва да е интелигентен,човек с професия и визия за бъдещето.Ако не е така,чувствам,че съм направила грешен избор...откровено казано вкусът ми за мъж не включва такъв без амбиции,пробивност и целенасоченост.
  Ежедневно се сблъсквам с дискриминация на финансова основа,отношение според статута.(вероятно подсъзнателно и аз деля хората по подобен критерий,знам ли).Това ме кара да се чувствам ядосана.Защо аз,която по нищо не отстъпвам, сложена в обикновена,семпла,нескъпа опаковка, съм пренебрегвана и отхвърляна?Аз полагах усилия да се образовам,да си изградя принципи,накрая обаче остава незабелязано. Защо това че баща ми е име,автоматично би ми спечелило уважение и отворени врати? Защо е толкова несправедливо устроен светът?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светът си е супер! Поддържайки в себе си вярвания за бедност, слабост, малкост в сравнение с другия голям, богат и т.н., получаваш съответен мъж, който да ти ги препотвърждава и задоволява самоотхвърлянето ти, вложено в тях, като те отхвърля. Има все пак нещо нелошо в тази система - служела ти е за "сито" за безсърдечните интересчии. Но неприятното е, че именно такива и привличаш...

Така можеш да си ходиш до края на живота си -мнозина хора са подобно на навити на пружинка механизми, държащи се така, че пружинката им отново и отново да се навива по подобен начин. А можеш и да преработиш вярванията си за слабост, провал, нищожност, бедност, смотаност и малоценност спрямо големия Х... Не е до външно богатство или бедност - твърдя го. Познавам хора с родителии много бедни, а те самите с психика на шампиони, висока самооценка, постигнали много висок социален статус. Познавам и хора с родители трилионери, плуващи в собствения си малоценен психичен сос... 

Преработвайки въпросните вярвания в себе си, променяш характера си, оттам и съдбата и живота си. Чудесно е да се стремиш към способен мъж - вложен е в женската природа този стремеж, нормален е. На крачка от привличането му си. А тази крачка се състои в разтваряне на старите си малоценно-себеотносни вярвания в тези на: Богата съм на смисъл, щастие, на самооценка, идваща от вярата ми в Бога и себе си, уважавам се, струвам, мога, прекрасна компания на самата себе си съм, приемам и обичам се безусловно, просто защото дишам и т.н. В тази посока е крачицата! 

Една клиентка ми даде книгата на Лариса Ренар 'Изворът на женската сила". Много кифленски стил на писане и изложение, много сапунено-сериална бозавост ... Въпреки това, ако можеш да филтрираш безвкусната кашичка за народ с IQ<100, можеш да извлечеш валидните принципи, вложени въпреки поп фолк писането. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш само да благодариш за отхвърлянето, но явно не искаш да си научиш урока. Амбициозните и пробивните винаги ще си търсят по-високо стартово стъпало. Все пак имало е и по-лош сценарий - женят се за "наследница" и те оставят като "придворна дама" - т.е. любовница, с което съсипват целия ти личен живот. Твоят мъж е този, който не само няма да отхвърля произхода и биографията ти, но напротив, ще те уважава за него. И нека е амбициозен, но поне да е преживял нещо подобно на твоето детство, за да те разбира. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Орлин Баев каза:

Светът си е супер! Поддържайки в себе си вярвания за бедност, слабост, малкост в сравнение с другия голям, богат и т.н., получаваш съответен мъж, който да ти ги препотвърждава и задоволява самоотхвърлянето ти, вложено в тях, като те отхвърля. Има все пак нещо нелошо в тази система - служела ти е за "сито" за безсърдечните интересчии. Но неприятното е, че именно такива и привличаш...

Така можеш да си ходиш до края на живота си -мнозина хора са подобно на навити на пружинка механизми, държащи се така, че пружинката им отново и отново да се навива по подобен начин. А можеш и да преработиш вярванията си за слабост, провал, нищожност, бедност, смотаност и малоценност спрямо големия Х... Не е до външно богатство или бедност - твърдя го. Познавам хора с родителии много бедни, а те самите с психика на шампиони, висока самооценка, постигнали много висок социален статус. Познавам и хора с родители трилионери, плуващи в собствения си малоценен психичен сос... 

