Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво е духовно?

Recommended Posts

 

Мдам, съвременният човек прави безброй глупости, за да докаже, че е "културен". Примерно, използва термини.

 

И не осъзнава, че светлината, в която живее, е илюзия, че животът е илюзия, че свободата е илюзия.

 Генерализации:

1. Съвременният човек - конкретно кого имаш предвид? Може ли пример и някакви отличителни особености, които разбираш под съвременен човек? 

2. безброй - колко точно - на час/ден/седмица

3.глупости - може ли пример за една конкретна глупост на един конкретен съвременен човек? 

4.използва термини - кой точно и кога? може ли да се твърди, че всеки човек използва термини и всякога ли те са излишни? 

5.светлината, в която живее - може ли пример за една светлина, в която един конкретен съвременен човек живее? за да схванем за какво иде реч?

6. за кого тази светлина е илюзия - за човека, който живее в нея или за наблюдателя,  който не живее в илюзията? наблюдателят не спада ли към съвременния човек? 

7. какво се има предвид под животът, който е илюзия - рутинни операции, отношения, мислене, поведение, планиране и т.н. Може ли пример за живот, който е илюзия?

8. свободата е илюзия - за чия и за каква точно свобода става дума - може ли пример за едно разбиране на свободата, което лично ти смяташ за илюзия? 

 

май не трябваше да си губя времето за това, но може би имаше нужда... дано. Ти знаеш как се нарича, нали?

 

 

 

Че е генерализация, генерализация е :) но и "духовността...е обратното на генерализациите" пак си е генерализация :)

 

Но съм съгласен, че обобщаването и генерализациите довеждат до това хората да приличат или да искат да приличат един на друг, да следват общи модели, което лишава на човек да развие собствената си духовност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не бъркам - духовното и доброто са по същество едно и също нещо

 

А Луцифер в цялата му светлина и блясък не е ли духовно същество :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти да не си го виждал. Светлината и блясъкът са били преди падението. Да, всеки си има дух, иначе няма как да съществува, само че при някои е толкова приглушен, че начина по който се проявяват няма нищо общо с проявлението на духа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пазя се да давам определения и обобщения - предпочитам да си споделям размисли в този момент, идеи, които ми са се въртяли, опит... 

Имах предвид нещо, което е добре известно и описано в невролингвистиката. Всяко понятие има референтен индекс в реалността на говорещия. Например "студено" в езика на ескимосите реферира към температури под -10гр, на средни ширини - към т. под +10 гр, на екватора - към темп. под 18гр. Елемнтарен пример, но това е принципът. В този смисъл понятията са обобщения и ако не се поддържа референтният им индекс, рискуваме да започнем процес на обратна референция и взаимно рефериране на понятията. Това е границата, зад която езикът от добро се превръща в зло. Пример за обратна референция и взаимно рефериране на понятия (реален):

 

- свободен означава да можеш да си правиш/мислиш/чувстваш каквото ти намериш за добре в момента - т.е. обратното на ограничен от нещо. 

извод: ако аз успея да накарам другите да правят каквото ми е нужно, аз няма да съм принуден да се грижа за закуската си и така ще съм свободен да си играя комп. игра. 

извод: свободен е човек, който може да накара другите да направят това, което той има нужда, но не желае или не може да направи сам. 

 

от този извод следва съответното поведение и естествените проблеми и разочарования и конфликти. 

 

Оздравителният процес се нарича възстановяване на референтния индекс. 

1.Кое точно те ограничава, когато искаш да играеш комп. игра, но си гладен, а няма закуска? (момчето е на 12 г.)

- Някой не е приготвил закуската. 

2. Кой е този някой? 

В къщи са баба и мама, но тук е леля.(аз)

3. Защо тя не е приготвила закуската? 

- Не знам... (пита) защото леля е оставила продуктите в хладилника, за да може момчето да си избере и закуси каквото му е сладко и да си го приготви по неговия начин. Иначе рискува да приготви нещо, което не е по вкуса му (изпробвано е с негативен резултат). 

