Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Свободната воля - че кой*** е лишен от това - ами никой, всеки може да прави какво иска и каквото може, стига той самият да си го позволи. [:) Обаче]Оказва се, че човек*** е просто в един капан, окован и изграден от самия него**.

Себепознанието - както всяка друга човешка наука и практика, изисква предварителни усилия и взема време...

В обратния случай, изпадаме в положението на оня циганин, който казал така: "Че какво му е на селянина - ори, мели - яж!... А моето, моето дередже е за окайване - трябва да го просиш, че да го носиш, че да го месиш, после да го печеш - и чак най-накрая - да го ядеш"...

P.S. В цитата, със звездичка, са означени различни степени на Аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободната воля - че кой*** е лишен от това - ами никой, всеки може да прави какво иска и каквото може, стига той самият да си го позволи. [:) Обаче]Оказва се, че човек*** е просто в един капан, окован и изграден от самия него**.

Себепознанието - както всяка друга човешка наука и практика, изисква предварителни усилия и взема време...

Колкото и да го размишлявам, колкото и да го проследявам, никак не мога да достигна до това че човек (аз) разпалага със свобода на волята.

Каквото и да стори човек, то е подбудено от Бога. Внесено е.

Желанието, амбицията и пр. са поради това, че Бог е допуснал появата и съществуването и "идването" на тези, понеже така е предопределил.

Дори да отидеш до магазина за да си купиш хляб, дори това не зависи от теб. Нуждата ти, гладът са неща, които може да ги има, може и да ги няма. Желанието ти да отскочиш до магазина може да го има, но може и да го няма. То също е внесено. Идеята за това също е внос. Възможността да напазаруваш също е според зависи.

Нищо не зависи от единицата.

Така както си гладен, така може и да се окажеш сит (тук няма да пиша за жлезите с вътрешна секреция от Ендокринната система).

Така както в теб се е появило желание за това да пазаруваш, така може това желание да изчезне, поради една или друга причина. Даденост.

Така както ти е внесена идеята за магазин, хляб, разходка и пр., така може тази идея да се изпари и да бъде заместена от друга идея.

От къде идват идеите, мислите, хвумванията?

Защо съществуват нуждите?

От къде у нас се раждат желанията?

От къде е възможността да осъществим тези желания?

Ето, имало човек, който живеел в прахосничество и в гуляй. Така и за миг не се сещал за Бога. Нямал нито една мисъл в тази посока. Нямал привличане, нямал импулс.

Изведнъж нещо се случило с него - някакво премеждие, съпътствано с много мъка, чрез което Бог го насочил към Себе Си. От този миг нататък човекът започнал да се моли. Но от де у него дошло това желание? Бог още повече го привлякъл към себе си, правейки същия способен да (въз)приеме още повече Любов. Постепенно Бог все повече се разкривал на човека и все повече го привличал.

Тук мнозина ще кажат "аз потърсих Бога". Не, братя и сестри. Бог "потърси" вас и ви "намери".

Как би отишал до магазина, ако на вратата прибаднеш, поради ниското си кръвно налягане?

Как би ти се яло, ако си заситен от Любов (а знаем че влюбените ни сън ги лови, нито за храна се сещат), или ако ти е зле (често при болест се губи апетит)?

Как би се сетил за нещо, ако си в медитативно състояние, или ако си загубил разсъдък, или ако рисуваш, ако свириш на мизикален инструмент, ако си ангажиран с каквото и да е, което да те е погълнало напълно, без да ти остави възможност дори за секунда да помислиш за друго?

От къде идат мислите, идеите желанията, импулсите, възможностите, дори ината от де е и упоритостта?

Че на какво е способен човек сам? И може ли да бъде сам някога, напълно сам?

Имал съм редица преживявание, които са ми разкривали човешката немощ. Макар и силен в молитвата, човек може да се провали в дадено изпитание, което му е пратено от Бога и този и други провали учат човека точно на това - на смирение и на отдаденост.

Колокото е по "аз" някой, толкоз ще му е по-трудно да се отдаде (предаде).

Колкото повече човек си мисли, че нещо зависи от него, толкова ще му е и по-тежък пътя. Път осеян с много уроци.

"Защо още не сте се предали?" Рама Девар

Всъщност то и предаването зависи от Бог.

След това предаване следва смъртта на "аз"-а. Е, разбира се към това върви този, който върви (всеки).

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казвам, ние трябва да имаме едно определено положение. Някой казва, че е роден от благородна фамилия. Не е въпрос от каква фамилия си роден. Интелигентността, възможности за интелигентност ти можеш да наследиш, но въпросът е, дали ще можеш да проявиш тази интелигентност. Онова, което ти сам развиваш в себе си, то е придобитото, то е човекът. Хубаво е, че всички хора се раждат с възможности, но всички хора не развиват тия възможности, не живеят както трябва, вследствие на което се ражда едно противоречие в света. Религиозните хора обясняват, че такава била Волята Божия. Волята Божия за разумните хора е да са щастливи. Волята Божия за глупавите е да страдат. Волята Божия за разумните хора е да прогресират. Волята Божия за глупавите е да регресират. Сега ще кажете: „Защо е така?“ То зависи от вас. „Как така?“ Че от тебе зависи.

