Jump to content
Порталът към съзнателен живот
АлександърТ.А.

Свободният избор и свободната воля

Recommended Posts

На "прав" път си, но до разбиране на моята позиция(мироглед), все пак! А тя/той не е меродавен- просто е индивидуален поглед към Истината, пречупен през призмата на опитността натрупана като следствие на моите избори и съответните смисли. Трябваше да си го уточня писмено - помага ми...

Та по т.1, т.2 и т.5 - ДА! Това е същността на позицията ми!

Току-що, Донка каза:

3. Съществува посредник между центъра и човека - общественото (груповото) съзнание.

Тук вече има разминаване.

От една страна е така - съществува "посредник" между човекът и центърът. Това обаче е Аз-ът. "Богочовекът".

Да, но има две нива на възприятие - индивидуалното и социалното.

За това и Аз-ът ни е комплекс. Защото ние сме и индивидуални същества и социални.

При идентификация на Аз-а със ,,социалния Аз", тогава посредникът между човека и центъра е общественото(груповото) съзнание. И то, такова, каквото е то, към разглеждания времеви момент. Това  е описвано от Фройд като "Свръх аз". При тази идентификация на Аз-а, общественото съзнание се проектира в индивидуалното ни съзнание като морал, етично-нравствени норми. Култура.

А пък при идентификация на Аз-а с "индивидуалния Аз" няма посредник. Тогава комуникацията е директна, "нередактирана" от културните наслоения. Езикът е символен. Свободната воля в  лицето на всеки инстинкт кумулира дълбоки чувства, в съзнанието ни се проектират характерни "образи" и "истории", трудно ги осмисляме, поради невероятно големия им заряд (афект), и ги възпроизвеждаме след взаимодействието ни със заобикалящата среда като емоции. Е- енергия, motion - движение, енергия в движение.

"Конфликтът", опитите за обединяване на двата аспекта на идентифициране са "решетката", в която Избираме на къде да насочим потока на проявената свободна воля от Източника(центъра).

А пък когато "индивидуалният Аз" взаимодейства със "социалният Аз" се ражда Егото. То се явява заучени и възприети реакции при специфични ситуации на взаимодействието ни със средата, от чието многократно повторение си създаваме навици на действие, а от тук и характер. И така се получава идентифициране на Аз-а с Егото ни. В случая егото се превръща в

преди 54 минути, Донка каза:

4. Посредникът, който изземва от човека свободния избор, даден от центъра и го манипулира според своя избор (той също няма свободна воля).

Така, разминаването, за което говорех е по отношение на ,,посредниците". Че те са повече от един, в зависимост от нивото на комуникация. Ниво "център-човек"  и "човек-общество".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, вероятно стана доста объркано като образна представа, а може и просто да си прекалено заета към момента, но според мен би било добре да доуточня и обобщя малко.

преди 21 часа, Донка каза:

1. Свободна воля има само Центърът, с който сме свързани.

2. Центърът предоставя на свързаните с него човеци свободен избор как да насочат свободната му воля.

3. Съществува посредник между центъра и човека - общественото (груповото) съзнание.

4. Посредникът изземва от човека свободния избор, даден от центъра и го манипулира според своя избор (той също няма свободна воля).

5. Връзката на човека с посредника и Центъра зависят от нивото на самоосъзнаването му. 

През т.1 и т.2 стигнахме до т.3, в която вече са проявява принципът на разделянето, на който пък се крепят системите на организация. Хихи, мислех, че този принцип, разширено, ще опиша в темата за "Елегантната вселена", а то пък тук се застъпва като възможност (тайминг) на споделяне. 

Стига се до основна дуалност, която всеки може да си установи в съзнанието му. Индивидуалното и колективното. Как възприятието ни за Светът, го пречупваме през призмата на индивидуалната гледна точка и колективната (груповата). И беше добре, според мен, да уточня, че общественото(колективното) не е "между" човека и центъра. То е друго изражение на центъра, но като колективен избор в рамките на самото общество.  ....Все пак ние не знаем със сигурност(потвърдено за всички, а не само за "вярващи" единици) има ли други като нас или дали изобщо има други...

За това съм си въвел представата за комплексен Аз, като една хоризонтална 8-ца, два "кръга", свързани в точката на същинския ни Аз, който е различен от егото ни. И според мен е най-близък като значение на думата Човек, но не го изчерпва.

Единият "кръг" e на индивидуалните нужди(инстинкт за самосъхранение)  и произтичащите от тях желания, за задоволяването на които проявяваме(избираме на къде да насочваме) една част от свободната воля, на която сме проводници.

А другият "кръг" е на нуждите(стаден инстинкт) ни да сме част от общество и произтичащите от тях пък желания, за задоволяването на които използваме друга част от свободната воля, на която сме проводници.

А в "сечението" на двата "кръга" се проявява същинската, синтезът от двете части свободна воля ( инстинкът за растеж и развитие) и произтичащото от това желание за себепознание , за задоволяването на което проявяваме, избираме да насочваме волята към стремеж за растеж и развитие. 

В това отношение, предполагам ще е интересна символиката на Vesica piscis, описана много добре в следните две статии Цветето на Живота. Сакрална геометрия (Мегавселена)  и  VESICA PISCIS (на Цвета Димкова)

220px-vesica_piscis-svg.png

Дори няма да "навлизам в по-дълбоките" нива на символизма, където са и Ин-а и Ян-а. "Фракталното" каквото горе - това и долу, вече го споменах, а пък и във символния свят всеки си осъществява индивидуална комуникация.  

Въпросът е, че за това изказах несъгласието си с т.3. Защото "посредникът" между центъра и човека, в лицето на общественото(груповото) е само в единия "кръг". А с "ролята на този посредник" ма толкова често се идентифицират властолюбиви хора, поддали се на изкушаващото чувство за Власт, което често несъзнават, че ги "вкарва" в ролята на агресори, а има доста, които осъзнават тази им роля и това им носи удоволствие - въпрос на морал.

