Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пълен хаос в главата и душата


Recommended Posts


Здравейте!
Имам нужда от консултация с Вас, защото имам чувството че вече наистина се побърквам.
 

Проблемите ми са на психическа основа. Вече съм посещавала няколко терапевта и съм дала купища пари, но ефекта е никакъв и наистина имам нужда от човек, с който да мога да поговоря на едно друго ниво и който наистина да ми помогне. Ще ви обясня накратко. На 31 години съм, до преди няколко години страдах от панически атаки, с които се справих без лекарства, но останаха така да се каже едни следи, като хипохондрия, депресия може би, едни постоянни натрапчиви мисли, мигрена с аура, загуба на вдъхновение от години (художник съм), проблеми с партньора, с който съм от 12 години,  проблеми с майка ми, с баба ми (която е абсолютен енергиен вампир) , проблеми със семейството на приятеля ми. Имам желание единствено да се махна и да заживея поне временно извън страната от тези хора и не знам защо си мисля, че всичко ще е наред тогава, но приятеля ми постоянно ми обяснява че съм луда и че проблема ми е в главата и не искал да ме слуша, защото се натоварвал и.тн. Липсва ми и смелост може би да предприема нещо. Изпадала съм в нервни кризи неведнъж. На моменти съм раздвоена. Има дни, в които настроението ми е приповдигнато и се чувствам добре, но има и такива в които съм на дъното. Не ми се става от леглото дори. Може би като ме види човек на живо ще реши, че всичко ми е наред. Винаги съм усмихната пред хора, смятам, че изглеждам добре, но съм с ниско самочувствие, а в същото време перфекционист.  Приятеля ми ме обича и виждам, че дава всичко за да съм щастлива. Пътуваме по най-хубавите места на света, сега планираме да купим къща, която да изплащаме години наред. И поради някаква причина все съм притеснена, имам постоянно натрапчиви мисли, депресивни състояния, една ужасна мигрена с аура (понякога периферното ми зрение се губи) не мога да спя от известно време. От 12 години сме заедно, обичам го, не мога без него, но мисълта за сватба, за деца, а сега и за къща ме ужасяват и ме притесняват ужасно много. Мислела съм за раздяла, но мисля че няма да срещна човек който да ме обича толкова. В същото време обаче интимния ни живот липсва от много време. Аз просто нямам желание. Не знам дали проблема е в мен или някъде другаде. Никога не съм успявала да се доверявам напълно в хората. Аз израснах с много семейни проблеми. И това е поставило в мен едни граници и едни страхове да не би същото и с мен да се случи и не допускам никой да навлезе много дълбоко в душата ми. А и той не може. Няма този капацитет. Друг е въпроса, че главата ми постоянно е пълна с мисли и мисля че за това имам мигрена. Страшно чувствителен и емоционален човек съм, а идвам и от токсично семейство. Баща ми почина внезапно преди две години и той беше прекрасен човек. Майка ми също винаги е давала всичко за мен и брат ми, но някак така ми влияе, че се чувствам длъжна, че тя винаги е била нещастна и неудовлетворена в живота си. От провинцията съм. Всъщност те с баща ми цял живот са имали проблеми с роднините и между тях си.

Баба ми ( нейната майка) ме побърква с оплакванията си постоянно заради липсата и на пари и проблеми с вуйчо ми  и също ме натоварва ужасно.Майка на приятеля ми също винаги ми натяква за деца и все ми говори какво НЕ правя в живота си, вместо да погледне какво правя всъщност. Не се разбирам с роднините на приятеля ми, а те са страшно близки и това води до огромни скандали в отношенията ни. Не се разбираме, защото винаги ме критикуват толкова много, че след среща с тях винаги плача, а той не ме разбира и се ядосва. Аз единствена от двете семейства - моето и на приятеля ми съм човек на изкуството. Но в тези семейства винаги се е говорело за “сериозна работа” , за постижения, деца, къщи, живот по схема и какво ли не.

Изобщо аз понякога имам чувството, че имам един огромен потенциал вътре в себе си, който не може да излезе.  Чувствам се като затворена в една запушена бутилка. Понякога в тази бутилка влиза малко въздух, но не толкова, че да се отвори и отпуши, камо ли да изригне като шампанско.

