Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

537. Очите на мъдрия - Неделна Беседа, 1 април 1934 г.

Recommended Posts

Очите на мъдрия

„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст.

Неделна Беседа:  Очите на мъдрия - 1 април 1934 г.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

Цитат

 

Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля.

Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум.

Очите на мъдрия

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Цитат

 

Никога не допускайте в ума си една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да мине, но никога не ѝ давайте тя да стане властна. Никога не давайте на отчаянието да стане господар. Никога не давайте на безумието да стане господар. Съзнавай, че една постъпка е добра или зла, съзнавай го и бъди господар.

Никой не може да ви лиши от истинската свобода на човешкия дух. Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас, да ни лиши от свободата на духа.

 

Очите на мъдрия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Сега, аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито пък [че] онова, което говоря, ще поправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено във вас. Когато дойде една слугиня, че полива едно цвете, тя само подкрепя онова, което е в цветето. Помага като едно условие, нищо не внася в живота му.

Хората някой път изискват да се разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите мъчнотиите никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Фет-акомпли. (fait accompli (фр.) – свършен факт.) Че всичко работи за добре, това е за умните хора. Ако ние почнем да живеем малко по-друг живот… Сегашните хора искат да оправят обществените работи. Туй желание е хубаво, но то не е наша задача. Оправянето на обществения живот зависи от по-висши същества, които имат предвид кой ще оправи Земята. Слънцето се занимава с оправянето на Земята. Нима ние ще урегулираме пътя как да се движи Слънцето? То има тази работа за отоплението и [за] осветлението, за уреждането на живота. Слънцето има тази задача. Какво ние ще се занимаваме? Нашата задача е съвсем друга. Сегашните хора имат съвсем друга задача. Те се занимават с въпроса защо е така създадена Земята. Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник. Умен човек бил. Попитали го неговите слушатели какво правил Господ преди създаването на света. Той им казал: „Сечал пръти.“ – „За какво?“ – „Да бие глупавите хора като вас.“ Туй е неговото твърдение. Той мисли, че с това нещо се разрешава въпросът.

Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля.

Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум.

Може някои да цитират, че сърцето е покварено. Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно. Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там. Следователно как ще я разврати един мъж, ако тя няма воля? Под думата „воля“ разбирам желание да има нещо. Как ще ме отрови някой? Туй е желанието да пия. Ако не пия вино, как ще ме отровят? Ако не искам да дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя?

Казвате: „Може ли човек да не диша?“ Какъв е процентът на вдишването? Един човек взима по 20 вдишки на минута, умните хора правят 10 вдишки, а гениалните правят 5 вдишки. Бог в цялата вечност прави една вдишка и една издишка. Вие казвате, че това са философски разсъждения. Но човек трябва да разбира техните отношения, да ги свързва с нашето съзнание, за да видим какво е неговото приложение. Ние го считаме безполезно. Запример ние може да считаме социологията за основна наука, или физиологията, или медицината, или която и да е друга наука. Но всички тези науки допринасят за човешкото развитие.

Та, ние казваме, че Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата. Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше две глави? Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири очи? Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири уши? Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно да говори, колко противоречия щеше да има? Много повече, отколкото при това положение. Една е главата привидно, но тя е разделена. Две глави има човек, това е привидност. Отвън има една глава, а отвътре са две глави. Дълго време ще мине, докато се създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато има една глава. Две глави има човек – мъжка и женска глава. Мъжете и жените се налагат едни на други и постоянно караници има в дома. Човек не знае какво да прави. Какво трябва да прави? Сития, за да го изцериш, дръж го гладен. А гладния, за да го изцериш, нахрани го, но да не преяжда!

