Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте.Ужасно ме е страх!Искам да кажа,че съм имал натрапливи мисли с за това как ще нараня себе си ,близките си.Постоянно имам силна тревожност,затворен съм в себе си.Живея с приятелката си и немога да се зарадвам истински.В чужбина съм работя и съм в ужасно състояние.Имам чуството че полудявам бавно и сигурно.Бях чел за симптомите на шизофренията ровил съм много в нета.Сънувам  само странни сънища от 5 месеца без пропуск сабуждам се още по тревожен.Постоянно си мисля че полудявам.Преди седмица пътувах  в метрото бях силно тревожен и тогава в главата ми се натрапи мисъл,че хората ме контролират.(може би защото съм чел много за симптомите на шизофрения,предполагам само)Оттам започна кошмарът.Тези мисли ми се натрапват навсякъде на работа в нас(отнасят се и за приятелката ми също което ме побърква) и навън.Имам критичност към тях,но изтрелват интензивна тревожност в мен.Сега стана по зле понеже в каквато и ситуация да съм идва момент в който мозъкът ми кото че ли търси всякакъв вариант да възпроизведе налудна мисъл в стил симптоматика на шизофрения,която да ме разтревожи и това много ме притеснява постоянно ми се натрапват такива всякакви налудни натрапливи мисли(незнам дали са натрапливости понеже дори като не мисля за това в момента в които погледна към хората или приятелката ми усещам,че мозъка ми мисловно навързва поредната налудна мисъл)която генерира силна тревожност.Естествено не вярвам в тях ,но това постоянно генерира страх в мен.Д-р Първанов ме увери ,че имам ОКР.Аз му се възхищавам като специалист и му имам пълно доверие,но може би това ,че съм надалеч и че се боря с това състояние толкова много ме кара да си задавам много въпроси.Възможно ли е да развивам шизофрения или психоза и да съм в начална фаза на тежко заболяване?Има ли шанс да почна да вярвам в тези мисли и да загубя критичност към тях?Защо мозъкът ми премисля ситуацията и изражда такива мисли които ме смразяват?Също така и тези сънища не ме оставят странни са и ги помня винаги.От много време не ми се е случвало да не санувам и то само много странно плашещи сънища.Затворя ли си очите и точно като почвам да се унасям и всичко почква като на филмова лента интензивно сънуване.Все едно подсъзнанието ми ще се пръсне от пренатпварване.Цялата тази съвкупност от тревожност ,кошмари и мисли прави животът ми ад.Твърдо съм решен да почна психотерапия като се върна в България, но дотогава има 4 месеца,а аз имам чуството ,че вече полудявам.Моля за вашето мнение.Много ме е страх..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На лични поне 4 пъти ти писах,че това си е само ОКР.Какво повече искаш?

Да ти пиша всяка сутрин, че имаш ОКР с натрапливи мисли за психични заболявания? Мога да го направя, но скоро ОКР-то ще иска да го правя и вечер и т.н..

Пълна безсмислица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз му казах на л.с. момчето да отвори тема. Нека го чуе и тук и прочетат и други, ще е полезно за всички! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, пиша ти, като някой който преминава през това състояние вече година. Ако ти кажа колко пъти трябваше да съм полудял до сега (от мислите за полудяване), няма да ми повярваш, фантазията е страшно нещо (ако й вярваш разбира се). И като се замисля повечето пъти, като задълбая в някоя от тия натрапливости, стигам до нещо, което съм прочел онлайн и започвам да си мисля, че сега и на мен се случва.
Едно от първите неща, които научих след, като започнах психотерапия е да престана да чета из интернет, форуми и прочие, в началото не се сдържах и като ми минеше някоя натраплива мисъл или четях тук или другаде (уж да се успокоя), впоследствие разбрах защо са ми го казали.
Също като теб съм си мислил, че развивам това или онова, но всичко това е просто ОКР. Пробвал ли си да видиш, къде те отвеждат тези мисли ? Лично мен в "бъдеще несъществуващо", "ще шолудея" и това, докато не ми писне и не си кажа "Ама чакай малко, до сега трябваше да съм полудял", за това се фокусирам върху настоящето, спирам да анализирам натрапливостите и всичко е наред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов,Благодаря ви,съжалявам ,чудтвам се тъпо,че пиша едно и също по сто пъти просто ми е много тежко и постоянно това ми е в главата на този етап съм безпомощен.Извинявам се отново.Благодаря за отговорите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

За първи отговарям на друга тема, но някак почувствах че така трябва.

