Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Ще се опитам да съм максимално по-кратка.Не знам от къде да почна , но щом стигнах до това да търся помощ..Аз съм на 19г, амбицирана да уча.Имам ОКР и всякакви натрапливи мисли.Губела съм много време в това да изпълнявам ритуалите.Но откакто почина моята баба , спя на пуснат телевизор , имам   страх от смъртта и  да не загубя майка ми.Скоро открих ,че е ОКР.Има и друго   , страх ме е да не полудея .От малка слушам музика и затварям очи и мечтая , но направо си представям.Все едно , че е диалог и изобщо ситуации.От години помня ,  че също  пак под някаква музика  си  стуациите ,все едно има някой до мен. В тези ситуации аз съм много по харесвана , уважавана и т.н.Страх ме е да нямам и шизофрения и , че.ако отида при психотерапевт ще.изляза луда.Предстоят ми и изпити и ми се плаче от всичко това.Не искам да полудея и ме е страх дали вече съм нормална. Моля,помогнете ми.Благодаря предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

привет, самият факт, че има натрапливости (вкл. натрапливата мисъл да не полудеете), че има ОКР и форсирано самонаблюдение, означава, че няма как да сте "луда". Спокойно можете да идете на психотерапевт, което е най-доброто решение в случая.

Линк към коментар
Share on other sites

Това, че те е страх и използваш ритуали, означава, че имаш проблем с паметта. С краткосрочната памет.

Това ОКP, според древните хора е било някакъв вид обсебване. Според науката е неспособност да запаметиш много бързо нещата.

Имаме подсъзнание. Подсъзнанието е бавно, то зависи от информацията която получаваме от околната среда и как я запаметяваме. И въз основа на нея правим избор. Това отнема средно около 7 секунди.

Съзнанието на човек е много по-бързо, то е най-бързо за човек. То е толкова бързо, че някои го наричат интуиция. Тоест на момента запаметяваш нещо, или пък действаш, или общуваш например с някой и му говориш.

Съзнанието на човек не идва от мозъка и от възприемането на реалността, а от душата. И от нейната свързаност със света. Страх те е, че ще полудееш, изпълняваш ритуали, защото не се чувстваш свързана достатъчно с реалността.

Някога и аз харесвах да слушам музика. Разбрах, че музиката не ми влияе добре. Като за начало колкото и да е трудно, престани да слушаш музика.

Това, че си представяш и мечтаеш е добре. Защото имаш развита визуална памет. Може би някои художници или друг вид творци я имат.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

йте! Ще се опитам да съм максимално по-кратка.Не знам от къде да почна , но щом стигнах до това да търся помощ..Аз съм на 19г, амбицирана да уча.Имам ОКР и всякакви натрапливи мисли.Губела съм много време в това да изпълнявам ритуалите.Но откакто почина моята баба , спя на пуснат телевизор , имам   страх от смъртта и  да не загубя майка ми.Скоро открих ,че е ОКР.Има и друго   , страх ме е да не полудея .От малка слушам музика и затварям очи и мечтая , но направо си представям.Все едно , че е диалог и изобщо ситуации в главата ми.От години помня ,  че също  пак под някаква музика  си представям ситуации и все едно съм в диалог.. В тези ситуации аз съм много по харесвана , уважавана и т.н.Това го разбирам , че не е правилно и се опитвам да не го правя вече.Страх ме е да нямам и шизофрения и , че.ако отида при психотерапевт ще.изляза луда.Предстоят ми и изпити и ми се плаче от всичко това.Не искам да полудея и ме е страх дали вече съм нормална.Искам да съм едно нормално момиче , без тревожност и страхове.И сега ме е страх какво ще ми отговорите и стомаха ми се свива.Сега се опитвам да се изпълнявам толкова ритуалите и всякаш намаляха , но натрапчивите мисли особено дали съм луда ме измъчват.Сега започна и страх от тъмното.Моля,помогнете ми.Благодаря предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! 

Не е добра идея сама да се вкарваш в диагнози - не е и наша работа а те вкарваме, няма нужда. Защото просто си страхлива. Страх те е от изоставяне, неуверена си, нямаш стабилен център и самооценка. На фона на тази липса и страх, ти идват защитните мисли и известно ритуално поведение. Когато се осмелиш да видиш ясно и прегърнеш страховете си, те се преобразуват до смелост, обич, силна самоувереност! 

