Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Безкористен ли е Бог?

Recommended Posts

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Увличаш се в приказване и това те разсейва .

Ето тези флуктуации на ума ми се опитвам понякога да избягвам! Но просто като започна коментар умът ми ,,полита'' и по предела на паметта ми започва едно супер бързо ,,движение'' между концепциите и идеите и доста често се стига до някакви изводи, които без да съм ,,подхванал'' приятения разговор с някой човек няма как да се случат. Просто я няма мотивацията. За това и често вечер като си остана сам си проектирам присъствието на даден човек или пък ,,оставям'' отвътре да си ,,се прояви'' някой събеседник, който в последствие разбирам, че е точният ,,образ'', от който към моментът съм имал нужда да се прояви, заради самата тема, за която размишлявам.

 

Ето пак се отнесох.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

без да съм ,,подхванал'' приятения разговор с някой човек няма как да се случат.

Минавала ми е тази мисъл . Но има и друго , че този е може би естествения начин за ума ни да работи с думите .Чрез диалога на опонентите . Както картината на света е , отделни позиций между двете полярности . :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

Различната форма показва различно качество .Това е религиозното чувство . Нещо като ,,под-орган"(област)   в мозъка със по различно предназначение

Връзката ,,форма на съждение-качество на съждението'' е добра. 10х!

По тази линия пробвал ли си да си изградиш представа на основа формата - ,,дуална система мозък/психика". Т.е. че ,,хронологично" погледнато психичното преживяване предшества нерво-физиологичната реакция?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По точно? Това , че психичното преживяване започва преди случката , както и след нея , като се променя съвсем малко . Това ли .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето как ,,се прояви" и перфектен пример в тази насока.

Докато пишех предния пост се чудех как ли ще се развие дискусията. Таман да натисна бутона ,,добави" и се появи съобщение, че и ти си постнал.

Сега като съм прегледал отговорът ти, виждам, че моят пост е съобразен с твоя и се явява естествено продължение на темата, която интересува мен повечко явно. И вероятно има и лек ,,натиск'' от моя страна. Сори!!!

Но  някои процеси като Синхроничността са по-лесни за обяснение, когато се приеме предшестващото въздействие на психическия фактор пред органичната реакция

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даже се сещам и за един пример от ежедневието!

Говорят си по телефона двама човека. В един момент, често при проблем с мрежовата връзка, телефонният разговор прекъсва.

Толкова често се случва единия да набира другия и да ,,дава заето''. В същото време дава заето, защото другият набира първия.

Да, но това, се случва и при разговор между хора. Обаче след ,,моментът на прекъсване'' не се налага да се опитват хората да ,,се свържат по телефона", защото са един срещу друг. Винаги при такива ситуации се получава едно ,,аха да кажеш нещо и другия казва едновременно с теб нещо, което си е продължение на разговора. Обикновено тези моменти предизвикват весела реакция и при двамата човека, но спокойно може това да се нарече ,,резониране'', защото аналогията с ,,припокриването'' на два вълнови сигнала е очевадна за мен. Ето от тук вече ,,тръгват'' два основни ,,пътя" на съждение. При утвърждение на аналогията се ,,поема'' по пътя на вълновата същност на съзнаваното ни ,,присъствие'', отразено от психиката ни, която се проявява в материалното ни/същност на частица/ съзнавано ,,присъствие'', или органично същество с централен опериращ орган - мозъкът. 

Лека алегория на корпускулярно-вълновата природа на светлината :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.10.2005 г. at 18:15, Guest Deltoid каза:

...Вселената ни е като един невероятен фрактал, в който за момента обаче не всички струни вибрират в хармония.

Когато двама души не се разбират, всеки иска да свири собствената си песен.

Но когато има общо разбиране мелодята, звучи (изпитва се свръхсетивно) като невероятно усещане и ние го наричаме Любов.

Виж колко добре го е казал и друг, тук във форума! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4.04.2019 г. at 21:02, kipenzov каза:

 

Виждам, че си ,,смесил" първото от изреченията, цитирани от Дънов, с последващите, но защо го правиш си е твоя работа.

