Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво е духовно?

Recommended Posts

Да, мисля, че разбирам Вендор. На мен ми се е случвало, в стремежа да съм кратка и ясна да не подбирам точната думичка и се получава голямо разминаване. Наистина е важно да се чете между редовете, т. е. контекста... :thumbsup:

Пълното утихване на ум и чувства той нарича безразличие, но всъщност това е любовта, приемането, спокойствието, вътрешният мир.....

И най-важното личният опит, той ни учи, чрез него израстваме :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, мисля, че разбирам Вендор. На мен ми се е случвало, в стремежа да съм кратка и ясна да не подбирам точната думичка и се получава голямо разминаване. Наистина е важно да се чете между редовете, т. е. контекста... :thumbsup:

Пълното утихване на ум и чувства той нарича безразличие, но всъщност това е любовта, приемането, спокойствиесто, вътрешният мир.....

Тогава как да разбирам това:

Безразличие значи липса на любов, липса на омраза,безразличието е приемане на света такъв какъв то е, без да се обвързваме емоционално с него.
или това

Не мисля,че добротата има връзка с духовността,защото морала е непостоянна величина......Правилото важи и за любовта.

Духовността се ражда в безразличието.

Приемането, спокойствиесто, вътрешният мир..... нещо не се връзват с бурните реакции понякога.Беше ми много смешно,да прочета как Вендор зове модераторите защото Теодора го определила като енергиен вампир. Къде е безразличието тук? Безпристрастност и самоконтрол проявяват останалите участници във форума,които въпреки тънката ирония с която биват обиждани , запазват самочувствие, не викат на помощ модераторите,а се мъчат мило и любезно да посочат правия път на нещастните "заблудени овчици". :v:;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безразличието е качество на егото, чрез което то вече престава да категоризира света и да го разделя.Основното качество на безразличието е безпристрастността.

Чрез семиотичен разрез на думата безпристрастност получаваме:

без-пистраст-ност.

Корена "страст"ни показва основата на думата:

пристраст= страст=страдание.

Значението на страст е страдание.

Пример за това са Страстите Христови, т.е. страданията христови.

Безразличието към света ни прави безпристрастни към разделенията в него, така ние не се обвързваме(страст) и имаме пълната свобода да сме духовни,без да се докосваме до заблудите на материата.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор,теорията ти е добре, остава да поработиш върху практиката. Казвам ти го от собствен опит. :smarty::)

Между другото думата “безразличие” на български води до отрицателни асоциации. Някак си ми е трудно да я свържа с духовността. <_<

А какво мислиш за състраданието? То необходимо ли е за да бъдем духовни ? :hmmmmm::rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене, каквито и да са други способности, освен самата духовност - вкл. за знания и ефективно общуване - могат да бъдат или да не бъдат насочени в духовно направление. Бързината, леснината и "блясъкът" на тяхното усвояване също не са ясни позитивни критерии...

Люк Скайуокър: Тъмната страна по-силна ли е?

Йода: Не, но тя е по-бърза, по-лесна, по изкусителна...

Из „Междузвездни войни”

:thumbsup2:

Сега си мисля, че може би и това има предвид Христос като казва

"Ако не се обърнете на деца, няма да влезете в царството Небесно"

"Детскостта" на съзнанието може би се изразява в мотивацията за усвояването на новите знания и умения и начина на тяхното прилагане.

Едно отворено за двустранна комуникация, чисто от предразсъдъци, "детско" съзнание регистрира безпогрешно какво конкретно е необходимо да се усвои в настоящия момент, за да се запази хармонията вътре в самото съзнание и хармонията в рамките на по-висшата по разред Цялост. Умът, с който е дарено това съзнание, работи не защото и както е "редно" или престижно, а според нуждата, регистрирана в момента. (Тогава дали самоцелното трупане на неадекватни за момента знания и умения няма да попречи на фокусирането върху нужните и после да се наложи да се търси и създава по изкуствен начин ситуация за прилагането им? :hmmmmm: )

Прилагането на натрупаната информация и усвоените умения за "детското" съзнание е в синхрон с мотивите и процеса на усвояването им. Дори и да се окаже, че има усвоено нещо "в повече", "детето" не търси начин да демонстрира този факт, за да спечели одобрение, а го превръща в потенциал - "семе", което съхранява за подходяща ситуация в бъдещето.

Докато не се замърси от "възрастността" детското съзнание не използва натрупаните знания и умения за сравняване и противопоставяне с личностите на другите съзнания (аз съм по- по- най- от... ) с цел повишаване на "рейтинг" и печелене на одобрение и любов. За "детето" оптималната хармонична ситуация включва равнопоставеност и комплементарност между партньорите в общуването - иначе "се разваля играта". :D

Благодаря ви за възможността да споделя това, което ме вълнува от известно време насам и предварително благодаря за идеите и различните гледни точки към темата, които съм сигурна, че ще получа от вас, приятели. :feel happy:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Дори бих обърнала израза и бих казала, че и в безразличието се ражда духовността. Няма нищо смущаващо в думата "безразличие". Това, че за някои от нас, тя носи негативен смисъл, е лично отношение, а не отношение към езика.

