Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Забременяване чрез донор


Recommended Posts

Понякога мъжът или жената страдат от някое заболяване, което е възможно да се предаде и на техните деца. За да не рискуват да се роди болно дете, те предпочитат да използват донори(на яйцеклетка или на сперма).

Какво мислите за това? Какво е отношението ви?

Примерно ако проблемът е в мъжа, а жената е здрава, при използване на чужд генетичен материал, тя няма да познава биологичният баща на детето си. Ще има представа за цвета на очите му, косата, ръста, образованието, професията, кръвната група, дори ще може да си избере според предпочитанията, но няма да обича този човек. Няма да познава душата му, характера му.

Ако забременее от съпруга си нейното дете може да се роди болно, както баща си,като неговата майка и неговата баба.

Наистина се интересувам от мнението ви.

Споделете го.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 27
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Когато двама души имат достатъчно Любов в сърцата си и искат да я дадат на още едно същество, няма значение от чие семенце се е зародило то.

Винаги съм се възхищавала на хора, които осиновяват дете или както е този случай. За това се иска голямо сърце. :thumbsup1: Радвам се за такива хора :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се отклоня малко от темата, но пак съм в нея...

Като се има предвид колко малко жени обичат мъжете си, пък раждат деца от тях, етичния проблем отпада. После, много жени имат деца не точно от съпрузите си, а от други мъже. Това е истина, за която никой не говори. Обществото ни все още е на примитивно ниво в това отношение.

Дори и без генетични проблеми, се прибягва до донорство на сперма; при яйцеклетките е малко по-различно. В България има само една национална банка за сперма. Който както иска да се размножава, аз съм за тоталната свобода; морални предразсъдъци нямам, не би трябвало и другите да имат. Сещам се за още една жестокост на българския нравствен модел - не се осиновяват деца с недъзи, за разлика от западния свят. Дори и има деца - прекрасни и умни, дори не са и малцинствени (аз не ги разделям на наши и ваши), да кажем, им липсва един пръст от ръката... Ей богу, и тях не щат съвършените български човеци. Горко им!

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Напълно съм съгласна с теб Мона :thumbsup:

Системата за осиновяване е толкова тромава и порочна, че не ми се говори. Мен виден професор ме попита дали детето си е мое, защото ако съм го взела по-добре да го върна... А какво искаме от обикновения попарен човечец, дето едвам си плаща парното и се чуди как по-черен да изкара света.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Направо ме разбихте с някои ваши мнения - типично по женски ...

Писах, писах едно дълго мнение, но се изтри - явно по-добре да си гледам работата! :feel happy::angel::1eye::dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

малко жени обичат мъжете си, пък раждат деца от тях, етичния проблем отпада. После, много жени имат деца не точно от съпрузите си, а от други мъже. Това е истина, за която никой не говори.

:(:thumb down:

Обществото ни все още е на примитивно ниво в това отношение.

Ти казваш.

---

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

тя няма да познава биологичният баща на детето си

Има много случаи в които биологичният родител не се оказва на висота, а някои добър човек отглежда едно дете с много любов и нежност.

Ако по някаква причина едно семейство не може да има деца, за мен лично е по-добре да се осинови. Има толкова деца, нуждаещи се от любов. Но това изисква определен начин на мислене. Все ми се струва, че като нация още не сме достигнали този момент. Ако осиновиш дете веднага ще те одумат, 'че нещо не им е наред'. Не се разглежда другата страна - че може да искаш да направиш някого щастлив и обичан.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, повечето родители, които искат деца, първо правят всичко възможно да си родят собствени и след това се замислят за осиновяване. И това за мен е обяснимо.

Но има и един друг важен въпрос. Защо има изоставени деца? Защо нямаме съзнание, култура? Защо някои хора допускат да се заченат нежелани деца и след раждането им да бъдат изоставяни.

Какво пречи на всеки да си тури по един презерватив, докато не бъде готов за баща.

Абортите също не са "мечтата" на всяка жена.

Преди време един мъж ми беше казал, че всяка втора жена била правила аборт, за да ми обясни колко естествена процедура било това.

