Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Свободна воля имат онези, дето са се слели с Богу, сиреч дето са спрели да бъдат индивидуалности. Спрели са да бъдат "онези" и са се превърнали в Той.

"Същите" са напуснали дуалистичния свет и са се издигнали над Закона отговарящ върху причина и следствие.

"Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."...

"Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината."

Привет!

И още нещо...

За мен думата "воля" е с много по-дълбоко значение, от колкото повечето хора я разбират.

Свобода на волята има този, който може да господарува най-малко върху своето тяло. Да е независим от храна, вода, въздух. Да умее да управлява системи, органи и клетки. Да може да регенерира тъканите си. Да изменя честотата на сърдечните си пулсации например. Да пренасочва кръвообръщението си, само с мисълтта. Да не допуска да гасне Любовта в него и да не отпада от правата мисъл.

Да владее над всички вътрешни "народи", без значение външната среда.

Работи се с четирите първоелемента (земя, вода, огън и въдух), но това първоначално. После те се обединават в пети елемент.

Разбира се, всичко е с Божията подкрепа и Божието допущение. Такъв човек не може да стори нищо, без да има Божието позволение подкрепа и милост.

Толкова що годе за микрокосмоса.

Ако човек господарува над микрокосмоса (тялото), то ще може да работи и с макрокосмоса. Даже нещата, според мен, се развиват успоредно.

Спомням си добре една история за един странстващ даоист, който тъй както се "мотал" насам-натам, взел че се озовал в едно селце, някъде там в една закътана китайска провинция. В селето имало голяма беда. Не било валяло дъжд от мееци и реколтата била обречена на смърт. Хората непрекъснато се вайкали, скърбяли и молели боговете за помощ. Много мъка имало.

При вида на даоиста, у селяните се появила голяма надежда. Не след много успели да го измолят да направи нещо, за да им помогне. Той се съгласил, но поставил условия. Искал човечеца да бъде оставен сам, без да го притесняват, там някрай селото и така да пребивава три дни. Помолил хората да му направят временна колиба. Така и станало.

На първия ден, след като даоиста се оттеглил, започнали да прииждат облаци. Небето притъмняло. На втория ден заръмял лек дъждец, а на трети ден започнало да вали така, че цялата земя била напоена, при това без това да унищожи растенията.

След като минали тези три денонощия даоиста излялзъл и понечил да си ходи. Хората не искали да го пускат без да са му се отблагодарили. Той обаче нямал никакви нужди, нито от храна, нито от подслон, нито от пари. Какво можели да направят обекновенните хора за него?!

Накрая достигнали да съгласие с желанието на адепта. На раздяла те го попитали как е направил всичко това, а той отвърна: "Нищо не съм направил толкова. Просто върнах хармонията в себе си."

Ако външното може да влияе на вътрешното, то и вътрешното може да влияе на външното.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свобода на волята има този, който може да господарува най-малко върху своето тяло. Да е независим от храна, вода, въздух. Да умее да управлява системи, органи и клетки. Да може да регенерира тъканите си. Да изменя честотата на сърдечните си пулсации например. Да пренасочва кръвообръщението си, само с мисълтта.

Това Бог може ли го?

(не ми отговаряй, просто се шегувам:))

Не мисля, че трябва да се обвързва свободата на волята с контрола над физическото тяло. Човек е необходимо да фокусира съзнанието си във висшите три свои принципа (атма-будхи-манас). Колкото в по-голяма степен е осъществил това, в толкова по-голяма степен той може да се счита за свободен. Именно тях трябва да овладее и чрез тях може да функционира свободно. Но да оставим настрана това отклонение. Свободата на волята не означава пълна свобода и независимост от нищо. Това би означавало човек да престане да бъде част от цялото, а това в действителност е ужасно. Свободата е в хармоничното взаимодействие с цялото, т.е. с всички разумни същества, които го съставляват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че трябва да се обвързва свободата на волята с контрола над физическото тяло.

Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота...

Това значи, че си приключил с връзката , която си имал със старото его (вече си приложил на практика урока, който Христос преподаде на Кръста и си излязъл от гъстата материя, по показания от Него начин)...

Така, тялото ти само присъства (без да живее, а само като външен за тебе обект), в земната среда, но ти, духът, живееш на небето, при Баща си; родил си се изново и нямаш нищо общо със стария, спящ в невежеството си, човек ( който си бил в гъстата материя), нито с притежаването на неговото тяло, нито с името му, нито с каквито и да са други стари земни връзки...

Вече наистина си свободен...

