Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво е духовно?

Recommended Posts

Разликата между духовност и одухотвореност каква е? Кой е синонима на духовност? И какво значи духовен човек?

За мен човек с дебели бузи и кръгло лице, с чип нос и ниско чело няма как да е духовен. Както и такъв с къси пръсти. Невъзможно.

Така ли? Ами Бетовен? Той е имал къси пръсти, негови автори съвременници пишат, че е имал ръце на месар... А Балзак? Също не е пръв красавец, или много изящен :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Духовните хора са хора на мисълта, на идеализма. Те са по- слаби на физическия свят, но пък силата им е проявена в мисловния свят.Те боравят с по- финни енергии, не със физическа сила.Идеалистите са силни във творчеството, въобръжението.Материалистите са силни на физическо ниво.Без материалистите не би могло да се получи нищо на физическия свят.Макар,че в характера на даден човек има материални страни има и идеални.Духовен човек, е който работи върху собственото духовно израстване, помага на хората в своето обкръжение да се променят в духовен аспект.

На мисловно ниво светиите срещат най- големите противоречия.Тоест на много фини нива в умствения свят.До извисяване на Божественото ниво се изисква безусловно приемане на света, без да търсим причинно- следствени връзки.Забравяме страданията на физическо ниво.Във всичко виждаме Бога, както Христос е стигнал Възкресението.Сливане на ума и сърцето , да достигне съзнанието до Божественото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Духовното ме провокира да изразя още по темата.То не е вкопченост в принципи, нравственост, идеали.Бъдещето е духовно, продукт на мисълта.Но безусловно приемане на Божията воля, на любовта.Духовното е работа посветена на придобиване на опитности, мъдрост, знания.Служба на съзнанието по Божествения промисъл, излизане от рамките на ограниченото човешко мислене.Личния живот подчинен в служба на вселенския разум.Да приемаш хората като част от Бога, да им служиш и да обичаш душите им.Както и Учителят е споделял, че духовния човек трябва да приема със затворени очи всичко наоколо, да е с отворено съзнание и да си върви по пътеката на духовно израстване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И това ми беше много много добър урок. В един момент чух не помня вече от чии устни се отрони:

- Духовността се проявява в искрената благодарност - за всичко, към всеки и всичко - а това значи към Бог.

Нарушаването на "духовните принципи и морал" съвсем не е признак на бездуховност, а защитата им и демонстрацията на идеализъм и "окултност" съвсем не е проява на духовност. Понякога дори е точно обратното. Като дрешка, обърната наопаки - пак е същата, но има грапави груби недоволни от живота и хората ръбове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В настоящия етап още не сме съвършени,ако бяхме такива,щяхме да сме ангели,а не хора.Казвам хора,защото тепърва ни предстои да станем ЧОВЕЦИ.Да си Човек означава да признаваш Свободата на всички живи същества да се развиват според Божията воля и план,а не според твоята и да живееш в хармония с тях.Водещи са принципите на Ненасилие и висша ценност е Животът във всичките му разновидности и царства,както и Единението с тях,Земята и Вселената.Духовен е този,който съзнателно се стреми да стане Човек,тоест вижда и изправя съзнателно своите погрешки и недостатъци,ръководейки се от Законите на Вселената ,иначе казано Законите на Духа.Ние сме Троични-Дух,Душа и Тяло.Давайки път на стремежите на Душата-духовните пориви,се свързваме с Духа,който е Божествената искра в нас.И тогава достигаме Чудото-Не аз,а ХРИСТОС в мен.Казано е:СИНЕ МОЙ,ДАЙ МИ СЪРЦЕТО СИ!Бъди в този свят,но не от него!Начинът по който се случва това е ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА,който Учителя ни обяснява във всичките му аспекти.Това е Пътя към Новата Епоха,Новата Раса и Новия Човек,даден ни от Духа на Истината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как мислите, дали има някаква връзка между духовното (кой както разбира това) и грамотността?

