Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
neznamveche

Неопределен страх

Recommended Posts

Здравейте,проблемът ми може да ви се стори смешен,но за мен това е най-страшното нещо пред което съм се изправял.С приятелката ми сме заедно много дълго време-още ученици,съответно нейният кръг от приятели е и мой.До този момент винаги сме били двамата навсякъде,като тя много се радваше,че споделяме времето си заедно.Дойде момента в който трябваше да започнем работа.Тя попадна в среда в която преобладават мъжете и така да се каже нейната дейност е да им помага и обслужва.До този момент тя не си е писала или излизала на кафе с приятели мъже.Просто не мога  да си представя как отсега нататък тя ще е близо до друг мъж,макар и професионално,не мога да приема че колегите й ще я задяват.Знам че може би ще прозвучи много грозно или смешно,но не искам дори да се смее на шегите им,не искам да я докосват.Всеки ден когато отива при тях,аз се чувствам все едно избира тях пред мен,все едно ме изоставя.Мислих много от къде може да идва проблемът,дали не се притеснявам от тях,или нямам достатъчно самочувствие.Но...НЕ,аз не се тревожа че тя ще ме остави заради тях,просто тази физическа близост с друг мъж независимо как изглежда,колко е богат дали е  млад или стар ме побърква.Когато се върне от работа и ме прегърне искам да се махна от нея да изчезна,за мен вече е мръсна и не искам да я докосвам.Знам че звучи много грубо и грозно то това е в главата ми в момента.Имам й доверие,просто си представям как в момента стои и си говори с друг или му помага за нещо,как той я разсмива и вътрешно умирам,не искам да я докосвам не искам да я поглеждам искам да си тръгна от нея.Но не мога защото тя е моят живот и ми е дала толкова много че ако си тръгна ще я предам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, neznamveche каза:

тази физическа близост с друг мъж

Какво работи, поне ориентировъчно?

Все едно те изоставя...емоционално, според подсъзнанието ти. Все едно те предава... Тоест, проектираш в нея собствени вярвания, пренасяш ѝ ги, виждаш я през тях. Вярвания, в които на самия теб ти е трудно да останеш, а може би и не виждаш засега. Да останеш смирено и спокойно, преобразувайки ги с логика, с любов, с грижа и приемане, със смирено пегръщане - защото са програмки на едно малко момче в теб, чиято неувереност се е събудила. 

А относно приятелката: Една птичка, когато ѝ отвориш вратичката на кафеза, защоо си вярваш и затова и на нея вярваш и птичката се връща, само тогава е действително с теб в сърцето си.

По скромното ми мнение, е нужно да поработиш върху събудените, досега несъзнавани, а сега прозиращи и активирани програмки. С психотерапевт, а в някоя от сесиите и с нея заедно. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мед. Сестра. 

Просто всеки път когато се върне от работа искам да й се сърдя, защо не знам. Чувствам се все едно съм малко дете и майка ми ме е оставила сам вкъщи.Не мога да повярвам че приятелката ми може да се забавлява с други, че може да се смее и шегува с тях. Вде едно избира тях пред мен. Това ме побърква и следват скандали които я отблъскват от мен. За много хора това е нормално, но аз някакси не мога да приема че друг мъж ще остане в сърцето й дори и като приятел. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, neznamveche каза:

Чувствам се все едно съм малко дете и майка ми ме е оставила сам вкъщи.

Забележи - изоставила сам, но и сякаш предала, което ме кара да я ревнувам и искам да детронирам другите, но се чувствам малък и безсилен в същото време. Виж се с психотерапевт, за да поработиш върху едиповото си отношение и програмките за изоставяне и предателство, слабост и провал, компенсирани от невротичен, безсилен гняв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!  Берт Хелингер създателя на семейни констелации пише, появи ли се прекомерна ревност в дадена връзка е дошъл нейният край.  Ревнивият просто иска несъзнавано да прекрати тази връзка.Само, че все още не може да го осъзнае, за да си го признае. Ти спомена нещо много ключово, не искаш да я предаваш. А, може би несъзнанателно искаш точно това...Странно нещо е живота, в какви парадокси живеем само...Потърси терапевт, не за връзката ви, а за самия себе си..:) Само, когато направиш нещо истинско за себе си, тогава можеш да дадеш шанс  на тази връзка. Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Stefan Grekov каза:

Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти.

...или да я продължи, поработвайки по себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Досега не са ми минавали мисли за раздяла, заедно сме от деца имахме планове. Сега все едно тя започна нов живот а мен ме остави.Никога не ми е давала поводи за ревност. Дори сега не мисля че проблема е в нея, просто неща които са напълно нормални, аз приемам за крайни. Дори това че в момента вероятно говори с някого ме побърква и изгаря. Не искам да мисля колко ли подмятания получава, колко потупвания по рамото.Даже това вече ми идва в повече.Страх ме е да погледна в телефона й, да не би да видя неща които наистина да ме накарат да си тръгна.Знам че проблемът е в мен, просто всеки физически контакт с друг мъж ме кара да я считам за"мръсна'' и да не я искам повече. Просто до вчера беше само моя, аз й бях приятел, партньор, любовник. Всичко бях за нея, тя не можеше без мен. А сега вече всички й се радвам, всички я искат и това ме смачква.Знам че не е редно, не мога да изисквам такова нещо, но дори секунда от времето си да отдели на друг ме тормози. 

Редактирано от neznamveche

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз бих те посъветвала да потърсиш терапевт заради себе си. Споделям мнението на Орлин, прочети внимателно това, което ти е написал и остани с него, усети го, помисли го. 

Според мен част от този проблем е самочувствието ти, себеоценката ти"Аз не съм достатъчно добър и заслужаващ, затова ще изгубя, ще остана без." На мен ми изглежда така, сякаш изпитваш и завист към партньорката си - нова среда, преживявания, хора, дали пък на теб не ти липсва разнообразие и го желаеш също? Не разнообразие от връзката, а отделяне на време за ново хоби, спорт, книги. В момента даваш послание на жената до себе си за неувереност и вкопченост - това Е отблъскващо наистина. Тя не е твой родител, който да те носи на конче на раменете си, а партньорка, която може да бъде до теб. 

Имаш работа със себе си и преобразуване на незрялостта си, страховете си. Иначе ще продължаваш да тълкуваш външните обстоятелства така - от позицията на изоставено хлапе, което изпитва... Скука, завист, чувството че нещо изпуска и пропуска. Мъчително е това състояние, но ето, ти го съзнаваш, което е страхотно! Убедена съм, че ако решиш да го трансформираш, ще успееш!

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×