Това, че умееш да мечатеш няма нищо общо с шизофрения, мило момиче. Напротив, добра творческа способност е, когато се научиш да сваляш мечтата до реални, конкретни, постижими и изпълними цели! Страхлива си, това е! Имаш да превръщаш страха си в смела сила, нищо повече! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за бързият отговор! Искам да ви попитам как да се справя с тези мисли , страхове и изобщо  ОКР? А освен    и диалозите , които мога да си представя , ме притеснява това , че съм предпочитала да остана сама и тези ситуации да ги изигравам.Тоест смея се ,тичам , прегръщам.Даже са ме и хващали и  е много голям срам.Възприемам го ,че не е нормално.Това ме притеснява? Ходих на психиатър и ми предписа за ОКР АД , които майка ми не иска да пия.

Линк към коментар
Share on other sites

Продължаваш да си мислиш за някакво окр или рок радио, при това ми говориш за някакви химии. Естествено, че психиката ти няма нужда от външна химия, когато всяко намерение, мисъл, действие и възприятие създават такава - тук майка ти е права. Виж тези и тези статии, прочети ги внимателно всяка една от тях и тогава ако имаш питанки, пиши - не преди това.

Линк към коментар
Share on other sites

С ОКР не може да се справиш сама.Трябва ти външна референция-кое е истина и кое натрапливост.Трябва ти и стратегия за справяне.Единственият изход е, да потърсиш психотерапевт.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговорите! Прочетох статиите и видях , че ОКР не може  премине в шизофрения.Може да ме критикувате  , но страха от полудяванес с      и шизофрения се увеличава.Всичко стана като прочетох за шизофренията.преди това пак  имах такива мисли , но не толкова.Почнах да се следя за симптоми и да си внушавам.Някой беше написал , че от стрес може да станеш психотропен.Та аз съм постоянн под сстрес.И като видя някой луд ме хваща страх.Искам да живея нормално, без да полудявам.Това всичко от ОКРли е ?Моля ви за отговор.

Линк към коментар
Share on other sites

Много пъти в много теми сме писали за това. Когато те е страх от полудяване, няма как да полудяваш, но можеш натрапчиво да се въртиш като мишка в колелце в илюзията на страха, на когото робуваш. Прочела си, надявам се, за еволюционно обусловения механизъм за обратно защитно пораждане на тези мисли. Тоест, в тях стои желание за здрав и силен живот, но нямат нищо общо с полудяване. Не могат и да имат, колкото и силен да е стресът. Това, което си прочела, че стресът може да премине в полудяване, е пълна глупост. Може да те изтезават на кръста, да те горят и режат на парченца, но ако нямаш генетична предразположеност към полудяване, няма да полудееш. Страхлива си и пробваш със защитен, невротичен свръхконтрол да избуташ страховете си, да се преподсигуриш, което ги презахранва обаче... Това е. Ако не се справяш сама за повече от един два месеца (някои, които имат по-висок IQ, самосъзнателност и потенциал за смелост успяват и сами, но са малцина), потърси вещ психотерапевт! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте. Все повече се натрапва тази мисъл , че вече имам мисли с налудничев характер , пък може и да полудявам.Та вече ми писна от всички тези страхове и си казвам - ако ми е писано да полудея , ще полудея.Та по този начин не се съпротивлявамм,но да не го предизвикам така?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, ако се мислиш за велика чародейка, току що изскочила от страниците на "тайната"... Извън шегата, прочети "Обсебен мозък", още веднъж внимателно прочети и моите статии за окр - дай индикации, че вдяваш малко повече... Това, че ти писва, е чудесно. Да, просто можеш да си кажеш "това са моите окр мисли" и да ги оставиш да си ходят. Без битка, без съпротива, без гоненето им - просто спокойно да си кажеш това и да продължиш да ги освобождаваш. Това вече е подход, клонящ към майндфул/ медиативен... Ако се справяш, чудесно. Ако не, потърси колега, успешен в работата с окр!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново :) Много съм Ви благодарна , че отговаряте.Рових се ппак във форуми и се ввлоших.Едно момиче беше написало , че я е страх да излиза , че някой може да я преследва и и  бяха отговорили , че са налудничави мисли.Та аз като се прибирам по-късно, си мисля ,че може да има някой зад мен и когато вляза в банята - да не си затварям очите , да не  би да има някой.Или пък веднъж си помислих за един роднина като бяхме сами  ида не ме убие.Много често като някой говори и  гледа към мен си мисля,че ме обсъждат.Или пък в разговори съм  и стеснител и се притеснявам да не гледат само мен.Май наистина не съм в ред.