А в другия "кръг" няма посредник. Там комуникацията център-човек е първична(архетипна). За това е и субективна, индивидуална. Наричат я "проникновение" на някои места. В комуникацията в този "кръг" можем да се "докоснем" да силата на същинската свободна воля, която си е налична за управление във всеки един момент, ала е "разфокусирана", поради един куп предрасъдъци, "филтри", "програми", които са част от индивидуалността ни все пак, а и са следствие от живота ни в общество. Често, според мен, усещането е за някакъв "енергиен поток". Но този "поток" е консолидиран(единен), а проявлението му в "решетката на реалността", която е дуална, е в две части. Така явно ни е възможно да я възприемаме като хора.

Съответно, за да не се стига до "зациклящото" - добро ли е, зло ли е, свободно ли е, не е ли, просто застъпвам тезата, че не е свободна волята ни като хора.

Не за друго, а защото същинската свободна воля е дори отвъд ниво "трансперсонално", което е отвъд границите на Егото ни. А повечето хора сме "здраво стъпили" на "сигурната позиция" на Егото, от където ИЗмерваме Светът, без да сме съзнателни за цялата мотивация на действията ни и сме несъзнателни за илюзията "свободна воля". Просто трудно успяваме да осъзнаем Сянката ни - всички тези "изтласкани в подсъзнанието ни" характеристики, които не искаме да приемем за свои черти на характера и личността, и които "развалят" така усърдно градената ни положителна Себепредстава. Не познавам човек, които да не е, дълбоко в себе си, положителният герой в собствения си "филм"(Път). Съответно, невежеството ни по отношение на факторите, които определят поведението ни, е достатъчен аргумент за липсата на свободна воля на Его-нивото ни на възприятие. За това застъпвам тезата, че нямаме "свободна воля", защото болшинството от хората сме "ограничени" във възприятията си до Его-нивото. Включително и "духовно извисилите се" в "очите на невежите".

А пък дори и на ниво "трансперсонално" (колективно, обществено, цивилизационно) пак сме ограничени, но това е друга тема, която може да тръгне от тази.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 15.11.2019 г. at 18:27, kipenzov каза:

Александре, пак ще повторя тезата си и как би могла да се развие, т.е. до какви насоки може да се стигне.

Нашата, човешката воля, в лицето на Човекът, такъв какъвто е обобщения образ за човек в настоящето, не е свободна! Ние(болшинството) сме продукт на обществото и не познаваме истинската си същност!

Единствената свободна воля е тази, която е насочвана от център, боравещ с пълната информация за съществуващото!

 

Идеята на тезата ми е да създаде полемика относно възможностите ни като хора и какви са способностите ни, за които сме в неведение. 

Ако можеш изкажи контра-теза, ако не промени заглавието на темата и не подвеждай с подобни генерализиращи послания в заглавието!

Тезата ти , е ясна , даже банално ясна .Тя е ясна на всеки следящ политическия живот в страната .Тя е част от различните мнения изливани в медийте .Достатъчно е да споменем последните избори , като се спрем на двете противоречащи си тенденций в мненията . 1---всеки е имал свободата да направи своя избор и другата 2---няма никава свобода , защото изборите са манипулирани и т.н. ......

Т. н. твоя теза  си я дистанцирал малко като приемаш съдържанието на ,,свободна воля" да е от позицията на абсолютната свобода . Значи щом има някакво ограничение   , то няма свобода . Но има разлика м/у свобода и свободна воля . Също е различно ако говорим за абсолютната свобода и някоя друга в рамките на каквито и да са граници .Макар и двете да се определят от осъзнаването .Свободата е в рамките на разбирането , не извън него .Извън него се намират инстинктите , несъзнаваното , Духът .Просто е несериозно да се определя централно , да има един прочит на свободна воля .При положение , че това понятие , сме го дестилирали чрез разума си .Това е бикновения човешки живот .

Кипензов не че съм против това което си повтаряш . Съгласен съм с него . Не съм доволен от  гледната ти точка . Тя е ограничаваща .

Наистина трябва да уточним значението на думите .Значи , до колкото съм разбрал под воля се разбира действието . Като под посока на действието се разбира конкретното действие .

После  ,,човек има свободен избор но няма свободна воля"  Това твърдение е доста противоречиво . Не може да има проява на действие . без да има проява на избор . Значи признаваш полу свободната воля . Нали тя е насочена от свободния избор .

Това твърдение е много по добре формулирано още в 19 век от Гурджиев (има и други). Само , че той го обяснява със спящото състояние на хората .В съвременоста срещам друг добър термин за това човешко състояние . Рефлекторното съзнание/ум  .За довършване на картината , ще напомня какво казва Дънов в беседите . То е , че сега човек има воля в потенция . Още я изгражда . И ще я има когато стане цялостен човек . Когато висшия му ,,Аз "поеме контрола , когато егото престане да се страхува и манипулира .С други думи , човек ще е изградил , човешката си воля . едва когато започне да живее съзнателно и в подсъзнателното .

Но тези уточнения не противоречат на днешното ни положение . Ние имаме малка  воля и ни е дадена свободата да я прилагаме .За съжаление , не мога да видя до колко  сме свободни да се саморазрушим и от кога точно не ни ограничават дори в това .

пп  

Цитат

Съществува посредник между центъра и човека - общественото (груповото) съзнание.