Чудни са понякога хората със своята философия. Че когато ти се качваш на планината, ще имаш един резултат, а когато слизаш надолу в долината, ще имаш друг резултат. Те искат при слизането в долината да имат резултатите на планината и при качването на планината да имат резултатите на долината. Не, това са резултати несъвместими. Това е практическият ум, или практическата разумност в света. Обаче положителната разумност не допуща това нещо. Казва някой: „Защо животът е такъв?“ Защото умът ти е такъв. „Ами защо ми дадоха такъв ум?“ Никой не ти е дал такъв ум, ти сам си го направи такъв. Питам, онези нови дрехи, които баща ти даде, след две години остареят, баща ти ли е виновен за това. Баща ти ли ти даде тези стари дрехи. Всички петна по дрехите показват доколко си пазил чистота. Ако видиш един човек, ти питаш способен ли е този човек. Виж, най-първо, дали пази чистота – погледни му дрехите. Ако е чист, центърът на чистотата е развит у него. Ако не е чист, центърът на чистотата не е развит у него. Той може да ти говори, че обича чистотата, но други да я пазят. Той обича реда, но други да го пазят.

Та сега аз говоря за онова, което ние търсим в света. Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. Казвам ви, че вашето щастие е във вашите ръце. Един човек, който живее във великата природа, който Бог е създал с всички условия, от него вече зависи как да диша. Какво да бъде неговото дишане? Трябва ли да търсиш хора, които да те учат как да дишаш, как да ядеш или как да ходиш. Тези неща са елементарни. Най-първо, баща ти и майката ти са те учили как да ходиш, как да дишаш, как да ядеш. Когато едно дете се роди и не иска да диша, тогава отварят ръцете му, надуват коремчето му – учат го как да диша. Докато детето е било в утробата на майка си, там майката е дишала за него, но щом излезе от утробата на майка си, то вече само трябва да диша. Тогава майката не може да диша за него. Ти можеш да се ползваш от дишането на майка си само тогава, докогато си в нейната утроба, ти можеш да се ползваш от ума на майка си само докато си в нейната утроба, но щом излезеш от утробата на майка си, ти не можеш да се ползваш от нейното дишане, нито можеш да се ползваш от нейния ум. Прямо не можеш, но косвено можеш. Някои от вас вече се движите в Бога, но отношенията ви са съвсем други. Бог изисква от вас вие да мислите вече."

Кой ще ви даде вашето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казвам, ние трябва да имаме едно определено положение. Някой казва, че е роден от благородна фамилия. Не е въпрос от каква фамилия си роден. Интелигентността, възможности за интелигентност ти можеш да наследиш, но въпросът е, дали ще можеш да проявиш тази интелигентност. Онова, което ти сам развиваш в себе си, то е придобитото, то е човекът. Хубаво е, че всички хора се раждат с възможности, но всички хора не развиват тия възможности, не живеят както трябва, вследствие на което се ражда едно противоречие в света. Религиозните хора обясняват, че такава била Волята Божия. Волята Божия за разумните хора е да са щастливи. Волята Божия за глупавите е да страдат. Волята Божия за разумните хора е да прогресират. Волята Божия за глупавите е да регресират. Сега ще кажете: „Защо е така?“ То зависи от вас. „Как така?“ Че от тебе зависи.

Чудни са понякога хората със своята философия. Че когато ти се качваш на планината, ще имаш един резултат, а когато слизаш надолу в долината, ще имаш друг резултат. Те искат при слизането в долината да имат резултатите на планината и при качването на планината да имат резултатите на долината. Не, това са резултати несъвместими. Това е практическият ум, или практическата разумност в света. Обаче положителната разумност не допуща това нещо. Казва някой: „Защо животът е такъв?“ Защото умът ти е такъв. „Ами защо ми дадоха такъв ум?“ Никой не ти е дал такъв ум, ти сам си го направи такъв. Питам, онези нови дрехи, които баща ти даде, след две години остареят, баща ти ли е виновен за това. Баща ти ли ти даде тези стари дрехи. Всички петна по дрехите показват доколко си пазил чистота. Ако видиш един човек, ти питаш способен ли е този човек. Виж, най-първо, дали пази чистота – погледни му дрехите. Ако е чист, центърът на чистотата е развит у него. Ако не е чист, центърът на чистотата не е развит у него. Той може да ти говори, че обича чистотата, но други да я пазят. Той обича реда, но други да го пазят.