Всичката философия седи в това: Не отказвайте нищо на вашето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвайте нито една мисъл на вашия ум, но онази мисъл, която предлагаш в ума си, да хване място. Най-после, онзи, който разбира, всяка една постъпка, която човек е направил, трябва да хваща своето място. Туй е необходимо за самия човек, който работи. Аз считам: каквото верую и да имате, то е един занаят. Занимава се човек с търговия, но търговията си има своето място. Може да е търговец на платове, на едри стоки, на колониални стоки, може да е лекар на болни, може да е поет. И това е занаят. Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците. Може да е филолог, може да е анатомист и т.н. Следователно всеки може да е социалист, може да е комунист, може да е православен – това са все занаяти. Защото [оня, който] стане православен, търговия е това, по-добре прекарва. В Америка, ако идете в големите църкви или в еврейските църкви, всяка църква лекар си има. Защо става лекар в тази църква? Понеже има клиенти. Както партиите у нас. Лекар, който принадлежи към някоя църква, членовете на църквата няма да викат някой лекар отвън, но ще викат своя лекар. Той ще има клиенти, преглежда днес 10–15–20 души – как няма да поддържа църквата? Ти си партизанин, ти си комунист, как няма да поддържаш тази клиентела? Това не е още идейно. Не че нямаш право. Ти може да бъдеш земледелец, да обработваш земята. Ти може да бъдеш градинар, да обработваш градината. Ти може да бъдеш учител, да учиш децата. Ти може да бъдеш майка, да раждаш деца. Ти може да бъдеш баща, то е занаят, ще отглеждаш тия деца. Та, казвам: Във всичките занаяти човек има отговорност. Той не може да носи тази титла без отговорност. То е противоречие.

Сега ще кажете: „Тия работи на другия свят има ли ги?“ Че защо ни е онзи свят, когато имаме този свят? Чудно нещо, когато искате да проектирате този свят в другия свят. Два свята не може да бъдат еднакви. Аз. разсъждавам като вас философски. Има друг свят. Той не може да бъде като този. Числото 2 не прилича на числото 3 и 3 не прилича на 4. Всички се различават. Но тия числа имат отношение едни към други. Ще каже някой, че 1 и 2 са едно. Добре тогава, имаме практически 3 лева, нали е все едно? На тебе 1 лев, на мене 2 лева! Нали е все едно 2 или 3? Казваш, че между 1 и 4 няма разлика. Хубаво, на тебе едно, на мене четири! Има разлика.

Сега съществуват известни противоречия в света. Под думата „глупави“ хора разбираме хора, които не са се заели да изучават природата. Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще [хората] трябва да обработват. Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения. Нещастието на сегашните поколения, то ще бъде цяло щастие за бъдещите поколения. Майката, която ражда едно дете, Ще бъде щастлива. Но някой път тя плаща с живота си, то остава живо. То може да умре и може да остане заедно [с майка си], за него е безразлично. Ако детето е умно, няма да умори майка си. Ако умори майка си, то е много глупаво. Някой път майката остава да живее. Туй е само едно твърдение, което изисква научно доказателство. Понеже нямаме време за тези доказателства, то ще остане като едно твърдение. Ако туриш един глупав кочияш да те води, какво ще стане? Ще те прескамбучи някъде, ще прекатури колата.

Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате ум, сърце и воля. Къде е вашият ум? Къде е вашето сърце? Къде е вашата воля? Говори се някой път за душата, за духа, за сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя ум? Кой от вас е видял своето сърце? Като турите ръка на сърцето, тупти. Като си туриш ръка на главата, казваш: „Имам ум!“ Ако нямате глава, нямате ум. А всъщност сила има, която работи в мозъка. Тя е непонятна за нас. Но някой път ние знаем, умът е възвишеното, благородното. Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен. От сутрин до вечер мисли как да влезе в Царството Божие. Както една мома постоянно мисли за момъка, за някой княз, да се жени за него, да влезе в палата му, да има слугини. Религиозните хора мислят да влязат в рая, да се освободят от дявола. Кой е дяволът? Лошите условия на Земята...

Очите_на_мъдрия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В никакъв случай не искам да "бия с пръти", защото това е "негърско решение", но пък съм от тези:

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник...

Съответно, повече искам да споделя защо, според мен, има противоречия, пък който иска - да ме съди!

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас.

Противоречието се решава, когато погледнеш от по-висока перспектива. Но базата, която разглеждаш си е база.

Съответно противоречията са в нас. Къде в нас? 

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля.

Човешката ни воля е функция на желанията ни. Тя не е свободна, защото желанията ни са отражение на светът, в които живеем и нуждите ни, които възникват от това.

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Кой е дяволът? Лошите условия на Земята.

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок.

Свободата на нашата воля се състои в изборът на къде да я насочим, т.е. желанията, на които с изборът ни да дадем превес. 

"Сърцето" и умът ни, като проекция на чувствата и мислите ни, са условията във вътрешната ни същност, които се повлияват от волята за задоволяването на желанията ни.