Друго е важно. Без-различие е без-разлика. И без-различие-то не е без-различим-ост, а невъзмутимост на възприятието. Гръцките философи са усетили деликатната разлика и са нарекли това състояние "атараксия", а древните индуси - "мокша". И двете понятия са път към освобождението на духа от робството на различията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: "Една стена е без желания, а същевременно - това е най-висшето състояние, да си без желания" (Свами Вивекананда). Както казва Донка, на български език хората свързват думата "безразличие" по-скоро с първото. Затова добре би било хубаво да си подработиш от самото начало контекста :) , за да ни стане ясно какво си имала впредвид. Иначе оставаме с впечатлението, че свръхинтерпретираш себе си или очакваш, че ние ще те свръхинтерпретираме по един слабо вероятен начин :).

Що се касае до различията, идва ми наум една дзен поговорка: "Единство без различие не е истинско единство; различие без единство не е истинско различие". В писанията се говори и за единство и за различие, и за безпристрастие, и за състрадание, което би следвало да значи, че, правилно разбрани, те не си противоречат. Освен това са дадени определени критерии как един човек, постигнал висши състояния, се чувства отвътре и как се отнася към хора (и да речем, към житейските изпитания) отвън. Който не се чувства така и не се държи външно по съответстващия начин, той само интерпретира това, което е прочел, но не е в състояние да го изживее.

Еволюционно всъщност безпристрастието предполага предварително човек да е минал през различни стадии на изживяване, независимо от несъвършенствата си и "грешките". Ако преждевременно е непривързан, с цел да не греши, той няма да натрупа и опитности и ще си остане безразличен - като "стената". Чак при наличие на достатъчно опитности и доста развито вече съзнание, той ще може да интегрира Едното с Многото, различаването с приобщаването...

А иначе, колкото и мижави да са ми познанията по древногръцки и санскрит, струва ми се, че термините са различни. "Атараксия" - това е спокойствието на житейския мъдрец, удовлетворението с това, което имаш - което в Гърция не е било свързвано чак с високите духовни състояния от Изтока. А и да се свърже, то идва по-близко до будистката "нирвана" от малката колесница. "Мокша" се използва първично в джайнизма от Махавира и после е приобщено от индуизма, то означава "свобода". Във всички източни религии няма възхвали на простото безразличие (макар че някои погрешни преводи на определени термини в част от литературата накараха българския читател да си го мисли). Винаги се подчертава, че Космичното съзнание (и даже неговите частични проблясъци, за който ги е изпитвал) е хармонична сплав от блаженство и състрадание, от любов и непривързаност, от освободена празнота и приобщена форма. Така поне на мене ми се струва. :)

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не ми се навлиза в лингвистичен спор, още повече, че за повечето санскритски термини или понятия адекватен превод няма, има приблизителен. А и срещу една дума на санскрит, пали или т.н. има поне по 4 обясняващи понятия.

Няма как да се избегне свръхинтерпретирането на състояния като "духовност", "безразличие" и "безпристрастност". Най-малко, за да обясним думите и нещата, които обясняват те и на които са подобни. В една вселена, доминирана от логиката на подобието, интерпетиращият има правото и задължението да подозира (и да търси), че това което обикновено се схваща като значение на една дума/един знак/един текст, в действителност е набор от подобия. Още повече, че се касае за абстрактни понятия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Да. "Горе и долу" е като "има и няма." Интерпретирайте на воля, но с без-различие... :D

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем да си играем с думите и да интерпретираме и свръхинтерпретираме, колкото си искаме. Нищо против гимнастиката на ума, но всеки си има приоритети, моят е желанието да разбера хората с които говоря.

Вендор, когато вчера говорих за безпристрастност и директно виждане, се опитах искрено да те разбера и написах това:

Ако правилно разбирам Вендор, под безразличие има предвид безпристрастност?...под безпристрастност по-скоро си представям директно виждане, необлечено във формите и групите, които познаваме тук.
След което ти ми обясни, че не съм разбрала и постна това:

Безразличието към света ни прави безпристрастни към разделенията в него, така ние не се обвързваме(страст) и имаме пълната свобода да сме духовни,без да се докосваме до заблудите на материата.

Все още не разбирам защо трябва да не се разбираме, когато можем да се разбираме. Или идеята ти е словесно спортуване. Ако е така - ок. Нищо против малко раздвижване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази тема вече е досадно, който разбрал, разбрал.Словесната гимнастика не е моя спорт, но се оказа, че тя е доста по-интересна от една безкрайно повтаряща се тема, отдавна изгубила първоначалния си смисъл.