Та сега аз говоря за онова, което ние търсим в света. Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. Казвам ви, че вашето щастие е във вашите ръце. Един човек, който живее във великата природа, който Бог е създал с всички условия, от него вече зависи как да диша. Какво да бъде неговото дишане? Трябва ли да търсиш хора, които да те учат как да дишаш, как да ядеш или как да ходиш. Тези неща са елементарни. Най-първо, баща ти и майката ти са те учили как да ходиш, как да дишаш, как да ядеш. Когато едно дете се роди и не иска да диша, тогава отварят ръцете му, надуват коремчето му – учат го как да диша. Докато детето е било в утробата на майка си, там майката е дишала за него, но щом излезе от утробата на майка си, то вече само трябва да диша. Тогава майката не може да диша за него. Ти можеш да се ползваш от дишането на майка си само тогава, докогато си в нейната утроба, ти можеш да се ползваш от ума на майка си само докато си в нейната утроба, но щом излезеш от утробата на майка си, ти не можеш да се ползваш от нейното дишане, нито можеш да се ползваш от нейния ум. Прямо не можеш, но косвено можеш. Някои от вас вече се движите в Бога, но отношенията ви са съвсем други. Бог изисква от вас вие да мислите вече."

Кой ще ви даде вашето

Поущрението и утвържденията не съвсем лошо нещо, но са до време, т.е. до един момент в който т.н. его да нарастне и да се спука в долината на смирението.

Ако нещо зависи от човека, то и възможността за грешка ще е налице. Евентуалната греховност ще присъства. Възможността да объркаш нещо, да сгрешиш, да "оплетеш конците".:rolleyes:

Имал съм не едно или две изживявания на духовно затъмнение, при които даже не съм имал силата за молитва, пък камо ли за друго. Даже вяра съм губил. Спомена за Бог дори!

Пак твърдя, че нищо не зависи от човека. Аз няма да ви лъжа, нито ще водя някой към това да покорява върхове в моженето.

Становището на свети Иван Рилски е друго.

http://www.pravoslav...ilski.htm#житие

Библейското и християнското разбиране е друго. Там всичко става защото Бог е позволил. Божи дар е. Плодът на Духа.

За кой дух става въпрос? Разбира се че за духа в човека. Но ако този дух е осъзнат, защото инак умът сам е неспособен на нищо.

Много добре знам как не един или двама учители са си заминали поради болест. Други знаят точния час на своята смърт. Трети сами навлизат в нея. На четвърти тялото изчезва след смъртта. Това е необикновенно изчезване, а не някаква кражба или скриване. Пети не умират...

Сага можем да си поговорим за чувството за вина и за това до колко то е обхванало обикновения човек, до колко се е врязало в нашето общество, в нашето време. Как чувството за вина буди агресивност и комплексираност и постоянно желание да се докажем.

Вината произлиза от разбирането за грях и грешка. Ако няма грях, би изчезнала и вината и виновността.

Наистина тук се стъпва по "острието на бръснач", защото няма да е ново да излязат неколцина, дето да си оправдаят безчинството с това, че е поради Божия предопределеност, а то не че не е, но когато е целенасочено и осъзнато, тогава говорим за осъзнато и грандиозно изкривяване. За мърс. Това са дълбоки неща.

Ако нещо зависи от теб, то ти, ако си учител няма до позволиш да ти ударят шамар, нито ще позволиш беззаконието, слабостта и невежеството да спохожда твоите ученици. Не ще допускаш болести и пр. Ще управляваш живота и ще господаруваш, така както знаеш.

Обаче не всичко зависи от теб. Сам знаеш. Има неща, които се случват и са извън твоя контрол.

Затуй е речено: "Ако е рекъл Господ."; "Ако е писано."; "Дай, Боже!"...

Всичко, което се случава е поради това, че Бог го е разрешил.

Бог ти е дал и силите и възможностите да добавиш нещо на своя ум и то от къде да добавиш, ако не пак от Божието!?

Нека си спомним, че Учителя непрестанно се е молил? Защо? От Бога ли е имал сили, или са си били негови? И що е това "собственост"?

Псалми 18

17 Избави ме от силния ми враг

И от онези които ме ненавидят,

Защото бяха по-силни от мене.

18 Стигнаха ме в деня на скърбта ми;

Но Господ ми стана подпорка.

19 И изведе ме на ширина:

Избави ме, защото благоволи в мене.

20 Въздаде ми Господ според правдата ми,

Според чистотата на ръцете ми възмезди ме,

21 Защото упазих пътищата Господни,

И не се уклоних от Бога моего в нечестие;

22 Защото всичките му съдби бяха пред мене,

И повеленията му не отдалечих от себе си;

23 И непорочен бях пред него,

И упазих се от беззаконието си.

24 И въздаде ми Господ според правдата ми,

Според чистотата на ръцете ми пред очите си

25 С преподобен, преподобен ще бъдеш:

С мъж непорочен, непорочен ще бъдеш.

26 С чист, чист ще бъдеш;

А с развратен противно ще се поведеш.

27 Защото ти ще спасиш оскърбени люде;

А очи горделиви ще смириш.

28 Защото ти ще направиш светилника ми да свети:

Господ Бог мой ще просвети тъмнината ми.

29 Защото чрез тебе ще разбия пълк,

И чрез Бога моего ще прескоча стена.

От къде се придобива и как? От де сили?

В Каббала и не само там се говори за таланти !

Как можеш сам да си измениш ума?

Ами хайде, опитай без Божия помощ! А идеята за Пътя от де е? А желнието за промяна от къде се яви? Импулси разни.