А самият той имаше практика първо да оплоди жената, после да се сети, че има опасност да става баща. И след това ги кара да правят аборт. Не зная какво мислите за такива мъже. Аз ще се въздържа от коментар.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Какво ли не става по света... Фактът, че нещо се случва, не го утвърждава автоматично в правилно, понеже се случва, видиш ли. Това се преценява субективно и всеки има право на мнение и на оценки на случилото се, чутото и видяното. Ако някой не иска да го оценяват и да не реагират на стореното или казаното от него, нека да мълчи и да си кротува. В противен случай да е готов за отсрещни реакции - ама разбира се, как иначе?!

Харесва ми как реагират почтените хора.

Хич на никого не натрапвам разбиранията си, просто искам да споделя (пък всеки е свободен да реагира както иска и му идва отвътре), че за мене добрият вариант е двамата да се обичат и да са си верни. Ако се налага забременяване чрез донор, то да е не просто със съгласието на партньора, но и по негово желание също. Ако аз зная, че бих могла да предам тежко увреждане на децата си, бих се съгласила на това. Дори се учудвам, честно казано, на тези хора, които много държат детето да е тяхно, а те самите са готови да го обременят с мъчителна съдба, поради някое тежко наследствено заболяване. Друг е въпросът, когато това се случи не нарочно - съдба, карма - приемаш и живееш с тях по възможно най-добрият начин. Но когато такова нещо може да се избегне предварително, не виждам нищо грешно в това.

Няма абсолютни застраховки в това отношение. Всяка бъдеща майка таи в себе си и страх, че е възможно нещо с детето да не е наред. Тази възможност е добре да приеме със смирение и да е готова да обича детето въпреки всичко.

Принципно бих била много благодарна, ако съпругът ми е готов да жертва егото си, отказвайки се от биологично бащинство за доброто на детето и ако ме приема и обича с дете от друг. Принципно бих била много благодарна, ако не мога да бъда биологична майка, а съпругът ми въпреки всичко иска да остареем заедно и да отгледа с мен децата си.

Любов да има, другото се нарежда. Без любов се губи смисълът на всичко. Да не бъдем егоисти.

Забременяване чрез донор - по мое мнение е за предпочитане пред варианта двамата да останат сами или още по-лошо - да се разделят заради повика на родителството, въпреки, че продължават да се обичат.

За една жена е много важно да бъде майка - да зачене с желание, да износи детето с радостно очакване, да го кърми... да се грижи за него, да го обича по всички възможни за нея начини. Ако един мъж подари това на жена си при условие, че не може или не е желателно той да е биологичният баща, значи наистина я обича.

Все пак е добре да се опитва няколко години и естественият начин. Познавам семейство, което седемнадесет години е чакало да се сдобие с дете и накрая мечтата им се е сбъднала.

Често пъти Бог дава свое дете едва след като приемеш чуждо.

Кръвта свързва, но любовта свързва повече от кръвта.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен въпроса опира до личния избор на всяка конкретна двойка. За едни по-добре би било да си родят общо дете, независимо дали ще наследи заболяването, а за други определено е по-добре да се използва донор....

Ако заболяването е много тежко и това дете би страдало през целия си живот...

Важно е какво мисли както здравия от двойката, така и генетичния преносител на заболяването. Ако за здравия е немислимо да му се роди болно дете, то какво прави изобщо с партньора си. Ако партньора не иска да има дете, за да спре предаването на болестта, която го е мъчила цял живот, а здравия в двойката настоява детето да е именно от него :hmmmmm: Всичко това е толкова персонален избор...

Аз не виждам нищо лошо, в това да се използва донор. Това дете ще е планирано, то ще знае къде ще попадне (или поне аз вярвам, че децата избират къде да се родят), ще има двама любящи родители, които ще му дадат всичко, от което се нуждае...Това, че физически единия няма да му е родител, не означава, че няма да е истинска майка или истински баща.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз съм за свободата, кой както си го разбира, така да си го живее...

За осиновяването съм, когато хората са узрели за това.

Но да си избираме по каталог...

Децата нали трябва да са плод на любовта, не продукт на покупко - продажба.

Орли, моля те, пиши си мнението по въпроса, подозирам, че ще е ценно.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте на всички!!