Отношението на съзнателното към безсъзнателното в психиката ни е същото отношение(коефициент) между съзнаваните и несъзнаваните ни желания.

Едната свободна Воля, на която сме проводници, се проявява в нас като единен поток, но осъзнаването на това е доста трудно и изисква, само по себе си, развиване на Мъдростта ( в частност - абстрактното мислене). Да виждаш две, а да осъзнаваш, че е едно.

"Злото" в човека е всадено в Желанието, но точно по същия начин е всадено и "Доброто". Всеки път, когато се опитваме да помагаме, трябва да осъзнаваме и че нараняваме - това на мен лично често ми се губи като усет, за което бих искал прошка на всеки, който се е почувствал некомфортно от действията ми. 

Един път осъзнато, че 1 става на две в нашите "тимби", тогава не е трудно да разберем защо "злото" е всадено в свободата на волята, която проявяваме. 

Защото свободата ни е да избираме. Нещо, за което на обществено ниво са се борили доста хора в последните 3 века.

Но в тази свобода, ние сме свободни да насочим волята, която проявяваме в градивна или разрушителна посока. Само че не съзнаваме напълно мотивацията ни да извършим дадени действия, защото много често предпочитаме да останем слепи за това, което не искаме да видим. Така се ражда Сянката ни - като психологически термин, или Лукавия, Дявола - като религиозно понятие. Ние самите "храним" тъмната си половина, в стремежа си да бъдем изцяло положителни герои във филма на живота ни. Колкото повече се "приближаваме" към Христос, толкова повече "се скрива" от нас анти-Христос. Колкото повече забравяме, че сме Анрогини(1), толкова повече няма да разбираме другия пол.

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там.

По добра аналогия между Юнгианските понятия анима, анимус до сега, не че съм чел много от Дънов, но не съм срещал.

Също така и тетралектичното взаимодействие:

Мъж(мъжко его) х анима(женска психика)   --- Х ---   Жена(женско его) х анимус(мъжка психика)

 

А по отношение на Андрогините и трудно пораждащото се желание за изследвания в тази насока: 

В 10.02.2019 г. at 12:20, Слънчева каза:

Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше две глави?

 

(1). Андрогини - Андрогините са митични същества в древногръцката митология, които били двуполови и затова били много силни, дори равни на боговете.

Имали по 4 ръце и по 4 крака, както и 2 глави. Те били първите хора. За да отнемат силата им, боговете разделили телата на андрогините на по 2 части, като по този начин се разграничили мъжа и жената. Поотделно те са слаби, но възвръщат силата си, щом се обединят. Оттогава всяка половина търси правилната своя друга половина. А тя си е в нас, тази която балансира и стои в несъзнаваното, за да може ние да сме "положителни герои".

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

   Като цяло, отново ще изкажа възхитата си от Дънов, щото аналогиите със съвременното развитие на когнитивната наука и топика на юнгианската анализа (трудноразбираема и повече интуитивна), е осезаем, а аз определено съм фен на последните две.

   Още повече, че беседата е от 1934 г. ( и тва ако не е синхроничност), а по това време Юнг "си e оформил" и основната концепция за "по-дълбокия" пласт на колективно несъзнавания слой на психиката на човека. На ЧОВЕКА, а не "колективно съзнание", за което изрично споделя, че би било спекулация. Същото, като анализ, го гледах в някаква тема във форума за "колективното" като понятие в беседите на Дънов, щото аз малко съм чел, но до сега не съм прочел Дънов да твърди, че споделяме едно съзнание, а единствено, че всичко е част от едно. Приемам всякакви критики по твърдението ми или насоки по теми за дискусии, тъй като както написах - не съм чел всичко, а пък са ми интересни различните позиции

   

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То от много възхита и пак се отнесох!

Забравих да изкажа крайното си твърдение произтичащо от по-предния ми пост.

Във всеки момент у нас е наличен потенциала на къде да насочим волята. В това се изразява свободата на избора ни! А в основата на насочеността е Намерението ни - дали да помогнем или да навредим. И всичко е въпрос на искреност на погледа ни към самите нас. Там можем да открием доброто и злото като наличности и да възпитаме намерението си. След действията ни, средата ни отговаря с последствията като резултат. Каквото почукало, това се обадило! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×