:yinyang:Да много учители са вдихвали сили на този и друг народ. Вдъхвали се вяра в себето, увереност. Такива са били времената. бългъринът в случая е бил много угнетен. Липсвала е увереност. Имало е много плахост и чувство за несигурност.

Трябва да се разбира, а не само да се чете.

Сега времената са други. Сага има прекалено много амбиция, егоцентризъм и желание за Господаруване.

Различавай времената!

Сега аз няма да ти пиша и да те подканям да стигаш върхове, където да се намериш изпълнен със сили (сидхи) и от където в последствие да паднеш в долината на смирението.

Сега няма да те водя да уголемяване на твоето его и до запознанство с това, което е наречено суперего. Днес хората си имат достатъчно от него.

Днес има много чувство за вина. Трябва да си вижда енергийно света и наистина трябва да се разбере, че всичко е от Бога и че ти самият нищо сам по себе си не можеш да сториш и че всичко, което правиш, е допуснато от Бог, за да израстеш, за да достигнеш върха, към който е водил учителя и от там да познаеш смирението и отдадеността.

На смирените костите им остават нетленни, а на любящите, мощите се превръщат в Светлина.

Според мен, днес не е нужно да се изкачват върхове, пък и този връх не може да бъде изкачен с чувство за вина, поради прегрешености. Нито може да се изкачиш, ако се страхуваш от такава вина.

По-лесно е да оставиш на Бог работата по твоята поправка, от колкото ти сам да опитваш да се въздинеш. И ако Бог ти е дал вяра, сила да се молиш, да навлезеш в пост и да бъдеш бдителен, то ползвай се, но не претендирай за това, че това са твои постижения, щото всичко е поради Божията милост. И внимавай да не изпаднеш в щестлавие.

Ефесяни 2

1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,

2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;

3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.

4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби,

5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,)

6 И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;

7 да покаже на идещите векове премногото богатство на своята благодат с добрината си към нас в Христа Исуса;

8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е:

9 не от дела, за да се не похвали никой.

10 Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тех.

І Коринтяни 15

9 Защото аз съм най-малкият от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, защото гониха църквата Божия.

10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тех; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене.

Аз не пиша за пътя нагоре, а за Пътя на смирението, защото утре това ще е нужно за индиговите. Много "аз"-овско ще стане.

Знам, че днес може и да не бъде разбрано това, за което пиша, но ще дойде време и то ще бъде понятно. Сега стига само да бъде прочетено. :yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме свободна воля. Вземаме решение /понякога живота изисква точно това от нас/. И поемаме отговорност за решението си, за действията си. И тогава започва пътя и ученето, с Любов към Бога, всичко. Няма добро/лошо. Има уроци. Като си учим уроците и намираме отговорите, т. е. разбираме причина-следствие, порастваме. Тогава благодарим, за всичко. И сме ученици, просветва ни. Иде знанието, мъдростта.

Всички прегради преодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме,

Любов света да победи.

Пътека светла е пред нас

и нова, чудна светлина.

Живот в сърцата ни се влива,

мъдрост и любов.

Сливането с Отца-"Аз и Отец ми сме Едно", :hmmmmm:трябва да сме извън света, да виждаме нещата отгоре и просто знаем, че всичко Е за Добро. Защото Бог Е Любов! Ставаме лъчи на Доброто, на Светлината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме свободна воля. Вземаме решение /понякога живота изисква точно това от нас/. И поемаме отговорност за решението си, за действията си. И тогава започва пътя и ученето, с Любов към Бога, всичко. Няма добро/лошо. Има уроци. Като си учим уроците и намираме отговорите, т. е. разбираме причина-следствие, порастваме. Тогава благодарим, за всичко. И сме ученици, просветва ни. Иде знанието, мъдростта.

Всички прегради преодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме,

Любов света да победи.

Пътека светла е пред нас

и нова, чудна светлина.

Живот в сърцата ни се влива,

мъдрост и любов.

Сливането с Отца-"Аз и Отец ми сме Едно", :hmmmmm:трябва да сме извън света, да виждаме нещата отгоре и просто знаем, че всичко Е за Добро. Защото Бог Е Любов! Ставаме лъчи на Доброто, на Светлината.

Предполагам нямаш нужда от уроци и от това да ти се покаже, че индивидуалната ти "воля" е зависима и е даденост?

:rolleyes:Човек може да вземе решение, ако и трезвен в умът си, инак се колебае. Човек може да вземе правилно решение, ако разполага с мъдрост, инак греши. От къде мъдрост? От къде трезвеност? От къде правилно решение?

Спуска се, от горе!

Човек може да си науми да направи нещо след една минута и дано да не се спъне - да падне, че да успее в намеренията си.

Човек може да понечи да напише съобщение в интерент дори, пък токът да угасне... или пък той (човека) да вземе да угасне...

Знае ли някой?!?:)

Всеки, който твърди, че има свободна воля, може да си направи експеримент. Нека да реши какво ще прави през утрешния ден. Нека го проектира от днес и нека остави този ден да дойде, така че той да може да се заеме с набелязаните дела. Може да се получи, може и да не се получи. Често не се получава така както сме го чертали в ума си.