Това обяснение е добро за изясняване различните области в съзнанието За да имаме повече яснота как става самото формиране и групиране в конструкцията на понятията . Наричат го  с различни имена , Дух на народа , на групата и т.н. . Но трябва ли да не признаваме , че тези влияния действат вътре в човека . Че от индивида зависи на какво ще даде предимство , в поведението си .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря и на двамата! Както обикновено, вчера "получих" и съвета от Учителя:

Цитат

 

Та сега всеки от вас трябва да прави вътрешни опити. Това е необходимо, за да се усили неговата сила. Силата на човека се добива от неговите мисли и желания. Това трябва да го знаете! Вие не можете да бъдете силни, не може да преодолявате мъчнотиите в своя живот, ако не сте чисти по мисъл и по чувства. След това ще дойде силата. Та сега необходимо е за добрите хора в света да носят по възможност най-добрите и най-чистите мисли! Сега вие можете да кажете, че светът е грешен. Хората може да са грешни, но светът не е грешен. Светлината не е грешна, топлината не е грешна. Всичките блага, всичките постъпки на хората не са грешни. Има нещо грешно, но цялата земя не е направена само от кал. Земята е направена и от една чиста материя освен калта. Един ден ние ще се освободим от обвивката на земята, в която грехът расте и се развива. И тогава земята не ще бъде грешна. Това е, за което Писанието споменава: „Ще създаде Бог нова земя и ново небе!“ Един ден и вие ще се освободите от тази предпоставка. Всеки човек е обвит в една такава обвивка. Ако погледнете човека, ще видите, че той е опасан от един тъмен черен пояс, който е носител на греха. Някой път не сте разположени, чувствувате, че сте лоши, не знаете де сте. Но това греховно състояние функционира у вас. Това наричат греховното естество на човека. Това е една тънка, тъмна обшивка, от която цялото човечество иска да се освободи. За да се освободиш, препоръчват се разни неща: Или да се родим изново, да се излюпим като пиле от яйцето. За да се освободи човек от бъдещите си страдания, той трябва да се излюпи, защото ако яйцето седи дълго време под квачката, то ще се развали. И тогава за предпочита(не) е яйцето да се излюпи, отколкото да остане неизлюпено. Та практическият живот изисква следното: Не съжалявайте за сегашния си живот. Не съжалявайте за сегашните си погрешки, не съжалявайте за сегашните си мисли, чувства, постъпки, за нищо не съжалявайте – изправяйте се само! Използувайте всичко, което ви е дадено, защото онова, което вие мислите и чувствувате, не е само ваше. То принадлежи на цялото човечество. Понякога ти чувствуваш, че си грешен, но ти сам не можеш да изправиш света. И след като се изправиш и станеш светия, ти пак ще чувствуваш, че ти липсва нещо. Ние можем да бъдем свободни, само когато цялото човечество се обърне, когато всички се издигнем и изчистим. Тъй щото докато всички хора на земята не се освободят, всякога ще чувствуваме някаква липса. Ти си щастлив, но ще видиш, че твоят брат някъде страда. При това положение ти не можеш да бъдеш щастлив, не можеш да бъдеш спокоен.

 Та първото нещо: Станете господари на вашите мисли – не изведнъж, но постепенно. Станете господари на вашите чувства, не изведнъж, но постепенно. Не съжалявайте за нищо, но постоянно правете по едно малко усилие. Колкото и да е микроскопическо това усилие, не се обезсърчавайте. Можете да имате на ден хиляди подхлъзвания, това да не ви безпокои. Не съжалявайте за нищо, защото това, което сте искали да постигнете, а не сте могли, други са го постигали. Един ден и вие ще притежавате това, което другите са постигнали. Един ден и като музикант вие ще вземете участие в това, което другите са постигнали. Понеже днес почти цялото човечество взема участие в музиката, един ден и вие ще се ползувате от неговите постижения. Вие можете да се ползувате и от вашата разумност, но един ден ще се ползувате и от разумността на цялото човечество. Вие направете само това, което е ваша длъжност, а другите работи ги оставете на Бога, той ще ги уреди. Нека Бог уреди другите работи! 

 

Бъдете прочее разумни!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря :
 

Цитат

 

Не съжалявайте за сегашните си погрешки, не съжалявайте за сегашните си мисли, чувства, постъпки, за нищо не съжалявайте – изправяйте се само! Използувайте всичко, което ви е дадено, защото онова, което вие мислите и чувствувате, не е само ваше. То принадлежи на цялото човечество.

Бъдете прочее разумни!

 

:(           :3d_104:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.11.2019 г. at 16:07, Донка каза:

Благодаря за точните отговори! Мисля, че стигнахме до почти еднакви становища. Остана терминологично доизясняване. 

Да видим дали съм разбрала правилно:

1. Свободна воля има само Центърът, с който сме свързани.

2. Центърът предоставя на свързаните с него човеци свободен избор как да насочат свободната му воля.

3. Съществува посредник между центъра и човека - общественото (груповото) съзнание.

4. Посредникът изземва от човека свободния избор, даден от центъра и го манипулира според своя избор (той също няма свободна воля).

5. Връзката на човека с посредника и Центъра зависят от нивото на самоосъзнаването му. 

На прав път ли съм?

Колко добре си описала егрегорите. 

Човек има свобода на волята в рамките на волята на водещия му егрегор.....и дай Боже да няма връзки с черни егрегори...:) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 18.11.2019 г. at 16:29, АлександърТ.А. каза:

Тезата ти , е ясна , даже банално ясна .Тя е ясна на всеки следящ политическия живот в страната

Александре, тезата ми е толкова ясна за теб, колкото е ясна на всеки, следящ политическия живот, без да знае какво всъщност представлява този "живот".

Колкото и да ме дразниш с ограничеността ти, която проектираш дори, всъщност когато дадеш разумно предложение не мога да не се съглася с теб.

Наистина е добре да изясним понятията!

Волята не е действие! Волята е сила. Сила в рамки не е свободна. Тя е насочен поток без свобода, тъй като поне в едно направление среща ограничение.

Няма такова животно като "свобода на (нещо си) в рамки". Това се нарича "възможност за промяна на (нещо си) според рамките(основният, представителният  модел)".