4. Защо момчето не е приготвило нищо, дори не е извадило продукти от хладилника? 

- защото .... това ще му отнеме ценно време от играта на компа. И защото винаги го е правил някой друг вместо него. 

5. Връщаме се на въпрос 1 

- ограничава го липсата на умения да си приготви сам закуската и желанието да ползва повече време за игра. 

6. Защо му липсват умения? 

- защото други са вършили това вместо него; т.е. свободата започна да звучи като ограничение

6. Как да се премахне това ограничение? 

- да се научи да си приготвя закуска от наличните продукти сам както на него му е вкусно. 

 

 

 

Съвсем си е по темата, според мен. Духовно разбирам под поддържането на хармонична референтна връзка на обобщенията (необходимото зло) с конкретиката на всяко едно обобщение. 

 

Но Божидар дори не направи опит да ми отговори на въпросите. Интересно ще ми е. И мисля съвсем ще е по темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

O, по темата е, но не знаех, че наистина е необходимо да отговоря.

 

Как искаш да отговоря? Брутално, или индиректно :)

 

Като педадог ще ти е интересно да знаеш, че езика на човека не произлиза от звуците на примитивните хора. Произлиза от съпоставнето им в пространството и йерархията между тях. Има една дисциплина Нервно Имагинерно Сътворяване, която оправя нещата в душата на човека (или в моята душа) чрез ново съпоставяне на нещата в живота му. В пространството. ......... То това, което написах въобше не е разбираемо май, но на теб ти стига като разбираемост :)

 

 

Ясно ти е, че във форум няма как да представя нещата в пространството.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Филолог съм, двоен. Великият професор Боби Симеонов ми преподаваше езикознание. Имам отличен на изпита.  Благодаря все пак :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят.

 

...Сега, като се говори за духовен живот, хората трябва да знаят какво представлява този живот.

Някой ученик свършва гимназия, университет, но след като е учил цели 16 години, вижда, че всичко е забравил. Какво е придобил от това учение? – Нищо. Щом всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко в него. Такова нещо представлява духовният живот за някои хора. Те стават духовни, учат, прилагат, но един ден всичко забравят и се връщат към своя първичен живот.

 

Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание той всичко изгубва.

 

Духовен живот е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. Който няма светлина в себе си, той всякога се спъва. За да познаете кой човек е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървят по гладка, равна повърхност, и двамата ще ходят добре, без никакви спънки. Вие няма да познаете кой от тях вижда и кой не вижда. Обаче ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия площ, духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване. – Защо? – Защото вижда. Обаче физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, няма нужната светлина в себе си.

 

Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда къде ходи и се спъва. – „Ама едно време аз живях добре.“ – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човка, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна.

 

Следователно при всички случаи на живота си човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере какво му липсва и как може да придобие духовна светлина.

 

Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения. Ако се спъне в нещо и падне, той признава в себе си, че зрението му е слабо или че не разбира живота, и се примирява с положението си. Той се ползва от опитността, която е придобил, и се стреми в други случаи да бъде по-внимателен. Малцина разбират живота, както трябва...

 

...Който влиза в духовния свят, той трябва да има будно съзнание. Не е ли будно съзнанието му, той не може да стане гражданин на духовния свят. Човек с обикновено съзнание може да мине само като екскурзиант в духовния свят. Ще мине, ще замине и нищо няма да разбере. Може ли този човек да каже, че е видял нещо? Видял е само няколко улици, 1–2 гостилници и нищо повече. Обаче улиците и гостилниците не представляват още духовния свят.

 

... искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Където е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина. Това значи да разбира човек Божиите пътища. Когато разумните същества от духовния свят видят човек, у когото съзнанието е целокупно, те се заинтересуват от него и започват да му помагат, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Ето защо, за да се заинтересува духовният свят от вас, вие трябва да бъдете талантливи, даровити.

