Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Анима/анимус , влюбването


Recommended Posts

Правилно ли си обяснявам

Цитат

Ако искаме да разберем природата на човешкото влюбване и привличането между половете, понятията за анима и анимус са от основно значение, защото се отнасят до образите, които стоят в основата на нашите проекции. Влюбването ни в даден човек е толкова по-силно, колкото по-големи са „кукичките“, които човекът, в когото сме се влюбили, е предоставил за нашите несъзнавани проекции. Разцепването в анима или анимус се случва, когато вродените първични образи на мъжа и жената в собствената ни психика съдържат вътрешно противоречие. Ние реализираме тяхната проекция като се идентифицираме с едната част от образа (например на всеотдаен, дълбоко обвързан със своя партньор, индивид) и проектираме втората част от образа върху партньора си, (например, нашият партньор се държи като независим, центриран върху себе си и собствените си нужди индивид). С други думи, преживяваме вътрешното си противоречие като нещо външно – като конфликт между нас и партньора ни. Разминаването между това, което искаме от връзката си с него, и това, което получаваме от тази връзка, може да доведе до огромен стрес и разочарование, защото е невъзможно да намерим подобно решение по един външен начин, а именно като накараме партньора ни да се промени. Същевременно последното нещо, което в подобен случай може да ни хрумне, е да погледнем вътре в себе си и да разберем, че нашият партньор въплъщава неизживяни части от собствената ни психика.

Това,което разбирам е следното - в момента,в който се идентифицираме като мъж или жена, противоположният полюс попада в несъзнаваното .За да бъдем цялостни,е нужно да интегрираме тази противоположност.Това се случва по външен път,чрез проекцията. Анимусът и анимата са скритата мъжка и женска страна на психиката. Как се изгражда образът на анимуса в психиката, родителят от противоположния пол ли е моделът

Разцепването се осъществява,когато родителят притежава много противоположни качества.От една страна е  мил,грижовен,всеотдаен,а от друга на моменти е дистанциран,нехаещ и егоистичен. Ние се идентифицираме с една част от тези качества,а другия полюс натикваме в подсъзнанието си.Ако партньорът ни отразява тази сфера от сянката,която ние сме закопали в дълбоките пластове на психиката и не желаем все още да се срещнем с нея,тогава се заформя конфликт. А всъщност конфликтът е в самите нас. 

На какво се дължи фактът,че някои  хора избират партньори,които притежават точно полюсните, нехаресвани от тях качества ? По този начин изживяват своята сянка и се чувстват по-цялостни ?

Линк към коментар
Share on other sites

В 7.12.2018 г. at 19:34, krasidim1 каза:

Как се изгражда образът на анимуса в психиката, родителят от противоположния пол ли е моделът

Естествено той има най-силна роля. Когато тази родителска роля липсва, се появява нарцисизъм, защото субектът няма модел по който да приема/отдава любов, но го има егоистичното желание. Тъй като повечето родители не струват, или направо липсват, повечето хора са нарциси. Но и родителят от същия пол също е важен, защото пък той е моделът от който обикновено се копира. При момичетата процесът според мен е по-сложен, защото аз съм привърженик на Лакан, който твърди че Едиповият комплекс винаги в началото се развива към майката. Т.е. трябва да се осъществи допълнителен пренос към бащата, който в днешно време се случва много рядко... Т.е. обратно на популярното мнение, жените са по-често нарциси от мъжете. Естествено няма как да го признаят, защото самите те се изживяват като жертви. За последното не споря, наистина нарцисът е жертва на начинът по който е израснал, но в психологията е факт, че всяка жертвата е и скрин насилник...

 

В 7.12.2018 г. at 19:34, krasidim1 каза:

На какво се дължи фактът,че някои  хора избират партньори,които притежават точно полюсните, нехаресвани от тях качества ? По този начин изживяват своята сянка и се чувстват по-цялостни ?