(За пример : подобно нещо е, макар че тук става въпрос отново за земна среда, а такъв контрол , за който говори Ники, е възможен само при живот в небесна среда - напр. при плуването... Ти можеш да плуваш, но не на сухо, а за да контролираш тялото си така, както го правиш при плуването - трябва да влезеш в съответната за плуването, подкрепяща, по-рядка среда)...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че трябва да се обвързва свободата на волята с контрола над физическото тяло.

Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота...

Това значи, че си приключил с връзката , която си имал със старото его (вече си приложил на практика урока, който Христос преподаде на Кръста и си излязъл от гъстата материя, по показания от Него начин)...

Така, тялото ти само присъства (без да живее, а само като външен за тебе обект), в земната среда, но ти, духът, живееш на небето, при Баща си; родил си се изново и нямаш нищо общо със стария, спящ в невежеството си, човек ( който си бил в гъстата материя), нито с притежаването на неговото тяло, нито с името му, нито с каквито и да са други стари земни връзки...

Вече наистина си свободен...

(За пример : подобно нещо е, макар че тук става въпрос отново за земна среда, а такъв контрол , за който говори Ники, е възможен само при живот в небесна среда - напр. при плуването... Ти можеш да плуваш, но не на сухо, а за да контролираш тялото си така, както го правиш при плуването - трябва да влезеш в съответната за плуването, подкрепяща, по-рядка среда)...

Да, следствие е. Това да владееш над тялото/формата е следствие от това, че си се намерил като Дух/Атма(н). Ето защо писах, че Свобода на волята имат само онези, които са се слели с Бога, чрез Атма(н) в "себе си".

Станимир изхожда от това, някой да не тръгне да прави опити (а такива опити има колкото щеш) да контролира физическото си тяло, без да "фокусира съзнанието си във висшите три свои принципа (атма-будхи-манас)" и по този начин да попадне в нещо нежелано, като следствие - например патология някаква на тяло и ум.

Или с други думи: "Търсете първо Царството Божие, а всичко останало ще ви се приложи."

Аз нямам нищо против опитите на някои да владее над тялото, без да е постигнал единството на трите "принципа (атма-будхи-манас)". Такъв е обречен на провал и на други опитности, но това са си все уроци. Аз нямам нищо против уроците, защото водят до духовна еволюция. Аз нямам нищо против духовната еволюция.

Някои хора имат нужда да усетят за да знаят. Такива рядко се ползват от готово-поднесен "чужд" опит, или ценен съвет.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободна воля имат онези, дето са се слели с Богу, сиреч дето са спрели да бъдат индивидуалности. Спрели са да бъдат "онези" и са се превърнали в Той.

"Същите" са напуснали дуалистичния свет и са се издигнали над Закона отговарящ върху причина и следствие.

"Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."...

"Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината."

Чудесно казано, Ники! Благодаря за цитатите, Вили!

До такива изводи стигнах и аз.

И да ви кажа ... никак не е комфортно като усещане (то на кой ли му е приятно да е роб :whistling: ).

Другото спасение на психиката ни е ... да се противопостави на тези цитати от Учителя (както и 99.99% от хората правят).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

8. Трите степени

И тъй, братя и чеда мои, — започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците Сергьо и Климент събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките, а подвижникът, който бе чел евангелието през време на обеда, се поклони нему и на по-старите братя, — законът на духа действува и говори в сърцето, а законът на буквата се извършва в плътта. Първият освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи Божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. За закона на духа нека поговорим, братя мои. Старецът замлъкна за малко, а монасите се настаниха по-добре върху дървените столове с радостни лица. Братята седяха в широката светла горница с варосани стени и утъпкан под около дълга и тясна трапеза. Седяха подред според годините и подвижничеството: от двете страни на преподобния се редяха отец Варсануфий и другарят на Григория Синаита отец Герасим от Еврип, — негова пора човек, с плешива глава и сиви очи, — по-нататък идваха: слепият старец Аарон и болнавият отец Иларион, у когото преспа Теодосий, а после — по-млади и по-нови монаси. Сам Теодосий седеше заедно с един мършав и неспокоен калугер, който бе дошъл с него от Търново. Добророман се намираше най-далеко, до самата врата, между неразделните си спътници — Григорий доброписеца и калугера Йосиф. На каменно огнище с едва окаден свод горяха няколко цепеници и оттам идваше мек топлик. Когато двамата послушници отвориха вратата, отвън нахлу студ и се мярна обителта, покрита с рохкав сняг. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли поблизо, а канарата с трите пещери се бе смалила и разтеглила. Между пещерите и реката имаше сега висока кула, оградена с гъста засека. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините, ала все пак се виждаше ясно как на върха на кулата пазеше човек, сгушен в дълъг клашник. От килийките излизаха тънки струйки дим, които се губеха в сивото небе, като че ли белите снежинки попиваха дима в себе си.

— Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.» Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаот и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на базмълвничеството, притвор на храма, долно стъпало от оная стълба, която праотецът наш Яков видя изправена между небо и земя. С три думи така може да се изрази тая степен: отдалечение от мирския живот, пустиннолюбие и труд. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ала това не е всичко, нито е достатъчно. Когато аз, братя мои и чада, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. «Духът търси духа» — говори апостол Павел, а онзи, който е избягал от света в пустинята, яде овощия и мед и със своите ръце прави кошници или дълбае икони върху абанос, убива плътта си, а не освобождава своя дух от телесната тъмница. Не в мъртвата плът, а в живата като в чрево материнско ще покълне духът. Защото оня, който убива плътта като греховна и нечиста, става съобщник на богомерзките манихеи и богомили. «Сатана създаде плътта» — говорят еретиците. Бичувайте врага, братя и чада мои! Бог направи Адама чист и плътта и душата человечески бяха създадени от пречистите му ръце. Докато между Създателя и човека имаше единение, душата и плътта бяха сгрени от светлина. Тази именно светлина и първоначална чистота се помрачиха от грехопадението Адамово. Тогава душата се подчини на страстите, а тялото се уподоби на животните. От това време и адът человечески, отделен от Бога, започна да блуждае навсъде като бродник. И тъй ,— завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело, — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с Божеството. Ето конечната цел на неговите подвизи! За да достигне това блажено слияние, истинският безмълвник минава през втората степен.

— Втората же степен — започна пак след кратко мълчание старецът и малките му бляскави очи обходиха всички подвижници, сякаш всекиму искаха да вдъхнат искра от своя вътрешен огън — е умната молитва. Безмълвникът, който е преминал през действените добродетели на първата степен, прилича на златотърсач, който е изровил яма в земята, а златото не е още намерил. Въоръжен само със съзерцателните добродетели на умната молитва, той ще отвори златната жила под пръстта и камъните. Умната молитва е лопата и лом в ръцете на безмълвника. — И Григорий Синаит повиши отново гласа си при тия думи. —Тя е свързана направо с духа като дете с майка си и се явява истинска негова благодат. Ако искаме да познаем безпогрешно истината, нека потърсим молитвата, съгряваща и радваща ума и запалваща в душата любов към Бога и към хората. Едни учат да се произнася молитвата с уста, други — с ума. Аз ви съветвам отначало и двата пътя, защото понякога умът не е способен да вещае, други път — устата. Ала когато безмълвникът привикне на своето дело, умът ще преуспее и ще получи сили от Духа да се моли с цялото си същество напрегнато и мълчаливо. Тогава безмъчвникът не ще има нужда от устно молитствуване или псалмопение, защото гласът ни е даден поради нашата грубост и недодяланост, а нашият химн към Бога трябва да е ангелски, не плътски. И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина.

Григорий Синаит свърши думите си със съвсем слаб глас, ала всички подвижници слушаха тъй, сякаш ловяха звуковете още от устните на преподобния и сами ги събираха в слова. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, но никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Когато старецът се повдигна от мястото си, повдигнаха се и другите иноци. Всички лица бяха просветлени и побелели. Никой не проговаряше със съседа си, никой с око не търсеше ближния, като че ли всеки гледаше своята душа и търсеше Бога в себе си. Сам преподобният вече не погледна своите съпостници. Неговият поглед сякаш се обърна навътре. Свърши словата си и едновременно свърши и всички пътища, които отвеждаха до другите хора, и отсега нататък започваше онова, «що окото не е видяло».

След излизането на Григория Синаита всички подвижници се запътиха към своите килии — кой сам, кой със съпостниците си братя и послушници — и по пътеките вървяха на редки редици като сенки един на друг. Теодосий даде път на всички монаси и остана последен пред вратата на трапезарията. Той дълго гледа черните сенки на братята, които се разпръснаха по всички посоки като пчели след зимния сън в кошера.

Снегът продължаваше да вали на едри парцали. Белият цвят обви самотния инок с някаква нежна тъкан, зад която той сещаше да бие само сърцето си. Като че бе замръзнала река, ала под тънкия лед течаха и шуртяха нейните струи. Тъй и в неговото сърце преливаше кръвта — тихо и радостно, с живоносен ромон. Цялото негово същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно казано, Ники! Благодаря за цитатите, Вили!