  До сега бях в кухнята. Готвех. Седнах на стола и се загледах в една точка навън, защото за пореден път натрапчивите мисли обсебиха съзнанието ми и ме накараха за хиляден път да повярвам, че имам шизофрения, тежка депресия, високо кръвно и куп милион болести. Ако ме видите ще си кажете, че нямам никакви проблеми в живота си. Както и да е. Но е факт - тези натрапчиви мисли обсебват цялото ми съществуване и влияят на качеството ми на живот на макс. До сега съм посещавала терапевт само заради силните панически пристъпи, с които се борех преди години. И успях да се преборя по някакъв начин без лекарства. Истината е, че тогава попаднах на един форум и видях, че има и други като мен със същите проблеми и някак ми олекна. Да, аз страдам от натрапчиви мисли в живота си, в кухнята, докато работя, в метрото, в автобуса. Днес си помислих, че в мен се е вселил демон, защото според майка ми и мъжа ми е така... И после ми стана смешно. Казах си ''Ето! Шизофреник съм!'' това е.... И си казах, че освен всичките милиони физически болести, имам и всичките милиони психически! И после си казах ''Ехаа! Направо съм за някаква лаборатория!'' Напоследък изпитвам и внезапни прстъпи на силен гняв и след това наранявам жестоко с думи близките си, които едновременно с това ги обвинявам. После ми става жал и се чувствам като един лош човек. Страдам от ниско самочувствие, комплекси за малоценност и изобщо е една каша...По време на тези натрапчиви мисли не виждам светлото бъдеще... Казвам си ''Ето! Имам и тежка депресия!'' Страдам и от хипохондрия. Личната ми лекарка като ме види само и ѝ става лошо. Минала съм през абсолютно всички отделения във Военна болница в София за изследвания на сърцето, белите дробове, костите, главата...

А истината е, че всичко това са някакви скапани мисли! Аз лично си ги представям като бурени, понякога като някакъв черен дим в главата си. Нямам идея дали е ОКР или както там му се вика. Странно е как изведнъж спират. Явно и те се изморяват да бушуват в главата и спират. Лично аз съм в началото на пътя си да осъзная, че всичките ми проблеми идват именно от тези мисли! Не знам точно къде съм по пътя, но е факт, че го виждам пред мен и се успокоявам, виждайки тези теми в този форум, че по пътя има и други хора и че не съм само аз в гората с бурените и урагана от мисли!

Стискам палци да се  научим по-скоро да контролираме тези мисли и да заживеем един балансиран живот!

Поздрави!

Редактирано от Lost_2019
редакция

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,имам само още един въпрос. От 5 месеца не спирам да санувам само много странни сънища,помня ги винаги.Затворя ли си очите всичко почва като на лента.Само ненормални работи,почети винаги като се събудя съм с силна тревожност.Все едно съзнанието ми е много размътено,изплуват само ненормални сънища.Искам да попитам това заради стреса,в който се намирам ли е,заради ОКР?Някакво разтройство на съня ли е?И може в следствие на този стрес да стана психотичен,защото той не е никак малък? Ако някой може да каже мнение ще бъда благодарен.Благодаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Виждам,че темата е 70% сходна с моята-понякога си въобразявам как хората или някой човек който ми е говорил лоши неща преди си го въобразявам и започвам да се нервя как ми е говорил такива неща.ОКР ли е това?