А пък желанието да имаш (свободна воля) е следствие на нуждата да се самоопределиш и не нуждите ти определят условията. А рамките, в които се самоопределяш, са границите на самосъзнанието ти. При развито, индивидуализирано самосъзнание най-малкото знаеш, че няма егрегор, с които да не си свързан. Знаеш, че едното прелива в другото, а двете са едно... и свободната воля е една, но за да има свободен избор е разделена на два потока... десен и ляв...мъжко и женско...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кипензов , до някъде е забавно да те чета . Но все пак са и досадни многократните повторения . За това няма да повтарям пак че говориш правилно . А пак ще опитам друго и те питам :

Свободна воля ли е написване на мнението ти . Ще те разбера ако кажеш че не е воля а избор . :)

 

пп     А за различните обяснения е ясно . Всяко е част от една мащабна истина гледана от различни точки и тълкувана от различен опит . И е ясно че щом е част от истината  , не е истина  . Както е коментара и на ,,Б" това е положението както го е написал . Но не това е интересното . Интересното е на къде е истината , На къде да се върви . Или по точно имаме ли шанс да вървим в правилната посока . Твърдението че нямаме свободна воля е израз на опита натрупан до сега . Практически опит доказващ че постоянно сме били побутвани в развитието си . Побутвани и предпазвани . Но според мъдри хора и учители сега сме вече в положение на самоопределящи се . На хората като вид , е дадена възможноста на свободата . И това не може да бъде по друг начин , защото навлизаме в шестата раса .Започваме да живем все повече в любовта .А любовта е следствие на свободата . Живота с любов е невъзможен без живот в свобода .И не е въпрос на философски избор , А е правилен свободен избор с последващо правилно действие . Както казваш , прилагане на сила в правилна посока , като следствие на свободен избор .

Защо и как сме в това несвободно положение е широка тема . За това цитирах есенцията  на един умен човек , Че свободата на човека е в избора му как да постъпва , егоистично или не . И гледам как това твърдение се подминава , като маловажно, не тук а на всякъде .Ето това също е доказателство за липсата на свобода не само във волята . Защото свободата в мисленето е първичното условие за свободната воля . А хората се заблуждават и вместо да пренесат свободата от мисловния свят във физическия . Правят обратното . Огранияенията на материята я пренасят в мисленето и се загубват .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александре, разбирам поведението ти, което като гледам е мотивирано от логото след поста ти - "Имайте пред -вид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите." 

Ала, това, че не разбираш напълно позицията ми не я прави автоматично погрешна. Тя ще бъде такава, докато във "многократните повторения" не "видиш" смисъла, който се опитвам да предам. Това ще е признак, че ефектът от проявата на свободната воля, на която съм проводник и идва(субективно казано) от "някъде дълбоко в мен" е спомогнал да "разшириш" съзнанието си и в посока моя мироглед. Как ще си го интернализираш, вече е твой свободен избор. Но волята да го направиш няма да е твоя, а ще е естествената Воля за Живот, която ще проявена в теб от инстинкта за растеж и развитие, на база чието въздействие ще си имал желанието да ме разбереш. Без последното - желанието, няма да ме разбереш. Пак си мисля, че го обяснявам просто, ама повече вече ми клони към надежда. А надеждата е признак на Безсилие.

В безсилието си пак ще се повторя, отговаряйки ти.

Написването на мнението ми не е свободна воля. Вече ти споделих, че волята не е действие, а сила. В това качество на волята, написването на мнението ми е проява на свободна воля, която съм проявил след извършен свободен избор - да го направя или не, съпътстван от осъзнаването на отговорността да бъда себе си, такъв какъвто съм си изградил Себепредставата към момента, че съм.

Изборът е крайната фаза на процеса на взимане на Решение. Преди, по време и за прилагането в живота ни на дадено решение, ние проявяваме воля. Решенията взимаме(Избираме) на база предразсъдъците ни (като твоята нагласа да не ме разбереш в предния ти пост), които винаги са продукт на предишни АФЕКТИ.

Афектите, бидейки "изключително силни, внезапно настъпващи, но бурно протичащи краткотрайни чувства, предизвикани от определени причини" пък са "отзвук" на първоначалната Травма при "разделянето" от Източника. Това е "нишката" по която "се стели" проявата на свободната воля, която не е наша.

Така и не си разбрал в тоя живот, че където има Йерархия, няма Свобода - има само Служене. А аз се опитвам да стигна до Свободата и за това се разминаваме като мирогледи, независимо от множеството допирни точки.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александре, по първия клип, съм сигурен, че така и няма да можеш да обясниш адекватно съвременните тенденции в развитието на Разума и в какво се състои човешката свобода и разумната воля, а единствено би предал собствените ти предразсъдъци. Не за друго, а защото проф. Филипов, при цялото ми уважение щото доста съм го следял, вече е вкарал "образната представа" на така да се каже старото отношение към новопостъпващата информация от съвременните експерименти.

Единственото, което залагам 50 лв., че би отразило за теб, цитирам те, "човешката свобода и разумната воля" и би застанал като твърдение зад което, е че "от информационното поле до нас достигат послания, които ние изкривяваме"- по думите на професора. Защото това е в синхрон с твоите убеждения за "възнесените учители", които ни "направляват", но ние "лошите хора" не слушкаме.

 

А по втория клип, то бива учени хора да спекулират, прокарвайки внушенията, който са плод на собствените им интерпретации и религиозни вярвания, ама пък и да са забравили за изискването за обективност при поднасянето на информация, това вече от академична гледна точка е недопустимо. Но за сметка на това пък е плодотворно за нереализираните амбиции в полето на ума на хора, на които би им допаднала подобна интерпретация, поради резонирането със собствените им вярвания. Но проф. Попхристов просто си споделя пред пред екрана, не е той този, който разпространява тезата му. А и все пак форумът е с претенция за "Портал към съзнателен живот", а не "портал" към фанатичен живот. За това е нужно да има примери за съзнателност, които е добре да са директни, а не като негативни примери за липса на съзнателност. Каквото би било поредното шерване на клип с предварително обявяване на "слушайте и гледайте внимателно" щото той човека казва това, което аз ви казвам, че казва, ама не е точно така.

