Валентин Петров Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 "Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй." Добрата молитва Но тънка е разликата, понякога много има да се мисли и внимава. :feel happy: Какво означава да посветя живота си на Бог - с какво това е по-различно от посвещаването му на хората? Първата работа е да обичам Бога с цялата си душа Тогава Той ни говори. Нали те също са проява на божественото? Хубав въпрос. Нека поразсъждаваме с примери как виждаме божественото в ближните? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 (edited) Какво е духовно? Дишането. Това е най-духовното "нещо". издихание и вдъхновение, дих процес на всички нива, не само поемане на въздух и праха с него. ............ Да обичам първо Бога, като му посветя живота си, било според вас, различно от това да го посветя на хората. Слава тебе Боже, че не мисля като тях! Да мисля за Бог означава той да не е в мен. Далече да е. Нещо като политиката и политиканстването - няма ли свестни политици на власт, всички започват да говорят за нея. Да мисля за Бог е занимание празно откъм смисъл. Бог не седи в мисленето и в говоренето за него. Бог седи във всеки наш дъх. И е в нас именно, когато липсва от мислите ни. Редактирано Декември 6, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Да обичам първо Бога, като му посветя живота си, било според вас, различно от това да го посветя на хората. Слава тебе Боже, че не мисля като тях! Точно същото си помислих и аз първия път, когато прочетох в книгите на Лазарев, че да посветиш живота си на хората е много сериозна агресия. Възмутено го споделих с 18-годишната си (тогава) дъщеря, а тя ме погледна смаяно и отсече - "Много ясно, че е така! Прав е!" "Защооо?"- още по смаяна и възмутена попитах аз, и първата мисъл, която ми се стрелна беше, че не съм възпитала детето си добре. Последва толкова ясно и точно обяснение, което ме остави безмълвна и замислена. Благодаря на детето си,че не ми беше позволило да го възпитам! "Ами вместо да си посвещавам живота си на други хора, по-добре да се науча да се грижа за него и за щастието си сама - така другите няма да са ангажирани да го правят за и вместо мен, ама както аз го искам, не както те могат. Ще са свободни и няма да се чувстват отговорни за моите неудобства и лишенията, които преживявам задето съм им посветила живота си. (Тя явно казваше своите собствени усещания спрямо мен на времето). И още - като си посветя живота на някого, ще искам неговия живот някак да е съвместим с моя, да си приличат, за да мога да правя моето добро за негово. Ами ако той има друго добро, което аз не го виждам като добро, а като зло?" (Отново визираше нашите отношения. Аз винаги бях казвала с гордост,че съм посветила живота си на тях - моите деца. Явно и тежеше вече моят живот, а моделите ми за добро я ограничаваха и тя се бунтуваше, искаше не грижи, а разбиране,свобода, самостоятелност ....) Тогава много мислих и разбрах за себе и и живота си какво има предвид Учителя като казва: "Живота си, който посвещаваме на Теб, за благото на нашите братя и ближни по дух - ти благославяй." Послушах детето си и се погрижих за своето щастие сама, а оставих тях свободни да определят това, което да ги прави щастливи. Сега сме щастливи всички...а това означава,че Бог благославя и моя и техния живот. И отново ще повторя въпроса си, защото той много ме вълнува: Как "посвещавате живота си на Бог", не на хората, но това някак си става "за тяхното благо" без да мислим и насочваме за тяхното благо?? Опит? Конкретни примери? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Да се грижи някой за хората, наричам супер его. Да се грижи някой за себе си, наричам его. Това са все работи за Бог, ама ние нали все се величаем и се мислим за какво ли не... Първото нещо което се питам сам себе си, когато започне да ми се въртят подобни мисли в главата, като "от днес нататък ще се грижа за хората", е "защо да го правя?", "защо да правя подобно нещо?". Да не би да имам нужда от признание за това, че все пак не съм нещо обикновенно, че все пак съм някой и нещо значимо, нещо, което не е случайно? Защо ми е да се грижа за хората? Това не е ли Божия работа? Човек няма властта дори да се погрижи за себе си. Всичко е даденост и постоянни проверки. Проблемът е, че не ни се ще да сме нещо обикновенно, не ни се ще след смъртта на тялото да бъдем забравени. Ще ни се да оставим нещо голямо след себе си, да променим нещо, да сме пионери, откриватели, различни от масата. Защо? Защото сме комплексирани и се опитваме сами на себе си да докажем колко все пак струваме. И колко струваме? Най-трудно е човек да остане просто обикновен. И не да остане обикновен, защото ще е необикновен с това, а просто да бъде обикновен, без некакво големеене за това. Трудно е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш! Бог ще се погрижи за всичко останало, та дори и за теб, само трябва да се отдадеш, да се предадеш, да се отпуснеш, да не се напъваш. "Който е най-малък, той ще бъде най-голям." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Ники, какво имаш предвид под "да се грижиш за хората" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Аз под "грижа за хората" разбирам преди всички да имаме положително отношение към тях. Да се опитаме да разберем ситуацията в която се намират, да изпитаме нещата от тяхната гледна точка, да изпратим една положителна мисъл / молитва с която да добият повече спокойствие и увереност. Всичко това реално помага, без да се намесваме в свободната воля на другия и може да се приложи към абсолютно всеки. Когато се дават съвети или извършваме физически действия в полза на някого, трябва да имаме предвид неговата свободна воля, дори и да е погрешно насочена (но тука влияние оказват множество фактори и не може да се даде универсално решение). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Да се грижи някой за хората, наричам супер его. Да се грижи някой за себе си, наричам его. Това са все работи за Бог, ама ние нали все се величаем и се мислим за какво ли не... Първото нещо което се питам сам себе си, когато започне да ми се въртят подобни мисли в главата, като "от днес нататък ще се грижа за хората", е "защо да го правя?", "защо да правя подобно нещо?". Да не би да имам нужда от признание за това, че все пак не съм нещо обикновенно, че все пак съм някой и нещо значимо, нещо, което не е случайно? Защо ми е да се грижа за хората? Това не е ли Божия работа? Човек няма властта дори да се погрижи за себе си. Всичко е даденост и постоянни проверки. Проблемът е, че не ни се ще да сме нещо обикновенно, не ни се ще след смъртта на тялото да бъдем забравени. Ще ни се да оставим нещо голямо след себе си, да променим нещо, да сме пионери, откриватели, различни от масата. Защо? Защото сме комплексирани и се опитваме сами на себе си да докажем колко все пак струваме. И колко струваме? Най-трудно е човек да остане просто обикновен. И не да остане обикновен, защото ще е необикновен с това, а просто да бъде обикновен, без некакво големеене за това. Трудно е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш! Бог ще се погрижи за всичко останало, та дори и за теб, само трябва да се отдадеш, да се предадеш, да се отпуснеш, да не се напъваш. "Който е най-малък, той ще бъде най-голям." съгласен съм изцяло с Ники, точно това е. "Грижи за човека", "грижа за народа","грижи за бъдещето на младото поколение" - това са все клишета, зад които са се крили подлеци и престъпници. Под "грижи за ближния" обикновено се прикриват намерения за манипулация и експлоатация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Да се грижи някой за хората, наричам супер его. Да се грижи някой за себе си, наричам его. Това са все работи за Бог, ама ние нали все се величаем и се мислим за какво ли не... Първото нещо което се питам сам себе си, когато започне да ми се въртят подобни мисли в главата, като "от днес нататък ще се грижа за хората", е "защо да го правя?", "защо да правя подобно нещо?". Да не би да имам нужда от признание за това, че все пак не съм нещо обикновенно, че все пак съм някой и нещо значимо, нещо, което не е случайно? Защо ми е да се грижа за хората? Това не е ли Божия работа? Човек няма властта дори да се погрижи за себе си. Всичко е даденост и постоянни проверки. Проблемът е, че не ни се ще да сме нещо обикновенно, не ни се ще след смъртта на тялото да бъдем забравени. Ще ни се да оставим нещо голямо след себе си, да променим нещо, да сме пионери, откриватели, различни от масата. Защо? Защото сме комплексирани и се опитваме сами на себе си да докажем колко все пак струваме. И колко струваме? Най-трудно е човек да остане просто обикновен. И не да остане обикновен, защото ще е необикновен с това, а просто да бъде обикновен, без некакво големеене за това. Трудно е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш! Бог ще се погрижи за всичко останало, та дори и за теб, само трябва да се отдадеш, да се предадеш, да се отпуснеш, да не се напъваш. "Който е най-малък, той ще бъде най-голям." Най-лесното е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш. Напъването е друго нещо. Напъва жената при родилни мъки, когато ражда НОВ ЧОВЕК. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Много често - да. Но ако обобщим, че означава, че всеки, който говори за общото благо, е шарлатанин. Не мисля. Нали и Спасителят го е правил, ако е смятал, че само фалшиви имитации ще го последват и няма да има нито едно истинско зрънце след себе си, защо тогава е "повлякъл крак"?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Много често - да. Но ако обобщим, че означава, че всеки, който говори за общото благо, е шарлатанин. Не мисля. Нали и Спасителят го е правил, ако е смятал, че само фалшиви имитации ще го последват и няма да има нито едно истинско зрънце след себе си, защо тогава е "повлякъл крак"?! Че къде Спасителят е говорил за "общото благо"? Той е показвал Пътя на тия, които са били способни да го видят. На учениците си е обяснявал, а на другите е говорил с притчи. Мисля че е по-правилно да не обръщаме внимание на думите за "общо благо", а на делата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Присъединявам се към въпроса на Добромир. Също така с това, което е написал Станимир съм съгласна, Аз под "грижа за хората" разбирам преди всички да имаме положително отношение към тях. Да се опитаме да разберем ситуацията в която се намират, да изпитаме нещата от тяхната гледна точка, да изпратим една положителна мисъл / молитва с която да добият повече спокойствие и увереност. Всичко това реално помага, без да се намесваме в свободната воля на другия и може да се приложи към абсолютно всеки. Когато се дават съвети или извършваме физически действия в полза на някого, трябва да имаме предвид неговата свободна воля, дори и да е погрешно насочена (но тука влияние оказват множество фактори и не може да се даде универсално решение). но бих го продължила в посока, че например предоставянето на нужната информация в точния момент не е задължително да се нарече съвет или нарушаване на свободната воля на човека. Дано да не съм ви разбрала правилно, обаче от някои мнения ми лъха на идеята "да бъдеш по-католик от папата". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 (edited) Запример, ако на вас ви дадат една задача да се откажете от себе си. Да кажем имате къща и имот и от невидимия свят ви кажат: Откажете се! Ще кажете: Как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих. Мислиш, че като не се откажеш, няма да я вземат? Човек трябва да се откаже. Нас ни питат доброволно, ще се откажем ли? Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек не му ли вземат всичкото? Не е въпросът да бъдем собственици, когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението.Ако ти след като умреш не може да останеш в човешкия порядък да помагаш, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не може да помагаш, ти тогава нищо не си разбрал в живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос дето казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не може да бъдете мои ученици“ Отвали камъка Смятате ли, че Майка Тереза принадлежи към подлеците и престъпниците, които се прикриват пад клишетата "Грижи за човека", "грижа за народа","грижи за бъдещето на младото поколение" ? valentinus "Грижи за човека", "грижа за народа","грижи за бъдещето на младото поколение" - това са все клишета, зад които са се крили подлеци и престъпници. Под "грижи за ближния" обикновено се прикриват намерения за манипулация и експлоатация. Редактирано Декември 7, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Запример, ако на вас ви дадат една задача да се откажете от себе си. Да кажем имате къща и имот и от невидимия свят ви кажат: Откажете се! Ще кажете: Как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих. Мислиш, че като не се откажеш, няма да я вземат? Човек трябва да се откаже. Нас ни питат доброволно, ще се откажем ли? Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек не му ли вземат всичкото? Не е въпросът да бъдем собственици, когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението.Ако ти след като умреш не може да останеш в човешкия порядък да помагаш, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не може да помагаш, ти тогава нищо не си разбрал в живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос дето казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не може да бъдете мои ученици“ Отвали камъка Смятате ли, че Майка Тереза принадлежи към подлеците и престъпниците, които се прикриват пад клишетата "Грижи за човека", "грижа за народа","грижи за бъдещето на младото поколение" ? valentinus "Грижи за човека", "грижа за народа","грижи за бъдещето на младото поколение" - това са все клишета, зад които са се крили подлеци и престъпници. Под "грижи за ближния" обикновено се прикриват намерения за манипулация и експлоатация. Бина, майка Тереза не ги е говорила тези "грижи", а е посветила живота си на страдащите. Защото обикновенно ни казват "ти не гледай какво прави дядо поп, а слушай какво говори".Е, аз на такива не им вярвам. "По делата ще ги познаете" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 съгласен съм изцяло с Ники, точно това е. "Грижи за човека", "грижа за народа","грижи за бъдещето на младото поколение" - това са все клишета, зад които са се крили подлеци и престъпници. Под "грижи за ближния" обикновено се прикриват намерения за манипулация и експлоатация. Колко вярно... колко много вярно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 (edited) Редактирано Декември 7, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Оф топик Има някаква дълбока ирония и своеобразна перверзия в темата за духовността да си позволяват духовната самонадеяност да пишат хора, чиито сетива не притежават духовност. Нравственият и интелектуален цинизъм е едно, а откровената простащина е нещо друго... Валентинус, благороднико, кучките са на друго място! Права сте, уважаема Мона, на друго място са... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Да се грижи някой за хората, наричам супер его. Да се грижи някой за себе си, наричам его. Това са все работи за Бог, ама ние нали все се величаем и се мислим за какво ли не... Първото нещо което се питам сам себе си, когато започне да ми се въртят подобни мисли в главата, като "от днес нататък ще се грижа за хората", е "защо да го правя?", "защо да правя подобно нещо?". Да не би да имам нужда от признание за това, че все пак не съм нещо обикновенно, че все пак съм някой и нещо значимо, нещо, което не е случайно? Защо ми е да се грижа за хората? Това не е ли Божия работа? Човек няма властта дори да се погрижи за себе си. Всичко е даденост и постоянни проверки. Проблемът е, че не ни се ще да сме нещо обикновенно, не ни се ще след смъртта на тялото да бъдем забравени. Ще ни