Не случайно змията е захапала опашката си в така популярния символ.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Съгласна - по въпроса за безразличието мисля,че си уточнихме позициите (не "истината" :) )

И още една страна на духовността във взаимоотношенията ни ми стана интересна докато четях мненията тук:

- Ако духовност означава откритост и разбиране на мнението и позицията на другите, то не започваме ли в един момент да очакваме (и изискваме и да се борим за) другите да променят мнението си под влиянието на нашето? Ако откажат, да се чувстваме неразбрани, неприети, нападнати, а тях да смятаме за "неразбиращи" и заядливи?

Къде според вас минава границата между приемането, разбирането и еднаквостта на позициите? Да приемем позицията на другия означава ли да я споделяме? Какво означава да приемем позиция, която е диаметрално противоположна на нашата? Ако се опитваме да обясним личната си позиция, това означава ли непременно, че отхвърляме несъвпадащата с нашата? :hmmmmm:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бина на твоя въпрос ще отговоря с няколко цитата на Лао Дзъ

Ако приемем състраданието като човеколюбие и доброта от Лао Дзъ казва:

.......

Небето и Земята не притежават доброта.

Те се отнасят към всички неща като към

Жертвено куче, направено от слама.

Мъдрецът не притежава човеколюбие.

Той се отнася към всички хора като към

Жертвено куче, направено от слама.

........

Той казва още:

..........

Когато напуснаха великото Дао,

Появиха се човеколюбието и справедливостта.

.........

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тези цитати човеколюбието се отнася до формения аспект на човека, т.е. в основата му стои егоизмът на личността. Сами по себе си човешките тела без присъствието на висшите принципи са празни черупки. Мъдрецът зад всяка форма разпознава вътрешната и същност и зад последната разпознава Бог. Състраданието е нещо различно. То е дълбоко свързано със стремежа да се помогне на ближния и саможертвата. Мъдрецът винаги прави това в съгласие с Божествените закони и цели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: В миналото трансцендентирането на злото И доброто е била една огромна ТАЙНА - и е имало основания за това. С основание се е смятало, че ако човек не е пречистен и всестранно подготвен за нея, ще я разбере погрешно и ще злоупотреби. Но дали и сега сме по-готови? Лао Дзъ е бил за "естествената справедливост" в противовес на формираната. Въпросът е обаче, ако човек се откаже от формираната, дали веднага ще се озове в естествената - или ще се деформира? На този въпрос според мен не бива да се отговаря прибързано - дори и само защото е ключов по отношение на светогледа, възпитанието и отношенията между хората... :hmmmmm: Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички!

Къде според вас минава границата между приемането, разбирането и еднаквостта на позициите? Да приемем позицията на другия означава ли да я споделяме? Какво означава да приемем позиция, която е диаметрално противоположна на нашата? Ако се опитваме да обясним личната си позиция, това означава ли непременно, че отхвърляме несъвпадащата с нашата?

Много е трудно да се установи тази граница, Донче. Май не познавам човек, който да е успял.

Аз съм склонна да приемам правото на другия да има позиция, различна от моята (в границите на добрия тон). Всеки има различен подход към живота и е нормално да не мислим еднакво. А и често, приемайки тезата на 'противника' поглеждаме нещата под друг ъгъл, който може да ни е убягвал или научаваме нещо ново и полезно. Нали има една мисъл, че в спора се ражда истината.

Да отхвърляш нещо, значи, че си на 100% убеден, че то не е правилно. Даже бих казала, че категорично отхвърляме нещо само тогава, когато не го разбираме или не го знаем. И в желанието си другия да не разбере това, казваме 'това не е така!'.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички!

Къде според вас минава границата между приемането, разбирането и еднаквостта на позициите? Да приемем позицията на другия означава ли да я споделяме? Какво означава да приемем позиция, която е диаметрално противоположна на нашата? Ако се опитваме да обясним личната си позиция, това означава ли непременно, че отхвърляме несъвпадащата с нашата?

Много е трудно да се установи тази граница, Донче. Май не познавам човек, който да е успял.

Даже бих казала, че категорично отхвърляме нещо само тогава, когато не го разбираме или не го знаем. И в желанието си другия да не разбере това, казваме 'това не е така!'.

Толерантността е по-ниската октава на разбирането. Тя е необходима от учтивост, но човек все така може да не разбира и всъщност да не приема изобщо отсрещното мнение. Ако наистина го разберем, поне отчасти може и да го приемем. Съгласен съм, че това би означавало обогатяване на нашата собствена позиция. Но дали само от привързаност към собственото становище или от желание да се представим знаещи отхвърляме другото мнение? Според мен има и други възможни причини. Терминологичните неясноти например, поради различното изграждане на понятийния ни свят, са едни от най-често срещаните причини за същото това явление. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да се приема чуждата позиция, от уважение?Не мисля!Всичко трябва да се изпита на практика и да издържи проверка.