До такива изводи стигнах и аз.

И да ви кажа ... никак не е комфортно като усещане (то на кой ли му е приятно да е роб :whistling: ).

Другото спасение на психиката ни е ... да се противопостави на тези цитати от Учителя (както и 99.99% от хората правят).

Няма по-голямо щастие (освен любовта) от това да си в подчинение, в служба на Бога. Да служиш!:yinyang:

Роб се чувства именно онзи, които ни почита Бога и който иска да господарува над живота, без да се съобразява с Бог.

Всяко нещо, което му показва директно или индиректно това, че не той е шефа, го кара да се чувства ограничен, заробен, прикован, вързан...

Роб е този, който не се е смирил и който все още има намерения за управител, а Раб става всеки, който е смирил себе си и който е преклонил глава пред Твореца. Такъв не се чувства роб, защото в действията му, чрез които служи, съществува наслада, кеф и именно това го прави работник, а не роб.

Човек бива да се съгласи първо със своята немощ и с това, че не той е този, който се разполага с живота. Да се научи на смирение, подчинение и послушание.

Евреи 5

5 Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: "Син мой си ти, аз днес те родих;"

6 както и на друго место казва: "Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;"

7 който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,

8 ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

9 и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

10 наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.

Чудесно е изразено това нещо в притчата за блудния син, където синът първоначално, чувствайки ограничения, понечи да се отдели от отца си и да замине другаде. Виждайки обаче трудностите на живота и това, че "не всичко, което хвърчи се яде", той осъзна своята наивност и реши да се завърне у дома си, където бе посрещнат като цар и където бе готов да служи с цялата си сила. Точно тук в този случай проличава готовността за тази служба, която извира и бива подкрепяна от цялата човешка душа.

Лука 15

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и прред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Лесно е да се каже, но за чуе някой Божията воля и да я последва, то трябва най-вече самият той да утихне - да е безшумен и да е бдителен, а това означава да прекрати всички свои дейдствия - на тялото и на ума.

Римляни 12:2

И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено

2 Коринтяни 8:5

И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

Ефесяни 6:6

Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля;

2 Тимотей 2:26

и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.

Евреи 10:36

Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

И за доста красноречиво намирам следното:

Римляни 12:1

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Всъщност, за да стане някой преданоотдаден, то ще трябва да положи дух и душа, а това си е пълно подчинение - да положиш себе си в Божиите ръце:

Йоан 15:13

Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си.

В това се състои и обетът на бодхисатвите. Те се заричат да постигнат просветление за да са в полза на света и на всички чувстващи същества.

Последната практика, която води до абсолютна отдаденост:

Псалми 31:5

В ръцете ти предавам духа си:

Ти си ме избавил, Господи Боже на истината.

Лука 23:46

И извика Исус с голем глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

:yinyang:

Това е само за смелите (за Любящите).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Роб е този, който не се е смирил и който все още има намерения за управител, а Раб става всеки, който е смирил себе си и който е преклонил глава пред Твореца. Такъв не се чувства роб, защото в действията му, чрез които служи, съществува наслада, кеф и именно това го прави работник, а не роб.

Човек бива да се съгласи първо със своята немощ и с това, че не той е този, който се разполага с живота. Да се научи на смирение, подчинение и послушание.

...

Прав си - не съм се смирила явно, щом ми е кофти, а не ми е кеф. Може би защото бавно и наскоро се избистриха разбиранията ми за тези неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да вземем едно растение. То не може да ходи. Ако растението „поиска“ да отиде някъде другаде, то няма да може да го направи. В животинското царство обаче, това вече е възможно. Значи това, за което растението не разполага с необходимата свобода, животното е в състояние да осъществи.

Ако аз поискам да летя, първо ще трябва да развия съответните умения, т.е. да създам необходимите условия. Това може да изисква и дълги години упорита работа над себе си, но възможността е налице. Човекът е дух и е над всичко случващо се на земята. Свободата ни е ограничена единствено от нашето собствено несъвършенство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как философско-религиозните схоластики ни помагат за развитие на свободата на волята ни? Исихая е прекрасна школа, обаче отрича видите ли манихеите и богомилите. Говори за духа в сърцето, а в същото време се хваща за буквата по отношение на другите школи. Чисто практически философстването просто не помага що се отнася до волята! Свободната воля!

Какви пречки има пред разгръщането и?

