Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
fantaforest

Имам нужда от помощ

Recommended Posts

Здравйте. Имам физически проблем, който ми причинява психически страдания. Преди около 5 години си травмирах раменете на тренировка и от тогава си ги усещам като частично откачени от гърба ( смисъл- не напълно захванати), твърде хлабави в раменните стави и не напълно пропорционални с тялото ми. Убеден съм, че има физическа причина, не е само психическо. Като стана да се разходя обаче или изляза  навън и си отпусна свободно горните крайници, усещането е все едно ми увисват и чувствам всяко движение в раменната става, особено в лявата и все едно, че костта ще се извади от ставата. Отделно от това задната част на раменете и ръцете ми е по-малка от предната. Тези усещания са ме обсебили и постоянно търся в нета за заболявания и упражения да си оправя ръцете, защото не мога да живея така. Вече 5 години ме тормозят периодично и не мога да ги приема, защото имам физически дискомфорт, не е само визуално. Тези усещания и мисли ми причиняват отделно едни кризи, от които трудно се излиза и волево почти не мога да ги спра. По време на тях ми почват едни мазохистични мисли, имам някакво желание за страдание, обсесии( натрапливи мисли, свързани с това да наплюя или ударя някого примерно, също и мисли за убийства, свързани с моите родителни, по време на тези кризи имам чувството, че съм полудял и ще нараня нашите, тези мисли са свързани с мазохистичните ми, все едно искам да наплюя някого, за да страдам аз, понеже нали ще има последствия за мене), също едни натрапливи образи, като например като си представя някой човек и той ме напада като чудовище, това обаче ми казаха, че не е халюцинация, понякога се виждам себе си като мисъл как се смея сам на себе си., също ми почват и дереализации( всичко ми изглежда като нереално и все едно съм полудял). А тези мазохистични мисли са изключително неприятни, все едно аз сам се боря със себе си, и не могат да се спрат с нищо докато не преминат от само себе си. Бях в няколко болници през последните 2 години, в които допълнително се усложниха нещата, изпих много лекарства, които смятям ми навредиха и още продължавам да пия антидепресанти и малка доза антипсихотик. Постоянно ме връхлитат неприятни спомени от тези болници, от дните, в които съм бил в кризи у нас, искам  някакси да забравя всичко през тези 2 години, но някак не мога. тези лекарства ми намалиха паметта, концентрацията, самото мислене и обработване на информация, едвам чета книги вече, учех медицина, но се отказах, защото не мога да науча за изпитите, нищо не запомням и ми е трудно да осмислям нещата, дори ми е трудно да напиша този пост, защото думите ми бягат, трудно се изказвам. Още ходя на психиатър и психотерапевт, но сега без никакво подобрение. Имал съм около 30-40 кризи сигурно и ме е страх да няма следваща. Това с ръцете е напреднало до такава степен, че мозъкът ми все едно не ги приема за част от тялото ми, все едно не са за мойто тяло, като диспропорционални и донякъде е така, забелязвам всякакви детайли и ги виждам в огледалото, но най-гадно е чувството все едно ми висят и имам чувството, че като ходя и понеже ми увисват, ми дърпат врата и главата надолу и така допълнително ме изгърбват. Мойта теория е, че понеже не приемам нещо в себе си и за това са тези мазохистични мисли, но те са просто отвратителни. Имам и натрапливи суицидни мисли, мисли за смърт, страх да не умра и тн. Като излезна навънка все едно съм в полусъзнание, цялото ми съзнание е като замъглено, като притъпено, все едно съм в мъгла и понякога все едно ще изгубя съзнание, От 2-3 дни имам болки и във врата и като си местя главата, все едно главата ми ше ми падне и ми се върти свят. не мога да живея така, не мога да живея по този начин с ръцете ми, причинявяат ми проблеми периодично. Безработен съм, зашото почти не излизам навънка, пак заради ръцете и ме е страх да не получа някоя криза на работа, напуснах университет, защото не можех да уча, заради лекарствата и още ми е трудно...Отделно от това имам и едни движения в гърлото само при положителни мисли обаче. При позитивни мисли гърленият мускул ми се свива и колкото е по- силна мисълта, толкова по рязко и силно се свива, това вече го имам от месеци. Не знам как да се справя, все едно съм в накякъв омагьосан, затворен кръг. Когато си помисля за тялото ми получвам едни психосоматични болки и движения в гърдите и корема, все едно душата ме боли. Страх ме е да не си причиня някоя болест. Кажете какво да правя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво да правиш? Добър психиатър и още по-добър психотерапевт! Психиатърът е нужно да предпише точните медикаменти в точните за теб дози. А психотерапевтът - само с разговори няма да стане. Нужно е много добре да познава механизмите на натрапливите състояния и да работи изключително преживелищно, през тялото и поведенчески, при добро владеене и на когнитивната, нлп и хипнотерапията. Та, добър психиатър и още по-добър психотерапевт. На фона на психотерапевтичната работа, от изключителна важност тук са заниманията с медитация. Има добри школи - палюл, дзогчен, кагю, сахаджа... Медитацията тук не само се опитва, не - прави се доживот! Това е! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×