Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Безкористен ли е Бог?

Recommended Posts

Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Кон Круз каза:

Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?

Кой спрямо кого ?Кой спрямо какво ?Какво спрямо кого ?  :)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали всичко е въпрос на карма. След като получаваш някакви неща, след като бележиш някакъв напредък (в духовен план или не), значи си положил някакви усилия, дал си нещо, жертвал си нещо (например жертвал си от времето за гледане на телевизия, за да спортуваш и да имаш по - добра фигура). Нали всичко в живота е резултат от някакви други неща и няма нищо случайно. Нищо не пада от небето. Безкористен ли е Бог/Животът?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв странен въпрос . :)  . Както да се питам дали съм безкористен към ръката си . Думата корист е за отношение между независими фактори . Опита ли се някаква част от човека да е независима . В онкологията я махат , отделно да си ходи . :) 

 Независимоста на часта  от цялото се нарича болест . :)

,, В изпълнението на Волята Божия е силата на човешката душа "  Това е защото сме едно .

 пп   А тази мисъл за жертвата ... Човек се мисли много значим , значи ако даде --жертва .  Но на практика каквото и да прави го прави ,,,,,ако е по правилния начин , за бога  и за себе си  . Нали . Ти подобряваш себе си в резултат работиш по качествено . И няма такова нещо като време за ...почивка(на пример) . Дадена ти е свобода да избираш , да се усъвършенстваш или се удоволстваш  . А какво печели Бог :(  негова си работа :) .

Когато аз следя за послушанието на частите си , печеля здраве . Но това не е много подходяща аналогия . Тъй като и аз и частите ми , сме във Бога . Значи влиянието на Бог върху частите ми е по голямо от моето върху себе си . :)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чел съм, че висшите сили (които някои наричат със сборното "Бог") се хранят с нашите позитивни мисли и чувства, с енергията им. Те ни подтикват към духовен растеж... Дали го правят напълно безкористно това подтикване и това помагане?

Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване?

Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване?

Това ми хареса :) . Да , да помогнеш си е удоволствие и може би като корист . :)   Но тя е в друга област не там където е създадено това понятие корист , печалба . Защото користа , печалбата означава , че някой губи . А в случая никой не губи . Има само печеливши .

Цитат

Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).

Това ми е по сложно .  Мисля че това е стремежа . Да работиш за Бога и не мислиш за себе си . Има успели хора , така съм чувал . Сам разбираш , че те не се бият в гърдите . Гледал ли си клипа на ,,новото познание " с Джорджия  за създателя на всички светове . Как отговори на въпроса дали се храни  :) .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако Бог е енергия и всичко е енергия, това значи ли, че Бог е всичко (включително лайно)? Може ли нещо да НЕ е някаква форма на Бог? Бог навсякъде ли присъства?

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коне, да ти подскажа един циклаж, който мен поне ме вкарва в парадаксални съждения.

Моралният релативизъм!

Според мен едно нещо е добро, но за друг е лошо?!? Ако Бог е Бог, със всичките му атрибути, то въпрсът дали е користен, би трябвало да не го касае, защото не само, че той/тя/то би следвало да Е и користен и безкористен, но и самият въпрос отправен в тази насока някак се губи като насоченост към безкрая. Леко е като да се опитваме да слагаме рамки на нещо безкрайно. Сложим ли му - вече сме в заблуда, защото не е това, за което първоначално сме си задавали въпроса. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори се сещам за един пример, от който противно на логиката ще произлезне отговор на въпроса - Безкористен ли е Бог?, а този отговор ще е - "Днес е четвъртък!" :thumbsup: :

Стоях си една лятна нощ миналата година на терасата и пушех. Димът от цигарата преминаваше през комарника и излизаше навън. В един момент прелетя един прилеп - явно да провери какъв е този дим, или пък некъв инстинкт, че комарите бягат от дима и търсеше плячка. Траекторията на полета му описваше форма на пеперуда. Същата вечер бях чел нещо за "Монарх програмиране" и символиката на пеперудата-Монарх като символ на душата. Стана ми интересно дали, ако си пожелая пак да прелети прилепчето, то това ще се случи. Няма и няколко секунди и това се случи. Загледах се и ми се привидя, че наистина прилепа в движението си описа траектория във формата на пеперуда.