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки човек иска да е значим.Дори този с ниска самооценка.Тогава, за му помогне да стане значим, мозъка му започва да му дава такива идеи,че хората говорят за него или  го някой преследва и иска да го убие.Така вече, човека става значим - щом някой мисли за него и дори, иска да му направи нещо, значи, все пак с нещо е направил впечатление и е важен.

Понеже, аз знам,че  не съм    важен и не искам и да бъда,  не ми минават мисли, че някой ме обсъжда. Ти обаче, явно има6 нужда вниманието на хората и за това ги мисли6 тия неща.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Двама йоги медитирали. Всеки по своя си начин. Единият застанал в пълна тишина, свръхдисциплиниран, отдаден на абсолютен морал и чистота, стриктен и последователен. Другият танцувал, пеел, възхищавал се на живата природа, на красотата на жените, понякога харесвал към медитативното си вдъхновение да добави и хубаво вино в компания на добри приятели... Един хубав ден, Шива (Бог) минал покрай тях двамата. И двамата имали капацитет да осъзнаят, че това е върховното божество. Първият, този суровият аскет, се проснал пред лотосовите нозе на великия гуру и запитал: 

- Учителю, стремя се така дисциплинирано към теб. След колко живота ще постигна просветлението? 

- След седем - отговорил Шива.

- Благодаря ти, о велики. Очаквах го по-скоро, но се подчинявам на повелите ти - казал йогинът и веднага седнал отново в непреклонна медитация, в идеална позиция и строго изражение. 

Шива минал и покрай другия йогин (тантрик), който се забавлявал сред природата, танцувал и се смеел с добри приятели. 

- О, велики гуру, прославям святото ти име в песни и отдадено те възхвалявам във всяка житейска радост и трудност, която също приемам с радост. Кога ще постигна просветлението? 

- Ще го постигнеш след толкова животи, колкото листа има по това дърво! - казал Шива и се засмял. Ученикът се зарадвал и казал:

- Само толкова ли? Ехааа, това е прекраснооооо - затанцувал и в пълно доверие в Бога, се отдал предано на любовта си към Бога в живота. Сега обаче, вдъхновен от присъствието на Шива, постигнал божественото съзнание тогава, в същия момент!

..........................

- Шива: потенциалът ти

- Аскетът: първата нужна стъпка в психотерапията ти - дисциплина, изпълнение, постоянство, спорт, неотклонен стремеж към осъзнаване и промяна...

- Тантрикът: Втората стъпка или качествен "скок" в психотерапията - осъзнаване на уроците по прехвърляне на самосъзнателния ти център от главата в сърцето, душата, възможностите в радостта и трудностите. Принципът на трансформация и виждане на всичко, включително преживяваните страхове и симптоматики, като благословено учене в една разумна Вселена. Виждане на Божественото в ежедневния делник. 

Радостта на тантрика, когато разбира, че има още безкрайно много животи: парадоксалното намерение в психотерапията.

- Постигането на просветление: психотерапевтичният резултат, при който в теб се ражда жива сърцатост, смелост, смирено себезаявяване, чаровна харизма, възхита пред осъзнаването разумната обич на Битието. (разбира се, думата просветление по отношение на психотерапията е само метафора, но все пак, адекватна като посока и процес такава). 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте.Не съм писала отдавна , но сега реших пак да споделя с вас.Страхът от полудяване си оостана , но има има друго,което много ме мъчи.Споделих ви по-горее, че си представям,фантазирам , че дори и изигравамн  ситуации от малка.Спрях да  ги изигравам ,защото не  е нормално.Но мога да си представям спорове , как танцувам и всички ми ссе възхищават , също и лоши неща.В тези ,ситуации , примерно спор аз съм права.Обяснявам си го с това,че искам да ме харрсват.Тормозя се и  как да спра да  си представям и  фантазирам.Реално не мисля,че е  нормално и се притеснявам да не полудея.Адски много ме е страх.