Сигурен съм, че до момента не си се замислял за ОГРОМНАТА разлика между - "Всичко е Едно" и "Всичко е Едно и Също"!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но все пак темата касае и свободния избор, на база който ние проявяваме "свободна воля".

А изборът ни на днешно време вече е доказано и се използва на практика, че е почти 100% предопределен. За това и защитавам тезата, ме нямаме "свободна воля", защото не осъзнаваме предрешената посока, в която насочваме силата на волята ни. За това и твърдя, че тя не е наша, а на изцяло съзнателния човек, какъвто поне аз не претендирам да съм.

Доказано е, че изборът ни е почти 100% предопределен, защото съвременните алгоритми, които са продукт на развитието на математическия апарат, дават почти 100% описание на реакциите ни, съответно изборите, които ще направим. Това се ползва и на практика при редица дейности - маркетинг, ПР, управление на човешки маси(тълпи).

А това е възможно поради едно просто проявление на нагласата в ума ни - да търсим лесното пред трудното. Все пак умът ни, като инструмент на Егото ни, е с основна цел да засича, обработва, построява и оптимизира масиви от информация от външната среда за целите на поддържането на организмовата цялост. Това го извършваме чрез определени програми, които като модел сме възприели от външната среда, но са продукт на творческият ни подход при интерпретирането на тези модели, преди да ги приемем за "част от нас".

Повечето програми стоят под прага на съзнателното ни възприятие. За това и резултатите от действието на такива програми се наричат "подпрагови". Като пример - псхосоматичните сигнали за състоянието на всяка клетка или орган. А когато тези сигнали "минат прага" на съзнателните ни възприятия ние ги усещаме като болка, сърбеж и т.н. 

В процеса на оптимизиране на информацията, най-важният момент е момента на "включване" на вниманието. Когато не сме внимателни, ние сме като "отворена каца" на навлизане на "програми" от външната среда, чиито резултат на по-късен етап "възпроизвеждаме" по наш индивидуален начин. Те също са на "подпрагово" ниво в съзнанието ни, както и соматичните(телесните) програми за управляване на "машинката ни за проявяване в материята". Като пример - мелодия, която сме чули сутринта на предния ден, на следващия ден по обед започваме да си я тананикаме, без да осазнаваме защо.

Е в съвременнния език вече има и термин за тези "програми", които не са свързани с телесното ни функциониране, но за щастие или не, влияят и на тялото ни. Наричат се МЕМИ.

Мемите не са единствено под формата на мелодии, но и поведение. Религиозните догми са едни от най-големите генератори на Меми, които си "обикалят" в обществото.

Та когато споделяме некви клипове, интервюта е въпрос на съвест и разумност да проверим, доколкото можем, какви меми съдържа поднасяната информация. За това, според мен е добре, когато постваме некви клипове да приложим наш анализ, иначе ще си действаме като некви безотговорници, проектиращи единствено собствената ни неосъзнатост, прикрита зад "слова" на някой авторитет за нас. Дори може да се стигне и до фанатичното налагане на собствената ни религиозна доктрина, зад "булото" на "светлополярната" агресия в стил "добре си, но ще се оправиш", което съдържа изцяло мема - "не си добре, имаш нужда от помощ, която не можеш сам да си окажеш", а това е в директен конфликт с възпитаването на вярата във собствените възможности и създава единствено зависимост!!!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жалко Александре, мислех те за по- интелигентен! Или поне поовладял егото си - това което "проповядваш" за правилно, но самият ти изглежда не съумяваш да постигаш. 

Фикс-идеята за "спасението" явно си я прикрил под "тонове догма".

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александре, ето ти пример за истинска проява на свободна воля, но с мотив общо добруване, а не разширяване на влиянието на специфични поверия. Проявената свобода да говориш, да критикуваш това, което е лошо, защото е неразумно и в комбинация с просто мислене води до фанатизъм.

Аз поне пиша някакъв личен коментар, а не изтипосвам единствено клипове. Явно трябва да се дава личен пример.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 31.03.2020 г. at 16:22, kipenzov каза:

Е в съвременнния език вече има и термин за тези "програми", които не са свързани с телесното ни функциониране, но за щастие или не, влияят и на тялото ни. Наричат се МЕМИ.

А и в предния пост написах, че е хубаво да се дава пример.

Ето такъв за битуващи меми, които влияят на съзнателните ни реакции, а пък са достигнали до подсъзнанието ни, прескачайки " прагът на абсолютното ни съзнателно възприятие"( absolute threshold level) - https://11points.com/11-hidden-messages-food-ads-logos/

А по отношение на "прагът на абсолютното ни съзнателно възприятие"

supraliminal-vs-subliminal.png

в тази статия добре са описани начините за заобикалянето му чрез "пускане в обращение в ефира" на съобщения( един вид меми) под самия праг на съзнателно възприятие. Ето и статията Are You Being Manipulated by Subliminal Messages?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така или иначе, както гледам "скованите от суеверен страх сърца" няма и да могат в "ступорът" си да преодолеят мемата, съдържаща се в горната статия, и за това ще споделя "контрата" на горната мема.

Първо  - същността на самата мема и как тя се "закача" в подсъзнанието.

Съдържанието й е - "възприятието ни на света не се поддава изцяло на съзнателния ни контрол и има начини да бъдем контролирани, без да сме съзнателни за това".

За да може, която и да е мема от външния свят, с който комуникираме, да се "закачи" за подсъзнанието ни тя трябва да "резонира" с истинно твърдение, което знаем(само че на много дълбоко ниво - там, където нищо не може да ни излъже, вкл. и ние самите нас си :)) )

Истинното твърдение в случая е, че "ние нямаме пълен контрол".

Това много добре съзнаваме, тъй като не познаваме изцяло себе си, иначе нямаше да имаме подсъзнание ;). Подсъзнанието ни съдържа всичко, което не съзнаваме, вкл. Непознатото.

