Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Рътимид2

Нужда от съвет или помощ

Recommended Posts

Здравйте. Пиша с призив за съвет или помощ, искаше ми се да не се налага, но явно не успявам да се справя сам със случващото се. Изчетох доста неща и мнения из форума с надеждата да ми помогнат и мисля,че част от тях успяха. Със сигурност нещата, които ще изпиша ще бъдат до баналност познати за специалистите, но навярно имам нужда именно от тяхната помощ. Не знам откъде точно да започна, вероятно е правилно да опиша как се чувствам и след това да се опитам да обясня как и защо поне според опита ми сам да се справя с проблема. Наскоро навърших 20 години, като последните няколко месеца от живота си бих описал като вътрешен ад. Имам чувството, че полудявам или вече съм луд, имах моменти, в които сякаш физически усещах страха и стреса в себе си. Първоначално бяха симптомите на дереализация и деперсонализация, които сякаш постепенно отслабнаха. Имах чувството, че нищо не е истинско, че съм в нещо като филм, илюзия. След това започнаха ужасните натрапливи или обсесивни мисли и сякаш чувах гласове. Появи се страха или по-скоро ноцебо ефекта, че развивам шизофрения или вече съм я развил, което ме плашеше още повече. След това прочетох, че това може да се дължи на тревожно разстойство или панически атаки. През тези месеци се появяваха страхове след страхове, ужасна след ужасна мисъл и се плашех и понякога все още се плашех, че това съм аз, че се превръщам в нещо ужасно. Осъзнавайки проблема, търсех повече и повече и така открих и този форум. Прочетох доста от нещата, някои бяха полезни. Сам осъзнавам, че това, което се случва с мен е нещо, което се случва и на други и го възприемам като битка, която би ме променила към по-добро, ако я спечеля. Просто понякога се страхувам, че това няма да бъде така. Връщайки се назад, последните близо две години бих определил като трудни и много натоварени, тъй като се случиха много неща, като близо 9 месеца от този период бях в депресивно състояние, от което бях решен да се измъкна сам и вярвам, че се справих. В началото, когато усещах напрежението, мислех,че просто е някакво временно притеснение, но изведнъж се обръщам и вече е март месец, а аз близо три месеца не мога да се отърва от тези ужасни мисли и страхове. Те бяха какви ли не, че полудявам, че светът и реалността не са истински, че мога да навредя на някого, че мога да загубя разсъдък и да убия някого, че може би съм педофил или гей, че може да умра, че може да съм шизофреник, тъй като сякаш чувах разговори, когато затворя очи и адкси много се страхувах, и подобни. Знам, че това може да звучат като симптоми на ОКР, но има моменти, в които просто забравям за всичко това и не изпитвам нищо от него, но има и такива, в които е толкова ужасно, че мисля, че ще продължи вечно. Както вече казах възприемам случващото се като възможност да израстна, но искам да посетя добър психотерапевт. Смятам, че цялата промяна на обстановката изведнъж, всички нови хора и места, загубите на близки хора емоционално и физически през последните 2 години просто са се струпали. На моменти съжалявам, че не съм се усетил навреме, но има моменти, в които просто ме е страх да мисля, плаши ме, защото имам чувството, че този ад пак ще дойде. Виждам и плюсове в тази " битка", тъй като започнах да спортувам много редовно, да се храня по-добре, да пия повече вода, да приемам магнезий, да медитирам и това ми се отразява добре. Но на моменти се връща страха, че нищо няма да бъде същото, въпреки че знам, че това няма да бъде така и ще се справя. Амбициозен и добронамерен съм, винаги съм се стремял да бъда добър и мил с хората и да помагам на всеки с каквото мога. Обожавам да пиша, да мечтая и да се развивам в разлчини сфери и страхът, че може да полудея е голям, осъзнавайки значението на думата страх. Вероятно точно поради тази причина всички тези неша ми въздействат още по-неприятно, тъй като се плаша да не изгубя себе си. Имах  и почивка в чужбина, която също ми помогна, но след връщането ми пак имаше някакъв спад. От прочетеното по темата мисля,че не съм шизофреник или с окр, а съм много уплашен и стресиран или имам тревожно разстройство. Просто колкото повече научавам за всички тези неща, толкова по-силна става хипохондрията и ноцебо ефекта. В случая лошо ми се отразява и всичката литература, която някога съм изчел за позитивно мислене и прочие, тъй като се плаша, че това са моите мисли и ги съсипвам. Молбата ми е да ми кажете какво мислите, тъй като искам да си върна страхотния живот обратно, защото той настина е такъв. Искам да се справя с всичко това и съм сигурен, че работата с добър терапевт ще ми помогне много. Затова с призив моля специалистите във форума да ми препоръчат такув. Беше ме страх да помоля за помощ тук, но смятам, че е най-доброто място. Надявам се да съм бил изчерпателен, ако ли не, ще допълня каквото е необходимо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което описваш в момента, се наричаше преди години ,,натраплива невроза,,.Днес, се нарича ОКР. По темата за окр има много питания и отговори във форума. За това, ще кажа само едно изречение - няма как човек да се справи с ОКР-то сам.Просто няма.

Така че, съм съгласен с теб, трябва да си намериш психотерапевт и започнеш психотерапия. И още нещо, много важно - в никакъв случай, повтарям в никакъв случай не чети повече за ОКР или други болести в нета, каквито и да е, особено за психични.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да повярвам колко много млади хора сме така.Найстина е плачевно.Защо доктор Първанов, защо сме толкова много, млади а стареем със секунди.Аз се включвам и в тази тема с риск да ми се скарате, но утре сутрин ми е секциото, а аз мисля как някой ми говори и дотолкова повярвах, че имам чувството че ще започна на глас да му отговарям .За сега е само ,,млъкни,, наум.Страхувам се че е мен има агресия.Усещам се , как се паля за глупости., Или без причина.Искам вече наглас да кажа някакви неща, но не мога да си го позволя.Обеждавахте ме че това е ОКР, но сега как мислите.Вмесро да се радвам че утре ще имам бебенце, аз мисля как не го искам, страх ме е, как ще го гледам . ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, аз с моето ОКР си говоря.Това е най- добрият начин да го победя..Например, то ми казва,че ще полудея и убия семейството си, а , аз му казвам,че това е детската ми мечта.Така, то разбира,че не ме е страх от него и си подвива опашката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×