Преработвайки въпросните вярвания в себе си, променяш характера си, оттам и съдбата и живота си. Чудесно е да се стремиш към способен мъж - вложен е в женската природа този стремеж, нормален е. На крачка от привличането му си. А тази крачка се състои в разтваряне на старите си малоценно-себеотносни вярвания в тези на: Богата съм на смисъл, щастие, на самооценка, идваща от вярата ми в Бога и себе си, уважавам се, струвам, мога, прекрасна компания на самата себе си съм, приемам и обичам се безусловно, просто защото дишам и т.н. В тази посока е крачицата! 

Една клиентка ми даде книгата на Лариса Ренар 'Изворът на женската сила". Много кифленски стил на писане и изложение, много сапунено-сериална бозавост ... Въпреки това, ако можеш да филтрираш безвкусната кашичка за народ с IQ<100, можеш да извлечеш валидните принципи, вложени въпреки поп фолк писането. 

 

Благодаря,отговорите ви винаги ме карат да се чувствам по-добре.Аз знам,че с нищо не превъзхождам или стоя по-ниско от когото и да е.Обаче позволявам на мисли от рода на "Ето...този човек,има семейство зад гърба си,така е много по-лесно,когато има кой да те подбутва,ти се буташ сама като вода в бряг." или " Той винаги ще предпочете нея,тя е по-успешна от теб,ще има по-добър живот с нея,с теб ще му бъде  по-трудно,ти дори нямаш възможност да се подържаш по начина,по който го прави тя." Страшно пораженческо мислене,което ми изпива енергията.Удобството в едни отношения не може да замени истинската спойка.

Аз искам да постигна успех,да се реализирам,вмомента се лутам...може би проблемът е,че не съм намерила попрището,в което да съм максимално креативна,целеустремена.Само оправдания си намирам,защото не си вярвам достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Донка каза:

Можеш само да благодариш за отхвърлянето, но явно не искаш да си научиш урока. Амбициозните и пробивните винаги ще си търсят по-високо стартово стъпало. Все пак имало е и по-лош сценарий - женят се за "наследница" и те оставят като "придворна дама" - т.е. любовница, с което съсипват целия ти личен живот. Твоят мъж е този, който не само няма да отхвърля произхода и биографията ти, но напротив, ще те уважава за него. И нека е амбициозен, но поне да е преживял нещо подобно на твоето детство, за да те разбира. 

Да,права сте...имаше и такъв вариант с "любовницата".Добре,че се разминах с тези хора.Какво ли е всеки ден да се питаш- ами ако не беше положението ми,възможностите ми,този човек щеше ли да ме вземе? Да ме избере при всякакви обстоятелства,просто защото обича душата ми?

Поглеждам нещата от нов ъгъл - ще се гордея,че въпреки трудностите,съм това,което съм.Просто трябва да спусна пердето,въобще да не гледам чуждата паничка и да се сравнявам.Всеки си върви по собствения път,води си собствените битки и трудности и си носи кръста.Ще гледам да се заобиколя с повече сърцати хора,да се зареждаме положително.В последно време ми е леко отровен психо климатът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма по- голяма отрова за развитието на личността от сравнението.  В свят, в който нищо не е съпоставимо, ако човек започне да се сравнява и още по - лошо да гради самооценка на тази основа, до никъде няма да я докара.

До тук от постовете ти чувам само какво нямаш и колко е жалко положението ти. Нека обърнем малко, плочата.

Вземи лист или тук и напиши:

- 5 най-силни твои качества

- 5 най-хубави черти в характера

- 5 човека, които те ценят високо

- 5 големи успехи в живота ти

- 5 ситуации, в които си се харесала и се гордееш със себе си.

- 5 неща, които утре можеш отлично да направиш.

- 5 човека, които ще се зарадват на твоите успехи.

Не пренебрегвай условието, че трябва да седнеш и да напишеш отговорите, има голям смисъл в това.

След това, ако искаш сподели отговорите, ако искаш сподели как се чувстваш.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, Диляна Колева каза:

Няма по- голяма отрова за развитието на личността от сравнението.  В свят, в който нищо не е съпоставимо, ако човек започне да се сравнява и още по - лошо да гради самооценка на тази основа, до никъде няма да я докара.