 

Искам също сърдечно да благодаря на Господин Първанов и Господин Баев,че ми помогнаха да се отърва от този страх без психотерапия и химии като се извинявам,че денонощно ги безпокоявах,за да попитам дали това не е някакъв симптом и всякакви такива глупости!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънят "мели", играе ролята на автоматичен невро препрограмист. Когато има тревожност, сънят, дори кошмарите, е прекрасен автоматизиран преобразувател на напрежения. Няма нормални и ненормални сънища - насън процесът е различен. Относно стреса и психозата. Няма такава връзка. Психоза се отключва при предразположеност генетична, като тригерът може да е всякакъв, като не той е важен, а предиспозицията. Това е научното становище. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново д-р Първанов,д-р Баев.Пиша отново със сълзи на очи.Искам да споделя,че моя проблем се задълбочава.Натрапливите мисли,за психични заболявания стават много интензивни,чак усещам,че почвам да губя чуство за реалност.В момента те се отнасят за приятелката ми главно и са такива,в главата ми постоянно се набива “тя ме контролира” немога да избягам от тази мисъл.Това е истински АД и когато обстойно разгледам мистлта ми се струва адски налудна.Но когато си задам въпроса на ум дали наистина го прави си отговарям не, но в стомаха ми усещам странна емоция все едно ще почна да го вярвам.Когато си задам въпроса усещам страх и разколебание.И незнам какво да си мисля вече.Шизофрения ли развивам ?Възможно ли е да си повярвам на мислите?тази сутрин беше много тежка в момента съм сишно разтроен.Защо усещам подобни чуства когато си задам този въпрос?Каквото и да направи тя или каквато и случка да се случи,мозъка ми автоматично го свързва с това,макар и да не искам.Всякаш съм на прага да си го втълпя?Знам , че съм досаден,но моля ви отговорете ми.Много съм разтроен.Ако са само натрапливи мисли моля дайте някаква техника,която може да закрепи положението ми докато почна психотерапия.Чуствам се ужасно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успокой топката.Тук https://vicovete.bg/category/луди има много хубава вицове за луди, позабавлявай се малко. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христооо9  

Цитат

.Но когато си задам въпроса на ум дали наистина го прави си отговарям не, но в стомаха ми усещам странна емоция все едно ще почна да го вярвам

И аз усещам неприятните мисли със стомаха си . Дори ми се е случвало нещо като временна парализа и колената да омекнат .Но това никога не ме е притеснявало , защото знам кое е добро и кое лошо . И най вече си вярвам , че въпреки големите грешки , правя най доброто което съм в състояние във всеки един момент , После виждам че не винаги се получава , но какво от това , Постарал съм се .Това е важното , доброто желание .

Огромна грешка е , човек да се фиксира в оценката на събитията . Каквато и да е тя , вече е минало .

Фиксирай се в нещата които желаеш да ти се случат .Обмисляй тях .

На доктора му е омръзнало да обяснява и ако се разровиш по темите , ще разбереш , че се задават едни постоянни въпроси .И те са многократно разнищтвани .

Цитат

Това означава ли ,че съм луд?!

Този въпрос означава , че задържаш неправилните мисли . Не забеляза ли ? Акцента бе върху по розовата визия на събитията------------да се збавляваш  .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е писано на лични, но ще му отговоря тук

Здравейте!

 

  P.png.c565721db40d1aa2468bc1c334f585b1.png  

Здравейте др. Първанов! Искам да питам нещо, извинявам се, че Ви притеснявам... Много пъти попадам специално на ваши постове в който пишете, че многократно сте пояснявал връзката на стреса с ОКР и това, защо ОКР не може да премине в шизофрения. Аз обаче никъде не намерих някакво точно обяснение... Попаднах на този ваш пост: В който пак пишете същото. Моля ви от сърце! Обяснете ми защо човек с ОКР не може да полудее?

Отговор- за развитието на шизофрения са необходими две условия 1.Ген който ни е вроден 2.стрес който да активира този ген и човека да развие заболяването.Стреса ,който предизвиква ОКР-то, е достатъчно силен и ако човек имаше такъв ген, то той трябва да полудее буквално първата седмица или най-много месец след започване на натрапливостите .Щом това не е станало, значи не е носител на такъв ген и не може да го развие.

