Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

529.Разумните ще разберат - Неделна беседа, 4 февруари 1934 г.

Recommended Posts

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-а глава от книгата на пророк Данаила.

Неделна беседа: Разумните ще разберат - 4 февруари 1934 г.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Цитат

Та, казвам сега: Вярата е закон. Да вярваме в разумното в света, което може да поправи нашия живот. Да вярваме не значи да вярваме в хората, които седят по-ниско от мене. Да вярвам в един свой приятел, който никога не ме е измамвал. Той каквото обещае, аз не се съмнявам в него. Може да вярваш в туй разумното начало, което остава неизменно. Та, казвам: Вярата е закон за най-голямата разумност. Когато тя се намали, [идва] по-голямо нещастие. Няма в света човек, в който като вярваш, да не направи едно престъпление. Като го видиш, да имаш пълна вяра. Трябва да знаеш в кого да вярваш.

Разумните ще разберат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Цитат

...Съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие. Сегашните хора чувствуват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи. За бъдеще това нещо ще се чувствува още повече. И тогава, ако хората се сдружат, светът може да се поправи по един разумен начин по-скоро, отколкото сега.

Разумните ще разберат 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“...Съвременните хора са в очаквания, както евреите преди 2000 години очакваха да дойде Месия, да ги освободи от робството и да заживеят щастлив живот, да бъдат независими. Но случи се точно обратното на това, което те вярваха. Откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи. И сегашните народи вярват, че ще дойде някой да ги освободи. Ще ги освободи толкова, колкото и евреите се освободиха, като дойде Христос.

Помнете следното нещо: Свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ. Но свободата не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертвува всичко заради тази свобода. Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек. Но понеже имаме и други желания, трябва да живеем още в света. Много пъти ние правим компромис, с който изгубваме идеала си. Някои в младините си поддържат един идеал, но като дойде в стълкновение с грубия материален живот, той постепенно отстъпва от своя идеал и казва: „Ще се живее както всички хора живеят.“

Сега аз ще ви задам един въпрос: Възможно ли е човек да живее, както той мисли? Възможно е, но трябва да бъде много разумен. Той трябва да бъде силен човек. Трябва да има знания, трябва да бъде мъдър, трябва да бъде любвеобилен, трябва да има широка душа. Трябва да разпознава той законите на Истината...

...Та, казвам сега: Вярата е закон. Да вярваме в разумното в света, което може да поправи нашия живот. Да вярваме не значи да вярваме в хората, които седят по-ниско от мене. Да вярвам в един свой приятел, който никога не ме е измамвал. Той каквото обещае, аз не се съмнявам в него. Може да вярваш в туй разумното начало, което остава неизменно. Та, казвам: Вярата е закон за най-голямата разумност. Когато тя се намали, [идва] по-голямо нещастие. Няма в света човек, в който като вярваш, да не направи едно престъпление. Като го видиш, да имаш пълна вяра. Трябва да знаеш в кого да вярваш.

Много пъти се подига въпросът и вие казвате: „Кажи ни истината.“ Под думата „истина“ аз разбирам в дадения случай онези условия, при които ти можеш да бъдеш свободен. Тази свобода трябва да дойде отнякъде. Кой ще те освободи от ограничителните условия в утробата на майка ти? Природата те е турила. Има кой да те освободи. Пак разумни същества. Онази баба, която ще дойде да бабува на майка ти, тя ще те освободи. Природата ще те изкара навън. Трябват разумни същества отвън. От тези ограничителните условия се изисква едно разумно същество, когато ти се раждаш, за да не те осакатят.

Сега ние сме в период на раждане, но се изискват разумни същества, които да [ни] освободят. Може да осакатят съзнанието, да кажат: „Това не трябва, онова не трябва.“ Кое е онова в света, на което ние може да разчитаме? Всеки от вас има на какво да разчита. Най-първо имате дом, на който можете да разчитате. Най-първо вие може да разчитате на вашата майка, на вашия баща, на братята, сестрите, на вашия народ разчитайте. Това са ред положения, но оттам ни стъпка напред. Тогава как ще обясните думите на Христа, Който казва: „Няма нито един от вас, който да е оставил майка, баща, братя, сестри заради Мене и да не е приел стократно.“ Значи, щом напуснем ограничителните условия на семейството, ние влизаме в обществото; щом напуснем ограничителните условия на обществото, ние влизаме в народа; щом напуснем ограничителните условия на народа, ние влизаме в човечеството и т.н. Та този кръг се разширява.