Темата е много интересна и винаги актуална за всяко едно поколение. С всичките плюсове и минуси, ако щете с всичките клюки отстрани и терзания на самата двойка, която се опитва да бъде като останалите.... Според мен при една такава двойка ОСЪЗНАВАНЕТО е достигнало до някакво(по-скоро до необходимото) ниво на осъзнатост по дадения проблем(в случая с зачеването). Предполагам, че ако двамата размислят разумно всичко "за" и "против" съществуващите варианти по проблема си - непремено ще стигнат до един ОБЩ и ПРИЕМВЛИВ ИЗБОР за ДВАМАТА!!!! Избор, който няма да накърни никоя от стнаните и ще бъде в полза на всички. В случая е ВАЖНО ДВАМАТА ЗАЕДНО да стигнат до ОСЪЗНАТИЯТ ИЗБОР!! В никакъв случай да не се ръководят от странични избори!! може да приемат даден съвет, но да не се ръководят от него!!

Много сте прави latina "Какво ли не става по света... " може би именно в това В РАЗЛИЧИЯТА.... е и красотата на Вселената. Ако всички бъдем еднакви - как ще се различаваме помежду си?! естествено с това не оправдавам някои постъпки, които са лишени от т.н."здрав разум" има толкова много страдащи по света.....

Има дълбока истина и в написаното от Иви "Това дете ще е планирано, то ще знае къде ще попадне (или поне аз вярвам, че децата избират къде да се родят), ще има двама любящи родители, които ще му дадат всичко, от което се нуждае...Това, че физически единия няма да му е родител, не означава, че няма да е истинска майка или истински баща." сигурна съм, че все повече и повече хора се убежзават, че ние всъщност не сме само физическо тяло(макар да виждаме за сега единствено само него).... Съществото, което ще "навлезе" така да се каже в "подготвенот му физ.тяло" може би от години е планирало да дойде именно при тези родители(макар и еди коя си там клетка да не била от физ.тяло на някой си от биологичните родители).... Много се надявам да разбирате, това което искам да Ви напиша, че нещо като че ли се омотах в думите....

Според мен е най-важно ОСЪЗНАВАНЕТО и СВОБОДНИЯТ ИЗБОР на ДВАМАТА!!

Ето един от разказите на Анастасия (надявам се да ви хареса)

На всички пожелавам УСПЕХИ в ОСЪЗНАВАНЕТО и ИЗБОРА!!!!

и нека Цялата Вселена Ви съдейства!! МИР, ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА по ПЪТЯ!!

…АЗ ЩЕ ТЕ РОДЯ ТЕБ, АНГЕЛ МОЙ…

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте,искам да попитам относно забременяването чрез донор,как протича процедурата,какви са изискванията,трябва ли да има брак между партньорите.Ще бъда много благодарна за информацията!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Кристиян

"Понякога мъжът или жената страдат от някое заболяване, което е възможно да се предаде и на техните деца. За да не рискуват да се роди болно дете, те предпочитат да използват донори(на яйцеклетка или на сперма).

Какво мислите за това? Какво е отношението ви?

Примерно ако проблемът е в мъжа, а жената е здрава, при използване на чужд генетичен материал, тя няма да познава биологичният баща на детето си. Ще има представа за цвета на очите му, косата, ръста, образованието, професията, кръвната група, дори ще може да си избере според предпочитанията, но няма да обича този човек. Няма да познава душата му, характера му.

Ако забременее от съпруга си нейното дете може да се роди болно, както баща си,като неговата майка и неговата баба.

Наистина се интересувам от мнението ви."

Интимната любов между мъж и жена нямат нищо общо със зачеването, износването, раждането и отглеждането на здраво поколение. Щом човек се стреми към съвършенство в любовта- добре, може да го постигне в отношенията си, стига стремежът да е споделен, но това няма нищо общо със стремеж към раждане на здраво и читаво дете. Физическата природа на човека и генетиката са следствие, и представляват груба материална енергия, която засега не можем да променяме. Но, едно дете решава да се появи много преди родителите му да заченат, и ако ще се т ърси съвършенство, няма лошо да се избере физически здрав донор. Той осигурява физическата част- оплождането и развитието на физически здрав плод, а любовта между мъжа и жената са тези, които привличат една Душа да се роди...Защо егоизмът и чувството за собственост да са в основата на ощетяването на една Душа откъм физическо тяло? Щом човек се стреми към съвършенство, компромис с егото си не би направил...