До тук от постовете ти чувам само какво нямаш и колко е жалко положението ти. Нека обърнем малко, плочата.

Вземи лист или тук и напиши:

- 5 най-силни твои качества

- 5 най-хубави черти в характера

- 5 човека, които те ценят високо

- 5 големи успехи в живота ти

- 5 ситуации, в които си се харесала и се гордееш със себе си.

- 5 неща, които утре можеш отлично да направиш.

- 5 човека, които ще се зарадват на твоите успехи.

Не пренебрегвай условието, че трябва да седнеш и да напишеш отговорите, има голям смисъл в това.

След това, ако искаш сподели отговорите, ако искаш сподели как се чувстваш.

 

 

амбициозна,обичам да се развивам и обогатявам с нови изживявания,знания
-имам харизма (казвали са ми го много пъти,така че вероятно е така)
-отговорна
-контактна
-организирана


- подхождам добронамерено
- обичам да обгрижвам
- имам чувство за хумор
- проявявам емпатия и състрадание
- стремя се да намеря индивидуалния път и подход към всеки един и да навляза в дълбочина,да дам специално отношение на всички
- хедонист и естет

- семейството ми
- най-близките ми приятели
- първата ми любов
- семейството на най-добрия ми приятел


- като по-малка ходех на балет и се справях доста добре
- бях и в детски хор ,благодарение на което преодолях сценичната си треска
- готвех се за кандидат-студентски изпити,за сертификат в най-стриктната езикова школа в града,плюс подготовка за матури и на 4-те изпита си задоволих очакванията,завърших университет успешно
- имах огромен страх от водата след инцидент,преодолях го,научих се да плувам дори
-никога не съм залитала по алкохол,наркотици,цигари...изобщо не харесвам да си вредя

-  когато съм била в затруднение (финансово,емоционално) не съм натоварвала близките си
- дарявам всяка Коледа подарък на дете от дом,гледам да давам по нещо на бездомни хора,животни
- обичам да изслушвам с интерес и ако мога да помогна...търся най-добрия и полезен съвет
- в работата си заявявам мнението си напоследък без да ме притеснява ответна реакция
- наскоро изведох мой приятел на шопинг(подготовка за среща) помогнах му с визията,вдъхнах му кураж с няколко разговора и го изпратих с повече увереност към срещата,сподели,че много съм му помогнала

- да водя разговор
- домакински задължения
- да декорирам
- танцувам добре
-да накарам човек да се чувства обожаван

тези,които споменах,че държат на мен и ме ценят
 

скоро не съм се замисляла за хубавите си качества... и как да ги вложа в работа,която да ме прави щастлива

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти си прекрасен човек. Прочети отново поста си и виж, колко огромен ресурс има в теб, като личност и като умения за справяне.

Обърни внимание на списъка с успехите си, помисли, как си постигнала всичко това, кое е онова, което те е довело до успеха. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Здравейте! Отново съм поставена пред дилема,направих грешката да подпиша доста обвързващ договор на място,на което имам близък човек.Беше ми представена от нея като невероятна възможност и т.н.Прочетох договора и смятах едно,впоследствие като ми беше разяснено разбрах какво всъщност съм подписала...договор задържащ ме 10 години на място,но което не желая да се закотвя толкова дълго плюс голяма неустойка.Мисля,че все още имам шанс да се измъкна.Близкият ми човек обаче ми внедрява чувство за вина,къде ще отидеш,какво ще правиш,няма да се оправиш в София,там е друго,аз заложих името си и ти да напуснеш на първия месец и още доста подобни гневни изблици.
   Изпитвам вина,огромен срам и ми е тъжно,че ще си прекратим отношенията...роднини сме.Обаче така ми се поставят нещата,че ако напусна,това би било голяма обида.
   Ако ще напускам,трябва да е веднага,искам да се преместя в София,мисля си,че страхът ми ме кара да намирам оправдания.Да послушам сърцето си,което от край време мечтае да се откъсне от тук или разумът,който ми казва- там нямаш никого,финансите ще бъдат ограничени,ще имаш период на адаптация,хората са други,трябва да бъдеш много устойчив...сещам се за цитатът,че най-много сълзи са проляти по сбъднати мечти. Та ако може някой да ми каже дори нещо дребно вмомента като съвет,ще съм много благодарна! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сърцето, сърцето - то знае! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, krasidim1 каза:

 Та ако може някой да ми каже дори нещо дребно вмомента като съвет,ще съм много благодарна! 