Линк към коментар
Share on other sites

,,.Спрях да  ги изигравам ,защото не  е нормално ,,

Не знаех, че правя ненормални неща.И то редовно.

Направо се ужасих.Какво да правя?

Ти наистина ли не познаваш нормални хора, за да разбереш че всички ние сме като теб, та трябва ние да ти обясняваме, че това  което описваш го правим и ние?

 

Прочети книгата ,,Фактора Айнщайн,, за да видиш колко полезни са фантазиите.Нима смяташ ,че без тях Айнщайн  създал теорията за относителността?

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Николас Тесла е имал такова силно въображение, че буквално е виждал чертежите, схемите на изобретяваните от него машини. Въображението при всеки творчески човек е силно. Въображението ти не е проблем, а приложението му, употребата му при една стабилна връзка със социалната реалност, при смело стопени страхове - това е, което превръща самоцелните фантазии в творчески процес. Повтарям: връзка със социалната реалност и смелост, при преработени страхове. Тогава фантазиите се превръщат в реални и постигани цели, в творчество, което се лее и изявява в бита ти! 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговорите.Вече нахалствам  , но нещо друго се случи.По-горе  ви споделих , че ми е минавало през мисълта вторият ми баща да не ми направи нещо.Днес какво се заговорихме с майка ми и  казах,че на мен мии минавала тази мисъл през главата.  Тя буквално ми се развика,че съм.за лудницата.Сега мисля само това и се  чудя дали не съм параноичка?   Дали ннаистина съм за лудницата.Като видя по-стряскащащ   с    човек иси викам да не ме нарани.Или пък да се кача в такси или примерно до гърция с дадена фирма.И ми минава през мисълта , да не ме наранят.Вторият ми баща говори само за Русия , забравя и  майка  ми  казва ,че вече изперква.Вчера пак ми мина през акъла да  не ми направи нещо.Един път ибях на  гости на приятелката на брат ми.Тя в началото   и майка  имие струваха шантави.Та ме беше страх да заспя.Всичко , което разказвам е толкова налудничаво и   май исъм параноичка.Това всичко може ли да са натраплививи мисли.Вече не.издържам.Луда.ли съм , не съм ли?Идват ми мисли да си посегна и ввсичко да приключи ,защото се мъча.

Линк към коментар
Share on other sites

А защо дори като остана с приятелят ми като дойде към ммен нахлуват тези мисли.Или сега съм сама  с вторият ми баща и ми нахлуват мисли,че е с нож и ще ме нарани.Идват ми мисли ,че може да не искам да ме докосват, да стоя с тях.Имам чувството , че реално не биха ми  посегнали.Тогава щом го мисля параноя ли имам?Наистина ли съм за лудницата   имам нужда от специализирана помощ?Като си помисля , че съм луда и хората ще  ме отбягват и инашите трябва да ме гледат направо откачам.Какво ми става?Параноя ли е,лудост ли е,всеки момент ли ще изперкам  или са отново тези натрапливи  мисли  и ОКР?

Линк към коментар
Share on other sites

Другото, което е преди съм си мислила като отида до тоалетна в училище , да не би някой да ме е снимал като.се е.провесил или отдолу.Даже съм проверявала телефоните им да не са ме снимали.Когато някой започне да се смее си мисля да не се смеят на мен.Сега ми идват едни мисли вие да  не ме кажете на някого и че всички не ме харесват и  ме мислят за луда. 

Линк към коментар
Share on other sites

И може ли да ми препоръчате психотераперт в Северна България за справяне с ОКР? Защото скоро   се обадих на психотерапевт в софия, нно ми е малко далечко.

Линк към коментар
Share on other sites

Моля.ви за отговор.Знам , че нахалствам , но ми отговорете.Преминавам през един пълен ад.Това да си мислиш че си луд или си.на границата ме измъчва.Днес по едно време се успокои и после вкъщи пак почнаха мисли ,че ще ме нарани приятеля ми.През това време взе едно като меч и край мислите се увеличиха.Тези мисли защо изобщо идват?Казвам си - не вярвам и те.няма да ме наранят.Но защо изобщо си мисля,че ще ме наранят?Налудно разстройство ли е?И ви моля за добър психотерапевт за.спрсправяне с.ОКР в Северна.България или е по-добре в София?И защо се чувствам неадекватна?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...