Това разцепване на полюси винаги се получава, не само заради родителите, но и заради социалните и биологични роли които ни се налага да играем. Полюсите са това което биологично ни привлича. На друго ниво - като интелектуално, емоционално, душевно човек може да бъде привлечен и от други качества естествено. Но трябва да съществуват И тези нива, схващаш ли? Т.е. ако човек не е... особено интелигентен, надали интелектът у другия ще значи много. Ако не е изградил някаква... по-силна емоционална, душевна връзка с родителите си, и душевното ниво надали ще значи много. Затова може и реално често остава накрая само биологията, която се базира на полярности и икономически транзакции - ти предлагаш това, аз предлагам онова... Полярностите са това което хората наричат "химия", това търси биологичната/социалната ни същност, защото се нуждаем от тази транзакция за да оцелеем. Само че полярните качества, са качества които самият ти нямаш, така че няма и как да ги харесваш (въпреки че можеш да се нуждаеш от тях, но това са 2 различни неща!). Те са всичко което ти не си. Т.е. от там се получава този "феномен" че влизаш във връзки чрез които намразваш себе си, защото се предполага че  "обичаш" (макар да е просто привличане) своя антипод.  За да обичаш него, трябва да мразиш себе си, образува се конфликт кое цениш... Няма как да се чувстваш "цялостен" по този начин, защото това нещо е просто пренос. Ти нямаш контрол върху другия, а губиш връзка с единственото над което имаш контрол - себе си. Ставаш като нарко-зависим. Това е проблемът който се получава при хора които не са  развили и някакъв друг общ план (освен сексуален) на базата на който да изградят любов. 

В животинското царство няма "връзки". Животните усещат полярно привличане, копулират, и всеки по пътя си. Няма как да "живееш, да бъдеш "цялостен" чрез своя антипод, това би било ад. Транзакциите винаги имат временен характер. Човешките връзки се базират на отговорности, компромиси, социални "договори", на търсене на по-общ човешки план и цели, не просто биологичен нагон. С това не искам да кажа, че работят страхотно, но са поне опит да бъдат търпими... Самият Юнг е имал една камара любовници, така че не се лъжи, че кой знае какви практически решения е намерил... Една от любовниците му има интересни писания по темата как сексуалният акт всъщност представлява унищожение на егото. Май го наричаше "death drive". Затова и всъщност това е транзакция с временен характер - базира се на временно притъпяване, иначе би значела перманентна смърт на егото. Но ние сме отделни индивиди и се нуждаем от ето. Т.е. цялото това нещо е интересен трик на природата, тъй като ако разчиташе да имаме правилно изградено его...

Сянката според мен е отделно понятие, и няма толкова пряка връзка с темата ти. Това е когато изтласкваш части от собствената си психика защото не са социално приемливи. Юнг го развива най-вече като отговор на социалните норми навремето. В днешно време човек може да се изразява доста по-свободно. Но основната разлика е, че сянката е нещо което ти искаш да интегрираш обратно в себе си, защото ти е било отнето, не в желанието да го получиш чрез някой друг. Дори да се пробваш, това ще е още по-далеко от усещане за цялостност, защото ще развиеш завист - защо той може, пък аз не. Като цяло си личи, че търсиш повече "магия" отколкото реално има... 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

В животинското царство има достатъчно примери за пълноценни връзки, моногамие, приятелство, обич между различни видове, дори . Добре че са милите животинки, че да ни покажат какво е истинска и безрезевна любов. Хората  сме неблагодарни и разрушителни. Голямото Его  е проблем! Докато човечеството не се научи да обича на първо място, да смири егото, не е възможно да разбира такива сложни материи, енергии, проекции. И тук не става само с индивидуално развитие, а усещане за цялост и отдаденост на цялата зобикаляща среда. Разболяваме цялата природа и сега тя ни отвръща със същото. Светът е отровен от нас на 89%.

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 5 часа, Над_02 каза:

В животинското царство има достатъчно примери за пълноценни връзки

Дай един пример поне, не говори наизуст... Знам, че за щъркелите се говореше така, но ето ти от уикипедия

Цитат

Storks were once thought to be monogamous, but this is only partially true. They may change mates after migrations, and may migrate without a mate

Потърси и малко информация за нашите събратя маймуните, с които делим едно 98% от ДНК-то... Щъркелите може и да са по качествени като материал, но не това сме наследили...