- Зловредни ограничаващи програми, заложени от възпитанието, социума, медиите, улицата и т.н. - програмите се анализират и човек се учи да ги преодолявя, неутрализира - за да се настани на тяхно място силата на свсободния дух. методите са: осъзнване, себеразбиране, меча на логиката, въображението, намерението, търпението и упоритостта - тренинга на постигане на свободата.

- Горните програми са породители на демоните на страха, вината, скръбта, гнева... Страхът се неутрализира успешно когато се усвои умението да застанеш в центъра му с разтворено приемане. То служи като трансформатор - превръщша го в смелост. Вината се трансформира успешно с въображението, логиката, анализа, себеразбирането и смелото препрограмиране. Гневът е нужно да с еканализира до мотивация за постигане, да с епостави в руслото на цели и следването им - прекрасен тласкач е и се превръща в креативна сила.

- Мощна бариера пред свободата на волята е страстта - иска висша класа в пилотажа към духа си! Мощна сила е страстта и се превръща в любов, когато извлечеш от нея силата при рафинирането и. Главният катализатор на извличането обаче е любовта и здравопто усилие, не и насилието и отричането. До такива изводи стига грешната ми душа.

Когато горните пречки се поизчистят колкото е възможно на това ни тялопребиваване, волността на свбодата се нстанява по-пипнимо преживелищно и се разширява чрез медитацията - между мислите. Логиката. която е добър инструмент, се превръща в пречка ако се съедини с гордостта на егото. Затова се учим да я2 пускаме и ползваме по желание, като гаечен ключ.

................

Отделно от всичко по-горе, в НЛП мастер нивото има много техники, които директно с помощта на въображението идентифицират енергийнат асъщност на емоциите. Емоциите се въртят по начини изумително приличащи на йога, по канали, посоки, трансформират се директно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че трябва да се обвързва свободата на волята с контрола над физическото тяло.

Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота...

...

Ще напиша нещо въпреки риска някой да забележи противоречие с предходния ми пост.

Духът винаги е бил, е и ще бъде зависим от материята за своето проявление. Отделен от материята духът е нищо. Всяка чистота и сливане с Бога са относителни.

А доколко е свободен човешкия дух да проявява волята си когато не е окован в човешкото тяло?

Духът има нужда от тяло за да взаимодейства с проявения свят. В този смисъл духът винаги ще е в някаква степен ограничен от възможностите на това тяло. „Животът е това, което преодолява себе си, за да продължи съществуването си в нова форма.“

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

........ Човекът е дух и е над всичко случващо се на земята. Свободата ни е ограничена единствено от нашето собствено несъвършенство.

Ъъъъъъъъъ...

Мисля си, че свободата на човек се ограничава от егото. И техниките, за които и Орлин пише, които носят психично освобождение, увеличават свободата на човек.

По-горе бе казано, че човек става истински свободен, когато се издигне над дуализма. Това означава да е там, където няма двойки съвършено/несъвършено.

Тук най-после успях да формулирам въпроса съм теб. Излиза, че човек може да бъде истински свободен само в дуалния свят (като стане съвършен)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Като се намерят пред мъчнотии и страдания, пред злото, хората искат да бъдат далеч някъде. Каквото да правят, те не могат да ги избегнат. Преди всичко злото не е вън от човека, то е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Същото прави и микробата. Докато е вън от човека, тя съществува само като възможност. Влезе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разрушава. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство или желание. Умствената енергия, която е дадена на човека, е определена само за добри мисли. Сърдечната енергия е определена само за добри чувства и желания. Енергията на човешката воля е дадена само за добри постъпки. Човек е свободен да мисли, да чувствува и да постъпва, както иска, но за всичко това той носи отговорност и последствия. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Ученикът, който постъпва в музикална академия, свири онова, което програмата изисква. Ученикът от художествената академия рисува такива картини, каквито са предвидени в програмата. Човек е изпратен на земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначертан път. Какъв е пътят, който следва, и кой е начертал този път? Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата. Знае ли той, кой му е определил този път? Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил. Какво виждаме в живота? Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят. Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия. Не върши ли волята Божия, той е осъден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия. С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си."

Близо и далече

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-горе бе казано, че човек става истински свободен, когато се издигне над дуализма. Това означава да е там, където няма двойки съвършено/несъвършено.

Тук най-после успях да формулирам въпроса съм теб. Излиза, че човек може да бъде истински свободен само в дуалния свят (като стане съвършен)?

Не излиза така...:)

"Съвършен" - това е пета категория съзнание (и тя не е земна)...