Мащабът на първото изречение НЕ е съпоставим с мащабът на следващите.

Колко хората са съмнителни. Виждат смесване на изречения и там, където няма и най-малка следа от подобно вмешателство. Според мен схващанията в основата си трябва да бъдат ясни и прости. Пред всеки човек има два пътя. Да живее принципиално като лист от дървото на живота, за което Учителя говори, значи да има връзка с Бога и Бог да живее в него е единият път. Другият път  е да съществува като паднал от дървото лист. Както ни се хареса. И в падането също има нещо хубаво. Човекът се събужда и започва да задава най-различни въпроси, подобни на този : "Безкористен ли е Бог?". После в него започват да се случват органични процеси на гниене, разлагане, абсорбиране, всмукване от корените на дървото на живота и психични процеси на обръщане към Бога,покаяние и прощаване, възраждане, ново раждане и възкресение като нов лист от дървото на живота. Защото всяка трагедия е пълна комедия, ако не завършва с възкресение.

 

Редактирано от royalrife

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали вече споделих, че споделяме различни концепции! Виждам, че си развил вече и тезата, която теб вълнува. 

Аз принципно се въздържам да боравя с Кабалистични символи като 10-степенното Дърво на живота. Опитвам се да предавам идеи, които са описвани в съвременната наука чрез разумен научен анализ. И всеки, който има желание да може да си направи аналогии - Свободно! Отвъд моето желание и оценки за правилност. Фанатичното отричане или защита на нещо е признак за неосъзната липса на убеденост в собствената правота.

 

А това, че не ,,виждаш'' разликата в мащабите между първото и последващите изречения от цитата ти на Дънов е твое субективно умение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, royalrife каза:

Според мен схващанията в основата си трябва да бъдат ясни и прости

Така е. Проблемът е, че най-простите и кратки, изразявани с думи схващания са най-сложните за разбиране.

Пиша пак, отвъд предната ми детинска реакция, която се дължи на това, че не съм длъжен да съм ,,розово-бонбонен позитивист''. Правя го защото все пак след горния ти цитат има и потвърждаващо съждение на тезата ми, че има ,,разумно живеене'' и ,,неразумно съществуване'' и двете са израз на индивидуалното качество на животът ни като хора. Като тук трябва да добавим и животът на хората, чието поведение не съвпада с критериите ни за ,,разумно'', защото тяхното също е опитност за Духа им, която аз не разбирам, но приемам правото им да живеят, както са решили. А това, че евентуално действията им са в моя ,,вреда'' е схващане, което прикрива неприемането ми на живота, такъв, какъвто е.

От тази гледна точка подхождам в споделянето ми на следното, което съм си извел от собствен опит, и според мен ще ти е полезно:

Чистият ум е този, който вижда отвъд мъглата на емоциите. Продуктивните емоции са тези, които не замъгляват ума. Всички емоции произхождат от чувства. А количеството и качеството на всички чувства се генерират от дълбоко чувство-,,поток'', чиято природа е двойствена - страх и любов. Това разделяне, по горски се казва бичене :) , се обединява от едно трудно за разбиране обединяващо чувство-състояние. О-бичене или обич. Като състояние пък се нарича ,,приемане''. И както всичко проявено/дуално/ противотезата му е ,,омраза'' или състояние на ,,неприемане''.

Когато умът е чист, думите вече не са просто думи, а сглобен смисъл. Колкото по-чист е умът, толкова по-дълбоки смисли долавяме!

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, kipenzov каза:

Нали вече споделих, че споделяме различни концепции!

В началото се съгласихме, че Бог е вечна хармония. Значи важно е да знаем тази хармония от каква позиция я разглеждаме - като участници или външни наблюдатели, защото мерките с които си служим в двата отделни случая ще бъдат съвсем различни една от друга. Първата мярка ще бъде абсолютна, а втората относителна. Всички хора на земята без изключение са болни. Тук сме дошли да се лекуваме, защото само здрави хора могат да живеят в хармония. Излекуването ще се случи дори и да не го желаем, а дотогава ще продължаваме да си служим с различни относителни мерки. Като външни наблюдатели това е неизбежно.

