Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

414. Числото тринадесет - Утринно слово, 6 юни 1943 г.

Recommended Posts

„Добрата молитва“

„Махар Бену Аба“

Утринно Слово: Числото тринадесет - 6 юни 1943 г.

„Отче наш“

Цитат

 

Хората се страхуват от числото 13. Ще кажете, че това е суеверие. Зависи как гледа човек на нещата. Ако огънят е голям, не е суеверие, че се страхувате да влезете в него. Ако огънят е слаб, и децата могат да влязат в него без страх. Сега мислят за любовта. Любовта не е за деца, тя е за възрастни хора, които имат разбирания. За да бъде човек любещ, той трябва да разбира закона на надеждата, той трябва да разбира закона на вярата. Тогава, да дойдем до закона на любовта, два етапа има. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлично тяло, добре създадено, да има добро унаследено тяло. Човек трябва да има отлично унаследен ум. И човек, за да познае любовта, трябва да има отлично унаследено сърце. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлична душа и трябва да има отличен дух. Не е лесна работа. Вие казвате: „Любов.“ Любовта не е за деца. Често чувам да казвате: „Тук не сме хора на любовта.“ Ти, първо, трябва да се учиш от любовта, щото има правила. Да се учи любовта, е най-голямата наука. 

 

Числото тринадесет

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Някой път нещата трябва да се повтарят, понеже има неща пропуснати. На стр. 260 от книгата „Възможности за щастие“ говорил съм върху любовта под заглавие „Единственото нещо“. Ако ви попитат какво се е говорило, няма да знаете. Може да се е говорило не навреме, може, когато съм говорил, да сте били заети с нещо друго, което е отвлякло вашето внимание. Сега ако ви попитам да дадете точно определение на любовта, как ще я определите? Много мъчно. Не може да се определи любовта. Не може да се определи, понеже има много отношения. Първоначалният подтик, от който са произлезли всички неща, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е това, от което всичко е излязло. И доброто, и злото от любовта е излязло. Как ще определите вие? Допущате и злото да е излязло от нея. Туй са човешки твърдения, туй зло – допущате отрицателни мисли в ума. Ти защо се сърдиш? Онзи, който иска аз да не се сърдя, нека ми покаже един пример. Запример аз ще го бодна с една игла, и той нищо да не ми каже, пак да ми се усмихне. Като го бодна, веднага ще има малко стискане на веждите. Другите казват: „Търпи, това е, за да те опита.“ За да ни опита, той трябва да бъде вещ. Не да ни опита, тъй както не трябва. Изкара ме на таблата, да ми даде една задача, която може да реша. Той ни даде задача, която никой в математиката не може да реши, даде ни много мъчна задача, да ни унижи. Може да са разни неговите съображения. Някои учители са благоразумни, пък някои не са благоразумни. Различни са подбудителните причини. Не е лошо човек да се сърди, не е лошо и човек да не се сърди. И едното е добро, и другото е добро. Да кажем, имате една киселина. Киселините не са отрови. Силните киселини образуват отровите. С отровата животните отдавна са запознати. Пчелите, осите преди години са изработили такива тънки жила и в него турят малко отрова. Като дойде някой наблизо, ще го жилнат веднъж, два пъти. Казват: „Тук в нашето място да не влизаш. Ние сме същества много работливи, нямаме свободно време. Сега ти си дошъл като кореспондент, ние нямаме време. Царицата не позволява с информация да се занимаваме. Ще седиш настрана. Цветя има, мед събираме.“ Ако не се отстраниш, ще те жилнат по носа. Благородство има в пчелите, че никога не жилят в очите. Тя няма да те осакати. Може да те жилне по устата, може да те жилне по бузата. Знаят меките места на човека, знаят къде да жилят.

Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед. Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата. Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала.

Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.

Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?“, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“..

...Разбирането на словото Божие не е лесна работа, но не е за деца. Вземете запример готвачеството. Той е готвач, но сложна работа е. Майсторство се иска. Човек трябва да бъде майстор. Той трябва да знае какво да готви, съобразителен трябва да бъде. Ако някой готви и не знае как, ще накара всичките да се карат...