 

Бихте ли могли да ми помогнете за тези неща. Вече не мога да спя дори. Наистина имам нужда от съвет. Всички терапевти, които съм посещавала до сега не ми помогнаха особено. Дали имам някакви вътрешни бариери и за това ми е трудно да по поема следващата стъпка с приятеля ми за собствен дом и деца? Дали трябва да замина някъде далече от двете семейства и да бъда свободна? Как да върна вдъхновението си? Как да бъда отново себе си.

Какво бихте ме посъветвали, за да не рязболявям повече душата си.

 

Благодаря!!!


 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Мира и добре дошла в Портала. Случайно ли се регистрира при нас, или имаше някаква специална причина? Чела ли си нещо от Учителя, на когото е посветено това място? 

За мен лично Учението спаси живота ми физически и психически преди повече от 15 години. Препоръчвам книгата, с която аз започнах - Изворът на Доброто, и Неделните беседи - от самото начало. Запозната ли си с Паневритмията? Нейният лечебен и психотерапевтичен ефект е безспорен за всеки, който я практикува. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки. Единственото, което може да се каже със сигурност е голямата ти неувереност, която те държи в постоянни вътрешни противоречия, а те от своя страна те въвеждат в безкрайни анализи, които покачват тревожността много. Работата по справяне с проблема е в обратно на изброеното. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! 

В 14.02.2019 г. at 2:52, Mirra_98765 каза:

Вече съм посещавала няколко терапевта и съм дала купища пари, но ефекта е никакъв

Това ми направи силно впечатление. Как виждаш терапевтичната работа - чувстваш ли се активна и отговорна спрямо собствената си промяна в нея? Защото това е основно - промяната не идва отвън, самите ние, като работещи с психотерапевт, имаме "главната роля" и работа за вършене - той просто може да е добър водещ. 

В 14.02.2019 г. at 2:52, Mirra_98765 каза:

Имам желание единствено да се махна и да заживея поне временно извън страната от тези хора и не знам защо си мисля, че всичко ще е наред тогава

Има една хубава приказка: От себе си не можеш да избягаш! 

Всъщност проблемите ни с всичко заобикалящо ни, са винаги проблеми с нас самите. Това не означава, че сме "болни", "счупени", "луди", "виновни", а че имаме да се опознаваме, да се учим на отговорност към себе си, на чистосърдечност. Можем да се виждаме като допълващи се, учещи се, различността да бъде ценност, а не повод за разочарования и конфликти. И да разгледаме света и през друга призма, да погледнем през друго прозорче от собствения ни дом... 

В 14.02.2019 г. at 2:52, Mirra_98765 каза:

Мислела съм за раздяла, но мисля че няма да срещна човек който да ме обича толкова. В същото време обаче интимния ни живот липсва от много време.

Ако говорим за партньорска връзка между двама души, интимният аспект не е за пренебрегване. Иначе е приятелство в най-добрия случай.

Страхът и любовта са обратно пропорционални - където има любов, страхът се топи! Да сме с някого, защото ни е страх, че ще сме самотни без него наистина не е любов. Вкопчване е, което ни създава илюзията, че без него ще се разпаднем и ние. Но това е именно илюзия, която сами избираме да поддържаме. Запитай се:

- Какво ще стане, ако съм без партньор?

- Кое ме спира да не прекратя връзката си? 

- Кое ме кара да мисля, че не заслужавам партньор, с който да имам качествени, пълноценни отношения - в духовен, интелектуален емоционален, сексуален план? 

В 14.02.2019 г. at 2:52, Mirra_98765 каза:

Изобщо аз понякога имам чувството, че имам един огромен потенциал вътре в себе си, който не може да излезе.  Чувствам се като затворена в една запушена бутилка.

Ти сама носиш отговорността за проявата на потенциала си.

Това, което разпознавам е агресия, насочена от теб към теб (автоагресия) - което е саморазрушително.

Казваш, неразбрана си - но си зрял човек, можещ да си помогне, да се погрижи за себе си, а сякаш пасивно чакаш промяната. Промяната не идва с предъвкване, премисляне с години и бягане от страховете ни. 