Според уикипедия: "Грамотността е способността за четене и писане. Стандартите за грамотност са различни в различните общества. В съвременен контекст терминът предполага четене и писане на ниво, достатъчно за осъществяване на писмена комуникация. В някои случаи се включват и други умения, като елементарно смятане или компютърни умения."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, определено има връзка между духовността и грамотността. Сега, ако става въпрос, за някой живеещ в третия свят, в мизерия и нямащ възможности да ходи на училище за да се научи да пише грамотно - това е едно, но когато причината е несериозно отношение към грамотността, тогава си мисля, че за никаква духовност не може да става дума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би поста ми не е вече по темата, но докато четях Спомените на учениците ми направи впечтление как Учителя е държал да прегледа всичко преди да се отпечата; какви усилия са полагали стенографките записките да са направени правилно; самите ученици колко старателно са учели. Днес с лекота заместваме някои красиви български думи с чуждици, приемаме олекотения западен вариант на писане, който по мое мнение не отговаря на нашия език и начин на мислене. И си мисля, че полагайки усилия да говорим и пишем правилно на български език, е част от задачата ни като българи да запазим уникалната ни същност.

За мен духовността - общо казано пак, разбира се - е пробуждане на нашето същество, нашата душа, вътрешния устрем да се опознаем. Едва след като направим това може да помогнем и на другите по пътя. За мен „духовността”, тази духовна еволюция не е завършена. Това е процес, който продължава през целия ни съзнателен живот.

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Конфуций казва: "Ако познаваш другите, ти си просто знаещ. Познаваш ли себе си, ти си мъдър.".

Изучаването и овладяването на националната култура, включваща устната и писмената реч на националния език (лингвистичната, езиковата грамотност), националната история, литература, география... е част от духовното израстване на всеки член на нацията.

Нежелаиято да се научиш да говориш и пишеш правилно на своя език, нежеланието да научиш исорията на собствения си народ и така нататък - това е проява на национален нихилизъм. А в националния нихилизъм няма нищо духовно.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е духовно?

 

Духовно е например спирта (spirit), от което следва, че всички спиртни питиета носят голяма духовност. Шегата настрана :)

 

Навлечената т.н. борба между доброто и злото ни кара да мислим, че има духовни и недуховни неща. Забравяме, че злото е не по-малко духовно от доброто. Творците на истинсското зло са не по-малко блестящи в своята светлина от творците на доброто. От гледна точка на светлината няма как да се различат. Да не говорим пък, че самата светлина е пак илюзия.

 

Какво е духовно? Самата духовност е висша заблуда, генетичен императив, който се променя с поколенията, начин на света Майа да изживява себе си, а и ние да изживяваме себе си.

 

Духовното е илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даването е едно действие, което както всяко друго действие може да бъде извършено разумно, но може да бъде извършено неразумно. Това определя и доколко то е духовно. Последствията от действието са единствения критерий.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото съществува само на земята и на други планети със сходно на земното ниво на развитие. Това е временно явление. Винаги ще има несъвършенство, но злото въпреки че е резултат от несъвършенството е и доста различно. В космически мащаб, силите на хаоса, силите действащи срещу установения разумен ред във вселената, силите на стихиите, са несъзнателни. Те не са предизвикани от нечия воля, а са просто сили на съпротивление срещу разума. При злото обаче имаме волево съдействие на тези сили, което освен че е абсолютно ненужно (силите на хаоса ще си се проявят и без това), е и пагубно за човека дълго време упражняващ волята си по подобен начин, изключвайки се сам от веригата на еволюцията и оставащ дърво без корен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Az по простичко си обяснявам нещата и знам ,че това обяснение е само за сега , утре ще видим.. .Няма песъчинка без духовна , причинна сърцевина .Както няма действие не породено  ,от явна или непозната дълбоко скрита причина , която няма как да не признаем за духовна .Причината да ни вълнуват подобни , на обсъждания  въпроси е , не  какво е , а какво да правим . В този смисъл , знаейки какво е минало до сега , можем да избираме поведение .  Според  писанията  човек вече излиза от подсъзнанието и минава в съзнателния живот . Значи  започва да живее все повече за другите , дори загърбвайки свой интерес . За това ни е по привлекателно съграждащото поведение , подобно на примера ми по горе . Много хора вече си дават сметка че вършейки обратното ,живеейки само за себе си не можеш да получиш задоволителни резултати , има празнина в преживяванията . Поради това , за повечето от нас  на които  времето минава в грижи за хляба , духовно  не значи всичко , въпреки че е . Въпреки неверността си по същество , значи нещо определено . Точно това нещо което си мислим , че ни води  в правилната посока .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност е, например, да нахраниш козела си. Ако нямаш козел, дали си духовен?!

