Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте. Един въпрос: За или против теорията на Байрон Кейти - Истина ли е това? Аз лично я наричам теорията на мазохизма, тъй като винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени. Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото? Гневът също е движеща сила, но само в определени ситуации. Така излиза, че когато се дразниш от някаква ситуация, можеш да обвиняваш само себе си. Аз не съм съгласна с това! Значи ти можеш да промениш вътрешната си настройка да не се дразниш от ситуацията, но не променяш ситуацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 6 часа, holyvalentine каза:

Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото?

Да. Променяйки се към по - добро, ставаш по - добра част от обществото. Колкото повече знае и може човек, толкова по - полезен би могъл да бъде за обществото. Когато една част се подобри, подобрило се е и цялото (дори и с малко). Защото ти си част от цялото. Част от общата картина.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Кон Круз каза:

Да. Променяйки се към по - добро, ставаш по - добра част от обществото. Колкото повече знае и може човек, толкова по - полезен би могъл да бъде за обществото. Когато една част се подобри, подобрило се е и цялото.

Не съм съгласна. Когато някой върши мундарщини и ти не му направиш забележка,а просто гледаш да видиш защо се дразниш ти самият, с нищо не си променил ситуацията. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ситуациите по принцип са неутрални. Ние избираме своето отношение към тях. Ако някой върши мундарщини, можем да се отстраним от ситуацията, ако осъзнаваме, че не сме в състояние да променим каквото и да било. В този случай, мисля, е напълно достатъчно да съхраним мира и любовта въте в себе си - т.е. да преработим осъждането, негодуванието в разбиране и приемане. Има го и в една древна поговорка... 

Ако осъзнаваме, че нашето присъствие и участие в ситуацията е значимо и има ефект върху останалите участници и развитието и, то избираме да се намесим. Като отново начинът и моментът на намесата е добре да са разумни и с любов. Ако ще се възмутим от човека, който хвърля хартийки на улицата и му изкрещим обидна дума, по-добре да не се намесваме. Ако ще разберем, че човекът го върши от небрежност или някаква друга причина, и се наведем да вдигнем хартийката, да обърнем внимание на човека, че наоколо е чисто и ще е добре да остане такова... това е разумна намеса... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 30 november 2018 at 15:35, holyvalentine каза:

Здравейте. Един въпрос: За или против теорията на Байрон Кейти - Истина ли е това? Аз лично я наричам теорията на мазохизма, тъй като винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени. Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото? Гневът също е движеща сила, но само в определени ситуации. Така излиза, че когато се дразниш от някаква ситуация, можеш да обвиняваш само себе си. Аз не съм съгласна с това! Значи ти можеш да промениш вътрешната си настройка да не се дразниш от ситуацията, но не променяш ситуацията.

Споделям написаното. Смятам, че е необходимо да развиваме своята асертивност и ясно и отчетливо да комуникираме своите лични граници, които не следва да бъдат преминавани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не познавам Байрон Кейти, но ако написаното от нея създава впечатлението, че "винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени", вероятно е стигнала до разбирането, че никой не е в състояние да промени друг човек, без този друг сам да пожелае това.

Колкото и да посочваш на някой как би могъл да се промени, гласът ти ще остане глас в пустиня, ако не се отнесеш към него така, че той да е искрено заинтригуван, трогнат, респектиран и пр. и сам да пожелае да те чуе или да последва примера ти. Някои хора сякаш имат природна дарба да мотивират към промяна по такъв ненатрапващ се начин (например хората, за които казваме "учител по призвание"), но за повечето от нас това е трудна задача. 

Това разбиране, че човекът е автономна система, на която "не можеш просто да налееш акъл отвън", е може би първото най-важно нещо, което един психотерапевт научава в своето обучение. Без такова разбиране, можем да говорим за (понякога успешно) превъзпитаване с морков или тояга, но не и за психотерапия, в истинския смисъл на занятието.

С други думи, единственият начин да предизвикаш промяна у някого, е първо да промениш нещо в собственото си отношение и да спреш да се държиш с него както всички/ както винаги/ както заслужава/ както смяташ за правилно и пр. Но и да си готов да поемеш евентуалните негативи от този риск...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×