Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Имам нужда от мнение


Recommended Posts

 

 Какво ми е помощ

От Reni Hrisotova, Декември 31, 2018 вПсихотерапeвтични насоки онлайн 

  •  Здравейте на 24 съм 4 години щастливо омъжена с прекрасна дъщеря на 2 годинки обичам безкрайно семейството си  давам си живота за тях и така преди 5 години получих натрапчиви мисли за нараняване оказа се че имам ОкР  нараняването беше върху мен самите мисли бяха срещу мен отидох но психиатър помислих че съм луда казах вс на лекаря той ми предписа едни лекарства от което до някъде се оправих и после ги хвърлих и се омъжих след време  така тук почва кошмара появи се др натраплива мисъл5че не обичам мъжа си такава борба падна че всеки ден реват че не така , плачех към тях се го обичам бих умряла за него и така това продължи 6 месеца без да ходя на лекар но незнам как отшумя после забременях  и по време на бремеността отново получих натр мисъл че ще нараня мъжа ми или себе си почнах да хвърлям ножовете и то продължи 5 месеца след като забременя изчезна с куража ми но явно не се е махало а е седяло нам и си е починало за да ме атакува с нова сила и наистина дойде отново че мога да напъна детето си да му направя нещо най гадното молех се не исках и нямах желание за живот молех се да умра че да не нараня някого от близките си не казвах на никого съжалявах мъжа си детето си че съществувам между тях виках си не заслужавам да живея този живот бих го дала на тях и така след което натрапчивото се промени след3 месеца сега е че мисля че съм обратно защото забелязах че забелязвам женската красота и женските форми и тела даже отавна съм ти забелязвала от малка с коментара че имат хубави лица имат хубави тела не че се възбуждах от тях просто съм се вглеждаме в формите даже когато видя хувавво облечено момиче съм си казвала ко хубаво е обречена и аз тр да съм така и сега се осъзнах че вглеждам и своите черти че съм имала хубави устни видя ли някакъв клип от музикалните гледам момичето и коментирам визията и тялото и но не че искам да правя нещо с нея и така стигнах дъното на отчаянието че може би съм от тези но и до някъде има и причина да се съмнявам защото когато бях по малка гледах порно извинявайте за гнусните неща но за да разбера какво ми е ще ви кажа всичко е така гледала съм порно даже масторб. По центъра когато  вървяхме с майка ми тя ди купуваше вестник а на мен ми беше мн интересно да гледам женското списание на плей бой  гледала съм без да искам само веднъж порно с две жени ве ме впечатли толково това беше последното и първото гледане на такъв клип , бях влюбена в комшията си имах 3 гаджета момчета харесвах актьорите от филмите но не съм харесвала никога момиче или пък да се влюбя имала съм един сън с жена в който когато се събудих ме беше хем страх хем  гнус  тежеше ми когато отивахме при баща ми да му носим нещо за ядене той в сервиза имаше плакат на гола жена и аз съм се зареждала в нея в формите и но никога не съм си престанала жена и аз до вчера си престанах мъжа си разберете  много се страхувам не искам да съм такава защото аз се омъжих по любов винаги съм харесвала момчета даже имах един страх детето ми да не стане обратно да пази бог съм си веикала няма да го понеса а сега аз се мисля за такава имала съм престани с мъжа ми нико съм нямала престава с жена пробвам понякога но я ще получа тик от гнус или в преставата си как я ритам на разстояние от мен  в училище съм харесвала момчета в гимназията също имала съм гаджета момчета и най важното обичам мъжа си много до скоро даже си мечтаех да имам момче че да го зарадвам на мъжка рожба давам си живота и за него и за дъщеря си повярвайте много ми тежи в момента със сълзи пиша не мога да се радвам на нищо имам най  цените неща до себе си гледам но не виждам така се определям викам си ако съм обратно дано да умра да пукна много ми е жал за мъжа ми не му казах боли ме прекривам се с усмивка . Имам най прекрасният мъж мил грижовен с поглед се разбираме че се обичаме радвам се ме имам такова слънце от него искам и още  деца да имам от него мечтала съм си как сме стари децата ни големи обичам го но мисълта че мога соча съм от онези ми се ще да умра пиша незнам има ли жени който са обратни и от една страна не искат да са такива не искам да си проваля живота не искам да гледам женски форми има ли лечение нито ям нито пия нито се грижа за себе си даже когато излезем семейно някъде с мъжа ми той ми вика виж това си го вземи ще ти седи хубаво и аз си викам да ако съм обратна и ще те харча парите и не си купувам нищо има ли лечение моля помощ
Линк към коментар
Share on other sites

Това, което си написала е плод на тревожността ти - умът ти е тревожен, завладян от страхове.

Виж, хората имаме съзнание и подсъзнание - в подсъзнанието ни има всякакви "немислими" и "неприемливи" за нас (за нашата съзнателна част) картини. 

Убедена съм, че обичаш семейство си и държиш на него. Но любовта е искрена, чиста, топла, когато я даваме и на себе си така, както и на другите. А ти, струва ми се, си много жестока точно към себе си, към собствения си свят, който тепърва започваш да опознаваш... 

Тези натрапливи мисли, които имаш, са точно това - натрапват се, но са просто мисли. Ти, както и всяко друго човешко същество, имаш в себе си различни страни, различни пластове - не си само добра, обичаща, даваща и т.н. Има ден, има и нощ. Черно и бяло. Корени и клони на дървото на нашия живот - клоните докосват небесата, а корените са впити надолу в недокоснатата от слънце почва. Това сме - имаме в себе си много повече, отколкото можем да осъзнаем

Но понеже ти още не си стигнала до тази истина, не си приела себе си цялостна - каквато си в момента с всичките си плюсове и минуси, се чувстваш изплашена, че може да не си "достатъчно" добра, заслужаваща... Страх те е, защото не си познала себе си още, млада си, имаш още много, много, много житейски хълмове да изкачиш. :)

Не се страхувай от себе си. 

Редактирано от Ines Raycheva
Линк към коментар
Share on other sites

преди 12 часа, Ines Raycheva каза:

Това, което си написала е плод на тревожността ти - умът ти е тревожен, завладян от страхове.

Виж, хората имаме съзнание и подсъзнание - в подсъзнанието ни има всякакви "немислими" и "неприемливи" за нас (за нашата съзнателна част) картини. 

Убедена съм, че обичаш семейство си и държиш на него. Но любовта е искрена, чиста, топла, когато я даваме и на себе си така, както и на другите. А ти, струва ми се, си много жестока точно към себе си, към собствения си свят, който тепърва започваш да опознаваш... 

Тези натрапливи мисли, които имаш, са точно това - натрапват се, но са просто мисли. Ти, както и всяко друго човешко същество, имаш в себе си различни страни, различни пластове - не си само добра, обичаща, даваща и т.н. Има ден, има и нощ. Черно и бяло. Корени и клони на дървото на нашия живот - клоните докосват небесата, а корените са впити надолу в недокоснатата от слънце почва. Това сме - имаме в себе си много повече, отколкото можем да осъзнаем

Но понеже ти още не си стигнала до тази истина, не си приела себе си цялостна - каквато си в момента с всичките си плюсове и минуси, се чувстваш изплашена, че може да не си "достатъчно" добра, заслужаваща... Страх те е, защото не си познала себе си още, млада си, имаш още много, много, много житейски хълмове да изкачиш. :)

Не се страхувай от себе си. 

Така е не се понасям , искам и минусите си да променя към + , дали е възможно незнам искам да си променя мисленето гледната си точка и искам да си остана нормална жена имам си мечти цели с семейството ми те са на първо място за мен 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...