Има много хора, които вече могат да управляват живота си, чрез силата на ума, но пък за тях следва урока за смирението, особено ако човек действа без да се ползва от молитвата.

Учението на учителя побира в себе си и двата пътя. Пътят на изкачването, към запознанство с Духа/Бога и пътят на смиряването на ума. Всъщност тези пътища само привидно са два.

Матей 23:12

А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе.

"Аз мога" е най-страшното и опасно нещо на света, особено ако някой много си повервя. Чупи си главата накрая, в което е смисъла разбира се.

Това, което бе цитирано от Роси Б. и което е казал Учителя, то се отнася и е насочено към Духа на човека, а не към егоизтичния му ум. Учителя прави директна връзка с Духа у всеки човек и още повече - Учителя събаря праградата между ума в човека е неговия Дух.

За моженето на човешкия Дух става дума, а не за моженето на човешкия егоизтичен ум. Това е добре да бъде различено.

Който не е осъзнал своя Дух, е по-добре да бъде смирен (не че може, но да опитва, ако му е дадено силата за тези опити ), защото аз-оовското можене и желание е довело да всички проблеми в света, а то не че е без Божието разрешение.:yinyang::sorcerer:

Матей 17:20

А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

...

Марк 16

16 Който поверва, и се кръсти, спасен ще бъде; а който не поверва ще бъде осъден.

17 И на тези които поверват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, нема да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.

Вече няма нужда

Кришна се канел да вечеря. Той откъснал парче хляб и започнал да дъвче, но изведнъж подскочил и побягнал към вратата.

Рукмини, жена му попитала: "Какво правиш, господарю мой? Къде отиваш? Защо е това бързане? Защо така внезапно?"

Кришна се спрял до вратата, почакал за миг и се върнал обратно. Приел печален вид, отново седнал и започнал да се храни.

Рукмини се удивила. Тя казала: "Сега ме озадачи още повече. Защо скокна така внезапно? Защо се върна, за какво? Скочи, все едно в къщата гори пожар. Аз не виждам нещо да се е случило. И защо се върна обратно, ако нещо се е случило?"

Кришна отговорил: "Имаше нещо. Един от моите привърженици броди из града. Той пее моята песен, свири на вина (седем струнен инструмент), танцува на улицата, но хората хвърлят по него камъни и кръв се стича по челото му. Той не реагира, абсолютно е безмълвен, абсолютно съсредоточен, абсолютно безпомощен. Необходимо беше веднага да му помогна."

И Рукмини попитала: "Тогава защо се върна от вратата, след като това е толкова спешно?"

Кришна отговорил: "Вече няма нужда. В момента, в който стигнах до вратата, той взе в ръце камък. Сега той си помага сам. Помощта ми вече не е необходима."

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, благодаря за съветите. Имам си Учител, да, Той ми е достатъчен!

За да стигнем до Духа е нужно да познаваме себе си. Човекът да е познал себе си - Съм. Да има самосъзнание, едва тогава може да се влее в свръхсъзнанието, т. е. Духа. Едва тогава Той слиза върху нас. Смирението е задължително, само така можем да разбираме Волята Му и да го допуснем да направи жилище у нас.:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, благодаря за съветите. Имам си Учител, да, Той ми е достатъчен!

До колкото знам, будния човек - за него Учителя/Бог е навред и той Го вижда навсякъде, което предполага, че от всичко и всеки (до колкото съществува разделението) извлича поука. Но знам също, че тези неща човек ги разбира, ако му е дадено да ги разбере.

"Аз - това си ти, ти - това съм аз

Рамачандра (въплъщение на Бога) веднъж попитал великия сподвижник Хануман: - Сине мой, ти как гледаш на мен?

Когато мисля за себе си като за въплътен - отговорил Хануман, - аз съм твой слуга, а ти - моят господар. Когато мисля за себе си като за Джива (т.е. висше "Аз"), аз съм част от теб, а ти - всеобщото цяло. Но когато мисля за себе си като за Атман, тогава ние с теб сме едно. Тогава чувствам, че аз - това си ти, а ти - това съм аз."

За да стигнем до Духа е нужно да познаваме себе си. Човекът да е познал себе си - Съм. Да има самосъзнание, едва тогава може да се влее в свръхсъзнанието, т. е. Духа. Смирението е задължително, само така можем да разбираме Волята Му и да го допуснем да направи жилище у нас.:hypocrite:

60.gif Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Царството Божие се взема със сила. Всичко ни е дадено, но само от нас зависи какво и колко можем да вземем. Значи свободата е в нас.

Бог е постоянна величина. Неговата воля също е постоянна величина. Къде е свободата тогава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не искам повече да се намесвам в тази, или в която и да е друга тема, ала какво ми прави впечатление: не виждам и не прочитам нищо лично, което да се е случило с някой от тук пишещите - някак думите са като през мъгла - пренаписана и преповторена или препотретена.

Липсва словото от първо лице. Липсва личния опит.

Красиви думи, ала думи лишени от душа, лишени от жизненост и от страст, че и от практичност.