Така мемата с горепосоченото й съдържание се "закача" за подсъзнанието ни, чрез резонирането й с истинното твърдение (и с по-дълбоки "съдържания в нас). Ние започваме да я интерпретираме с пълния ни капацитет(съзнателно и подсъзнателно). Изчислителния капацитет на подсъзнанието ни е неимоверно по-висок от този на съзнателната ни част. Да, ма там има и доста потиснати психични съдържания, вкл. чувства, а не само мисли. Даже тази сизигия "чувства-мисли" живее често под формата на "живи образи" или като цяло нереализирани състояния.

Много често, в живота ни вече като пораснали индивиди (нарочно не използвам зрели, щото има разлика) тези "живи образи" се опитват да си "пробият път" до съзнателното ни внимание, но ние неистово се опитваме да "ги върнем там, "в небитието", от където си мислим, че идват. А те са част от цялостното ни Аз, непроявени, "изгубени частици от душата ни". В този процес на "бягство от самите нас", от "непроявилото се нас", се раждат неврозите. Колкото повече време поддържаме този процес по "отхвърляне", толкова повече се кумулира вътрешно напрежение и така неврозите прерастват в психози, ма тва всеки психиатър може да го обясни, тъй че е излишно да детайлизирам.

Така стигам и до по-дълбокото съдържание, с което резонира мемата. Това е страхът на малкото дете. Потиснатите преживявания на ситуации на безпомощност от незнание, когато малкото ни дете се е сблъсквало с болка при опитите си да извърши нещо самостоятелно. Например: без да знае родителя или възрастния, детенцето опитва да "изкопира", възпроизведе действие на възрастния(авторитета му, другият субект, на който подражава). Вади клечка кибрит и успява да я запали чрез повтаряне на действията на идола си( родителя, бабата, дядото, каката, баткото и т.н). Унесено в екзалтацията от постигнатото, то продължава да изследва и решава да пипне "светещото нещо" на върха на клечката и хоп - опарва се. Изпитва силен страх, а това е ужас. Този ужас остава като спомен в подсъзнанието, но с него живее и усещането за безпомощността да се избяга от болката. Те пък заедно "захранват" страхът от непознатото. Така често започваме да се страхуваме от "собствената си сянка", а всичко, което расте огрято от светлина хвърля и сянка ;)

Вече смятам, че има достатъчно яснота каква е мемата в статията от предния ми пост, нейното съдържание и как и за какво се "закача", съответно чувствата и усещанията, които предизвиква. Поне в тези, които не са я "отхвърлили" още при първия поглед. Това си е тяхна практика по "изолиране от външното". За другите, които имат желание да задълбочат в себеизследването си, да опознават този свят, а не фанатизирано да насочват вниманието си само към другия свят, който не е сега, на и заради тях пиша.

Второ - каква е "контрата" на горната мема.

Варианти много, но най- общо са:

Примерен вариант е това, което описах в предния абзац - пълно игнориране на "входящото облъчване". Това е първата "контра"- игнориране.

Това, като действие, съдържа символиката на отричането. Кофтито на този подход според мен е, че "ражда" след себе си, в крайната си форма на развитие, пълно отрицание на сетивния свят. Желанието да бъдеш воден в незнанието си. Но и пътят на Великата майка си е път, ама по него трябва да си с "наведена глава, ятаган не я сече". А тази ни поговорка има само още един вариант в света и той е шведски - "изправена глава, меч не я достига". Е, за да може човек да е с "изправена глава", то трябва да овладее това да не се "клати" щото и при най-малкото поклащане, главата трудно се удържа изправена, докато с вестибуларната ни система успеем да синхронизираме останалите части на тялото в стремежа за балансиране след поклащането.

Какво може да ни "изправи" при "поклащане" от мема, дошла от външната среда, съпътствана и с "вътрешна реакция" изразена от "навлизане" на несъзнавани съдържания. Или по-просто казано - каква би била адекватна реакция, когато при прочит на нещо изпитваме кофти чувства или се проектират кофти мисли?

В това отношение има доста натрупан опит в обществото ни и спокойно могат да се ползват методите на психотерапията.

Вариантът на "директната атака" е да се изправим срещу тези "страхове", предизвикани от стимула от външната среда (в случая мемата), да "ги погледнем в очите" и да започнем да ги използваме като инструменти за самопознанието ни. Да изследваме това, което сме потиснали. В този вариант, косвено "изолираме" въздействието на мемата и пренасочваме вниманието и действията ни към полезния процес на себеизследване. Това е втората "контра" - пренасочване. Малко като айкидото, където не влагаш собствена енергия за защита ами използваш импулса на атакуващия :)

Най-общо, до момента, първият вариант на "контра" е "оставянето навън" на мемата, А вторият е част от двата варианта на "допускането вътре" на самата мема

Така другият вариант как да контрираме мемата при допускането и вътре в нас се състои от това да я трансформараме, а не да я пренасочваме. За да трансформираме нещо (да го построим наново) трябва да знаем как е изградено и да ползваме "тухличките" му, а не да ги разрушим.

Съответно това изисква да обърнем внимание на принципа, който отразява мемата. Същността й се базира на това, че може да се влияе и на подсъзнанието ни. Това ни дава "тухличките", с които да си пренаредим (трансформираме) градежа, който в случая са несъзнаваните ни маладаптивни убеждения, базирани на предишни неприятни опитности.

И от тук вече се "раждат" множеството подходи, характерни за различните психотерапевтични школи. Дали, използвайки този принцип ще си се самопрограмираме (самовнушение) чрез НЛП( невро-лингвистично програмиране), дали ще приемаме, че това не се случва случайно, а за да "растем" (позитивна психотерапия) или каквото и да е интерпретиране на този принцип, апропо вид психотерапия или "школа", се тая. Като основа стои поговорката "всяко зло за добро". Това е третата "контра" на мемата - трансформиране .

А пък за тези, които са малко по-съзнателни като следствие на непотиснатото им любопитство, ще им припомня, че всичко изброено до момента касае индивидуалното.