Ти самата дали се разбираш? Дали си готова да бъдеш категорична в промяната си? Промяната е неудобна, страшна, изисква изграждане на нови основи. А да си седим в старата, добре позната неудовлетвореност, е по-удобно, да, гадничко ни е като цяло, но поне си го знаем какво е. :)

Всичко, което си насъбрала има необходимост да излезе. Бих те посъветвала да се обърнеш към детето в себе си - към твоя детски образ, спомни си се ти като дете. Поговори на това дете, бъди нежна и обичаща към него, гушни го в представите си, погали го.

Добре е да се движиш активно - тичай, карай колело, танцувай, ходи пеша задължително. Всеки ден можеш да правиш по нещо добро за себе си - абсолютно всеки ден, дори да е "ще танцувам на любимата си песен", "ще отделя един час за четене на тази книга" и тн. Отдели си това време - обичай се, грижи се за себе си. Не другите, а ти си го дължиш, защото го заслужаваш, защото за себе си ти си най-важния човек! 

Опитай с подобни малки крачици и идеи, които можеш да осъществиш сама. Такива малки зрънца постепенно биха могли да задвижват усещането, че не си жертва, че си създател в собствения си живот - родител си на самата себе си, можеш, заслужаваш, умееш да Даваш качествено на себе си, оттам и на другите - и вече дали те умеят да го правят на свой ред не е най-същественото. Но пък така става, че обгрижим ли се, обикнем ли се - такива хора срещаме, които ни резонират! :)

Тоест това, което имаш да правиш, е да действаш. Иначе си във вортекса на собствените си мисли, които "парират" движението, развитието, порастването. 

Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте Мира,
Част от словосъчетанията които използвате ми навяват идеята за прекомерното насочване на вниманието ви към "духовните неща", едновременно с трудност да се справите с ежедневната си личност и предизвикателствата, които ви дава живота.
Ако това е така и наистина сте избягали чрез позитивното мислене в духовността без да сте изходили от здравата връзка със себе си и "земята", би ви помогнал терапевт, който познава феноменологията на идентификациите и вкопчванията в свърхсъзнанието.
Абстрактно-духовните образи, фрази, учения и т.н. често има силно въздействие върху хората на изкуството - Необходимо е обаче преразглеждане на вътрешните ресурси и силни страни, свързване с вътрешния център и трансформация на моделите от миналото ви, преди да се насочите към свръзване с божественото/космоса и пр.
Правилно ли усещам?

Може ли да разкажете повече какви представи минават през ума ви, когато си блуждаете и витаете (в хубавия смисъл), докато си почивате от ежедневните занимания?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
В 26.02.2019 г. at 15:03, Стелиян Славов каза:

трудност да се справите с ежедневната си личност и предизвикателствата, които ви дава живота.

Здравейте! Благодаря Ви много за отговора. Не се бях замисляла върху това, но сега виждайки това изречение се сетих за много неща, които говорят, че имам огромен страх да поемам отговорност. Толкова огромен, че се появяват психосоматични симптоми. Например, когато заживях в дома на приятеля си - семейството му много изискваше от мен да живея по техния начин. Изискват от мен дори и сега, когато вече не живеем заедно. Винаги съм искала тези хора да ме оценяват. Помня как бях повишена в службата  си. Издържах една година като мениджър, ръководех 30 човека екип, но семейството на приятеля ми пак не ме оценяваха. Отделно огромната отговорност тези 30 човека да разчитат на мен ме ужасяваше. Всеки споделяше проблемите си, защото вярваха че аз съм един балансиран и уравновесен човек, но аз не издържах. Тогава се появи ужасната мигрена, с която до ден днешен не мога да се преборя, въпреки че напуснах работа. Баба ми е болна и постоянно ми се оплаква за проблемите си, очаквайки че аз мога да бъда нещо като подкрепа, но не мога. Спрях да и звъня тотално. Майка ми като всяка нормална майка ми помага с кавото може, но когато и кажа "Благодаря!" тя ми казва "Няма проблем, някой ден ти ще ме гледаш".. Това ме ужасява. Не мога да поемам такива отговорности да гледам нито нея, нито баба ми, никой. Не мога дори себе си да гледам. Може би за това и мисълта да имам дете ме ужасява. Веднъж направихме опит с приятеля ми и после цял месец бях в паника, ужас, стрес за това каква грешка сме направили и изобщо как аз не съм способна за такова нещо. После, когато разбрах че нищо не е станало ми олекна и продължих да анализирам до болка собствената си същност. 