Земните категории са четири - "физически", "емоционален", интелектуален" и "светещ" (това е ученикът)... Чак следващото ниво, е това на "съвършените"... "Отец е съвършен" - казва Исус...

"Ще познаете Истината и Истината - ще ви направи свободни"...

Що е Истина?... "Аз Съм Истината" - казва Христос... Когато познаем Христос вътре в себе си - Той ще ни направи свободни... (Това значи, да се събуди Висшият ум у нас, а нисшият ни ум, който е егото ни - да се постави под контрол. Това е пътят към Свободата и към Живота.) "Аз Съм Пътя, и Истината, и Живота"... (Това са думи на Христос.)...

Живеещите в плът, във времето и пространството (което значи, че самите хора се самоопределят като такива) - те живеят в дуалността ... Те нямат още сакрално мислене, каквото имат съвършените, а мислят дуално (негативно и позитивно)... Съвършеното "мислене" обаче не е позитивно и негативно, а е сакрално...То не е мислене , от типа на дуалното ( а е директно знание за нещата - когато "гъсеницата се е превърнала в пеперуда").

Свободен е съвършеният , който живее в Истината и вече е само дух, като Отца си, с Когото се е слял...Той не счита, че живеейки в света е от света и че живее на Земята... Така Учителят, бидейки в плът, не е считал в себе си, че живее на земята... Той е бил "на небето, с Отца си", също както и Исус, по време на земния си живот... Те са съвършените и свободните духове... Ако можем като тях - и ние ще сме такива; но не - по-рано...

Засега сме в егото си, а егото е също дух, но този дух (егото, низшият ум), е в робство, което значи, че и ние сме роби... Сами сме се самоопределили, като роби... Ако това е свобода ...Ех,...:(

За справка - тук...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма по-голямо щастие (освен любовта) от това да си в подчинение, в служба на Бога. Да служиш!:yinyang:

Бих се изразила само малко по-различно: Няма по-голямо щастие от живот в Любовта - от това да си в подчинение, в служба на Бога, защото Бог е Любов.:3d_044:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Съвършен" - това е пета категория съзнание (и тя не е земна)...

Съвършеното "мислене" обаче не е позитивно и негативно, а е сакрално...

Свободен е съвършеният , който живее в Истината и вече е само дух, като Отца си, с Когото се е слял...Той не счита, че живеейки в света е от света и че живее на Земята... Така Учителят, бидейки в плът, не е считал в себе си, че живее на земята... Той е бил "на небето... по време на земния си живот...

За справка - тук...

Точно така е и в този век вече това не е така непостижимо. Само че до пълното постигане на състоянието има междинни етапи, има връщане назад и пак напред ... нищо не е така лесно, както изглежда отдалеч. Въпросът е, че е постижимо.

И че още по пътя се усеща разликата - промяна в хранене, интереси, среда, разширяване на сетивата, интуиция, други причинно-следствени връзки, синхроничност - все неща, за които сме говорили и които са ясни пътни знаци. И правят хоризонта ведър. :) Докато се стигне до неподозирано разширяване на възможностите И на физическото тяло.

