Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Recommended Posts

Здравейте! Искам да споделя нещо тук във форума и да получа съвет. Проблемът е следният, аз бях част от секта дълги години и там бяха формирани в мене убеждения на базата на чути проповеди и тн.

Ръководителят на сектата твърдеше че се оженил за жена, която той не обичал, но Господ му говорил, че трябва да се ожени за нея . Много често той споменаваше това в проповедите и други неща за които няма да изпадам в пояснения, но главното, че секса преди брака е грях, както и разводът. Това повлия много на моя начин на мислене, което впоследствие ми изигра лоша шега. Аз излязох от тази секта, но у мен си стояха разни мои страхове и тези убеждения. Имах проблеми в работата и в дома в рамките на година и девет месеца доста сериозни и  бях от сутрин до вечер подложена на стрес . У  мен стоеше и това,че трябва да се оженя и в главата ми стоеше идеята, че трябва да е за едно момче, което аз не харесвам и не съм влюбена в него. ( мислех си, че и моя живот по някакъв начин е сходен с това, което се случило на лидера на сектата) Мислих си за това,че това момче  е влюбено в мен и понеже няма избор от жени и така ще се ожени за мен и ще правим секс след брака и понеже никой не го харесва няма да се разведе и ще изпълня това, което уж не се води грях. Това започна да ме натоварва много, защото от друга страна това момче всеки ден висеше у нас, защото сме приятелско семейство, роднините му постоянно ни сватосваха и го пробутваха на мене. Аз мислех,че извършвам някакъв грях против Бога, защото другите мъже, който имаха интерес към мене не биха изпълнили това да правят секс след брака, както и поради мои страхове си мислех,че те ще ме изоставят и ще се разведем, защото и те са харесвани момчета и ще спрат да ме обичат и ще предпочетат друга. Това,че бях подложена на стрес година и девет месеца в дома и работата и това, което стоеше като убеждение с това момче ме натовари доста и се нагълтах с алкохол и лекарства, за да се самоубия и бях в болница. Въпросът е ,че мисля, че постоянно правя нещо ,което е против Бога и трябва да правя избори на неща, който не харесвам, за да изпълня Божията воля като  мъж, когото не харесвам и работа, която също не харесвам. Аз много трудно взимам решения за някакви по-сериозни неща. Чувствам се като без изход и това ме натоварва много. Затова и решех да се самоубия, за да се отърва от този тежък живот, изпълнен с избори за които винаги съм виновна. Когато някой от родителите ми ми говори за избор на мъж или какво да работя, това ме кара да се чувствам задължена по някакъв начини и това ме натоварва, защото мисля,че трябва да го изпълня задължително. Опитвам се да правя някакви стабилни избори в живота, който носят уж някаква стабилност, но не ми харесват и само се натоварвам.Посетих психолог в рамките на месец, но това не помогна. Прочетох тук във форума запитвания и това ми донесе поне някакво облекчение. Ще ми помогнете ли с някакви съвети. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! :)

Чудесно е, че осъзнаваш своите страхове, това е голяма стъпка! На колко години беше, когато влезе в сектата, колко години прекара там? 

Убежденията, които тази секта ти е създала, всъщност резонират с твоите вътрешни болки, травми - просто кликват заедно и формират доста плътен и труднопробиваем "слой", който спира качествения, любящ живот, който съвсем реално можеш да живееш. Тоест - в твоя характер дълбоко и устойчиво си съществува страхът от изоставяне и отхвърляне, което вероятно те е накарало да потърсиш и секта - дали е така? Кое според теб е провокирало това търсене? 

Пишеш и за употреба на субстанции - усетила си вече, че те нито ни дават обич, нито с тях можем да избягаме от проблемите си. Те са пасивно "удоволствие" - същинското, истинското удоволствие идва от общуването, от обичта, която имаме към себе си, към другите, към Бога. 

"Бог" - това е самата любов. Обичаш ли искрено, по човешки - вече си в едно с него, можеш да усетиш присъствието му. Да, хора сме, всички грешим - извършваме грехове, част от земния път е. Но винаги можем да обръщаме платната на лодката. Да се научим, да поискаме прошка и да простим - нали за това сме на тази земя, ако не грешахме, щяхме самите ние да сме божества. Но не сме - човечета сме. Дошли сме тук на училище и неуспехите вървят редом с успехите - и така ръка за ръка. 

