Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво е духовно?

Recommended Posts

Guest valentinus

Да се грижи някой за хората, наричам супер его.

Да се грижи някой за себе си, наричам его.

Това са все работи за Бог, ама ние нали все се величаем и се мислим за какво ли не...

Първото нещо което се питам сам себе си, когато започне да ми се въртят подобни мисли в главата, като "от днес нататък ще се грижа за хората", е "защо да го правя?", "защо да правя подобно нещо?".

Да не би да имам нужда от признание за това, че все пак не съм нещо обикновенно, че все пак съм някой и нещо значимо, нещо, което не е случайно?

Защо ми е да се грижа за хората? Това не е ли Божия работа? Човек няма властта дори да се погрижи за себе си. Всичко е даденост и постоянни проверки.

Проблемът е, че не ни се ще да сме нещо обикновенно, не ни се ще след смъртта на тялото да бъдем забравени. Ще ни се да оставим нещо голямо след себе си, да променим нещо, да сме пионери, откриватели, различни от масата. Защо?

Защото сме комплексирани и се опитваме сами на себе си да докажем колко все пак струваме.

И колко струваме?

Най-трудно е човек да остане просто обикновен. И не да остане обикновен, защото ще е необикновен с това, а просто да бъде обикновен, без некакво големеене за това.

Трудно е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш!

Бог ще се погрижи за всичко останало, та дори и за теб, само трябва да се отдадеш, да се предадеш, да се отпуснеш, да не се напъваш.

:)

"Който е най-малък, той ще бъде най-голям."

Най-лесното е да бъдеш просто обикновен и просто да любиш. Напъването е друго нещо. Напъва жената при родилни мъки, когато ражда НОВ ЧОВЕК.

Надявам се, уважаема, че това за родилните мъки ти е от личен опит?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас.

Дотогава, докато не можеш да видиш в другия човек нещо за обич, малко светлина имаш. Докато онзи, който те гледа, не може да види, и той малко светлина има. Щом дойде светлината, ще видя, че в този човек има нещо, което може да обичам.

Не подозирай хората в това, което ти сам вършиш. Не приписвай на хората [това], което ти сам вършиш. Онова, което ти вършиш, има два начина: доброто, което ти вършиш, приписвай го на хората, но лошото, което ти вършиш, не го преписвай. То е спасителният път. Никога не приписвай лошото на хората.

Мислете за светлината

Духовното във взаимоотношенията ни може би означава да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другия човек - като виждаме в него само положителното, доброто, светлото, дареното му от Бог.

За него това ще е полезно, защото ще му помогне да се съсредоточи върху вътрешните си сили и да прояви красотата и любовта, които са заложени в него. Няма да има нужда да се напъваме да му помагаме по друг начин - стига му само да се види красив, добър и силен в нашето "огледало" - останалото ще си направи сам по неговия си начин.

Отначало е трудно, макар и да не се иска напъване - нужно е много внимание и много безусловна любов.

А какво по-важно има за нашето лично духовно развитие от тях двете?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам за себе си един и прост отговор на този въпрос ...духовност е да се вслушваш в тихия глас на Духа си.И духовен е онзи ,който наистина го прави.Това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Аз имам за себе си един и прост отговор на този въпрос ...духовност е да се вслушваш в тихия глас на Духа си.И духовен е онзи ,който наистина го прави.Това е.

Оооо, да бях и аз между тези щастливци! Колко съм се вслушвал, а съм чувал само тихият шепот на егото си... :sleeping:

Аз имам за себе си един и прост отговор на този въпрос ...духовност е да се вслушваш в тихия глас на Духа си.И духовен е онзи ,който наистина го прави.Това е.