П.П. Не знам защо, но аз не усещам живота си като живот в Подчинение. Усещам се свободна да напредвам с ритъма, който е най-подходящ за мене.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободната воля е ограничена от нашите кармични обусловености. В същото време се забелязва, че т.нар. „духовни хора” често спекулират и оправдават собствената си слабост (безволие) и безотговорност с думите, че такава била Божията воля или че всичко е Божа работа. Да, то всичко е Божа работа, но ние сме съ-творци с Бога на реалността, в която живеем, и не бива да прехвърляме нашата лична отговорност, т.е. начинът, по който мислим, чувстваме и постъпваме, върху Бога и да си измиваме ръцете с Него. Разбира се, трябва да се стремим към високия идеал, а той е да мислим, чувстваме и постъпваме като Бога, а това означава да хармонизираме нашето съзнание с Божественото и да дадем възможност на Божественото Съзнание да се изявява чрез нас – нещо, което ап. Павел илюстрира с думите: „Разпнах се заедно с Христа и вече не аз живея, но Христос живее в мен.” Трябва да се разпъне личността – малкото и дребнаво Аз, за да може да възкръсне необятността на Божественото СЕБЕ, което изисква СЕБЕпознание и СЕБЕразкритие. Докато не се случи това, човек живее под закон – изпълнен е с предпочитания и привързаности, които обуславят неговите избори, превръщайки свободната му воля в своеволие – процес, при който се подхранва личностното начало за сметка на Божествената индивидуалност. В истинския смисъл на думата, за свободна воля можем да говорим само тогава, когато разпнем своето низше естество, което ни е било господар, и дадем възможност на Христа да живее в нас, което пък означава, че вече не живеем под закон (карма), а по благодат – Христовото Съзнание, Което е оживяло в нас, т.е. станали сме „Първородни”, и е прехвърлило мост между тварната, сътворена природа и нетварната, несътворена Божествена природа. В резултат на това стават възможни и невъзможните неща, т. нар. „чудеса” – свръхестествени явления, които са от друг, по – висш порядък и разширяван нашата ограничена представа за реалност. За такъв човек няма ограничения – той може да получи всичко, каквото пожелае, но единствено за слава Божия и за полза на ближния – никога за егоистични, користни цели, защото тогава благодатта се отнема! Разширеното съзнание носи разширяване на възможностите („Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога”). Докато ограниченото съзнание ограничава и възможностите, защото една е свободата на проявление на роба, а съвсем друга – на господаря! Когато човек не е надмогнал страстното си естество и то дърпа конците на неговия живот, той е роб на сътворената природа, подвластен на кармичния закон и не може да излезе от Колелото на Самсара – цикъла на прераждане. Когато се издигне над страстното си естество и личните си желания и подчини живота за себе си на живота за Цялото, тогава се освобождава от цикъла на прераждане и когато слиза на земята, това не става по силата на кармичния закон, а доброволно, обикновено чрез вселяване, с мисия, като Пратеник на Висшите Сили, изпълнен с благодат и истина и посветил живота си на Себе Си, но на това СЕБЕ, Което включва всичко съществуващо („Един съм Аз навсякъде, един съм Аз във всичко.”) Другото, малкото себе, е само Негово отражение, сянка – то няма собствена реалност или по – точно казано – неговата реалност е относителна. Затова Просветлените от всички времена и епохи твърдят, че Бог е единствената Реалност!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А доколко е свободен човешкия дух да проявява волята си когато не е окован в човешкото тяло?

Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така...

И както го мисли - така е...

В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли...

Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината...

Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога...

За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък -

за него има само една Воля - и тя е Божията Воля;

(тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ...

Така - има вече само Едно Същество - Бог и

само една воля - Божията...

Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен,

(защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли,

е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)...

Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Интересен е акцентът върху свободната воля и най-вече върху утежнените християнски ил източни интрпретации ...

А никой никого не утежнява с предистория, освен, ако самия ти не се припознаеш за мисионер на свободната воля и най-вече неин мъченик.

Совободната воля - че кой е лишен от това - ами никой, всеки може да прави какво иска и каквото може, стига той самият да си го позволи. Оказва се, че човек е просто в един капан, окован и изграден от самия него, за да има оправдания за мъченичества и за оправдания и след сто години.

Свободните хота не питат и не задават въпроси, не умуват над божествения промисъл, те усещат живота и са вътре в него, те дишат въздуха на собственото си битие и там чувство за вина няма. И следват легендата си ...

Ако това бъде разбрано, ще бъде разбран и животът - той няма нужда от оправдателни присъди за битието си.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От думите ти лъха такова чувство на освободеност, че мечтая за него.

Капан... може би имаш предвид всички изкуствени предразсъдъци, чувства на вина и страх, които са ни насадени от най-ранно детство, заради които е трудно впоследствие да следваме истинските си желания и да постъпваме свободно според волята си. В това има истина. Възможно ли е обаче, следвайки свещеното си право на свободна воля, да пренебрегваме останалите, да не се интересуваме от последствията за тях?

Ако капанът е изкуствено и по човешки създаден, добре би било той да бъде премахнат. Мисля си, че за мене този "капан" е вроден - спомням си ясно моменти от детството ми, когато съм искала да направя нещо погрешно, но съм усещала присъствие на светли същности, които крещят "НЕ!!!" и те са напълно реални за мене. Друг водач е вътрешният глас, но с какъв произход е той, може да се поспори... Един път говори умът, друг път - душата, трети път - духът... И тук понятията може да се тълкуват различно, казвам го в смисъл, че умът е ограничен, а духът - не, той е нашата връзка с Духа. Нямам претенции представата ми за нещата да е напълно точна.

Истинската Истина би следвало да обедини различните гледни точки и да ги примири...