Та от този пример за развинтено въображение спокойно мога да изведа някаква представа за личното творчество. За моментът, в който всеки от нас "взима" някакви  сетивни сигнали от външната среда и ги одухотворява през призмата на собственото си въображение, формирайки някакъв емоционално-мисловен поток.

Тогава личното творчество, интуицията, въображението, умът, чувствата, все такива човешки атрибути, описващи и трансцендентната страна на същността ни, биха били отражение на един безкористен Бог, който ни е надарил с тях. Обаче има и един атрибут на личността, която изграждаме върху основата на индивидуалността ни, формирана чрез характерът ни, съобразно темперамента ни. И този атрибут е Разумът. На база него умът ни спомага да стигнем до друг атрибут на личността - Самосъзнанието, от което пак се "връщаме" да си "огледаме" характера, темперамента, способностите и всичко това на фона на заобикалящата ни среда. "Погледът" ни подскача като пинг-понг, като фотон между успоредни огледала:lol: . Самоподържащата се представа за себе ни.

Пък тази заобикаляща среда нали и тя по презумпция е проявление на Бог?!  Разделяне на две

Излиза, че хем безкористно Бог ни е надарил с някой негови атрибути, хем користно ни се налага Волево да боравим с тези ни качества като елементи в системата на живота, за да се включим в подръжката на самата система. И тако и вако, хихи. Со кротце, со благо... и со малко кютек.

А дотук всичко, което произтичаше като съждения, идваше от Ума. Също и въпрос-мотото на темата - Безкористен ли е Бог?

Ако "изключим" анализа на ума, то отговорът на въпроса, в стил малко по- на изток, ще е - "Днес е четвъртък!" :thumbsup: 

Даже, по тази абсурдистка "логика", твърдението - "Мисля, следователно съществувам!" ще се трансформира в - "Чувствам, следователно съм!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Цитат

Излиза, че хем безкористно Бог ни е надарил с някой негови атрибути, хем користно ни се налага Волево да боравим с тези ни качества като елементи в системата на живота, за да се включим в подръжката на самата система. И тако и вако, хихи. Со кротце, со благо... и со малко кютек.

На пръв поглед е точно така , спор няма .  Но , ако се размислиш , може да установиш че начина на  формулиране  , на мисълта . Показва емоционалните граници на ,,Аза" , разграничаващ се от средата .Толкова сме свикнали да живеем с печалба/загуба , че така виждаме всичко на около . А има и друго обяснение . Наричаме го  наследственост . С тази наследственост , човека има определени възможности и понятия , като  користно и безкористно  , стават безмислени . Нашите възможности , са в рамките , на заобикалящата ни природа . И като говорим за развитие , дори в мислите си , не можем да излезем извън природата . Развитието , израстването , е в нейните граници . Предполагам , сте срещали следните мисли : ,,Човек може да види/познае неща , които са заложени в него " ; ,, Ученето е припомняне на забравени истини " ; ,,Човек се движи и живее в Бога" ;

Цитат

 kipenzov

А другите кои са?!

включих се заради последното твое изречение ----(Даже, по тази абсурдистка "логика", твърдението - "Мисля, следователно съществувам!" ще се трансформира в - "Чувствам, следователно съм!" ).... :) Опитах да кажа нещо като съгласие с малко уточнение , че макар много различни и мисълта и чувствата са продукт на Аза .

Приблизително казано , за днешния човек съществува една основна реалност . Реалноста на Аза . Цялото познание се гради на усещането за Аза и всичко останало . На Аз и другите . Като това , кои са другите , зависи от , кой съм Аз . И без да го разнищваме , знаем , че за всеки Аз , другите са различни .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×