Редактирано от royalrife

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, royalrife каза:

В началото се съгласихме, че Бог е вечна хармония

Да, но не уточнихме къде я "намираме". В тази перспектива ти благодаря за предложението!

 

преди 1 час, royalrife каза:

Значи важно е да знаем тази хармония от каква позиция я разглеждаме - като участници или външни наблюдатели, защото мерките с които си служим в двата отделни случая ще бъдат съвсем различни една от друга. Първата мярка ще бъде абсолютна, а втората относителна.

Тук предлагам да "поразширим" малко.

При "първата мярка" имаме абсолютното условие, за да има осъзнато възприемане на живота - самите ние. Ние сме субектите, част от обективният свят. Това помага да "открием" хармонията в нас. Но тук е и абсолютистката позиция на "раздаване на оценки" или пък т.н. солипсисизъм на индивидуалното Его. Друга интерпретация на резултатите при използването на "първата мярка" е "Човекът като индивидуално проявление на Бог". Да, но "понесени на крилете" на осъзнаването на божествената ни връзка "политаме високо" и тогава восъка на изкуствените ни крила се разтопява. Осъзнаваме, че сме "болни" и вероятно стигаме и до концепта за "Смирението".

При използването на "втората мярка" пък можем да открием Хармонията извън нас, поради относителното ни разделяне от външния свят. В този линк има интересен анализ. Да, но така се изолираме от външния свят, губейки възможността да "усетим" взаимовръзката помежду им. Пък и намирането на Хармонията във външния за нас свят е доста трудно, според мен, защото е възможно, ако можем да разберем мотивацията на всеки участник или фактор в процеса. Но пък, така или иначе всеки човек минава през този процес на Търсене на Хармонията във външния свят, защото ние освен индивидуалности сме и социални същества. Някои се отказват още в началото, някои започват да "откриват" изражения на Хармонията във външния свят във вид на образи - "болно общество", "галактически затвор", "безсмислен хаос", "чистилище", "сцена", "матрица", "комедия" и т.н. Да, но това пък е абсолютизмът на "социалното Его" или усещаните и доста често наши "пътеводители" в лицето на обществените норми и порядки, религиозни догми и всякакви други механизми на обществения контрол, които подържат цивилизацията в некви рамки на развитие. Това води често и до "статистическото" себевъзприятие и др. вътрешни премеждия.

И какво правим, ако все пак запазим разумното ни отношение и не се подадем на вътрешните ни емоционални оценки?

Моето предложение в тази насока, така както поне аз се опитвам да правя, е да обединяваме. Спокойно можем да приемем описаните от теб "две мерки" за противоположности. Така едната ще е тезата, а другата ще е противотезата, а пък обединението им ще е синтезата. Отрицанията на предните пък ще са антитеза, антипротивотеза и антисинтеза, но това за сега няма значение.

Така проявяваме вътрешната ни свобода да решим на каква плоскост да разположим убежденията си. И какво качество да им "придадем". От позиция на тоталната ограниченост това би изглеждало като магия, алхимични фокуси :) 

Тогава като резултат или проявление не бих достигнал до твърдението

преди 2 часа, royalrife каза:

Всички хора на земята без изключение са болни. Тук сме дошли да се лекуваме, защото само здрави хора могат да живеят в хармония. Излекуването ще се случи дори и да не го желаем, а дотогава ще продължаваме да си служим с различни относителни мерки. Като външни наблюдатели това е неизбежно.

, защото обединено с "отражението" във вътрешния ми свят, би означавало, че не приемам че съм "здрав" и че съм се идентифицирал във вътрешния ми свят с позицията на "външен наблюдател", а това определено не носи заряда на свободата, с чиято сила бих могъл да продължа по пътя на търсенето на Хармонията.

Тъй като в предния ти пост завърши само с констатации, в моя пост ще завърша с предложение.