се да оставим нещо голямо след себе си, да променим нещо, да сме пионери, откриватели, различни от масата. Защо? Защото сме комплексирани и се опитваме сами на себе си да докажем колко все пак струваме. И колко струваме? Най-трудно е човек да остане просто обикновен. И не да остане обикновен, защото ще е необикновен с това, а просто да бъде обикновен, без некакво големеене за това. Трудно е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш! Бог ще се погрижи за всичко останало, та дори и за теб, само трябва да се отдадеш, да се предадеш, да се отпуснеш, да не се напъваш. "Който е най-малък, той ще бъде най-голям." Най-лесното е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш. Напъването е друго нещо. Напъва жената при родилни мъки, когато ражда НОВ ЧОВЕК. Дали? Като гледам как сме се очовечили... Едно е да го кажем, а съвсем друго е да го приложим, пък дали е лесно или е трудно оставям всеки да прецени сам за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 колко струваме? Най-трудно е човек да остане просто обикновен. да се отдадеш, да се предадеш, да се отпуснеш, да не се напъваш. Едно е да го кажем, а съвсем друго е да го приложим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Бина, майка Тереза не ги е говорила тези "грижи", а е посветила живота си на страдащите. Защото обикновенно ни казват "ти не гледай какво прави дядо поп, а слушай какво говори".Е, аз на такива не им вярвам. "По делата ще ги познаете" Първо ги е говорила, когато е организирала дейноста си. Това,че в света има фарисеи, не означава, че всеки говорещ за доброто е фарисей. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 (edited) Вдъхновеният човек, може ли да се нарече обикновен? Защото аз си мисля, че вдъхновението е задължително за духовния път. И не виждам нищо обикновено в това човек да проявява Доброто и Любовта в живота си. Аз не искам да съм обикновен човек, не искам да има обикновенни хора, искам всеки да надскочи себе си или по скоро да постигне истинската си Същност - тази необикновената, Божествената. А за думите и делата: всеки, ако е малко искрен към себе си, може да определи какво изпитва вътрешно, когато види, че някой друг страда или се радва, когато е до някое красиво произведение на изкуството или пред очите му се извършва несправедливост. Трепетът в сърцето, който спонтанно ще почуства е истинския критерий за духовност. Редактирано Декември 7, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 8, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 :thumbsup: Станимир! А за Майка Тереза и аз много съм мислила и според мен не е случаен фактът,че тя е избрала монашеско расо - така е посветила живота си на Бог, а Бог е определил като благоволение към нея да помага на страдащите. Защото само Бог знае как да помага на всеки поотделно. Човек помага на друг човек само когато със своята свободна воля следва Божията воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Защото само Бог знае как да помага на всеки поотделно. Човек помага на друг човек само когато със своята свободна воля следва Божията воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 А за думите и делата: всеки, ако е малко искрен към себе си, може да определи какво изпитва вътрешно, когато види, че някой друг страда или се радва, когато е до някое красиво произведение на изкуството или пред очите му се извършва несправедливост. Трепетът в сърцето, който спонтанно ще почуства е истинския критерий за духовност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Вдъхновеният човек, може ли да се нарече обикновен? Защото аз си мисля, че вдъхновението е задължително за духовния път. И не виждам нищо обикновено в това човек да проявява Доброто и Любовта в живота си. Аз не искам да съм обикновен човек, не искам да има обикновенни хора, искам всеки да надскочи себе си или по скоро да постигне истинската си Същност - тази необикновената, Божествената. А за думите и делата: всеки, ако е малко искрен към себе си, може да определи какво изпитва вътрешно, когато види, че някой друг страда или се радва, когато е до някое красиво произведение на изкуството или пред очите му се извършва несправедливост. Трепетът в сърцето, който спонтанно ще почуства е истинския критерий за духовност. Това е много вярна мисъл. Обикновеността спомената в друг пост по-горе я разбирам в смисъл на вътрешна кротост, смирение и търпение. Когато те станат обикновени за нас, значи сме постигнали нещо хубаво в живота си. Искаме ли да помогнем на някой човек обхванат от грижи и страдания, трябва да имаме простота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 9, 2007 Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно. Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не може да ползува и другите. Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон, който трябва да го имате предвид. Ако вие обичате Бога, след туй не трябва ли да обичате всичко онова, което Той е създал, към което Той има известна благосклонност, известно внимание? Възлюбете Господа Поддържането на нашата вътрешна хармония и състояние на безусловна любов и радост може би е най-добрият начин другите да се ползват от тях - свободни да го правят така, както е най-добре за тях по техните мерки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.