И другото, което искам да питам е. При ОКР нормално ли е да ти изкачат разни картини в главата?

Отговор-

Ние  мислим, както с думи, така и с образи.За това и ОКР-то ,може да  се проявява по двата начина -изречения и картини, може, и да е с импулси и усещания .

Такива, който идват от нищото, просто така образ на някой човек, животно или пък спомени, ей така от нищото. Нормално ли е това нещо? Защо се получава? Айде за мислите ясно, 90% от тях са ми от четене. Но образите, картините, по някога страшни картини, като от страшен филм... Моя ви каже те ми нормално ли е това?

 

Отговор-вече разбра,че е напълно нормално да е и с картини и с думи.

Ако има те и най малко то съмнение, че съм психично болна да ми кажете! Пак се извинявам, че ви досаждам! Много ще съм ви благодарна на отговор! 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

докато се прибереш в България, защо не се запишеш на някакъв групов спорт?  Или на фитнес ? Ще полудяваш по здравословен начин :)Или да потърсиш материали в интернет от Ти не си твоят мозък - великолепна книга, така ще имащ върху какво да размишляваш докато започнеш психотерапия. 

Поздрави,

Василена

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора,ходя на фитнес редовно и работя.Мислите ми в момента са ми,че ще нараня приятелката си.Натрапват се като изречение в главата ми.Взеха ми силичките.Вече едва издържам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

  .Мислите ми в момента са ми,че ще нараня приятелката си.Натрапват се като изречение в главата ми.Взеха ми силичките.Вече едва издържам.

Тук споменаваш нещо конкретно . Предполагам са ти го казвали , но трябва твърдост и упоритост . Щом те тормози картина или думи  как нараняваш . Значи подреждаш думи , създаваш картина(както можеш) , като описваш обратното . Например някаква благородна постъпка .Варианти може да измисляш много . Като дойде натрапливоста започваш да си повтаряш обратната картина .Просто не оставяш място в ума си за друго , освен избраната благородна постъпка . Тя може да бъде всичко , дори само усмивка на обич и приятелски поздрав .

Упорито правейки това упражнение , за тези и за други натрапливи мисли . С времето свикваш да определяш сам на къде сочи вниманието ти . Кои мисли да задържаш и кои да изоставяш . Това е умение за цял живот .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да допълня Александър - освен казаното от него, взимаш бял лист хартия, започваш да рисуваш сърца и да ги оцветяваш в различни цветове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново.Искам да попитам още нещо.Надявам се да получа отговор,макар и да знам,че ви е писнало от мойте въпроси.Мъчат ме следните неща:

1.Когато гледам телевизия,или съм в инстаграм се поставям в положението на хората ,коитогледам и си представям как съм на тяхно място и как с моята психика няма да се справя,също така ако събитието,което човеказаснема има много хора си представям как съм на негово място място и как всички ми изглеждат нереални като извънземни,(нереални).

  1. Гледам живота отстрани (все едно не се вписвам в него) .Правя анализ на всичко което виждам.Пример: ако някои говори по телефона си казвам хората как комуникират с телефони.Пример:Качвам се в метрото и си представям как е измислено метрото да ни превозва.За всичко,което можете да се сетите.Като цяло наистина гледам буквално живота отстрани,не се вписвам в него
  2. Всичко ми се струва нереално около мен,включително хората.Чуство за нереалност.
  3. Натрапват ми се мисли как полудявам и си мисля че съм извънземно,възоснова на нереалното ми виждане и представи.
  4. Всичко е много нереално и се чудя дали това е ОКР-то или вече почвам да откачам?
  5. 6.Тези възприятия ме плашат много.Това ОКР и дереализация ли е или нещо по сериозно.Благодаря.Надявам се някой да отговори,понеже ми е лошо вече с тези работи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Hristoooo9 каза:

се поставям в положението на хората ,коитогледам и си представям как съм на тяхно място и как с моята психика няма да се справя

Способност е за вчувстване - показва, че имаш живо сърце, че си добър човек. Но и че проектираш неувереността си. Върху смелостта си именно имаш да работиш. С общи насоки в този форум няма да стане - потърси брилянтен в работата си психотерапевт, който е силен в работата с окр и тревожни състояния!