Да, аз нъм способна да се справя с живота и това, което този живот и това общестно изискват от мен като техен член. Понякога си казвам "Мамка му, никой не ме е питал дали искам да се родя в този живот и този объркан свят! " Никой не ме е питал, а всеки изисква от мен. От мен се изсква да работя, ама не да бъда творец, не да бъда художник и писател, а трябва да работя в офис на буздушна позиция. От мен се изисква да раждам деца, да гледам болните членове на семейство си. И ми се казва "О, я слез на земята най-накрая." И след тези анализи се депресирам и получавам мигрена.

А когато се опитвам да се противопоставя стават скандали. 

В 26.02.2019 г. at 15:03, Стелиян Славов каза:

Може ли да разкажете повече какви представи минават през ума ви, когато си блуждаете и витаете (в хубавия смисъл), докато си почивате от ежедневните занимания?

Това е един прекрасен въпрос. Все по-малко хубави мисли ми минават през главата за съжаление. Сред хаоса обаче винаги мечтая за едно и също нещо. И това е Италия. Мечтая как се разхождам сама вечер, сред красиво осветените сгради, мостове и се виждам толкова усмихната, щастлива и удовлетворена от живота си. Представям си как съм си взела акварелните бои и рисувам по цял ден поляните на Тоскана. Мечтая за свобода и да бъда там, където искам. И после се появяват черните мисли. Появят се семействата - моето и на приятеля ми, които ви казват "Искам внуци! Искаме това... Искаме онова...Стига с тези глупости.." А аз толкова се въодушевявам от мислите за Италия, че винаги споделям на приятеля ми и винаги се стига до скандали и нервни кризи. Защото той иска да живее близо до семейството си и не желае да бъде никъде другаде...

Линк към коментар
Share on other sites

В 17.02.2019 г. at 20:47, Донка каза:

Чела ли си нещо от Учителя, на когото е посветено това място? 

Здравейте, Донка! Не съм чела нищо от Учителя, но напоследък започнах да го проучвам. Всъщност така попаднах на този форум. Благодаря Ви за препоръчаните книги. Започвам веднага да ги чета! :)

Линк към коментар
Share on other sites

В 18.02.2019 г. at 7:46, Alexeo каза:

Не слушай оплаквания и не обръщай толкова внимание кой какво казал.    

Благодаря Ви за отговора! Явно им обръщам мнжго внимание, защото съм неуверена и с ниско самочувствие. Трябва да работя повече в посока това да съм уверена.

В 18.02.2019 г. at 7:46, Alexeo каза:

Имаш прекрасна професия!  Фокусирай се върху нея.  Вдъхновението идва с работата.
 

Благодаря! Това е нещото, което имах нужда да чуя за работата си! Благодаря Ви от сърце! :)

Линк към коментар
Share on other sites

В 26.02.2019 г. at 12:23, Диляна Колева каза:

Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки

Благодаря Ви за отговора, Диляна! Точно така е. В главата ми е един огромен водовъртеж от мисли, чувства, анализи, съмнения, тревожности. И нямам идея как да се измъкна и дали ще оцелея в този водовъртеж.

Линк към коментар
Share on other sites

И проблема  е,че никой нищо не иска от теб.Ама никой. Всичко това, за изискванията са си твои халюцинации и така живееш в един нереален свят.

А светът е хубав, много хубав.

Линк към коментар
Share on other sites

В 26.02.2019 г. at 13:57, Ines Raycheva каза:

Как виждаш терапевтичната работа - чувстваш ли се активна и отговорна спрямо собствената си промяна в нея?

Благадаря Ви, Инес, за прекрасния отговор. Много мисля за всичко, което ми написахте! Благодаря Ви да отделеното време! :)

Относно терапевтичната работа - идключително много уважавам работата на терапевтите. Просто минах през доста и се уморих да разказвам едно и също. Осъзнах, че имам нужда да говоря с хора, които са на моята честота и в отношенията си с хората и близките съм един самотник. Просто се чувствам недовършена в работата си с тях. 