 

Всеки човек има някаква дарба, някакъв талант в себе си, но той трябва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбите си, грешката е ваша. Никой не може да работи за вас. Силата на човека седи във вътрешния му живот. Много хора са пренебрегнали своя вътрешен живот, вследствие на което вместо да прогресират те остават на едно и също място. Преди всичко те отричат съществуването на душата, без да подозират, че вътрешната работа принадлежи изключително на душата.

 

...Двама светски хора с години спорят за известна сума, искат да знаят кой от двамата има право. В края на краищата въпросът остава неразрешен. Двама разумни хора, обаче, в един момент могат да разрешат този спор. Всеки спор, всяко недоразумение може да се разреши по пътя на самоопределянето. Всеки трябва да си зададе въпроса: за Бога ли живее, или за хората. Ако си отговори, че живее за Бога, въпросите лесно се разрешават.

Когато човек замине за другия свят, веднага го спират и преглеждат какво носи със себе си. Намерят ли някакъв дефект в него, веднага го изпращат на земята, да го изправи. Като изправи дефекта си и отново замине за другия свят, пак го подлагат на преглед. Докато не намерят, че всичко в него е в изправност, постоянно го връщат на земята. Така постъпвате и вие, когато си шиете нова дреха: ходите и се връщате от шивача, правят ви няколко проби, докато дрехата бъде готова, без никакъв дефект. И след това пак я обличате пред шивача, да видите не е ли останал някакъв дефект. Окаже ли се такъв, колкото и да е малък, вие връщате дрехата на шивача, докато ви я донесе добре ушита, без никакъв дефект. Щом ви задоволи, вие взимате дрехата и я обличате. Същото се отнася и до вас: и вие ще ходите в онзи свят и ще се връщате, докато се освободите от всички свои слабости и недъзи.

 

Единство на съзнанието

 

:)

 

Благодарение на Велина Василева!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 Има една дисциплина Нервно Имагинерно Сътворяване, която оправя нещата в душата на човека (или в моята душа) чрез ново съпоставяне на нещата в живота му. В пространството. ......... То това, което написах въобше не е разбираемо май, но на теб ти стига като разбираемост :)

 

 

 

 

Тази дисциплина навярно произлиза от древната техника невро имагинерно сътворяване, която помага на човек да види някои ценности, които не е осъзнавал . Съвременен вариант на тази техника е невролингвистичното програмиране, подход използван в психотерапията и в някои йога школи.

 

Мдам, съвременният човек прави безброй глупости, за да докаже, че е "културен". Примерно, използва термини.

 

И не осъзнава, че светлината, в която живее, е илюзия, че животът е илюзия, че свободата е илюзия.

 

Сега, като съпоставим двете изказвания , излиза че тази нова дисциплина Нервно Имагинерно Сътворяване, помага на човека, който я изучава да осъзнание, че светлината, животът и свободата са заблуда, т. е. не представляват негови ценности .

 

 

 

... искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Където е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина

Единство на съзнанието

 

:)

 

Благодарение на Велина Василева!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на последните двама публикували! Без прилагане за мен духовността е просто "лаф да става". Бедата е, че често "лафът" се приема за действие, за признак на израстване и просветление.... Обратното също е заблуда - добро-деятелство, но дали само с добри вътрешни импулси? Явно духовното е в хармонията между двете. 

 

А такива гръмки формули от типа "свободата, в която човек живее, е илюзия" - старо, познато и мотивите добре известни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постът на Лъчезарна ни казва всичко необходимо . Благодаря, и, за точния и изчерпателен цитат .

Но умът ни винаги е незадоволен , вечно търсещ . Та , за свободата , живота и всички други ценности . Целия наш живот тук и сега е истина и реалност очакваща всичките ни усилия за преживяването и ... Както казват мъдреците , когато си заминем от този свят , ще говорим за него като за приключение или просто сън . Може и да забравим повечето неща , ценени на земята . За това споменаването на ,,илюзия" е напомняне че,, живеем тук , но не сме от тук" . Трябва внимателно

да избираме обектите на своите усилия и вяра . Те бързо се изчерпват в неправилната посока .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Трябва внимателно

да избираме обектите на своите усилия и вяра . Те бързо се изчерпват в неправилната посока .

