Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Човек_88

Дискусия относно приложението на медикаментите при тревожност и депресия

Recommended Posts

В 31.01.2019 г. at 11:28, Човек_88 каза:

- реален физиологичен ефект - потискайки страха и симптомите за определено време, ти излизаш от зациклящия мисловен модел и от въртележката на страха. Спираш да свързваш излизанията със страхове и симптоми и да мислиш за това, моделът се пречупва и когато вече спреш да се сещаш за тези глупости, няма да отделяш и адреналин, който да прави кризата. Знаеш, че навън няма да имаш симптоми, съответно защо да мислиш за тях? 

Да, излизаш от външното "виенско колело", както обясних по-горе. Двигателят му обаче продължава да работи и бучи, макар и приглушено и изолирано. Когато се махне психофармакът, бъговете в характеровия двигател отново задействат въртележката, при това вече с натрупаните неустойки на течовете и пушека от липсата на желание за поддръжка и цялостно решение. Някой ще каже - а защо, докато "виенското колело" на симптомите и реакцията към тях е спряно, не поработим по двигателя чрез психотерапия? Нали такава е официалната презумпция?! Моите наблюдения, са много различни. Когато психотерапията на психогенна невроза, се прави успоредно с психофармак, се оказва че и психиката и мозъкът, автоматично и прекогнитивно, са разчитали на химическото потискане, а психиката несъзнавано се е присъединявала към химическата дисоциация на страхуваните когнитивни схеми, чрез собственото си изтласкване. При такава комбинация, няколко месеца след спирането на фармака наблюдавам постепенното или по-рязкото завръщане на тревожността, продуцирана от дезадаотивните характерови вярвания, съответно и на симптоматиката. Оказва се, че психотерапията е нужно да продължи поне още толкова. 

Говоря за психогенни неврози. За другите варианти и разумна обоснованост на ползването на психофармак, включително успоредно с психотерапия, писах по-горе. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 31.01.2019 г. at 11:28, Човек_88 каза:

- след проведен разговор с хора, приемали SSRI антидепресанти ми беше споделено, че пиейки ги, те просто „забравят” да мислят тревожно и не изпитват реални физически симптоми. А като не мислят в „глупости” и не изпитват симптоми, спира необходимостта от производство на нов адреналин и страх от страха.

Да, особено когато тревожността е по-слаба. Но тогава и нуждата от антидепресанти, е слабо обоснована. При по-силна такава, въпреки пиенето дори на комбинирана схема от антидепресант, невролептик и транквилант, се процежда фонова тревожност. 

Когато медикаментите се спрат...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 31.01.2019 г. at 11:28, Човек_88 каза:

- дали мислите не са тревожни, депресивни и объркани заради нарушения мозъчен дисбаланс, а не обратното?

В някои случаи - определено. Като при ендокринни проблеми или соматични болести, влияещи върху психиката. При психозите, със сигурност. При личностовите разстройства, не само мозъчната химия, но и мозъчната физиология, е променена. При неврозите - понякога дори при липса на ендокринни дисфункции, проследими телесни заболявания, при искрена и смирена готовност за работа по себе си, се наблюдава една трудно проследима ендогенност. Говоря изцяло от моите наблюдения, идващи от практиката ми. Писах, че около 75% от случаите в практиката ми, се повлияват изцяло и единствено с психотерапия. Едни други 20%, при които нагласата за себе си и света, е по-механична и редукционистична, а очакванията, за непременна удоволственост, се повлияват прекрасно с комбинация от психотерапия и психофармак. Остават едни около 5%, при част от които латентната психоза е преминала в продромална, а симптомите имитират невротични, докато са на път да прераснат в психотични. При друга част от тези 5%, невротичните симптоми само прикриват личностово разстройство, или букет от такива. Остават едни 1-2% обаче, които не са психотични, характеропатийни, а просто невротични, без ендокринна или друга соматична малфункция, но се повлияват от психотерапия много трудно, дори въпреки цялата си готовност или не. При тези 1-2%, опитният психотерапевт прозира променената мозъчна химия, Как - нима в кабинета си има лаборатория, налична не във всяка държава дори? Не. По метода на отсяването на споменатите предикати, по слабото повлияване от психотерапията въпреки взаимните усилия, но и по малките промени в потока на мисълта, жестомимиката, реакциите и т.н., тоест чрез "лакмуса" на майсторството си, психотерапевтът регистрира  достатъчно качествено. Тоест, по наблюденията ми, при едни 20-25% от потърсилите ме хора с невротична продукция, е обоснован приемът на психофармак, успоредно с качествената психотерапия. Както обясних, от тях тези с прикрита ендогенност (тоест трудно проследима такава) в неврозата си, са едва 1-2%. 

При 7-8 от 10 потърсили помощта ми обаче, неврозата е психогенна. Как го знам, без лабораторно тестване? Ами, повлияват се прекрасно от психотерапевтичния процес!

Общо говорейки, всяко възприятие, мисъл, чувство, усещане и действие, предизвикват промяна в мозъчната и телесна химия, както и обратното. Не яйце или кокошка, а двупосочна взаимовръзка.  

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз на свой ред благодаря за подтика към тематиката и добрите думи! Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине за да не отварям нова тема.. искам да те питам нещо. Можеш ли да ми разясниш малко повече за философията на Юнг? Например това което най-много ме интересува е интегрирането на сянката (shadow). Следя психолога Джордън Питърсън и доста интересно ми стана дали все още се имплементира Юнг. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юнг - учи се 4-6 години, както има и купища книжки!

Сянката - може да се каже, че в психотерапията основно прегръщаме/ интегрираме сенките и израстваме в контрасексуалните си комплекси (анима и анимус)... Все пак, ето 22 статии по питането ти. А в блога ми, има още около 500, по правило засягащи тази тема:

- Светлина и сянка

- Юнг - коментари

- Сянка

- Светлина, сянка, страдание

- Сенчица

- Диалектика - 17 статии - за доброто и злото, за светлината и сянката и синтеза им...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 16 часа, moridin каза:

Човек_88 бензодиазепините не са като бонбонките тик - так, че да ги вземеш ей така няколко дни, а после просто да ги спреш.

Така е, съгласен съм. При мен при започването и спирането нямаше никакви проблеми, но това не значи, че съм постъпил по правилния начин. Така или иначе на този етап се отказах от хапчетата, ходя на терапия и не приемам никакви медикаменти, но понеже темата се следи от много хора, и те могат да вземат различно от моето решение и да заложат именно на тях, позволявам си да публикувам относим линк именно за тези хора. Ако форумът наистина е безпристрастен и обективен, ако не се чувства застрашен от едно по-различно мнение и ако признава и една по-различна гледна точка, нека публикува този пост. Това не е моят път, но за много хора може да е изходът. Нали в крайна сметка коментираме различни подходи, стратегии, методи и опити. Всичко написано дотук е много ценно. Нека прибавим и още нещо такова.

https://strahbg.com/?p=2209 - тук е описан конкретно симптомът замайване

https://strahbg.com/?page_id=697 - тук е описана една по-различна гледна точка

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек .... споделям това мнение тук във връзка с въпроса за лекарствата ...или медикаменти, както се изразяват някои хора:

https://breggin.com/antidepressant-drugs-resource-center/

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×