Та казвам, имайте за Бога едно чувство – като идете при Него, ще ви каже, както каза на Мойсея: „Изуй обущата си.“ И аз ви казвам: когато започна да говоря за Бога, и вие трябва да бъдете с изути обуща. Когато говоря за Бога, вие трябва да бъдете готови всичко да пожертвате. Ако аз говоря за Бога и не съм готов всичко да пожертвам, това не е любов. Ако съм готов да пожертвам всичко, добре. Същевременно и онова, което ще пожертвам, какво е? Какво ще ми достави един обществен живот? Един ден, като пожертвам къщата, но ако не я пожертвам, един ден пак ще ми я вземат. Не искам да пожертвам половината. Един ден и половината ще пожертваш по закона на насилието. Любовта изисква доброволно да пожертваме, за да дойде вечното подмладяване. Най-първо, имате голямо недоверие, казвате: „Да видим.“ Щом влезете при любовта, трябва да имате само една мисъл. Тя не може да ви излъже. Тя иска да вземе онзи неорганизиран живот, за да го организира. Тя ще ви даде на вас един организиран живот, дето няма да има смърт. Смъртта е един неорганизиран живот, сиромашията е един неорганизиран живот, невежеството е един неорганизиран живот. Всичките ония противоречия, които съществуват, са един неорганизиран живот. Щом дойде любовта, имаме един завършен процес. Кой е завършен процес? Една хубава ябълка е завършен процес – остава да я изядете. Една зелена ябълка не е завършен процес. Един цъфнал цвят не е завършен процес. Трябва да чакате да завърже, да узрее, за да видите съдържанието на този плод. Та някои се възхищавате от цветовете, възхищавате се от краските – те са външни неща. Само зрелият плод на любовта, който носи безсмъртието, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи светлината в света, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи мира и спокойствието, здравето и всички блага в света, той е любовта. За нея, за туй ново положение, трябва да жертвате всички тия временни неща, в които постоянно страдаме.

...Но трябва да имаме една идея за Бога. Като дойдеш до Него, каквото Той ти каже, направи го. Да ходим по закона на любовта, по закона на истината, по закона на Неговата мъдрост. Любовта ще ни запознае с Бога, мъдростта ще ни запознае с ангелите, истината ще ни запознае с разумните хора на земята и с цялото битие. Човек, който ходи по закона на любовта, ще познае Бога. Човек, който ходи по закона на Неговата мъдрост, ще се запознае с всички напреднали същества, които са съвършени. А който ходи по закона на Неговата истина, ще се запознае с всичките хора, с всичките други животни, на които човек е господар. Ако не можем да се запознаем с Бога, не можем да се запознаем с ангелите, ако не можем да се запознаем с всичките добри хора, ние не сме в пътя на любовта и всякога ще чуваме: „Чакай.“ Ще има раждания, прераждания, умирания, ставания, падания, ще кажем, че животът няма смисъл. То не е вярно. Животът няма смисъл, понеже ние отхвърляме ония наследствени черти от Бога. Бог вложи в Адама и хубави черти, но Ева възприе от ценния адепт други унаследени черти. Че Ева унаследи чертите на ухапания човек. Първото ухапване е ухапването на Ева. При ухапването тя прие отрова, и тази отрова се предава. Трябва да турим преграда чрез любовта.

Бог е, Който може да ни избави от смъртта в живота. Смъртта е онази отровната змия в света. Ще се откажем да постъпваме тъй, както Адам постъпи, ще се откажем да постъпваме тъй, както Ева постъпи, и ще възприемем да постъпваме тъй, както Христос постъпи.

 

Числото 13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро.Благодаря Донче за беседата.Числото 13 .Попълваме ли още мислите за числата тук в Портала?Аз преди време се увличах да чета за числата от там.Но не съм срещала това,което днес чета в това чудесно утринно слово от 1943 година.

Числото 13 е дом,в който майката си е заминала.Бащата е там.И детето е там,но майката я няма.Какво послание за нас жените,майките ,за всеки човек ,който има в себе си женските енергии и трябва да работи за тяхното развитие.

Цитат

Разбирането на словото Божие не е лесна работа, но не е за деца. Вземете запример готвачеството. Той е готвач, но сложна работа е. Майсторство се иска. Човек трябва да бъде майстор. Той трябва да знае какво да готви, съобразителен трябва да бъде. Ако някой готви и не знае как, ще накара всичките да се карат.