Разбирам и знам, че понякога животът става сякаш непоносим, сякаш вече сме уморени и нямаме сили да продължим да вървим по незнайните му пътища... Но точно в тези моменти идва Доверието - в Бога, в живота, в съдбата, в нас самите. Доверието в Колелото на Живота, което неспирно се върти и както горе, така сме и долу. Това е естествената цикличност на живота и ние имаме възможността да я приемем. И Любовта, Бога - те са В нас във всеки момент, ако им позволим - ние самите, ако им позволим, да бъдат. 

________

Един месец на психолог - това е крайно недостатъчно. Трудностите ти датират от години, за месец няма как да бъдат преработени. Съветвам те да започнеш да се учиш на доверие точно през работата си с психолога си, довери се на процеса, на препоръките му - довери се на друго човешко същество. Разбирам, че е трудно, че събужда съпротиви, но е възможно и много красиво усещане. 

 

Както казваше Стивън Хокинг: "Докато има живот - има надежда!" 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, veliingradavon каза:

Ръководителят на сектата твърдеше че се оженил за жена, която той не обичал, но Господ му говорил, че трябва да се ожени за нея . Много често той споменаваше това в проповедите

Господ? Или ригидната му морална цензура... Вероятно съпругата резонира с неадапивния му собствен семеен модел - това има общо не с Господ, а с несъзнаването и натрапването му на енориаршията. В терапията такъв процес  се нарича контратрансфер - пренасяне на собствени несъзнавани психични наличности, проективното им идентифициране и натрапване в другите. 

 

преди 9 часа, veliingradavon каза:

грях против Бога...  секс преди брака...секс след брака

 Секс само с един, девство преди брака, секс единствено със съпруга. Не е невъзможно. Добър идеал е. Въпросът е, че силно дисонира със света какъвто е в наши дни. А нали не съдим?! Има по-висок от малките ни знания план и визия и масовата деградация се явява част от този план - събаря се старото, за да се роди нещо ново, по-красиво. Опредлено в старите норми има много прелест, но сега светът е в процес на промяна. Слизайки в земното училище именно в тези интересни времена на преход, е нужна готовност да се пооцапаме в калта на света, какъвто е, а с любовта на Бога, да осъзнаем, че диамантите ѝ не се цапат. Та, известна гъвкавост в правилаа за секса няма да навреди, а прекаленият светец и Боу не е драг, защото въобще не става дума за Бог, а за собствени страхове, хванали се за сигурността на външна организация и норми.

преди 10 часа, veliingradavon каза:

Въпросът е ,че мисля, че постоянно правя нещо ,което е против Бога и трябва да правя избори на неща, който не харесвам, за да изпълня Божията воля като  мъж, когото не харесвам и работа, която също не харесвам. Аз много трудно взимам решения за някакви по-сериозни неща.

Мислиш, че е против Бога, но всъщност робуваш на програми за "така трябва", вкарани в теб, създаващи ти страх и вина. Не от Бога, идва императивът да бъдеш с този мъж или да работиш тази работа, а от околните. Тези "значими, големи околни", живеещи в теб като прогами за "така е редно", към които програми се присъединяват вярванията на църквата и проповедника ти. Но, същестували и педи това програми. Твърде голяма важност на това какво иска външния друг и вина при неизпълнението му, при липса на собствена значимост или увереност в нея. А Бог, милият - никакъв Бог, а същият външен "голям друг", но изнесен на небенцето, при собствена малоценност. А същинският Бог, знаеш, е в теб, едно с Него си, собственият ти вътрешен център от любов, сигурност, мъдрост, смирена сила и решителност е. 

Опитът ти с нагълтването на хапчетата - едновременно е вик за внимание, несъзнавана манипулация, повик за грижа, за известно себеотстояване по невротичен начин... За пред Бога нямаш право на такива действия. Не пред някакви църковни внушения, но за пред живия вътрешен Бог нямаш такова право.  Повик за живот е! Всъщност искаш да живееш, при това много силно го искаш, но не знаеш как и те е страх...  Един живот, пълен със самоувереност, идваща не от външен Бог и авторитет, а от вътрешната ти божественост и произлизащ от нея собствен авторитет! Тази самоувереност, себезаявяване и сила имаш да освобождаваш при работата си с психотерапевта. Поднови я! Не е хапче, не е механика - иска се съзнателност, смела решимост, мотивация за промяна!

Предстои ти да осъзнаваш, че не само, че не е забанено, но божественото в теб изисква да се заявяваш активно, да има собствено мнение, собствени цели, избори, решения, харесвания или нехаресвания. Защото си част от тази божественост. Това, което сега вярваш, че е бог и се стремиш да му се подчиняваш, няма нищо общо с Бога, а само с психични програми, присъстващи в теб и подхранени от сектата и роднините ти. Програми като "Длъжна съм да се съобразя, иначе съм лоша, грешна, виновна!". Но, забележи, това са психични програми, нищо повече, а съобразяването не е с реалния Бог, а с вярвания, вкарани в теб през възпитанието и през църквата... Тези програми имаш да осъзнаваш и преобразуваш пи работата си с психотерапевта си! 