Струва ми се сякаш много добре чувстваш какво искаш, но търсиш подкрепа и някой да ти каже "да, давай смело!" 

Имаш избор - да послушаш сърцето си или да послушаш Его страха си. И двете имат своите последствия, за които носиш отговорност. 

Току-що, krasidim1 каза:

Изпитвам вина,огромен срам и ми е тъжно,че ще си прекратим отношенията...роднини сме

Смачкай себе си, заради някой, който ти вменява вина, манипулира те, за да упражни контрол над теб - това винаги е успешна стратегия!

Човекът, за който пишеш, оперира от страх и има перспектива за своя живот, която според мен не резонира с твоята. Няма значение дали в действителност е така - ти го виждаш така, което е достатъчно. 

Представи си, визуализирай как взимаш всяко от тези решения, потопи се и в едното и в другото - и послушай усещанията си спрямо този опит. 

 

Успех! 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Ines Raycheva каза:

Струва ми се сякаш много добре чувстваш какво искаш, но търсиш подкрепа и някой да ти каже "да, давай смело!" 

Имаш избор - да послушаш сърцето си или да послушаш Его страха си. И двете имат своите последствия, за които носиш отговорност. 

Смачкай себе си, заради някой, който ти вменява вина, манипулира те, за да упражни контрол над теб - това винаги е успешна стратегия!

Човекът, за който пишеш, оперира от страх и има перспектива за своя живот, която според мен не резонира с твоята. Няма значение дали в действителност е така - ти го виждаш така, което е достатъчно. 

Представи си, визуализирай как взимаш всяко от тези решения, потопи се и в едното и в другото - и послушай усещанията си спрямо този опит. 

 

Успех! 

Манипулацията я осъзнавам,но съм отраснала с тези хора и ми е вменявано,че са авторитети,че са особени,свикнала съм да се свивам пред  заповедническия и шефски маниер...все още ми е трудно да кажа точно каквото мисля и чувствам.Като ме изправят сякаш на съд и започнат да ме хокат,си гълтам граматиката.А вътрешно започвам да се настройвам негативно и дори не искам да виждам въпросния човек и семейството му...

Относно визуализацията - това което виждам,ме кара да изпитвам обреченост ако остана тук.Обратното,напускам и тръгвам по нов,непознат път- това ми гъделичка приключенския дух (изключвайки всички "ами ако", всички минали спомени в паметта ми,които плашат и т.н.)  Дори последните нощи сънувам земетресения и торнадо,което изкорени всички дървета,но странно се събуждам спокойна и като че ли облекчена.

Благодаря за отговора!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте за пореден път! Пиша ви първо,за да изкажа благодарност за многократната подкрепа.На всички,които са улашени и се терзаят -да,трудно е, чувството на обреченост и безнадеждност са доста реалистични,но това е просто тъмен облак,който минава през ума ви.Трябва време,трябва търпение и добри учители.Рано или късно урокът ще бъде усвоен.Да,стресовите моменти винаги ще ги има,ще бъдем тъжни понякога,ще се тревожим,но това е животът,приемаме го. След един такъв период на катарзис и при наличието на желание и усилия за промяна и растеж,излизаш нов променен, по-силен,помъдрял човек колкото и клиширано да звучи ! 

 