 

"Някои хора се молят на Бога, но щом не получат отговор на молитвата си, те се опълчват срещу Него и се отказват да учат, да работят, да се молят. Те казват, че не вярват в Господа, не вярват в живота – в нищо не вярват. Тези хора не мислят, че като отричат всичко и не искат да работят, пакостят сами на себе си." Единство на съзнанието

 

Който се съмнява в Учителя си го загубва завинаги или в най-добрия случай за много хиляди години. /Учителя/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Royalrife , Бог не изоставя никого , ние се отдалечаваме , както и ти си написал . Една идея донесена от Христос е че Бог не наказва . Ние наказваме и себе си и другите . Така че да загуби Учителя е проблем на ученика и зависещ единствено от него . Учителя винаги е в наличност . Какво ще прави , зависи от ученика .

Като се добера до компютър , ще погледна какво са казали със ,,вечната загуба на учителя си". Мисля проблемът (защо пиша) е в тълкуването на думата ,,съмнение". Значи: Ако се усъмниш в любовта на учителя си--го губиш. Ако си възвърнеш вярата във любовта , на секундата го печелиш . Това ,,за винаги" и ,,на хиляди години" е време и разстояние , Означава загуба връзката с Духа .

Трябва внимателно

да избираме обектите на своите усилия и вяра . Те бързо се изчерпват в неправилната посока .

"Някои хора се молят на Бога, но щом не получат отговор на молитвата си, те се опълчват срещу Него и се отказват да учат, да работят, да се молят. Те казват, че не вярват в Господа, не вярват в живота – в нищо не вярват. Тези хора не мислят, че като отричат всичко и не искат да работят, пакостят сами на себе си." Единство на съзнанието

Който се съмнява в Учителя си го загубва завинаги или в най-добрия случай за много хиляди години. /Учителя/

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би това е най-уникално тъпият въпрос на всички вселени и на всички нива.

 

Винаги съм искала да попитам баба си, която умираше кое е най-духовно за нея, а галеше къдриците ми и само това я свързваше с живота.

Не, не съм искала да я питам това, само я обичах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз вече получих отговор. Няма да кажа как, че някой ще помисли, че се заяждам.

 

Самият отговор е, че мястото на духа е на престола, овладявайки и властвайки над всичко останало, водещ го към благоденствие. Разбира се това не може да стане без преди това да се направят правилните стъпки, да се действа разумно, последователно и неприбързано.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, Станимир, ще продължа да твърдя че това е един тъп въпрос.

А мястото на духа, може да е на най-неподозирани места, най-вече никъде в мозъка ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Royalrife , Бог не изоставя никого , ние се отдалечаваме , както и ти си написал . Една идея донесена от Христос е че Бог не наказва . Ние наказваме и себе си и другите . Така че да загуби Учителя е проблем на ученика и зависещ единствено от него . Учителя винаги е в наличност . Какво ще прави , зависи от ученика .

Като се добера до компютър , ще погледна какво са казали със ,,вечната загуба на учителя си". Мисля проблемът (защо пиша) е в тълкуването на думата ,,съмнение". Значи: Ако се усъмниш в любовта на учителя си--го губиш. Ако си възвърнеш вярата във любовта , на секундата го печелиш . Това ,,за винаги" и ,,на хиляди години" е време и разстояние , Означава загуба връзката с Духа .

 

Да, Учителя е вътрешна възмохност и може да се познае само от тези търсещи души, които имат любовта на Христос. Имаме ли любовта на Христос ,готови ли сме да пожертваме живота си за Него , обичаме ли Го ,имаме ли онова полохение на смирение, каквото  Бог изисква  от нас, тогава ще познаем Учителя. Обаче, ако тези неща ни липсваг, Учителят може да се направи  невидим за нас и хиляди години да Го търсим по небето и пак да не можем да Го познаем..Значи, първата ни задача е  да имаме хармония със самите себе си и да сме доволни от нашето собствено поведение. Ако ние сме доволни и имаме тази вътрешна истина и Учителят ще бъде доволен от нас и ще ни се открие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ако нямаме любовта на Христос или най-вече на проекцията си за него, какво правим?