И да намериш някъде, някакъв пример, той не може да бъде изваден от контекстът на начина по който животното е еволюирало. Природата е егоистична, и то до крайност, не сме само ние. Един индивид обикновено има един вид полови клетки, и търси най-добрата стратегия, да си набави другия вид. Инстинкта за продължаване на вида е вариация на инстинкта за самосъхранение. Обричането на един партньор, в повечето случаи е лоша стратегия, защото всичко може да се случи с него. Освен това, чисто биологично, това което те свързва с него, е единствено качеството на неговите полови клетки, нищо друго... А малко или много тези клетки са взаимно-заменяеми. Ако говориш за някакво по-дълбоко емоционално обвързване, повечето видове нямат развит мозък за това. На такива като теб им е странно, но емоционалният капацитет е функция на нервната система и мозъка. Приматите имат голям мозък и затова са по-социални и по-емоционални.

 

преди 5 часа, Над_02 каза:

Хората  сме неблагодарни и разрушителни

За това съм съгласен. Ето и аз пиша нещо, за което съм отделил много време четене да го проуча, и второ да го напиша. Но на никой ли му пука, защото това не е нещото което иска да чуе. Да, хората са наистина егоистични. И парадоксално за теб - такива като теб не правят разлика. Егоизмът се надраства единствено чрез развитие на личността, не като говориш срещу него, не като го "смиряваш", "притъпяваш", и разправяш как трябвало просто да се "обичаме". Ако искаш да разбереш нещо от тоя живот, чети повече хора като Юнг и Фройд, и по-малко мистицизъм... За това какво наистина е природата и животът тук вече съм писал достатъчно, но човек докато не изживее илюзиите си няма как да го схване...

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко до което стигам като заключение е на база  моя житейски опит. А твоето е на база Юнг и Фройд, по мои заключения от написаното. Не го твърдя. Те са стигнали до тези изводи изследвайки дригите и себе си. Но самите те не са пример за пълноценни отношения и затова търсят каква е причината. В крайан сметка се стига само до едно и то е разбиране на човешките взаимоотношение и еволюция. Има едни чувтсва и принципи, които не са достижими за материята и те събират, дори отрицанието в природата, наричат се емоционална връзка.  Вероятно никога не си имал домашен любимец или любим човек, за да не цениш елементарни принципи на съществуване. Майката в природата пази малките с цената на живота си, защо? Ти си мъж, а вие може да изнасилите, дори и сестра си, ако сте емоционално и психически нестабилни. В природата такова нещо не съществува. Там съществува само законът за оцеляването, който е далеч от човешката жестокост. Затова като свидетели и част от тази природа ние имаме правото на избор да се припознаем  в модел, който ни синхронизира. Примерите са много и нямам как да изброя всички. Ще дам насоки и който се интересува може да проучи. Богомолката отхапва главата на мъжкия след полов акт. "Мъж под чехъл."  Пингвините са моногамни, цял живот са с един партньор докато смъртта ги раздели. Романтици или по-скоро домошари. "Известен факт е, че при кафевите мечки съществува детеубийство. То се практикува от възрастни мъжки, които не са родители на потомството на дадена женска." Насилие в семейството.

Пълноценен е този, който е щастлив, такъв каквато го е създала природата. Тя ни е дала блага да се лекуваме,  човешкия организъм е способен да регенерира клетките си чрез нея, както всички живи същества в кръговрата на майката природа.  Ползвай я, не я критикувай. Не търси скрито, когато всичко е толкова елементарно и просто за окото. Моето мнение, както казах е на база моя опит и не го налагам на никой.

Относно забелжката за запознаството с трудът на Юнг и Фройд, приемам, осовно като част от обогатяване на общатата ми култура, въпреки че съм чела тяхна литература, но минимално. Фройд е атеист, което е вид крайност, която само човек който е запознат и с двте гледни точки може да има. Юнг стъпва на религиозни, християнски принципи за своите теории.  Те са живели в едно време, сега е друго и нещта малко или мнго еволюират. В момента голяма част от светът не са чели нито Фройд нито Библията. Осъзнатото мислене е под друга форма. Фройд се е борил срещу законите налагани в църквата, която управлява светът. И сега е така, но съзнанието е друго и вярата е друга. Юнг, от своя страна е последовател на Фройд, той е въвел този термин, но доколкото знам не е измислен от него, а е част от много по-древна система, ведичексата. Става въпрос за заглавието.

 

И като завършек е че свтогледът на човек винаго може да бъде разширен, но зависи от много други фактори. Изборът на пример за мъж и жена е личен, и това доприняса за влюбването, което е повърностен слой на любовта.

 

Какво е мнението ти относно хомосексуалността, която е широко разспространена при всички видове?

Редактирано от Над_02
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...