Предлагам да приемем себе си като глава кромид-лук!!! Болна глава кромид-лук. Развалящият се кромид лук, започва да съхне люспа по люспа, отвън-навътре. Да, но здравият лук, ако не го скъсаме прави същото - отделя люспите една по една, но чак след като е израснал и е дал семе за следващ лук, от който да пораснат едни малки арпаджичетата.

Както казваш

преди 2 часа, royalrife каза:

Излекуването ще се случи дори и да не го желаем

Да и за това предлагам да си влезнем в ролята на Шрек и сами да започнем да си махаме люспите една по една, но преди това е добре да сме си отгледали семето във вид на адекватни убеждения.

 

ПП тези люспи в Кабалата се наричат "Клипот" и е обратното на "изграждащия Сефирот", щото гледах, че си падаш по кабалистични символи. Пък и още една интереснна взаимовръзка - за да съм болен, би трябвало, съвсем спокойно, да мога да си спомня какво е да си здрав. Просто е предшестващо и последващо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 7.04.2019 г. at 16:52, kipenzov каза:

Пък и още една интереснна взаимовръзка - за да съм болен, би трябвало, съвсем спокойно, да мога да си спомня какво е да си здрав. Просто е предшестващо и последващо.

"Има нещо изкълчено в нас "- казва Учителят. Ако се съгласим, че това е така, трябва да приемем по необходимост, че  някъде, някога сме стъпили накриво и сега малко понакуцваме та от болката ли що ли не можем да си спомним какво е да си здрав. Сега на земята имаме нужда от външно светило да ни свети за да гледаме добре къде стъпваме . А за да се излекува изкълченото ще ни се наложи да преминем през 9 999 000 форми на съществуване. Няма нищо страшно. През първите 350 000 форми вече сме преминали успешно и ни остава  някакви мижави 9 640 000 за да се появи у нас една малка вътрешна светлинка, знак за събуждане на Космическото ни съзнание, което от своя страна е една много малка стъпка по пътя на Свръхсъзнанието. И така нататък и така нататък.  Просто е предшестващо и последващо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 :) Виж колко интересно си споделил умствената ти конструкция за живота. Но всичко е линейно разположено. Незнайно кога се случи нещо и историята продължава.

Току-що, royalrife каза:

Просто е предшестващо и последващо.

Ето по тази връзка бих ти предложил една друга линия.

Казва се ,,Лист на Мьобиус''.

Twist.gif

Така по тази линия няма да ни трябват само 9 999 000 съществувания, ами безброй, щото началото на линията е и нейният край :3d_139:

Като тръгнеш да изчертаваш линия, продължаваш от едната страна, неусетно продължаваш от другата, а накрая на изчертаването на линията от другата страна се окзваш в началото на изчертаването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бъди песимист :) . Не винаги илюзията е успешна за да те преведе неусетно и те върне в изходна точка . :)  Само част (отрязък) е линеино разположен . А всичко е ,,обемно" , както едновременно и също линейно разнопосочно .

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това ми беше идеята!!!:thumbsup:

Да подскажа, че без промяна в погледа ще си пресъздаваме все познати циклажи - ще си се въртим в Листа на Мьобиус. Ще си циркулираме в единия път, мерейки с ,,първата мярка". Неусетно ще се прехвърляме по другия като почнем да мерим с ,,втората мярка'' и пак обратно. Но като видиш листа визуализиран вече се усещаш, че има и ,,обем'' а не само равнина! 10х

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.04.2019 г. at 10:54, kipenzov каза:

 :) Виж колко интересно си споделил умствената ти конструкция за живота. Но всичко е линейно разположено. Незнайно кога се случи нещо и историята продължава.

 

"Нещастията
на съвременните хора се дължат на грешката, която
Космическият човек е направил в миналото: той е
изкривил своя път, нарушил е правите отношения
между Бога и себе си. Днес трябва да дойдат нови
учени, нови философи и поети, за да научат хората
да живеят право, да ги върнат в правия път.
Правият път е пътят към Бога." /Беинса Дуно, Бяла и черна светлина/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×