Не усещам полъх на болка, нито на радост - някакъв странен уровен (към безразличие) се стреми да се наложи, който е пагубен за мисълта и за човека като цялост, имайки предвид наложените модели от миналото; всъщност ние не правим нови стъпала, ние все едно тъпчем на старите и още ги изследваме и броим колко са, ала назад ... Ала този уровен е пагубен за Сърцето, не за друго.

Ала всеки си знае накъде е тръгнал :)

Писаното дотук потвърждава устоите на Аз-а и на неговия затвор, не и на свободната воля, т.е. на желанието да последваш съдбата си, има разминаване ...

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E, Moна, а ти сподели ли от първо лице?

Докато аз говорех все именно за своите си усещания, разбирания и т.н., както и късметче, kuki, Слънчева, БожидарЗим ... да изреждам ли? Постовете на Ники също съдържат неговите лични убеждения по въпроса, спокойно можеш да се абстрахираш от цитатите в тях, той ги дава просто за подкрепа и за по-точен изказ предполагам. Вили ... тя обича да говори с цитати, но не може да се отрече, че са добре и на място подбрани и пак отразяват собствените й възгледи.

Виж относно свободната воля наистина има разминаване, но ... то явно е нормално, да не кажа закономерно. Та в този смисъл е също нормално да не ти звучи нормално написаното :D , защото именно желанието да следваш съдбата си може да се интерпретира като липса на свободна воля. И ... дали е желание? Пък и желание да е - откъде идва то? Защо точно такова желание, а не друго?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

:D , защото именно желанието да следваш съдбата си може да се интерпретира като липса на свободна воля. И ... дали е желание? Пък и желание да е - откъде идва то? Защо точно такова желание, а не друго?

Хайде, сега дали е желание или не е желание ...

Разбира се, че да следваш съдбата си е проява на най-съкровената човешка свободна воля, защото само осъществявайки съдбата си, а именно легендата ти, ти се осъществяваш и като човек, реализираш потенциала си, твоя потенциал, не потенциала на някой друг, за когото си се взел, твърде разчитайки на интерпретациите си за свободната воля.

Ала, за да следваш свободната си воля, че и легендата си съответно, е нужно едно условие, а именно да знаеш кой си и най семпло казано - за какво се бориш и къде се намираш в интелектуалната верига.

А, Диана, желанията винаги имат един произход и той не е божествен, нито пък друго. Човекът е оставен сам на себе си и сам определя съдбата си, т.е. изборът даа я следва или да роптае; в това противоречие няма. И точно в това е и проявата на условно нареченатта свободна воля - изборът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да знаеш кой си не е нужно да се афишира задължително. Има много по-важни вътрешни преживявания. Работата, за да достигнем по-високи нива е също вътрешна. И не е нужен само интелект. Има и други качества, но всеки сам ще открива, защото, каквото и да се говори, ако сам не преживее човек не вярва и не разбира.:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът ни е, че сме натъпкани "до козирката" :) с неверни хипотези, ненужни теории и обществени предразсъдъци...Това са все творения на третокласния ум - който владее земното ниво... По-висшите категории Ум не са от "земно" ниво...

Човекът е дух, но този дух е в несвобода, докато

третокласният му ум работи и се изживява като единствен фактор..

Третокласният земен ум е създаден, за да обслужва робите...Всичките негови идеи (освен в случая, когато този третокласен ум се развие до гениалност) - са псевдоидеи и знанията му са псевдознания... Те един ден ще бъдат тотално изоставени - от всеки един от нас (в личен план)... Този "ден" ще дойде за всекиго и това е добрата новина...

Но и гениалният ум, щом е от земно качество - той си остава винаги третокласен...

... Когато робът тръгне да се освобождава - той вече е чул, че за да се домогне до истинската (в противовес на бутафорната ) свобода, трябва третокласният му ум "да се върже" и "да му се вземе думата" (защото той винаги плещи полуистини, адекватни на ранга му)... Става нещо като безкръвна, нежна революция...

Този третокласен ум няма вина; той просто не е направен така, че да има понятие какво нещо е свободата, защото свободата не е от земния свят, а умът си е местен :) , земен ( и защото е само земен феномен - този ум , затова е трето качество дух, затова тук го нарекох - третокласен)...

А Свободата е нещо от първа класа...

Тя е нещо, което се полага по право - само на боговете... Ние сме живели някога в истинска свобода, но сме го забравили - вече не помним - какво е това първокласно нещо... Затова - полека-лека, който от нас, спящите духове, се поразмърда малко - тръгва да го търси , за да се освободи и да се види сред духовете - богове, като излезе из паплачта на умовете-роби...

Третокласният ум, в немощта си, само имитира нещо, което той сам нарича "свобода"... Но не е това...

