Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Светлината е сянката на Бога?

Recommended Posts

Платон е казал, че светлината е сянката на Бога. Съгласни ли сте с тази мисъл? Ако да - как я разбирате?

Може би се има предвид, че същността на Бог не е светлина, а че светлината е просто негово проявление?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.02.2019 г. at 0:36, Кон Круз каза:

Платон е казал, че светлината е сянката на Бога. Съгласни ли сте с тази мисъл? Ако да - как я разбирате?

Може би се има предвид, че същността на Бог не е светлина, а че светлината е просто негово проявление?

Как, ако същността не съдържа светлината в себе си, ще се прояви като светлина? Така, както аз виждам нещата, в сянката светлината е ограничена, редуцирана, непълна. По същият начин Бог е в светлината в един ограничен вид. Същността, непроявеното винаги трябва да се ограничи, за да се прояви във форма. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, Бог е най-адекватно да го приема като събирателен образ в съзнанието ми. Просто ми е по-практично така, защото мога да го ползвам като основа за всякакви съждение, един вид отправна, стабилна база.

По тази линия

В 16.02.2019 г. at 0:36, Кон Круз каза:

Може би се има предвид, че същността на Бог не е светлина, а че светлината е просто негово проявление?

Бог, като събирателен образ, няма как да не е светлина. Няма как и да не е тъмнина, хи хи! И съответно в тъмнината(Бог) се проявява светлината( Бог). А пък ние сме съвършените наблюдатели на  "самопораждането", щото просто го можем :lol:

Просто обединително съждение чрез премахването на противостоенето, B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В предните два поста се съдържат две меми! За това и има разминаване в мисленият анализ, ако някой вземе, че ги прочете.

Разликата в мненията и мемите, които съдържат, се състои в различната метафизична представа, съответно религиозно чувство, съответно база за оценка, а от тук и изказ на мнение.

При по-предния пост метафизиката и религиозната конструкция е базирана на "образа на БОГ като Господ-Бог". Единоначалието преди да се приложи Триединството(Отец-Син-Св,Дух). Класическа религиозна доктирина на официално изповядваното Християнство. Съответно не е застъпена концепцията за Демиурга

При моя пост метафизиката и религиозната конструкция е базирана на "образа на БОГ"(непознаваемия, тъмното, в което светлината още не е осветила формите и съответно съдържа всичко), към която си добавям "образа на проявения Бог" (познаваемия, светлия, който вече е осветил формите, които мога да "видя", защото ние можем да "виждаме" единствено това, което е "осветено"-проявено). В случая мемата, съдържаща се в моя пост е базирана на религиозна псевдодуалистичност, дължаща се на "събирателния образ на Бог" като Всичко(вкл. и непроявеното) и "творецът Бог", този който"осветява", това което мога да "видя". Второто в религиозните традиции по света се нарича Демиург.

Държа да подчертая, че и двете са правилни! Просто са продукт на различен избор на подход, в случая идеологичен.(пък и да не се стига да безсмислени теологически спорове, които така или иначе са водени и преди векове)

Защото уващавам индивидуалността, а как ще си "нарисуваме" картинката на света е въпрос на личен подход. Съответно собствен път на човека, който не съм аз. (Ако съм аз - вече към момента съм си избрал конструкция, която изследвам и определя пътя ми, ако е друг човек, това е неговия избор на конструкция и носещ му съответната опитност.)

За всеки случай ще предупредя, че подхода на Станимир е за предпочитане при хора, които не са минали през доста страдания и не им се и минава, съответно водещото кредую е "Животът ни е даден, за да сме щастливи" и се стремят към тази цел по пътя си. Изпитват нужда да са в колектив. И характерното е, че трудно се оправят в хаоса, където са предимно сами.

Моя подход е за "по-екстремни" хора, които не изпитват ужас от болката, но е прекалено опасен за неподготвени. Особено в частта с несъзнателно предизвиканите страдания, които неминуемо следват по този път. И най-вече е за такива, които могат да ограничават последствията от щетите единствено до собствения си живот. Един вид - животът си е техен, но поне по пътя си да не вредят на други около тях, щото тва има фундаментално значение при една друга перспектива, от която обаче се е проявило на много места в писанията като закон или препоръка

Бяхте предупредени!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×