И  естествено както винаги имам въпрос.Срещнах неочаквано нов човек.Отношенията ни са съвсем млади така да го кажа...на месец и половина.Всичко е прекрасно! Той,семейството му...главата ми обаче си създаде проблем,чието решение ме затруднява.Имаме възрастова разлика - по - малък е с 3 години от мен,все още е студент,а аз вече работя.Има още 3 години докато завърши.А аз така искам вече сериозни отношения...искам дете в близките 2 год. Хич не ми се нрави идеята да си загубя още няколко год,след което да чуя -"рано ми е още,има време" и т.н. Той отваря темата брак,деца,веднъж дори подхвърли,че иска,че е готов.Не смятам обаче,че родителите му биха го приели много присърце,както и не съм сигурна доколко е осъзнато това изказване от 22- годишен мъж...Не знам как да постъпя,глупаво е да прекратя отношенията ми заради подобни опасения.Смятате ли,че е редно да споделя с него тези свои размисли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...И да не споделиш явно, ще се чувстват опасенията ти емоционано. Той е на 22, живее му се. Какво иска момче на 22? Отговори си сама... Не е невъзможно и да поиска семеен живот. По-скоро е нормално да поиска - просто светът в който живеем, се отдалечава прогресивно от нормалното, а той е в този свят, какъвто е. А той дава послания за секс, много партньори, разгул, "поживяване" до 30+, че и повече... Зависи от момчето, от качествата му, от вътрешната устойчивост, принципност, стабилност или не, които си носи или не и доколкото... Аз на твоя място бих споделил - ако не иска, нещата поне са ясни - прекарвате си добре и толкова. А ако искаш повече, търсиш други опции. Ако желае семейство - правите го. Има и трети вариант. Когато на нас мъжете ни харесва прекарването с дадена жена, можем да ѝ обещаем какво ли не и с години да я държим "на кукичка", като често обещанията ни са искрени дори за пред нас самите - тоест, можем да сме доста добри в такова заблуждаване... Искаш семейство. Ако и той иска, направете го. Не иска ли, чакането въобще не е сигурно дали ще доведе до такова, но с голяма доза сигурност ще те подхлъзне в старите ти ментални установки и наранявания, накарали те да пишеш тук! Само намеквам, че ако някога следването на някоя цел изисква търпение, в други чакането е проява на автоагресия, а знаещата какво иска жена взема решенията си асертивно!

Сама виждаш, че когато през теб преминава потокът на любовта, преодоляването на старите когнитивни схеми, е лесно, а животът разцъфтява. Когато вчера те прочетох, почувствах този поток през теб, изливащ се между редовете ти и това ме зарадва. Знам обаче и колко неустойчива и илюзорна е тази партньорска, допаминова възпламененост и като козирог, твърде не я надценявам. Устойчивата любов идва от взаимоотношенията ти с Бога - когато през теб тече Бог, когато си проводница, само тогава любовта е устойчиво стабилна! А тя протича, когато старите когнитивни сценарии са упорито преработвани - систематично и настойчиво, интелигентно и постъпателно, докато страховите им и виновни бентове се пропукат и паднат, пометени от дебита на любовта. Та, това е най-важната работа, която имаш (ме) да вършиш(м). 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 23 часа, Орлин Баев каза:

...И да не споделиш явно, ще се чувстват опасенията ти емоционано. Той е на 22, живее му се. Какво иска момче на 22? Отговори си сама... Не е невъзможно и да поиска семеен живот. По-скоро е нормално да поиска - просто светът в който живеем, се отдалечава прогресивно от нормалното, а той е в този свят, какъвто е. А той дава послания за секс, много партньори, разгул, "поживяване" до 30+, че и повече... Зависи от момчето, от качествата му, от вътрешната устойчивост, принципност, стабилност или не, които си носи или не и доколкото... Аз на твоя място бих споделил - ако не иска, нещата поне са ясни - прекарвате си добре и толкова. А ако искаш повече, търсиш други опции. Ако желае семейство - правите го. Има и трети вариант. Когато на нас мъжете ни харесва прекарването с дадена жена, можем да ѝ обещаем какво ли не и с години да я държим "на кукичка", като често обещанията ни са искрени дори за пред нас самите - тоест, можем да сме доста добри в такова заблуждаване... Искаш семейство. Ако и той иска, направете го. Не иска ли, чакането въобще не е сигурно дали ще доведе до такова, но с голяма доза сигурност ще те подхлъзне в старите ти ментални установки и наранявания, накарали те да пишеш тук! Само намеквам, че ако някога следването на някоя цел изисква търпение, в други чакането е проява на автоагресия, а знаещата какво иска жена взема решенията си асертивно!