Разгледана като проява във външния, обективен свят, мемата спокойно може да бъде разглеждана като инструмент прилаган за въздействие. Както и всички меми. От което пък следва, че имаме възможност да си изградим модел на света, отразяващ реалното състояние на системата. Да "видим" как се случват принципно нещата в този момент от времето и пространството и така да имаме поле за размишление за кво, аджеба, сме тука, в този момент. 

Горното се нарича "подход отвън-навътре", а предните варианти на "контра на мемата" са част от наричания "подход отвътре-навън".

Втория от изброените подходи е готин за начало и идва като съвет доста отдавна... на входа на храма на делфийския оракула е имало надпис "Опознай себе си", а пък преди десетилетия в страната ни имаше и продължение - "Опознай себе си, за да обикнеш света"

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ся, за да "излезна от образа" на "досадния проповедник", в който се усещам често да пребивавам, ще издрънкам глупостта, че всичко горепосочено е тинтириминтири,  "простотия до шия". (а пък, тези, които разбират какво правя, ще се засмеят, че поне е "до шия", а не до коронката на и-краткото, :lol:)

 

Така вече извън полемиката за подсъзнателните стимули във външната среда, ще подчертая, че според мен дадох достатъчно показателен пример, че нямаме "свободна воля", а единствено свобода на избора, чиято свобода определя и нивото на свободно насочване на волята.

Защитавам тази теза от чисто педагогически мотив! Защото при използването на мемата "нямаме свободна воля", първо се индуцира интереса към себеизследване и растеж. А второ, в защитата на тезата, при прилагането на аргументите се отваря поле за синтез между съвременните научни достижения в психологията и невробиологията, които всеки да си комбинира с езотеричното познание, до което се е докосвал. И така неусетно да използва импулса от дискусията в темата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Защитавам тази теза от чисто педагогически мотив! Защото при използването на мемата "нямаме свободна воля", първо се индуцира интереса към себеизследване и растеж. А второ, в защитата на тезата, при прилагането на аргументите се отваря поле за синтез между съвременните научни достижения в психологията и невробиологията,

Това е хубаво . Но има и много други , които като прочетат написаното , ще го отметнат за правилно без да се потрудят . А тук , като място посветено на наследството от Дънов , е хубаво да се разглеждат нещата в светлината на неговите беседи .  Там , като основен мотив има насочване към любовта . И пътя минава през свободата . Всеки трябва свободно да се потруди и опознае Любовта .Това е важното , че всеки има право и шанс .

Дънов също (беседите)  казва нещо подобно ,,Вие сега нямате още воля"  както и че сме в началото на познанието за  любовта .А това го виждам около себе си , как хората живеят по инерция . Ще ти дам един пример за абсурдна случка . Млад човек , педагог след посещение на аптеката и магазина с две годишното си дете . На децата няма практика да се слага маска . Вижда на пейката пред блока няколко мъже да пият бира . Та този човек възмутен се обажда на 112 да дойдат и им направят забележка . :)

Днешния човек има свобода да мисли . Но и това трябва сам да го извоюва , да го изгради . Само живота е даден безвъзмездно .

Който е добър е свободен , дори да е роб ; а онзи който е зъл , е роб дори да е цар . ( блаж. Августин)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, АлександърТ.А. каза:

Но има и много други , които като прочетат написаното , ще го отметнат за правилно без да се потрудят

Аз правя това, което би ми било приятно някой да направи за мен, ако не знаех това, което знам.

А тук, не е единствено място, на което всеки да е длъжен да разглежда проблематиката през светлината на беседите. За това написах

В 31.03.2020 г. at 14:54, kipenzov каза:

А и все пак форумът е с претенция за "Портал към съзнателен живот", а не "портал" към фанатичен живот

Иначе "насочването към любовта" няма да се получи, ако е "рамкирана" свободата.

 

преди 1 час, АлександърТ.А. каза:

Дънов също (беседите)  казва нещо подобно ,,Вие сега нямате още воля"

А, здрасти! Ше вземеш най-накрая да вдеваш градивната роля на моя опортюнизъм! 

Ако всеки опита да направи аналогия на изнесените от мен данни и беседите, ще се получи един ъпдейт на инфото от беседите и ще се рефрешне малко риториката до съвременните нива на разбиране. Така, че да се получи благозвучието при преноса, а не като сегашното "изгубени в превода".

Трябваше да дойде "на калъч" още някой външен като мен, та да се вдене ли?

Като гледам то не са Мона, сейсал, стругара, и др., които са били тук, наготово са си споделили толкова ценни вътрешни достижения, ама пуст фанатизъм, продиктуван от страх от изопачаване.

А то кат те е страх много от нещо, то баш това става. Ама малко хора се замислят, че образът на реалността се "пречупва" през очната леща.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 15 часа, АлександърТ.А. каза:

Днешния човек има свобода да мисли . Но и това трябва сам да го извоюва , да го изгради . Само живота е даден безвъзмездно .

Който е добър е свободен , дори да е роб ; а онзи който е зъл , е роб дори да е цар . ( блаж. Августин)

 

За мен мисълта е по-скоро възможност. Само разумният избор и разумното действие водят до свободата. Неразумният човек не знае какво бъдеще създава с избора си. Разумният също е ограничен от последствията, но ги направлява сам в далеч по-голяма степен. Особено тези последствия отнасящи се до собственото му бъдеще. 

Августин казва същото, защото доброто е разумно. Правилните действия, мисли, намерения и др. в будизма водещи до освобождение представят отново същата идея. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А пък в херметизма трите стълба на Мъдростта са -Астрология, Алхимия и Теургия.

Така както по-наизток са "Трите колесници" или Джнана, Бхакти и Карма.

Синтезирано - мислите, чувствата, действията

Или по-просто :

1. Това, което ни идва отвън, това което научаваме.

2. Това как реагираме, как интерпретираме.

3. Това как го прилагаме като действия.

