Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Да се откажеш от любовта, за да дойде тя?

Recommended Posts

Любовта дойде, когато се отказах от нея

Любовта не е стока от щанда с намаленията. Не можеш да отидеш и просто да си я вземеш.

Тя се случва, когато най-малко я очакваш и най-вече - когато не я искаш.

Ето как се случи:

Прекалено млада, за да разбирам себе си, търсех мъжът, който да ме направи щастлива. Странна и нереална смесица от любовни филми, текстове от песни и моите лични проблеми с баща ми, любовта на живота ми трябваше да ми запълва дупките.

Но не онези, за които веднага сте си помислили. Трябваше да запълва дупките в самочувствието ми, в самоувереността ми, дупките в собствената ми личност.

Не знаех точно коя съм, макар да давах вид на нахакано и всезнаещо момиче.

Все търсех чуждо одобрение, вероятно лишена от семейна подкрепа като дете.

Но това щях да разбера по-късно.

Когато намерих уж идеалната си половинка, той запълни моите празнини със своите собствени комплекси. Започна да упражнява над мен пагубното си влияние, като вместо да ми помогне да се „достроя“, започна да подкопава и малкото здрави устои, които имах.

С крах и пълно разочарование приключи този мой първи опит за търсене на идеалния мъж.

После ги превърнах в играчки. Не ги допусках, забавлявах се безцелно и разбих сърцето на едно иначе добро момче просто за да си докажа, че мога.

Игричките на любов (или на неангажиращ секс, ако трябва да съм искрена докрай), ми дадоха в ръцете онези оръжия, с които всяка жена би искала да разполага – знанието как да докараш един мъж до лудост само с думи, тънкостта на флирта, който да върви по границата на приятелството до мига, в който той наистина си загубва ума….

Разбитото ми в миналото сърце успя да превърне разочарованието в забавление.

Но любов нямаше.

После се изморих. Когато няколко пъти провериш дали дадено действие ще доведе до съответното последствие, играта омръзва.

Заживях с нов и напълно непознат човек – себе си. Той, т.е тя се оказа способно момиче с желание за нови неща, с амбиция за успехи и с нестихваща радост от всеки нов ден.

Опознах това момиче, помогнах му в трудните моменти, с които се сблъска и в крайна сметка се харесахме.

Влюбих се в себе си и спрях да се оглеждам за заместители. Имах всичко, защото имах себе си.

И тогава, както предрече една приятелка, че ще се случи, едно съобщение от непознат във Фейсбук промени живота ми напълно.

Още не знаех, но това беше любовта на живота ми.

Беше дошла точно когато се бях отказала от нея, защото мислех, че не ми е нужна. 

Ах, колко се бях излъгала. 

Автор: Карина Михайлова

(https://www.edna.bg/iz-edna/liubovta-dojde-kogato-se-otkazah-ot-neia-4651870).

Трябва ли човек да се откаже от любовта, за да я намери и ако да - в какво се изразява това отказване?

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност по-горе са объркани  понятията. Авторката не се е отказала от любовта, но се е отказала от очакванията и претенциите си да намери човек, който да попълни нейните липси вътре в самата себе си. Представете си, че вас, например, ви "харесат" за такава плънка на нечии липси... Това любов ли ще ви се струва? Любов може да съществува само между равни и свободни личности. Другото е обвързване и претенции. 

Та любовта е дошла тогава, когато са изчезнали пречките пред нейното идване... 

В съседната тема има беседа - Любовта е музика. Искрено я препоръчвам... Та ако човек иска да чуе музиката на любовта, нужно е.... той самият да спре да говори... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, наскоро попаднах и аз в такава ситуация, но съм от другата страна (страната на играчка). Жената е хубава, мила, много добре си играе с думите и фразите. Не мога да опиша цялата ситуация, но това което си мислех аз, го мислеше и тя, Казвахме фрази и неща в един и същи момент, всичко беше едно и също, хлътнах много, и в един момент тя се отръпна...... Естествено стана ми много шибано и все още е ..... Искам я по-някакъв начин в живота си, но явно всичко е било игра...........

Преди да се появи тя, тази празнота я нямаше и след нейното пявяване и отръпване се появи празнотата ...... 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 8 часа, g.ganchev каза:

 

Преди да се появи тя, тази празнота я нямаше и след нейното пявяване и отръпване се появи празнотата ...... 

 

Обвързваш своята душевна красота с момичето . А то е само повод , да  усетиш душата си , което е великото случване на влюбването . Ако можеш да разделиш желанията  на тялото  от душевните си пориви . Ще  го видиш .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, g.ganchev каза:

Здравейте, наскоро попаднах и аз в такава ситуация, но съм от другата страна (страната на играчка). Жената е хубава, мила, много добре си играе с думите и фразите. Не мога да опиша цялата ситуация, но това което си мислех аз, го мислеше и тя, Казвахме фрази и неща в един и същи момент, всичко беше едно и също, хлътнах много, и в един момент тя се отръпна...... Естествено стана ми много шибано и все още е ..... Искам я по-някакъв начин в живота си, но явно всичко е било игра...........

Преди да се появи тя, тази празнота я нямаше и след нейното пявяване и отръпване се появи празнотата ...... 

 

Истинската любов не отнема, не изпразва и не си отива. Ако е станало така, значи не е била любовта... Друго е било.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×