Търсим още компенсации ли?

 

Откъде накъде ще ползваме името божие за себе си и защо ще приписваме на нашите страдания значимост, каквато те нямат и не могат да имат, приписвайки тежката казън на думата духовност, каквато реално никой няма?

Да си духовен, какво значи първо - да търсиш скъпоценни камъни в неядливи гъби ли?

Или просто да останеш смирен и самодостатъчен?

Моят Христос не е този, който всички всеблаги лицемери описват.

Моят Христос вярва и не очаква милост. Каквато реално хората, не му отредиха, ала отредиха за себе си. За да имат хляб и вино.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думи , думи ,рожби на духа .
Думите сме създали по необходимост . Поставяйки ги между хората ги превърнахме в изкуство . Те са прозорци , те са огради , те са цветни градини в нищото . Те са магията на сътворението . Насочвайки я сами към себе си ,създаваме най невероятните илюзии . А какво сме ние? Усещаме твърдата черупка наоколо , а в сърцата копнежа набира сили .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ако нямаме любовта на Христос или най-вече на проекцията си за него, какво правим?

Търсим още компенсации ли?

 

Откъде накъде ще ползваме името божие за себе си и защо ще приписваме на нашите страдания значимост, каквато те нямат и не могат да имат, приписвайки тежката казън на думата духовност, каквато реално никой няма?

Да си духовен, какво значи първо - да търсиш скъпоценни камъни в неядливи гъби ли?

Или просто да останеш смирен и самодостатъчен?

 Откъде накъде? За да се създаде една мисъл са нужни два противоположни полюса и мисълта поема към полюса с по-голяма притегателна сила в душата на човека. Единият полюс е центъра на земята, а другият- центъра на слънцето. Няма друга посока на мисълта. Да оставим въпроса за чувствата неразрешен. Често неразрешените задачи са най-приятни. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

royalrife, това което пиша аз няма нищо общо с това, което пишеш ти. Аз говоря за едно, ти ми приказваш някакви общи приказки за мислите.

Получава се non-sens.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, Станимир, ще продължа да твърдя че това е един тъп въпрос.

А мястото на духа, може да е на най-неподозирани места, най-вече никъде в мозъка ....

:)   :)   :)   тринадесет страници , говорят друго

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, Станимир, ще продължа да твърдя че това е един тъп въпрос.

А мястото на духа, може да е на най-неподозирани места, най-вече никъде в мозъка ....

Мястото на духа е където споменах и никъде другаде.

 

За да си отговорим на въпросите, ние следва да разберем, че духът е един във всичко съществуващо. Нашият дух, духът на мравката или в растението, в дхианите или в това, което наричаме Бог. Различна е само степента в която различните същества са успели да го проявят. Духът сам по себе си е едно начало, каквото е и материята. Но материята въпреки, че може да приеме безброй форми си остава една и съща. Как ще се прояви духа и какви форми ще приеме материята се определя от съзнанието - индивидуалното що се отнася до границите на човешкия микрокосмос и сферата на влияние на отделния индивид.

 

Ние разполагаме с целия безкраен духовен потенциал, но моментните ни способности ни позволяват да проявим само една част от него. Ние разполагаме с материята и с безброй по-малки форми на еволюция, които ръководим (с или без да осъзнаваме) при постигане на целите си. И как се справяме с това управление определя сферата ни на влияние за в бъдеще. Ако нашият индивидуален дух не може да се справи с управлението на мислите, емоциите, навиците, телата, ако не използва ежедневните си проблеми за развитието си, то ние не си вършим добре работата и не успяваме да поставим духа на правилното място.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×