 

Цитат

Та казвам, числото 13, в какво седи нещастието му? Нещастието е там, че то представя дом, дето майката е заминала за онзи свят или дъщерята, или синът. Бащата е там, но майката я няма. Майката е онази, благородната, която върши всичките работи. Нея я няма. Затуй е нещастие в дома. Когато майката я няма, децата са въшлясали, нечисти, няма кой да им почисти. Бащата е несръчен. Всички считат, че той е изчезнал, но той е член от дома. Най-важният член е. Някои казват тъй: „Не ме е страх от числото 13.“ Числото 13 е на бойното поле, при картечниците – огън има, да минеш през него. Да минеш през тази зона на бойното поле. Казва: „Не ме е страх.“ Но като дойде там, не е само една картечница, но десетина картечници. Тогава ще видиш какво е числото 13. Казвате: „Суеверие е.“ Какво суеверие, как ще минеш? Ще се откажеш. В дадения случай числото 13 е число без любов. Любовта я няма там. Числото 13 е насилие. И тогава кабалистите лесно разрешават въпроса. Казват: „Ще изменим числото.“

Да се измени числото се изисква цяла наука. На дъската ще напишеш числото 13, ако искаш да не те крадат крадци, защото и крадците се страхуват от числото 13. Тури съкровищата си под числото 13, и тогава никой няма да влезе вътре. Умрял някой, той е числото 13. Имате един клозет нечист, то е числото 13. Имаш да даваш, пък нямаш нито пет пари, то е числото 13. Отрязан ти е единият крак, то е числото 13. Отрязани са двата крака, то е числото 13. Отрязват ти едната ръка, то е числото 13. Извадено ти е окото, то е числото 13. Оглушал си, то е числото 13. Суша е, нищо не расте, то е числото 13. Всичките нещастия в света произтичат от числото 13. Не че числото ги ражда, но онези Божествени сили, които раждат благата, имат еднакво отношение. Следователно има една дисхармония. Скарали се двама, то е числото 13. Не могат да се примирят, то е числото 13. Предадеш урок на някой ученик, не му стига умът да го научи, то е числото 13. Убеждаваш някого, той не вярва, то е числото 13. И онези, които не разбират закона, турили числото 13 на любовта. Хората не знаят, и малцина я четат. Казват: „Веднъж я четох.“ Като четете веднъж, два пъти, три пъти, не стига. Виждате, че аз я чета и ви вкарвам в тази глава. Само когато аз говоря за любовта, спазвам едно правило, понеже при числото 13 седи най-голямата змия, с най-силната отрова и който рече да влезе там, клъвне го, търкули се на земята, та когато аз влизам в числото 13, сменям този караул, турям една фиктивна змия, неорганическа, само да плаши. Когато е жива змията, не е лесно. Който иска да влезе в тринайсетата глава, трябва да смени караула. Като влезе и като излезе, има опасност. И като влиза, има опасност и като излиза, има опасност да те клъвне.

Любовта и голямата змия.Тема за размисъл много  сериозна.

Цитат

Хората се страхуват от числото 13. Ще кажете, че това е суеверие. Зависи как гледа човек на нещата. Ако огънят е голям, не е суеверие, че се страхувате да влезете в него. Ако огънят е слаб, и децата могат да влязат в него без страх. Сега мислят за любовта. Любовта не е за деца, тя е за възрастни хора, които имат разбирания. За да бъде човек любещ, той трябва да разбира закона на надеждата, той трябва да разбира закона на вярата. Тогава, да дойдем до закона на любовта, два етапа има. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлично тяло, добре създадено, да има добро унаследено тяло. Човек трябва да има отлично унаследен ум. И човек, за да познае любовта, трябва да има отлично унаследено сърце. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлична душа и трябва да има отличен дух. Не е лесна работа. Вие казвате: „Любов.“ Любовта не е за деца. Често чувам да казвате: „Тук не сме хора на любовта.“ Ти, първо, трябва да се учиш от любовта, щото има правила. Да се учи любовта, е най-голямата наука.

 

Много често ние хората се държим за формата.Спокойни сме ,че като спазим формата и сме минали покрай змията без да ни ухапе.Да се срещнем случайно 13 човека и все някой ще поиска да се чете псалом 133.Четем го ,но ако някое от изречените в стих 4 и 5 на Посланието Павлово към коринтяните качества ни липсва,пак ще ни клъвне змията :

Цитат

4.Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

 И още нещо много ценно си отбелязах от днешната лекция,като правило,което да не забравям и да си припомням ,за да не сбъркам:

Цитат

Казвам, ако ти в любовта не можеш да се подмладиш, ти не си разбрал любовта. Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал. Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни. Змията ви е клъвнала.

"Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)

Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро."

 

Прекрасна беседа.Много послания.Не едно и две.

Благодаря ,благодаря.

Хубав ден на всички !

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×