Оооо, да бях и аз между тези щастливци! Колко съм се вслушвал, а съм чувал само тихият шепот на егото си... :sleeping: а в повечето случаи доста силния му рев.-

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност е да гледаш винаги и на всяко нещо с любов;

Духовност е да си винаги искрен;

Духовност е сърцето ти да затрепти и от най-малката проявена доброта;

Духовност е да виждаш и да се стремиш към щастливия завършек във всичко, дори и в най-тежката ситуация;

Духовност е да виждаш навсякъде красотата и с цялото си сърце да се радваш когато красивото става все по-красиво и по-красиво;

Духовност е да проявиш разбиране и търпение пред несъвършенството съществуващо в света;

Духовност е да положиш всички разумни усилия в защита на справедливостта;

Духовност е да споделиш светлината на познанието така, че тя да може да достигне и до най-мрачните кътчета на човешките сърца;

Духовност е да си смирен и скромен и в същото време уверен, постоянен и настоятелен в усилията си;

Духовност е да притежаваш дързостта да поискаш всичко в името на общото благо, включително Безкрайното и Вечното.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност е да гледаш на всяко нещо с любов;

Духовност е да проявиш разбиране и търпение пред несъвършенството съществуващо в света;

Духовност е да си смирен...

Благодаря Станимир!

/това е и най-бялото виждане, което прочетох/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен израз на одухотвореност не е да не забелязваш несъвършенствата на света, а да проумееш, че светът си е напълно съвършен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да не забелязваш несъвършенствата на света, а да проумееш, че светът си е напълно съвършен.

:thumbsup2: Силвия!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или да забелязваш несъвършенствата на света, и да проумееш, че светът си е напълно съвършен.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И в крайна сметка :hmmmmm: какъв е светът?

Аз викам, че е съвършен, само че без хората в него. Човеците са несъвършени, това им е заложено, те са пратени тук да се учат. Да се учат на духовност.

Какво е духовно? Това е много неясно и объркано понятие, духовното не е само да се стреми човек към Бог, или да получи просветление. Просветелние? Това пък какво е? Врачка ли ще става? Какво?

Хората се учат на духовност в моменти на общи страдания и беди - наводнения, земетресения, и други, тогава се учат на взаимопомощ, на състрадание...това е духовността.

За мене да се четат учения, да се медитира и да се правят разни упражнения....не е път към духовното.

По-малко духовен ли е простият селянин, който е орал нивата си...от един потънал в медитация адепт (или как там им викате)

Аз мисля, че в простия селянин има повече духовност, защото той е по-близо до проблемите, до трудностите, защото е принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-малко духовен ли е простият селянин, който е орал нивата си...от един потънал в медитация адепт (или как там им викате)

Аз мисля, че в простия селянин има повече духовност, защото той е по-близо до проблемите, до трудностите, защото е принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си.

Защо трябва да отричаш едното за сметка на другото?

Всъщност истинската духовност дава съзнание, че сме взаимосвързани с всичко и всеки друг, дори и най-малката, най-незначителна наша мисъл, дума, действие водят до реални последствия в цялата Вселена. Ако човек не само знае това, но и го е осъзнал – значи е направил малка крачка в духовното си развитие, независимо дали е тибетски монах или обикновен овчар. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че в простия селянин има повече духовност, защото той е по-близо до проблемите, до трудностите, защото е принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си.

:thumbsup2:

Не бих ги сравнявала, но мисля, че това е много точно определение на духовността в човешкия живот и отношения.

Като примера на Учителя за зидаря - когато камъкът се стоварил върху ръката му и премазал пръста му, той обърнал поглед към небето и благодарил на Бог,че е избавил ръцете и живота му и че му е дал добър урок как да внимава и да не бърза и рискува, да не се мисли за всесилен и неуязвим...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е ли малко пресилено това обобщение за селянина? <_<

Аз не бих казала, че дадена социална прослойка са по-духовни от друга. :hmmmmm: Виждала съм селяни и селяни. Има сред тях хора с големи и дълбоки сърца и души, но има и такива за които не ми се говори...

Същото може да се каже и за хората посветили живота си на отшелничеството, независимо дали са тибетски монаси или православни калугери. И сред тях се срещат всякакви. Има и светци, има и престъпници.

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под селянин съвсем не разбирам невеж човек - по-скоро човек на труда и човек, който живее близо до определението на мвм:

"принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си."