Свободата - може да се намери ,да се проумее , само ако се знае Истината, по въпроса... В смисъл , че тя е нещо друго, тя е нещо божествено и няма нищо общо със земната псевдосвобода... "Когато знаете истината по въпроса и започнете за нея да говорите, а не - да се водите по брътвежите на третокласния си ум - който ви заблуждава, че сте "свободни" - тогава ще бъдете свободни" - това е смисълът на посланието в Библията...Но - третокласният ум - нарича това глупост и за себе си - е прав... Как едно ограничено създание, като него - лесно би решило задача, която тотално надхвърля капацитета му, освен ако не е развито до гениалност?...Проблемът се задълбочава от това, че третокласният ум - няма как да разбере понятията , които стоят на божественото ниво, където е мястото на човека... ( Което и се случва с всеки човек, когато духът му се "пробуди", а третокласният му ум - "се гръмне" и замълчи. Обаче това е процес, не е акт... Много, много дълъг и затова "таен" процес)...

Цялото човечество живее само в третокласен ум... По- горните нива Ум - са божествени , обаче третокласният земен ум нехае за тях и счита, че няма такива... Той, третокласният - се мисли за единствен ум, във Вселената...Третокласният ум - е експерт по земно ниво и инспирира илюзиите, че "човекът - това е тялото", или че "човекът - това е самият ум ", което е едно и също... Той не е виновен , защото - прави само това, което му е достъпно, от позицията на затвора на ограничението, в което се движи... Кой е този затвор, "от какво е изграден"? ... Изграден е от "земни" думи, от "понятия - полуистини", от "криви" мисли и от "калпави" идеи...

Себепознанието разширява съзнанието... "Познай себе си" - чак тогава ще познаеш Истината и тя, Истината по въпроса - ще те направи свободен ( свободен - от божествено гледище... Защото сега си "свободен", обаче толкова, колкото господарят ти - третокласният ум - успее да те сугестира... Ти не подозираш дори, че има друга Свобода, за която още нищо не знаеш . Въпросът ти със свободата - ще се реши - ако наблегнеш много сериозно на ученето и потърсиш - вътре в себе си - Учителя, защото външната мътилка те е омагьосала и ти не знаеш дори кой си)...

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, откъде да сме сигурни, че желанието да следваш съдбата си е наше собствено?!

Царството Божие се взема със сила. Всичко ни е дадено, но само от нас зависи какво и колко можем да вземем. Значи свободата е в нас.

Бог е постоянна величина. Неговата воля също е постоянна величина. Къде е свободата тогава?

Хайде юруш ...на черешите :)

Бог е постоянна величина, волята му също, законите му също.

Човек е променлива величина, може да не спазва законите. Ей това е свободната воля.

Има си и закон, който да регламентира свободната воля. Закона за причината и следствието. Всеки получава това, което си е изработил. "Каквото надробиш, това ще сърбаш". НО не стига, че може да правиш, каквото искаш, ами ако нещо сгафиш, то ти се дава гратисен период да се осъзнаеш и коригираш. Това, ако не е оставяне на свободната ни воля да действа, какво е? :)

Могат да те оставят и да се опиташ да превземеш висшите светове със сила. Сещам се разни магически практики за призоваване на демони, които са крайните методи на превземане на висшите светове със сила. Чудя се дали има некрайни такива?! Може и да има, де да знам...

Да знаеш кой си не е нужно да се афишира задължително. Има много по-важни вътрешни преживявания. Работата, за да достигнем по-високи нива е също вътрешна. И не е нужен само интелект. Има и други качества, но всеки сам ще открива, защото, каквото и да се говори, ако сам не преживее човек не вярва и не разбира.60.gif

Според мен интелекта дори може да пречи.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме свободна воля. Вземаме решение /понякога живота изисква точно това от нас/. И поемаме отговорност за решението си, за действията си. И тогава започва пътя и ученето, с Любов към Бога, всичко. Няма добро/лошо. Има уроци. Като си учим уроците и намираме отговорите, т. е. разбираме причина-следствие, порастваме. Тогава благодарим, за всичко. И сме ученици, просветва ни. Иде знанието, мъдростта.

Всички прегради преодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме,

Любов света да победи.

Пътека светла е пред нас

и нова, чудна светлина.

Живот в сърцата ни се влива,

мъдрост и любов.

Сливането с Отца-"Аз и Отец ми сме Едно", :hmmmmm:трябва да сме извън света, да виждаме нещата отгоре и просто знаем, че всичко Е за Добро. Защото Бог Е Любов! Ставаме лъчи на Доброто, на Светлината.

ее Илиянче, гениално! Дали защото го прочетох точно след Паневритмията - направи ми дълбоко впечатление - проясними някак изведнъж картинката...

Коя е Божията Воля? -

Пътека светла е пред нас

и нова, чудна светлина.

Живот в сърцата ни се влива,

мъдрост и любов.

Пътеката, светлината, която ни дава възможност да вървим по ня, Животът, в който се намираме сега и тук, мъдростта и любовта - това не е нашата свободна воля - това е Божията Воля.

Коя е нашата свободна воля?

Всички прегради преодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме,

Любов света да победи.

Ами да - ние сме тези, които със свободната си воля решавам дали да държим в хамбара си семенцата мъдрост и любов, които е вложила в нас Божията воля, или да излезем и да ги посяваме, Можем и двете неща да направим и още много различни неща с тези семенца. Какво точно? Всеки сам решава - за свое и на другите добро. И няма лоши решения и добри. Има научени уроци... или в процес на учене...