Аз мога изцяло да се съглася с горното мнение, при едно уточнение - да постъпваме свободно според най-верния си вътрешен водач, знаещ най-доброто за нас самите и за Цялото. Тогава сме максимално свободни, натъкваме се на минимум препятствия, благословени сме от подкрепящи енергии, развиваме се максимално бързо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

........ Човекът е дух и е над всичко случващо се на земята. Свободата ни е ограничена единствено от нашето собствено несъвършенство.

Ъъъъъъъъъ...

Мисля си, че свободата на човек се ограничава от егото. И техниките, за които и Орлин пише, които носят психично освобождение, увеличават свободата на човек.

По-горе бе казано, че човек става истински свободен, когато се издигне над дуализма. Това означава да е там, където няма двойки съвършено/несъвършено.

Двойката съвършен-несъвършен е необходима за да се отличи вечното от временното, безкрайното от крайното, неизменното от променящото се, същността от проявлението... Нещата са единни в своята същност, двойствени по природа и троични в своето проявление. Не може да се избяга от дуалността в проявения свят. Може да се разбере и осъзнае относителността на двойките противоположности, но не и да се избяга от тях.

Тук най-после успях да формулирам въпроса съм теб. Излиза, че човек може да бъде истински свободен само в дуалния свят (като стане съвършен)?

Светът е един. Човек не може да стане съвършен (т.е. да прояви съвършената си същност изцяло в живота си, защото в същността си човек и сега е съвършен). За да се прояви съвършенството, което включва в себе си безграничност във всяко отношение, се изисква и безграничен период от време за „постигане“. Всичко в Космоса се движи към съвършенство, но проявения свят дори и взет в своята цялост не е съвършен, а единствено вечно скритата му същност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма по-голямо щастие (освен любовта) от това да си в подчинение, в служба на Бога. Да служиш!:yinyang:

Бих се изразила само малко по-различно: Няма по-голямо щастие от живот в Любовта - от това да си в подчинение, в служба на Бога, защото Бог е Любов.:3d_044:

:)

Възлюбени в Христа брате, пожелавам ти всичко най-добро. Днес получих писмото ти и давам отговор на това, което си ми писал. Нещата, за които ме питаш, не изискват много време, за да помисля и отговоря.

Умната молитва за мене е това, което е работата за всеки човек, аз се трудя над нея вече тридесет и шест години.

Когато дойдох на Света Гора, започнах да търся пустинници, които се упражняват в молитвата. В онова време, преди четирдесет години, се срещаха много, които имаха живот в себе си. Ние си избрахме духовен старец от тях и те станаха наши наставници.

И така, извършването на умната молитва е принуждение над себе си да я казваш постоянно и без прекъсване с уста: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме." В началото по-бързо, за да не може умът да образува разсейващи мисли. Когато това продължи достатъчно, умът привиква и я казва сам. А ти се услаждаш, сякаш имаш мед в устата. И искаш през цялото време да казваш само нея. А ако я оставиш, се огорчаваш много.

Когато умът привикне и се насити, и усвои добре молитвата, я изпраща в сърцето. Защото той е снабдител на душата и ако чуе или узнае нещо добро или лошо, неговата работа е да го спусне в сърцето центъра на духовните и телесните сили на човека, престола на ума.

И така, когато молещият се не позволява на ума да си представя нещо, но само внимава върху думите на молитвата, тогава той, дишайки леко, с известно усилие и по собствено желание я спуска в сърцето и я държи вътре като в някаква теснина, и равномерно повтаря: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме."

В началото казвай молитвата по няколко пъти на едно вдишване. След това, когато тя привикне да стои в сърцето, казвай по една молитва на всяко вдишване.

"Господи Иисусе Христе" вдишване, "помилуй ме" издишване. Така прави, докато не дойде благодатта и не започне да действа в душата.

След това идва съзерцанието.

И така, молитвата се произнася навсякъде: и седнал, и легнал, и ходейки, и стоейки. "Непрестанно се молете, за всичко благодарете", казва апостолът. Става дума да се молиш не само когато си легнеш, но и стоейки, и седейки. Нужна е борба. Когато се умориш, ще поседнеш и пак ще станеш, за да не те победи сънят.

Това се нарича умно-духовна работа. Ти показваш намерението си пред Бога. Дали ще ти даде молитва или не, зависи изцяло от Него. Бог е начало и край. Неговата благодат върши всичко, тя е движеща сила.

А за да се появи любовта и да започне да действа, трябва да се спазват заповедите. Когато станеш през нощта и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, когато срещнеш вдовица, сираче или старец и проявяваш милост към тях, Бог те обича. И ти обичаш Него. Той обиква пръв и излива благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих".

източник: Писма на стареца Йосиф Исихаст

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×