В този смисъл аз също съм селянин - живея съвсем ежедневно и работя най-обикновена работа - по 10-11 часа на ден. Няма кой да ме осигурява така, че да мога да посветя себе си и времето си на мислене и духовни практики. Налага ми се да го правя докато правим упражненията по страдателен залог или докато окуражавам сричащите възрастни, които се опитват да изрекат първите си изречения на английски език, или докато се учим да четем с второкласниците... Или докато почиствам дома си и се грижа за градинката...

Не мисля, обаче, че хора, които бягат от този живот и се вглъбяват в особени състояния, имат шанса да постигнат нещо повече...

Сега си давам сметка, че най-силно са ме променяли и са ми давали тласък към осъзнаване именно проблемите от живота... Прочетеното ме е насочвало, но ако не беше ежедневието, всичко би останало красиви думи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовно, духовност...човек...хм, и как се дават определения за духовен, когато не знаеш КОЙ СИ?... формата не предполага качеството на съдържанието...Разбиране и съпреживяване е ключа, но за да се прояви то трябва да разбереш откъде и накъде отива душата, иначе се получава компилация от много чели, малко разбрали, имащи претенции хора... :rolleyes:

Редактирано от Silviya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка ме е разбрала правилно, и ме е добяснила. Мерси.:)

Ани, аз не отричам монасите и отшелниците, нека си търсят и те пътя към духовното. Просто смятам, че този път се намира по-лесно и по-истински в човешките опитности, които ни предоставя непрекъснато живота.

Можем да се учим на търпение, смирение, доброта, миротворство и всички други, които тук обсъждате, не само като четем учения, а като се справяме с живота .

Вярно е, че има селяни и селяни. Имах предвид този тип хора, които не губят вярата си в бог, дори и когато са изправени пред проблеми.

Кой го беше казал, май самият Исус: "да имате вяра колкото едно синапово зърно"

Вижте колко малко е нужно, въпросът е, че има хора, и толкова вяра нямат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, обаче, че хора, които бягат от този живот и се вглъбяват в особени състояния, имат шанса да постигнат нещо повече...

Сега си давам сметка, че най-силно са ме променяли и са ми давали тласък към осъзнаване именно проблемите от живота... Прочетеното ме е насочвало, но ако не беше ежедневието, всичко би останало красиви думи...

А св. Иван Рилски? Мисля, че хора като него също са имали сблъсъци с трудни проблеми в живота, от физическо, но и от много по-високо естество. Така, че на мене ми е трудно да ги отрека.

И сега има такива хора, които водят своята борба, тихо и незабележимо. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата "духовно" е доста подвеждаща. Духът и материята са немислими едно без друго и в същността си са едно. И монахът и работникът могат да достигнат до просветление. Пътят на единия не отрича този на другия. Не може да се каже кой е по-труден и кой по-лесен. А в крайна сметка кой може да каже, че само работи или само се моли (или медитира). Поне такива, които само се молят не вярвам да има. Но при всички случаи мисълта трябва да се насочи съзнателно към духовното (това което се отличава с чистота, непреходност). Това би осмислило както молитвата, така и труда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И в крайна сметка :hmmmmm: какъв е светът?

Аз викам, че е съвършен, само че без хората в него. Човеците са несъвършени, това им е заложено, те са пратени тук да се учат. Да се учат на духовност.

Какво е духовно? Това е много неясно и объркано понятие, духовното не е само да се стреми човек към Бог, или да получи просветление. Просветелние? Това пък какво е? Врачка ли ще става? Какво?

Хората се учат на духовност в моменти на общи страдания и беди - наводнения, земетресения, и други, тогава се учат на взаимопомощ, на състрадание...това е духовността.

За мене да се четат учения, да се медитира и да се правят разни упражнения....не е път към духовното.

По-малко духовен ли е простият селянин, който е орал нивата си...от един потънал в медитация адепт (или как там им викате)

Аз мисля, че в простия селянин има повече духовност, защото той е по-близо до проблемите, до трудностите, защото е принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си.

Според мен не е нужно да ги противопоставяме.

Хората са различни - едните дават приоритет на реалния живот, склонни са да работят за издигане на ежедневието ни на едно по-високо ниво, другите - обратно; в същност между тези две крайни категории има множество варианти. Това не значи, че някой е по-духовен, или че се занимава с отвлечени глупости.