преди 4 часа, Hristoooo9 каза:

всички ми изглеждат нереални като извънземни

При тревожност един от симптомите, е дереализацията. Сам по себе си е безобиден и дори полезен. Показва, че имаш да се учиш на загуба на контрола, да оставаш систематично в страха си и го преобразуваш. Сега го преживяваш, но с неискането му, изтласкваш го, което о препоражда. А дереализацията те учи да се довериш на тази загуба на контрола и умишлено "скачайки" в страха, да се учиш на това смирено доверяване, което го преобразува в смелост, любов, сигурност, самоувереност и смисъл.

В останалата си част от поста повтаряш едно и също. 

С малко ти казах доста!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3.04.2019 г. at 23:32, АлександърТ.А. каза:

Тук споменаваш нещо конкретно . Предполагам са ти го казвали , но трябва твърдост и упоритост . Щом те тормози картина или думи  как нараняваш . Значи подреждаш думи , създаваш картина(както можеш) , като описваш обратното . Например някаква благородна постъпка .Варианти може да измисляш много . Като дойде натрапливоста започваш да си повтаряш обратната картина .Просто не оставяш място в ума си за друго , освен избраната благородна постъпка . Тя може да бъде всичко , дори само усмивка на обич и приятелски поздрав .

Упорито правейки това упражнение , за тези и за други натрапливи мисли . С времето свикваш да определяш сам на къде сочи вниманието ти . Кои мисли да задържаш и кои да изоставяш . Това е умение за цял живот .

 Не мисля, че положителното мислене помага при окр. Префокусиране да.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Позитивното мислене принципно разболява, а при окр, директно захранва обсесиите и компулсиите, мощно. Префокусирането - донякъде, но е слабичко. Аз не го ползвам. при по-силно окр, самите опити за префокусиране стават част от механизма на изтласкване, на неразбиращо нежелаене на плашещите мисли. Уж подобен, но всъщност много различен, е медитативният подход - там обаче няма силово отхвърляне, а непривързано и спокойно пропускане, като отношението към мислите е разбиращо добрата им основа, приемащо. За да работи обаче медитативният подход, има поредица от поведенчески прийоми, които подготвят. Без тях, уж медитативно приемаме, а всъщност отново се борим и презахранваме ставащото... Та, има си тънкости. Не ги изсипваме тук масово, защото ползването им е много деликатно, а са ефективни предимно през силното лично присъствие на терапевта и взаимното доверие. В статиите си съм казал доста за някои общи жалони по пътя в справянето с окр. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, Орлин Баев каза:

Без тях, уж медитативно приемаме, а всъщност отново се борим и презахранваме ставащото...

При последващи ситуации, които водят отново до обсесивния поток от мисли и емоции, може ли това да е показател, че не сме приели напълно, което да ни насочи, че има още работа по въпроса?

Защото

преди 2 часа, Орлин Баев каза:

там обаче няма силово отхвърляне, а непривързано и спокойно пропускане,

това "пропускане" ми е малко трудно, тъй като мислите и емоциите все едно "са се закачили" за сърцето ми. Как се "пропуска"? Насочваш встрани ли? Или просто трябва да "бъркам" и по-надълбоко в ядката?

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 минути, kipenzov каза:

Как се "пропуска"?

Ставаш прозрачен - смирено, любящо приемане. Докато има борба, пренасочване, префокусиране, разсейване, за малко работи и после пак се връщат натрапливостите. Защото са поведения и отношения, наситени с отхвърлящо нежелание, изтласкване на мислите. За малко работи., но... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×