 

Проблемът в съвременната ситуация е силно намаленото(редуцираното) време за реакция на стимулите(сигналите, дразнителите) от външната среда. Това намаля времето, през което информацията стои в предсъзнанието ни, където я обработваме съзнателно. Т.е. подлагаме я на разумен анализ и планираме и определяме разумните действия като ответна организмова реакция на съществото ни. А тази кратка възможност за съзнателна обработка, много често предопределя и инстинктивната ни реакция, която винаги е несъзнателна.

Съответно в "поройният дъжд от информация", който ни засипва ежедневно, трудно успяваме да се ориентираме каква е разумната реакция, често действаме инстинктивно, а при подобно поведение животинските модели вземат надмощие и много често дори и не осъзнаваме пълното ни идентифициране с тези модели.

Е, според мен въпросът със самостоятелното мислене не е свързан с отвоюване, а с дълбокото осъзнаване, че това е самата истина. И въпросът със свободата на избора се свежда до опознаването на моделите и шаблоните, по които осъществяваме мисловния процес. Запознаването с конструкциите на мисълта (образите) и оттам осъзнаването и на моделите на поведение, които проявяваме.

Проблемът е, че за да стигнем до този момент на осъзнаване (ниво на разумност) трябва да "минем" и през осъзнаване на его-проекциите, които използваме за оценяване, а често и неосъзнато съдене и осъждане.

Така, че не само, че мисълта е възможност за разумност, ами тя е основата за разумността. Въпросът, според мен, е как да "изправим" мислите си, да изчистим моделите на протичане на мисълта от доста често излишните завойчета и криви.

Това става, не когато "изолираме" мислите (често отдавайки ги на външни източници, а това си е символът на бягство), а когато осъзнаем какво в нас ги предизвиква.

Разбира се това е "мъжкият метод", при който водеща е мисълта, а "страничното"(което обаче е вътрешното , одухотвореният  "женският вътрепсихичен образ") са чувствата.

"Женският метод" е да се "изправят чувствата", защото те са водещи, а "страничното" са мислите. "Мъжкият вътрепсихичен образ", когато не е интегриран(приет, осъзнат, одушевен) пък се явява "външният източник" на мислите.

Така или иначе, в съвремието ни "границите" доста изтъняват. "Мъжкото и женското" са толкова близо, че често се бъркат едно с друго.

Разумното, колкото и недостижимо да изглежда се е под носа ни. Ама трябва да имаме доблестта и моралният кураж да се погледнем реалистично, за да можем да установим лъжата в нас, за да я разпознаваме и извън нас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.11.2019 г. at 18:58, kipenzov каза:

От една страна е така - съществува "посредник" между човекът и центърът. Това обаче е Аз-ът. "Богочовекът".

Да, но има две нива на възприятие - индивидуалното и социалното.

За това и Аз-ът ни е комплекс. Защото ние сме и индивидуални същества и социални.

При идентификация на Аз-а със ,,социалния Аз", тогава посредникът между човека и центъра е общественото(груповото) съзнание. И то, такова, каквото е то, към разглеждания времеви момент. Това  е описвано от Фройд като "Свръх аз". При тази идентификация на Аз-а, общественото съзнание се проектира в индивидуалното ни съзнание като морал, етично-нравствени норми. Култура.

А пък при идентификация на Аз-а с "индивидуалния Аз" няма посредник. Тогава комуникацията е директна, "нередактирана" от културните наслоения. Езикът е символен. Свободната воля в  лицето на всеки инстинкт кумулира дълбоки чувства, в съзнанието ни се проектират характерни "образи" и "истории", трудно ги осмисляме, поради невероятно големия им заряд (афект), и ги възпроизвеждаме след взаимодействието ни със заобикалящата среда като емоции. Е- енергия, motion - движение, енергия в движение.

Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него. Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще. (Беинса Дуно)

 

Като гледам, отново някой неща са вече изказани, макар и в друга форма, ама ми изгбихте времето да се обяснявам за неща, които са Ви достояние. "Не е глупав този, които яде баницата, ами този, който я дава!" - така, че сам съм си виновен! Па дано да е било от полза....

Разликата между Невежеството и Неведението е, че при първото не си правиш труда да "откриеш в наличното", а при второто "няма налично откъде да откриеш" 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.04.2020 г. at 10:58, Станимир каза:

За мен мисълта е по-скоро възможност. Само разумният избор и разумното действие водят до свободата. Неразумният човек не знае какво бъдеще създава с избора си. Разумният също е ограничен от последствията, но ги направлява сам в далеч по-голяма степен. Особено тези последствия отнасящи се до собственото му бъдеще. 

Августин казва същото, защото доброто е разумно. Правилните действия, мисли, намерения и др. в будизма водещи до освобождение представят отново същата идея. 

Ами то друг начин няма . Само че защо разделяш избора , от мисълта . Когато мисълта е разумна и избора е разумен .Това че хорат са много различни по отношение на разумноста е друг въпрос .

Цитат

Днешния човек има свобода да мисли . Но и това трябва сам да го извоюва , да го изгради . Само живота е даден безвъзмездно

Разумът , не ни се дава даром .Трябва да се научим да мислим . Трябва ли да ви споменавам за хилядите употребяващи различни вещества променящи точно мисленето и по този начин си създават  грешни навици . Дори кафето уж невинно , влияе на мисленето . Такива хора , за да направят каквото и да е търсят стимул от вън . Заробване е . Да напишеш нещо използваш стимулант . И този човек често е културен лидер .....Кой не е чувал много ,,разумния" избор ,,наздраве да се отпуснем малко" . Не е мисъл а цяла идеология , удряща човека точно в способноста му да мисли .Свободно да мисли .Говоря ви за разликата в мисленето на децата и възрастните . Децата се раждат свободни .

Ами , самия съвременен начин на живот . За преуспял се счита този който работи на на няколко места , печели добре и най важното , няма време за личен живот . Камо ли , време за мислене върху смисъла и принципите на живота . Заробване  заради определен начин на живот .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×