Сама виждаш, че когато през теб преминава потокът на любовта, преодоляването на старите когнитивни схеми, е лесно, а животът разцъфтява. Когато вчера те прочетох, почувствах този поток през теб, изливащ се между редовете ти и това ме зарадва. Знам обаче и колко неустойчива и илюзорна е тази партньорска, допаминова възпламененост и като козирог, твърде не я надценявам. Устойчивата любов идва от взаимоотношенията ти с Бога - когато през теб тече Бог, когато си проводница, само тогава любовта е устойчиво стабилна! А тя протича, когато старите когнитивни сценарии са упорито преработвани - систематично и настойчиво, интелигентно и постъпателно, докато страховите им и виновни бентове се пропукат и паднат, пометени от дебита на любовта. Та, това е най-важната работа, която имаш (ме) да вършиш(м). 

 

Благодаря ви! Поговорихме,споделих му поднесено по непритискащ начин,че ми е приятно това,което се случва помежду ни,но имам дадени притеснения относно възрастовата разлика и относно моите планове за бъдещето.Постарах се да не звучи плашещо,а като откровение пред приятел.Той прояви разбиране,поядоса се малко,каза ми,че сме на твърде начален етап и би било безумие да ми обещае каквото и да е,не разбирал каква е целта на разговора (явно не е наясно,че жените искаме просто да споделим,за да ни олекне).Искал семейство,искал дете,просто вмомента не може да гарантира нищо на непознат човек.Ако се чувствам,че съм с някой,който ми губи времето и реша да прекратя,с цялото разбиране на света щял да подходи...

Ще дам време и ще преценя.Започнаха свръханализите,което ми подсказва,че имам по себе си още доста работа за вършене.

В началото той правеше всичко възможно,за да ми се докаже като сериозен човек,добър събеседник,опора,грижовен и т.н. А сега като че ли се поотпусна и зае малко по-дистанцирана позиция.От това дойде и разочарованието.Аз също отвърнах със същото.По-постни приказки,по-обрани емоции,въпреки че иницира контакт,иска да се виждаме почти ежедневно.Да вмъкна също,че не сме имали сексуален контакт.Бил готов да се измъчва,но не иска да се чувствам притисната,а да се случи когато го почувствам."Караме го бавно"казва.Съобразявам се с темпото,не съм изискваща,давам пълна свобода,подкрепям го,естествено не съм и там винаги на разположение,движа си и своите задачи.

Нарани ме последният ни разговор и оттогава го мисля постоянно.Бих казала дори,че съм му бясна! Каза ми - "усещам те,че въртиш нещо в главата си,а все мълчиш,искам да си ги говорим нещата и ако трябва да има компромиси,ние започнахме доста бурно и сега се усеща спад,вероятно защото аз съм затворен,трудно изразявам, трудно допускам,държа се темерутски понякога,не мога да стана друг,ти си красиво момиче и със сигурност си свикнала да получаваш сърцето на някого на момента,но аз не съм типа от книгите и филмите(като си затворен,защо трябваше да ме баламосваш в началото и да се правиш на романтик???) " Това всичкото заедно с отдръпването ми звучи като - "аз не съм сигурен искам ли те или не,няма да се старая да те накарам да се чувстваш щастлива,няма да се впусна на 100%,ще съм тук и ще се нося по течението." Смятате ли,че преводът ми изкривява това,което той казва?

Вмомента единственият вариант да не вляза във филма,да не нарушавам спокойствието си,а и да го доотблъсна е да си поставя цели,да преместя фокуса (трудно е мамка му) да върша вълнуващи неща и той да не бъде център на Вселената. 

 

 

Редактирано от krasidim1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, krasidim1 каза:

Ще дам време и ще преценя.Започнаха свръханализите,което ми подсказва,че имам по себе си още доста работа за вършене.

Не водят до нищо - вече знаеш. От страх са. Когато тръгнат, позволи си да останеш зад тях, в пораждащите ги конитивни схеми, в страховете си - общувай с тях визуално, молитвено, с обич, сама бидейки родител безусловно обичащ се, както и твърдо и решително поставящ граници. Ползвай аудио сесии нлп - имам доста. Споделила си, хубаво. Казал ти е - не иска нищо засега - малък е, не му се ангажира в този момент. Виж ясно ситуацията, извън собствените ти проектирани очаквания, такава каквато е. 