В 26.02.2019 г. at 13:57, Ines Raycheva каза:

Можем да се виждаме като допълващи се, учещи се, различността да бъде ценност, а не повод за разочарования и конфликти. И да разгледаме света и през друга призма, да погледнем през друго прозорче от собствения ни дом... 

Това за друго прозорче от собствения ни дом страшно ми хареса! Благодаря Ви от сърце! 

Линк към коментар
Share on other sites

В 19.03.2019 г. at 13:16, Mirra_98765 каза:

страх да поемам отговорност. Толкова огромен, че се появяват психосоматични симптоми

Представете си, щом съзнанието ви е способно с такава сила да влияе на тялото, колко сила се крие във волята ви, ако съзнателно я използвате, за да насочвате вниманието и жизнената си енергия към овладяване на вътрешното пространство!

 

В 19.03.2019 г. at 13:16, Mirra_98765 каза:

винаги мечтая за едно и също нещо. И това е Италия.

 

В 19.03.2019 г. at 13:16, Mirra_98765 каза:

А аз толкова се въодушевявам от мислите за Италия, че винаги споделям на приятеля ми и винаги се стига до скандали и нервни кризи

Това е чудесно, но и е нещо външно, което ще рече мимолетно, временно и преходно.
Какви са мечтите ви за вас самата като личност? Каква искате да бъдете? Имате ли представата в ума си за идеалният образ на себе си?

Принципът е много прост - човек е подвластен на всичко, с което се отъждествява. И е способен да постигне свобода от това комуто е подвластен след като се разотъждестви. Когато витаете в мечти за Италия, вие ставате Италия. Когато се сливате с идеята за болката - вие ставате болката. Но когато се преживееете като човешко същество, свободно да насочва волята и вниманието си в много различни посоки (вкл. и навътре), тогава човек се освобождава от затвореният кръговрат на преходните неща (вещи, хора, ситуации, тревоги и пр.).
Запитайте се: До колко са ми нужни мимолетните неща, след като така или иначе накрая оставам сама със себе си и нямам нищо друго освен себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
В 14.02.2019 г. at 2:52, Mirra_98765 каза:

Изобщо аз понякога имам чувството, че имам един огромен потенциал вътре в себе си, който не може да излезе.  Чувствам се като затворена в една запушена бутилка. Понякога в тази бутилка влиза малко въздух, но не толкова, че да се отвори и отпуши, камо ли да изригне като шампанско.

Добро описание на човешкият живот като цяло... Естествено, при някои няма какво да "изригне", и те се чувстват най-добре и конфортно тук. Лесно е да си празна бутилка на рафта. Всъщност над това размишлявам доста последните години - колко било лесно и просто да живееш като тотално посредствен индивид, без собствените мисли, следвайки някое чуждо течение. Затова и повечето са такива. Не повечето, ами почти всички. Брак, деца, ипотеки, рода... това са всичко неща от течението. Идеален начин човек да се изгуби в него, в "живота". На някакво ниво явно се страхуваш и отказваш това. За мен лично - и с основание, но аз съм от малцинството. Отказът обаче си има своята цена - "любовта" на другите. Другите "обичат" чрез ролята която изпълняваш за тях. Когато не си този който очакват, стават нервни, ядосват се, даже те намразват. И това го виждаш, и не искаш да загубиш отношението на близките си. Но както сама разбираш - всичко в тоя живот си има цена, и за съжаление винаги плащаш с част от себе си... Кое ще избереш? Твой избор...

 

В 14.02.2019 г. at 2:52, Mirra_98765 каза:

Какво бихте ме посъветвали, за да не рязболявям повече душата си.

Да направиш най-добрият избор лично за себе си. Всичко друго е второстепенно. Да стоиш между два свята е най-лошият вариант. Това което ти пречи да направиш избор е страх. Анализирай от кое повече те е страх. Повече те е страх да си сама, или повече те е стра от ролята която трябва да играеш. И защо, естествено. Така сме устроени, че винаги някой от тези страхове надделява. Винаги можеш да живееш с едното, но не и с другото. За повечето, доминиращият е страхът да са сами със себе си, но повечето не значи всички...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...