Моя светоглед(също и този на другите)не зависи от мнението на околните.

Обръщам внимание на едно мнение само ако събеседникът ми приведе обедителни и логични доводи.

Но дори тогава не приемам нещата за "чиста монета".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор, аз мисля, че е полезно човек да се замисли върху чуждата позиция. Най-малкото от уважение към себе си, защото във всеки човек има парченце от пъзела, който ни е нужен, за да си изясним нещата. Също така не мисля, че мога да подложа на проверка и да изпитам на практика неща, до които аз самата не съм дораснала... Доводите на събеседника може да са съвсем убедителни, но аз да не мога да го разбера...

Просто с годините човек се научава да се вслушва и да се вглежда в нещата, в хората... Или пък не се научава, това вече е въпрос на избор и на развитие.

Моят личен опит е такъв. През последните няколко години се опитвам да вървя именно към това "духовно", което се опитваме да дефинираме в тази тема и забелязвам много съществена промяна и в себе си, и в обстоятелствата в моя живот, което много ме обнадеждава и лично за мен е повече от доказателство - това се връзва с желанието ти да изпиташ всичко на практика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: Диана!

Аз съм склонна да приемам правото на другия да има позиция, различна от моята (в границите на добрия тон). Всеки има различен подход към живота и е нормално да не мислим еднакво. А и често, приемайки тезата на 'противника' поглеждаме нещата под друг ъгъл, който може да ни е убягвал или научаваме нещо ново и полезно. Нали има една мисъл, че в спора се ражда истината.

Да отхвърляш нещо, значи, че си на 100% убеден, че то не е правилно. Даже бих казала, че категорично отхвърляме нещо само тогава, когато не го разбираме или не го знаем. И в желанието си другия да не разбере това, казваме 'това не е така!'.

:thumbsup: :thumbsup: Благодаря ти за точността и искреността Ася :thumbsup:

Мисля, че нашата лична карта на света (светоглед) се развива и разширява не само за сметка на нашия личен опит и наблюдения. Според мен да "приема" позицията на другия, независимо дали тя е обяснена, защитена или подчинена на логиката, означава да сменя гледната си точка без да сменям личната си позиция. Сменената гледна точка ми позволява да се поставя на мястото на другия и да се опитам да видя света през неговите очи. След това да се опитам да видя същото през очите на неутрален страничен наблюдател. Когато след тази "обиколка" се завръщам в своята лична позиция, тя вече е станала много по-богата и точна.

Мисля,че когато се научим да приемаме позициите на хората около себе си по този начин, ние сме открехнали себе си за духовното в човешките взаимоотношения. Сега се замислям как Бог е устроил вселената - тревичките как приемат позициите на бора и на заека :D :D :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, точно така! Човек може да погледне света през очите на другия, без при това да си смени собствената гледна точка.

Понякога обаче се случва "видяното" така да го разтърси, че ... да си смени гледната точка.

Лично на мен ми се е случвало вече два пъти - честно казано човек се чувства ужасно. Всичко, на което е вярвал, и е бил убеден, и го е считал за непоклатимо - РУХВА. И започваш парченце по парченце да си сглобяваш нов мироглед. Процесът е болезнен, но необходим.

Според мен много хора подсъзнателно не желаят да чуят мнения, противоречащи на техните собствени, именно поради страх, че могат да разрушат стария си мироглед.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор, аз мисля, че е полезно човек да се замисли върху чуждата позиция. Най-малкото от уважение към себе си, защото във всеки човек има парченце от пъзела, който ни е нужен, за да си изясним нещата. Моят личен опит е такъв.

Не твърдя обратното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, точно така! Човек може да погледне света през очите на другия, без при това да си смени собствената гледна точка.

Понякога обаче се случва "видяното" така да го разтърси, че ... да си смени гледната точка.

Лично на мен ми се е случвало вече два пъти - честно казано човек се чувства ужасно. Всичко, на което е вярвал, и е бил убеден, и го е считал за непоклатимо - РУХВА. И започваш парченце по парченце да си сглобяваш нов мироглед. Процесът е болезнен, но необходим.

Според мен много хора подсъзнателно не желаят да чуят мнения, противоречащи на техните собствени, именно поради страх, че могат да разрушат стария си мироглед.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: За това смятам, че всички се учим взаимно. Всеки разбирайки другия дообогатява себе си.

Да Донче, когато усещаме със сърцето си, а не с ума, ние преживяваме като тревичките, като заека... ставаме едно.... :3d_046:

/Ама страхотни са новите човеченца/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×