Всеки от нас е прегърнал собствените си проблеми и трудности, всеки е принуден да живее и отцелява (носим си кръста сами) и бих казала, че е нужно не само да запазим добродетелите си, но ако може и да ги доразвием и да придобием още също ...

Просветлението е важно - то е все едно движение към светлината, аз така го разбирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

OK, убедихте ме:)

Просветлението аз го разбирам като завършек на духовността, като някакъв краен, последен етап .

Вървиш, вървиш по пътя на духовността...и в даден моменат получаваш просветление, т.е. разбираш какво има зад завесата.

Трудна работа :hmmmmm: Дънов нали е бил просветен, знаел е във всеки момент кой какво мисли и какво ще му се случи, и какво му се е било случило, виждал е минали животи, пак един вид ясновидски способности....обаче на много високо ниво, не като днешните ясновидци. Можел е и да раговаря със същества от другата страна на завесата, да се телепортира на различни места. Сигурно е можел и много други неща, останали скрити за учениците му

Мисля си, добре, че просветление се достига трудно.

Някои източници твърдят, че човек достигнал до просветление, просто престава да съществува тук на земята, защото неговият път е завършен, обучението му е приключило и няма повече какво да прави при хората, освен, ако не се върне като учител

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои източници твърдят, че човек достигнал до просветление, просто престава да съществува тук на земята, защото неговият път е завършен, обучението му е приключило и няма повече какво да прави при хората, освен, ако не се върне като учител

И аз си мислех същото, но вече знам (чела съм :) ), че много просветлени остават на земята за да помагат. Например говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било да покаже на всички хора природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал. 45 години след просветлението си той остава сред хората и ги обучава без да прави разлика на каста, социална принадлежност и пол. Но той също така е виждал с тъга и голямо състрадание колко трудно е било за тях да разберат това осъзнаване.

Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум. Нашето истинско Аз е скрито, заспало в Илюзията на Мая. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен под духовност се разбира,човек,който следва вътрешният си глас и се учи(на всичко),който не съди,а се стреми да разбере защо става дадено нещо или защо човек постъпва по определен начин.Мисля,че духовен е този човек,който е опознал себе си и своите недостатъци и ги е приел(знае,че всяко нещо е заради нещо и осъзнава кое е това нещо).

Под духовен човек разбирам,човек,който приема нещата със спокойствие понеже е осъзнал,че всичко учи и грешките са за да се поучим от тях и че ако не си сгрешил(независимо в кой живот)няма как да знаеш,че дадено нещо е редно или не.И под духовен човек разбирам и че се влияе от човешките слабости(също като другите,но с тази разлика,че знае защо се поддава(от там идва и разбирането към другите))

Духовен човек е този,който също греши,но осъзнава и се учи!

Да си човек значи да грешиш,а да грешиш значи да се учиш!

това си е мое скромно мнение и не споря с никой

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност в общуването

Като махнем настрана духането, вятъра, духовата музика и инструменти, духовността в общуването вероятно се изразява в собственото общение с онази тиха музика, която идва от сърцето. Тиха и нежна музика, която го държи разтворено и го превръща в извор. Една вибрация, която преминава и се чувства като фино щастие. Другите наоколо обикновено опредлят тази тиха вибрация като емпатичност, състрадателност, духовност... Въобще, ветровита работа... ;)

"Ценна мисъл за деня:

Е и се нарича чисто онова сърце, което не открива в себе си вече никакъв мирски помисъл, а е изцяло прилепено към Бога и е съчетано с Него така, че вече не си спомня нищо мирско, нито печално, нито радостно, а витае високо в съзерцание, като се възнася до третото небе, възхищава се в рая и вижда наследството от блага, обещани на светците - и така си представя после, доколкото това е възможно поради човешката немощ, и вечните блага. Ето кое е знамението за сърдечната чистота и верният признак, по който всеки може да определи мярата на своята чистота и да вижда в себе си като в огледало. (св. Симеон Нови Богослов)"

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×