 

Просто пример как безумна логика се представя за духовност.

 

Какво е духовност?              Да забравиш всичко, което са те учили, че е духовно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" И съвременните хора, за да покажат, че са културни, те отричат истината. Три неща има, които хората никога не трябва да отричат. Те не трябва да отричат любовта, която носи живот; те не трябва да отричат мъдростта, която носи светлината; и най-после те не трябва да отричат истината, която носи свободата. Тези 3 максими са необходими на хората, за да могат да прогресират. Всичко друго можете да отричате, но тези 3 максими не трябва никога да отричате, защото всичко друго е резултат на тия 3 неща. Ако ги отречете, вие ще влезете в света на забравеното."

Да се не смущава сърцето ви, Беинса Дуно 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, съвременният човек прави безброй глупости, за да докаже, че е "културен". Примерно, използва термини.

 

И не осъзнава, че светлината, в която живее, е илюзия, че животът е илюзия, че свободата е илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много генерализации... Духовността, си мисля, е обратното на генерализациите, макар и да не изглежда така. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много генерализации... Духовността, си мисля, е обратното на генерализациите, макар и да не изглежда така. 

 

кой точно правил генерализация?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, съвременният човек прави безброй глупости, за да докаже, че е "културен". Примерно, използва термини.

 

И не осъзнава, че светлината, в която живее, е илюзия, че животът е илюзия, че свободата е илюзия.

 Генерализации:

1. Съвременният човек - конкретно кого имаш предвид? Може ли пример и някакви отличителни особености, които разбираш под съвременен човек? 

2. безброй - колко точно - на час/ден/седмица

3.глупости - може ли пример за една конкретна глупост на един конкретен съвременен човек? 

4.използва термини - кой точно и кога? може ли да се твърди, че всеки човек използва термини и всякога ли те са излишни? 

5.светлината, в която живее - може ли пример за една светлина, в която един конкретен съвременен човек живее? за да схванем за какво иде реч?

6. за кого тази светлина е илюзия - за човека, който живее в нея или за наблюдателя,  който не живее в илюзията? наблюдателят не спада ли към съвременния човек? 

7. какво се има предвид под животът, който е илюзия - рутинни операции, отношения, мислене, поведение, планиране и т.н. Може ли пример за живот, който е илюзия?

8. свободата е илюзия - за чия и за каква точно свобода става дума - може ли пример за едно разбиране на свободата, което лично ти смяташ за илюзия? 

 

май не трябваше да си губя времето за това, но може би имаше нужда... дано. Ти знаеш как се нарича, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По някой път приказките вървят преди  мисълта . Това ни е сладката слабост . :)

п.п. част от духовното...По някой път кажа нещо ---добро  . хмм . после гледам ---не  удачно , :):3d_053:

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Такааааа, и аз да изгенерализирам малко: Духовно е това, което се отнася до човешкия дух. Точка.

 

Да се поддава на илюзията (да се заблуждава) качество на духа ли е? Не. Нито е качество на духа да забравя. Споменатите всъщност изобщо не са качества. Ако ти липсва проницателност и способност за различаване на истината, можеш да се заблудиш, както и ако ти липсва добра памет можеш да забравиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, съвременният човек прави безброй глупости, за да докаже, че е "културен". Примерно, използва термини.

 

И не осъзнава, че светлината, в която живее, е илюзия, че животът е илюзия, че свободата е илюзия.

 

Всеки съвременен човек апелира към някаква сила. Човекът привързан към земята - към физическата сила,човекът на чувствата - към силата на чувствата, човекът на мисълта -към мисловната сила, душевния човек - към душевната сила, духовния човек - към духовната сила,а човекът на илюзиите (за да не го забравим и него) апелира към силата на илюзиите.

Редактирано от royalrife

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×