Това е - поднови тази работа! И нека е силен в работата си терапевт!

Тези статии могат също да ти бъдат полезни:

Целомъдрие в съвременния хиперсексиран свят

 

 

mindfulness.jpg
(Клик за целия текст)
 
В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... 


 
brainwashing.jpg
(Кликни за целия текст)

Няма аз и Бог. Има Аз съм Бог. Тогава разчиташ на Себе си!
 
 
 
 
 
 
above%2Bbrainwashing.jpg
(Клик за целия текст)
 
Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. 
Привидно при зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни. Разликата я има. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. 
 
 
 
При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм.
 
Ocean%2Bin%2Ba%2Bdrop.jpg
(Кликни за целия текст)
 
 
Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването  - любовта е!
 
guilt%2Bfree.jpg

 Гордите предразсъдъци на вината
(кликни за прочитане на целия текст на заглавието)
Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря сърдечно! Прочетох нещата.

Прочетох и това:

Ползват масирано и сценична "хипноза", като принципът е същият - събореният на земята човек или с часове сугестираният чрез религиозно-хипнотичен еизк слушател, просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора, както поради личната си незрялост. 

Аз никога не бях виждала подобно нещо, но имах подобно преживяване. Бях слушала няколко дни песни християнски от сектата и отивам на службата и по време на хвалението,  усетих как коремът ми започва да се свива и не мога да стоя на краката си паднах на земята и започнах да плача. Не бях виждала такова нещо, за да го правя целенасочено. Просто ми се случи. Това ме държеше в тази секта,защото мислех,че там съм на правилното място. Изкараха ме други хора и понеже имах някакви молитви към Бога и реших, че Бог има за мен да изляза от тази секта. Как човек може да изгради някаква система в главата си от неща, който да следва като сектантите говорят едно, православните друго, науката и психолозите трето. Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам. Понеже нямам в главата си такава система от неща,който да следвам и не мога да взимам решения. Какво да правя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 7.12.2018 г. at 23:15, veliingradavon каза:

Как човек може да изгради някаква система в главата си от неща, който да следва като сектантите говорят едно, православните друго, науката и психолозите трето.

Като прехвърлиш и пътя и познанието за Бога в себе си. Когато го дишаш, живееш, познаваш единството си с Него. Тогава мъдрознаеш и можеш да отсяваш, да различаваш зърното от плявата в която и да е система. Защото навсякъде има и от двете. Науката не противоречи на духовността - двете страни на едно цяло са. Психотерапията може да ти помогне да преобразуваш зависимата си неувереност, караща те да се закачаш за чужди вярвания, били те добри или накуцващи. Да ти помогне да си вярваш със самоувереност, идваща от любовта, заживяваща в теб.

"Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам. Понеже нямам в главата си такава система от неща,който да следвам и не мога да взимам решения. Какво да правя?"

За рая - казват, че добрите момичета отивали в рая, а цялостните, навсякъде където душата им пожелае... 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам.

Това равносилно ли е на "не искам да отида в ада"? Как си представяш ада и рая? Според теб, чия работа е да преценя в рая ли ще идем или в ада? :) Това изречение ми звучи като "Аз искам само да ми пише шестица господин Учителя". А какво стои зад тази "шестица"? Очаквам някой да ми каже ... 

Има един стар филологически виц за Джон, който в дълбок размисъл помолил Бог да му светне, какво е животът и как се отива в рая (т.е. как се изкарва шестица). Бог мълчал, защото не знаел на какъв език мисли Джони. Накрая Джони се сетил да даде на Бог няколко варианта, а именно - животът (т.е. изпитът за рая) е:

- отговори на въпросите

- избери верния отговор

- посочи вярно или грешно е твърдението

(тези трите са популярни задачки по езиковите тестове) 

Бог се позабавил малко и накрая проговорил тихичко: нито едно от трите - животът е есе на свободна тема с обем 1000 думи.

:) Накрая предаваш и... чакаш да го проверят  :)  Каквото си написал в есето си - там отиваш. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В ‎7‎.‎12‎.‎2018‎ г. at 1:47, veliingradavon каза:

 Ще ми помогнете ли с някакви съвети. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

 

Предлагам ти, като начало, да намериш варианта на Библията, който е направен за деца. Попитай в някой храм или църква и започни с нейния прочит. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×