Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,
На 21 години съм, с партньора ми сме заедно от 3 години ... Винаги съм била с ниска самооценка, защото баща ми беше алкохолик и ежедневно проявяваше вербален тормоз върху мен и майка ми, наричал ме е "нищожество, нищо, боклук" и т.н. Осъзнавам, че следствие от този тормоз съм усвоила така наречения "синдром на жертвата", тоест всеки път, в който някой прояви критичност към мен, аз започвам да се самообвинявам, отвъд рамките на нормалното и сама поставям прекалено нисък стандарт, спрямо който хората да ме третират. Съответно връзката ми се разви по подобен начин.. партньорът ми също беше (мисля, че до голяма степен ги е преодолял) с ниска самооценка и много комплекси, тъй като и той е преживял друг вид насилие като дете, но не е склонен към самообвинения, дори обратно - свикнал е винаги да обвинява другите за начина, по който се отнасят с него. И така с течение на времето заради моята склонност към самообвинения и неговата склонност към обвинения, той взе целия контрол над нещата, започна да намразва "жертвата" в мен, което съответно още толкова я подсили, започна да ми казва как не го задоволявам като жена, усещах как емоционално се отдалечава от мен и как мисли за други жени .. и това всичко ме караше все повече да губя увереност в себе си, да се пристрастявам към тази връзка и да поставям всичко в негови ръце. И така се стигна до един етап, в който ми казваше как иска да се разделим, на следващия ден пак променяше решението си и така в продължение на месеци, докато не отидохме заедно като доброволци на едно мероприятие, където той обръщаше прекалено много внимание на други момичета, аз се опитвах да говоря с него, че това ме наранява, но изглеждаше, че изобщо не го интересува това, което му казвам и така до една вечер, в която ми каза, че категорично не иска да бъде с мен, защото така не може да прави каквото си иска и същата тази вечер пред очите ми започна да сваля друга жена, чувствах се напълно безпомощна, защото каквото и да му бях казала нямаше да е в състояние да го спре... И така се разделихме, след около седмица аз се срещнах с друго момче, имахме взаимоотношения в продължение на месец и нещо, простих си всичко, което ми се беше случило, изградих, колкото може да се каже здравословна самооценка, спрях да се притеснявам от хората, преодолях социалната си тревожност, казано най-общо, върнах се при себе си, при Висшето си Аз.  И тогава, както всичко се развиваше прекрасно за мен, трябваше да се срещнем пак с него, за да му върна някои неща .. и като се видяхме той ми се извини за всичко, започна да ми говори как иска пак да сме заедно и т.н, разпита  ме за това момче, тъй като те са познати, може да се каже и приятели и след като разбра какво се е случвало между нас започна да плаче, да свръхдраматизира, как на него сърцето не му било позволило да спи с това момиче, как в последния момент се отказал, защото разбрал колко е абсурдно всичко това, как всичките му надежди за нас вече са били разбити ... и честно казано цялото това отношение ме шокира, защото аз бях с изградена представа, че този човек не изпитва никаква любов към мен, предвид отношението му преди да се разделим. И така малко по-малко започнахме да се виждаме по-често,  в главата ми стана пълно объркване, защото той продължаваше да не знае какво иска, твърдеше ми, че иска да сме заедно, но не може да прости това, което съм направила... пак пишеше на други момичета, усещах как малко по-малко се затварям към света, как пак губя посока и самооценка... в последствие започна и тормоз как съм могла да постъпя по този начин, първоначално се бунтувах на това, исках просто да прекратим всичко, но той продължаваше да се връща, настана пълно объркване в главата ми. И така му отне 5 месеца, в които да ми "прости" или по-скоро да поеме отговорност за поведението си, започна да се държи наистина добре с мен, да проявява пълна загриженост, да показва любов, да се държи точно така, както един мъж трябва да се държи с една жена... но през тези пет месеца аз отново загубих самооценката си, потиснах се напълно, приех цялата вина за случилото се, върнах се в позицията на жертва, макар и той вече да не е насилника. И не знам как да се справя с това чувство и да върна самооценката си, как да простя на себе си всичко, случило се между нас, без да се обвинявам, без да го обвинявам.
Моля за насоки -  каква стъпка да предприема, нужна ли е помощ от психотерапевт и ако да, препоръчайте ми подходящ за случая. Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обусловила си приятеля си, свързала си го автоматизирано със старите си характерови схеми. Не че не ти е давал "прекрасни" стимули за това... Дали ще решиш да останеш с него или не, това си е твое решение.  Имай предвид, че настоящото му държание, е крехко - неустойчиво е, а садистично-неглижиращото му и обвинително поведение само дреме... Във всеки случай обаче, е нужно да изчистиш от себе си "веселите" нещица, които сама виждаш и споменаваш. Има чудесни групи, периодични тренинги, които силно могат да ти помогнат. Повечето в София... Къде живееш? 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да не правя реклама, препоръчвам ти следното. Разгледай сайтовете с психотерапевти. Вече са хиляди. Почувствай такъв, който ти резонира. Нека има и вечерна ежеседмична група и нека прави периодични уикендни работилници. Поработи с него, разкрий асертивността си! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей

Започнала си постепенно да разбираш повече за себе си, да се ориентираш в себе си, което е ценно, особено регистрирайки ролята на жертва. Но ми направиха впечатление и следните изрази, които ме карат да мисля, че не си се задвижила истински към излизането от тази роля:

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

Винаги съм била с ниска самооценка, защото баща ми

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

той взе целия контрол над нещата,

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

това всичко ме караше все повече да губя увереност в себе си

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

, да се пристрастявам към тази връзка и да поставям всичко в негови ръце.

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

аз се опитвах да говоря с него, че това ме наранява, но изглеждаше, че изобщо не го интересува това,

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

усещах как малко по-малко се затварям към света, как пак губя посока и самооценка...

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

последствие започна и тормоз как съм могла да постъпя по този начин,

Само прочети думите си...

Посланието, което даваш е - "аз съм безгласна буква, смачкай ме!" В ролята на жертвата има и т. нар. вторични печалби - несъзнавани печалби. Вместо да действаме, взимайки живота си в ръце, грижейки се качествено за себе си, което изисква опитване, усилия, провали също, откривателставане, промяна, която е почти винаги и болезнена - ние избираме да сме жертви, да се носим по течението на другите, да сме овчици - а те вълците. Така можем да сме автоагресивни (към себе си агресивни), както и навън - паисивно, обвинително, мрънкащо, язвително - сценарии много... Всъщност има известна доза удобство в това - познатото, старото наше си е, макар и "кофти"... 

 

Да, имаш потребност от изграждане на здраво отношение към самата себе си, оттам и към другите, към любовта, към приятелството, към света - взаимносвързани са всички тези аспекти. Но това става и с доста "орязване" на излишното. С умението да казваш "не", да избираш добруването си, за сметка на чуждите очаквания. Да дирижираш собствения си парад... 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

и честно казано цялото това отношение ме шокира, защото аз бях с изградена представа, че този човек не изпитва никаква любов към мен,

А всички тези обяснения от негова страна, в комбинация с отношението, ти изглеждат като любов? Или обясненията отмахват/компенсират отношението? Всъщност можеш ли да отговориш на този въпрос - какво е за теб любовта?

 

В 9.03.2019 г. at 13:24, FlowN каза:

как да простя на себе си всичко, случило се между нас, без да се обвинявам, без да го обвинявам.

Имаш и на себе си да прощаваш, и на родителите си много имаш да прощаваш. Днес точно, на Сирни Заговезни, е много важно да си напомним нещо - да назовем болката си, онова, за което има да се прости - не така - общо, а с конкретни обстоятелства да работим, да ги извикаме в себе си и да имаме готовността да ги пуснем. 

Това е дълга тема и действително е добре да работиш с терапевт - груповата терапия също ще ти е от полза, наистина. 

Била си жертва съвсем наистина, мъничка и беззащитна - да, ужасно е баща ти да е алкохолик, който те тормози, едва ли някой мечтае да има такъв баща - или пък да е такъв баща... Но такъв е твоят баща, това е била твоята съдба! Вече си голям човек, осъзнат, умен - можеш да обгрижваш сама себе си! Вече можеш да си си и баща, и майка. В терапията е ценно да работиш с тези си образи - вътрешните си родители, вътрешното ти дете. Няма значение истинските какви са - онези в теб са същински важните! С тях можеш да общуваш здраво, качествено, да осъзнаеш, но и да почувстваш, че заслужаваш - и любов, и грижа, и радост, и хубави думи, моменти, наместо обиди и тормоз... Сега още не живееш това/така, обаче - затова и срещаш такива партньори, такива хора изобщо. 

Топката е в теб, имаш силата да изградиш живота си такъв, какъвто искаш да е! :)

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!
С това момче сте изпаднали във взаимен водовъртеж, предизвикан от вашите вътрешни буреносни стихии.
Ти сама виждаш как се повтарят съотвените модели на мислене, чувстване и поведение.
Решението е наистина чрез индивидуална или групова работа да се овладеят и трансформират енергиите в този водовъртеж, с което ще се повиши нивото на твоята себеосъзнатост (и ще се доближиш до вътрешния център и този "Висш аз", който споменаваш).
"Жертвата" е мощна роля, която носи ценно послание - открий какво иска да ти каже, какви са нейните ресурси (в нея е скрит огромен потенциал) - какво можеш да научиш от нея, за да станеш по-отговорна, свободна и любяща към себе си.
Давай смело и напред, има множество индивидуални и групови начини за работа (груповата ще е полезна за ниската ти самооценка).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×