Линк към коментар
Share on other sites

"Понякога мъжът или жената страдат от някое заболяване, което е възможно да се предаде и на техните деца. За да не рискуват да се роди болно дете, те предпочитат да използват донори(на яйцеклетка или на сперма).

Какво мислите за това? Какво е отношението ви?

Примерно ако проблемът е в мъжа, а жената е здрава, при използване на чужд генетичен материал, тя няма да познава биологичният баща на детето си. Ще има представа за цвета на очите му, косата, ръста, образованието, професията, кръвната група, дори ще може да си избере според предпочитанията, но няма да обича този човек. Няма да познава душата му, характера му.

Ако забременее от съпруга си нейното дете може да се роди болно, както баща си,като неговата майка и неговата баба.

Наистина се интересувам от мнението ви."

Интимната любов между мъж и жена нямат нищо общо със зачеването, износването, раждането и отглеждането на здраво поколение. Щом човек се стреми към съвършенство в любовта- добре, може да го постигне в отношенията си, стига стремежът да е споделен, но това няма нищо общо със стремеж към раждане на здраво и читаво дете. Физическата природа на човека и генетиката са следствие, и представляват груба материална енергия, която засега не можем да променяме. Но, едно дете решава да се появи много преди родителите му да заченат, и ако ще се т ърси съвършенство, няма лошо да се избере физически здрав донор. Той осигурява физическата част- оплождането и развитието на физически здрав плод, а любовта между мъжа и жената са тези, които привличат една Душа да се роди...Защо егоизмът и чувството за собственост да са в основата на ощетяването на една Душа откъм физическо тяло? Щом човек се стреми към съвършенство, компромис с егото си не би направил...

Кристиян, много интересно е това което пишеш. Казваш, че едно дете решава да се появи, много преди родителите му да заченат, независимо какъв ще е донора или бащата,....правилно ли разбирам. аз мисля, че детето избира само родителите и семейството в което да се роди.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би не е точно избор, а привличане. По принцип душите не изгарят от желание да се въплътят във физическия свят. Каква душа ще се появи в едно семейство зависи от кармата която имат да отработват членовете му, от тяхното вътрешно състояние и развитие, от качествата които трябва да проявят и развият. От особено значение е състоянието в което се намират двамата родители в момента на зачеването, защото от този момент се определя окончателно душата която ще привлекат в семейството си.

При забременяването чрез донор, не виждам как може да се създадат по-възвишени условия, които да привлекат съответно по-напреднала душа във въплъщение. Но също така при такова забременяване отсъстват и низшите страсти. Общо взето при този вид забременяване повечето неща зависят от емоционалното и духовно състояние на майката. Разбира се не трябва да се забравя Закона на Кармата.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Може би не е точно избор, а привличане. По принцип душите не изгарят от желание да се въплътят във физическия свят. Каква душа ще се появи в едно семейство зависи от кармата която имат да отработват членовете му, от тяхното вътрешно състояние и развитие, от качествата които трябва да проявят и развият. От особено значение е състоянието в което се намират двамата родители в момента на зачеването, защото от този момент се определя окончателно душата която ще привлекат в семейството си.

При забременяването чрез донор, не виждам как може да се създадат по-възвишени условия, които да привлекат съответно по-напреднала душа във въплъщение. Но също така при такова забременяване отсъстват и низшите страсти. Общо взето при този вид забременяване повечето неща зависят от емоционалното и духовно състояние на майката. Разбира се не трябва да се забравя Закона на Кармата.

Абсолютно съм съгласна с казаното от теб. Разбира се много голямо значение има кармата във връзка с душата която трябва да се появи в семейството. До като при забременяването чрез донор, може би има значение повече състоянието на майката, но също навярно и състоянието на "донора" разбира се. Низшите страсти наистина ги няма. Значение има според мен и това дали двамата се познават или не, и на какво ниво е контаткът им, изцяло каква е връзката им. При забременяването чрез донор, може да се избира периода също.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...