преди 1 час, krasidim1 каза:

Да вмъкна също,че не сме имали сексуален контакт.Бил готов да се измъчва,но не иска да се чувствам притисната,а да се случи когато го почувствам."Караме го бавно"казва.Съобразявам се с темпото,не съм изискваща,давам пълна свобода,подкрепям го,естествено не съм и там винаги на разположение,движа си и своите задачи.

Вероятно ще прекрачите границата. Каквото и да се случва - нещо по-сериозно или просто прекарване заедно, ползвай ставащото, за да виждаш собствените си вярвания и ги преобразуваш. 

 

преди 2 часа, krasidim1 каза:

защо трябваше да ме баламосваш в началото и да се правиш на романтик???

В началото и жените и мъжете, се стараят. После, стават себе си... Той самият има д си израства като човек, да става по-стабилен. Такъв е, какъвто е. А ти - ползвай ставащото, за да канализираш импулсите на вярванията си (за които говорим в началото на темата ти), в самостойна самоувереност. Коато си добра компания на себе си, нещата се променят коренно и с партньорските отношения. Появяват се зрели партньори, готови за стабилни отношения, или този до нас, чувствайки ни подсъзнателно, започва или да синхронира със собствената ни зрелост, или отпада! 

 

преди 2 часа, krasidim1 каза:

той да не бъде център на Вселената. 

Ти е нужно да бъдеш! Ти като част от Бога!  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, Орлин Баев каза:

Не водят до нищо - вече знаеш. От страх са. Когато тръгнат, позволи си да останеш зад тях, в пораждащите ги конитивни схеми, в страховете си - общувай с тях визуално, молитвено, с обич, сама бидейки родител безусловно обичащ се, както и твърдо и решително поставящ граници. Ползвай аудио сесии нлп - имам доста. Споделила си, хубаво. Казал ти е - не иска нищо засега - малък е, не му се ангажира в този момент. Виж ясно ситуацията, извън собствените ти проектирани очаквания, такава каквато е. 

Вероятно ще прекрачите границата. Каквото и да се случва - нещо по-сериозно или просто прекарване заедно, ползвай ставащото, за да виждаш собствените си вярвания и ги преобразуваш. 

 

В началото и жените и мъжете, се стараят. После, стават себе си... Той самият има д си израства като човек, да става по-стабилен. Такъв е, какъвто е. А ти - ползвай ставащото, за да канализираш импулсите на вярванията си (за които говорим в началото на темата ти), в самостойна самоувереност. Коато си добра компания на себе си, нещата се променят коренно и с партньорските отношения. Появяват се зрели партньори, готови за стабилни отношения, или този до нас, чувствайки ни подсъзнателно, започва или да синхронира със собствената ни зрелост, или отпада! 

 

Ти е нужно да бъдеш! Ти като част от Бога!  

Е...поредният шамар.Защо Бог не ми прати нещо хубаво малко да ми даде стимул.

Тази вечер поиска да се видим,говорихме си чудесно и изстреля - искам да разваля прекрасния момент и да говорим,не приключвам с теб,искам да обясня защо съм странен,мисля дали искам сериозна връзка или искам просто да не съм сам,казах добре,но аз пък смятам,че е нормално да имам някой,който ще дава всичко от себе си,той отвърна- това и заслужаваш,не заслужаваш да бъдеш третирана по различен начин,аз пламнах,какво очакваш аз да направя вмомента,прехвърляш отговорността на мен да взема решението,което ти вече си взел,но те е страх да кажеш,той - просто искам да разбера по някакъв начин какво искам...станах,хванах си чантата и си тръгнах без думи.Не съм за разигравка.Написа ми преди малко - не си права,когато ти искаше да говорим бях там,сега аз искам да кажа за себе си и ти си тръгваш,не е готино това,отговорих му,че няма нищо за казване.Дали съсипах всичко с тази емоционална реакция.Задавам глупави въпроси,вероятно...ако е Човекът вече щеше да ми е потрошил телефона от звънене,нямаше да ме пусне да си тръгна.

Боли ме вмомента.Защото не ме е харесал,защото не ме иска,защото съм отхвърлена,защото отново съм сама,поредното разочарование в списъка ми с такива.Не искам да бъда ревливата жертва,но съм страшно разстроена.

 

Редактирано от krasidim1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×