Вярата в Бога се подразбира, когато ние ставаме граждани на онзи истинския живот, да влезем в един свят, дето може да си добре дошъл. Само като те посрещнат разумните същества, като ти дадат едно угощение, само в това общение ще разбереш какво нещо е разумният живот. Колкото и да ви разправям за добрите хора, един добър човек трябва да ви угости, трябва да бъдете в дома му, за да се убедите какво нещо е добрият живот. Разправяше ми един българин: вика го един американец, гощава го и когато си отива, туря му в джоба 20 долара. Казва: „Като се намерите в нужда, пак заповядайте!“ Казва: „Туй българин не е направил за мене, което направи този американец“. Защо? Добър човек. Казва: „Ако не беше той, трябваше куршума да си тегля“. Казваше: „Ще се оправят работите, всякога може да разчиташ на мене.“

Та, казвам сега едно правило: Разумността във вашето бъдеще, вашата разумност, вашето щастие зависи от вашата любов към Бога, от вашата любов към хората, към народа, към ближните ви. Тя определя цялото ви бъдеще. Направете за цяла година този опит. Ако не сполучите първата година, втората година направете опита, нищо не значи. Толкова опити сте правили без резултати. Направете един опит, ще имате резултат, една опитност, за която никога няма да съжалявате. Има нещо в живота красиво. Когато човек влезе в общение с разумните хора, да се разбере. Да разбираш тия хора и те да те разбират, няма нещо по-хубаво от това. Като седиш в природата, да знаеш, че природата е жива, има нещо разумно.

Не искам да го разправям. Някой път не искам да говоря за Бога, понеже е светотатство според мене. Колкото по-малко се споменава името Божие, по-добре. За името Божие не разправяй. В любовта има един закон: Когато ти изкажеш една дума, в която няма любов, ще дойде страданието. Всякога, когато се проповядваш на хората за свободата и не е вложено туй в думите ти, като си излезеш, после ще бъдеш недоволен, ти ще страдаш. Любовта ни ще ни причини щастие, любовта ни ще ни причини нещастие. Защото в любовта се изисква нещата да ги чувствуваш, да бъдеш крайно искрен в себе си. После, любовта изисква: никога не сме на другите хора. Някой казва: „Тези влюбени!“ Че какво по-хубаво от това? Ами че нека се радваме, че хората се обичат. Майката обича детето си, [ти] казваш: „Виж тази майка!“ Не е лошото в това. Нека господарят обича слугата си и нека слугата обича господаря си. Радвайте се на любовта, в каквато и форма да се яви. Аз някой път наблюдавам малките буболечици как се обичат. Тези малки същества, и те се радват. Не смея да вляза в тяхното положение, защото, като сляза, ще им наруша [живота]. Ако река да се вра, ще ги смутя, ще ги уплаша.

Радвайте се на любовта, която работи в природата, за да станете щастливи. Виждате любовта навсякъде, радвайте се. Когато срещнете един нещастлив човек, радвайте се, че е нещастен. Когато го срещнете, че е щастлив, радвайте се, че е щастлив. Когато видите някой болен, радвайте се, че е болен. Когато срещнете някой сиромах, радвайте се, че е сиромах. Радвайте се на всичко. Като срещнете някой умрял, пак се радвайте, че е умрял. Туй е вече на върха. Ето, трябва дълбоко разбиране. Радвайте се на онзи, че е умрял. Радвайте се, че той е умрял в едно отношение, пък се е родил в друго. Сега, умирането не е само във физически смисъл. Не е ли радостно човек да умре за своята омраза? Не е ли радостно човек да умре за своята ненавист? За всички тези работи не е ли хубаво да умре човек? Ако той е умрял и го носят на тарага, в туй положение той сам се радва. Казва: „Освободих се аз вече!“

Туй подразбирам аз: да умрем за своите нещастия, а да живеем в любовта. Да умрем за греха. Тъй казва Писанието: „Да умрем за греха.“ Да умрем за греха, да престанем вече като грешни хора да съществуваме на света. Той като грешен иска да живее – да умре е по-добре като грешен. Колкото по-рано умре, толкова по-добре. Ако ще живееш, живей като праведник. Може ли грешният човек като умре, че като праведник да живее? Може, там е истината на живота. Живеят само праведните, а грешните всякога умират. Умри веднъж, за да не умираш много пъти. Блажени, които са умрели в Господа! Съвременният свят трябва да умре. Недоразуменията трябва да умрат. Злобата трябва да умре. Всичко това неразумното трябва да умре. Всички лъжливи теории трябва да умрат. Онзи неестественият живот трябва да умре. Всичко онова, което не е Божествено, трябва да умре. Да остане Божественото. Ако умираме, да не го знаем, ние да искаме да се възвърне животът.

Сега аз ви казвам туй за вас. Желайте да се преобразите, да влезете в новия живот, да се освободите...“

Разумните_ще_разберат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×