Искахте пример - ами в личния си живот знаех, че нося семенцата, знаех, че трябва да ги посявам, посявах ги, НО - исках с моята свободна воля да накарам водна лилия в пустиня да цъфне или кактус да расте в блато..опитвах се да направя добро по моите мерки, да променя хората към добро с моите мерки за това. Това свободна воля ли е? Ами мен ако питате глупост и гордост и агресия е. И затова се ограничава по своеобразен начин. Просто кактусите, посадени във влажна почва и лилиите в пясък - загиват. Ти ако искаш сади неуморно докато си жив... те пак ще си загиват, а ти ще страдаш и ще обвиняваш Божията воля, че те ограничавала...

Ето и конкретно - ...Помня веднага след развода в мен се загнезди убеждеието, че трябва да помагам на бившата си свекърва - възрастна жена - като и купувам и нося храна. Тя не ме върна, не ми и благодари. Погледна ме с толкова неприязън, че на мен ми се отби желанието да ходя там. На другия ден пак тръгнах, но караката ме върнаха. измъчвах се няколко дни, че не постъпвам добре, защото тя живее сама и с малко средства... Но този път послушах вътрешния си глас и спрях да ходя... Година по-късно разбрах, че след време тя се е сдобрила с родната си сестра, която живееше в съседния апртамент, но двете се мразеха. както и с пллеменниците си. Притисната от нуждата, тя омекнала и започнала да обшува с тях... Без коментар...Ако не бях послушала Гласа, а моралните си убеждения...

Сори - да допълня само. Когато преди проявявах свободната си воля, смятах, че трябва да преодолявам преградите и да не се страхувам, че нищп не излиза от това, което првя. Упорито повтарях една и съща грешка, смятайки, че ще получа следващият път дъбрият рзултат и лилията ще цъфне в пясъка... Това е - бъркаме Божията воля с преградите и се опитваме да ги преодолеем.

Истинската преграда, оказа се, е вътре в мен самата - трябваше да преодолея горсдостта си, че нещата трябва да станат така, както аз ги искам... Да не се страхувам от беди, това съвсем не значи да върша същото, което ми е донсло бедата, а да науча урока му и да променя себе си...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, откъде да сме сигурни, че желанието да следваш съдбата си е наше собствено?!

Царството Божие се взема със сила. Всичко ни е дадено, но само от нас зависи какво и колко можем да вземем. Значи свободата е в нас.

Бог е постоянна величина. Неговата воля също е постоянна величина. Къде е свободата тогава?

Хайде юруш ...на черешите :)

...

Това всъщност е от Библията. Потърси, ще го намериш. Освен всичко друго означава, че всичко се постига с индивидуални усилия. Като говориш за бране на череши, плодовете може да стоят на дървото, но човек трябва сам да ги достигне и да ги събере, т.е. да ги вземе. Със сила, защото плодовете няма да паднат сами в ръцете му.

Във връзка с темата се сещам за думите на Буда, че човек е това, за което се мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Царството Божие се взема със сила". "Свободна воля".

Какво разбираме под  думата "сила"? Да вземем да поразчупим някои от седемте печата,с които е заключена и да видим какво ще открием.

Към класическата физика, която изучаваме в училище ли да се обърнем или към друго място?

-Я Ти Четвъртият старец,който отговаряш за човешките езици! Какво ще ни кажеш по въпроса?

-Благодарност за плодовете,които ни се дават.Думата излъчва виолетова светлина.

-Хей Старче ,Ти да не си правиш майтап? Не знаеш ли, че това противоречи на съвременната физика и на нашите схващания?

-Да зная.Не случайно Учителят ни ви каза ,че в Българският език е останала само една неопетнена дума "благост"!

-Ами какво е "Свободна воля"?

-"Воля": Проявявай Божията Любов! 

Знаете, че свободата се основава на Истината, а Истина е това,което е от Бога.

Следователно за да придобиваме и проявяваме някое ценно качество; трябва Бог да е в нас.

Силата в нас е също Негова!

Мир и Любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Царството Божие се взема със сила". "Свободна воля".

Какво разбираме под думата "сила"? Да вземем да поразчупим някои от седемте печата,с които е заключена и да видим какво ще открием.

Към класическата физика, която изучаваме в училище ли да се обърнем или към друго място?

-Я Ти Четвъртият старец,който отговаряш за човешките езици! Какво ще ни кажеш по въпроса?

-Благодарност за плодовете,които ни се дават.Думата излъчва виолетова светлина.

-Хей Старче ,Ти да не си правиш майтап? Не знаеш ли, че това противоречи на съвременната физика и на нашите схващания?

-Да зная.Не случайно Учителят ни ви каза ,че в Българският език е останала само една неопетнена дума "благост"!

-Ами какво е "Свободна воля"?

-"Воля": Проявявай Божията Любов!

Знаете, че свободата се основава на Истината, а Истина е това,което е от Бога.

Следователно за да придобиваме и проявяваме някое ценно качество; трябва Бог да е в нас.

Силата в нас е също Негова!

Мир и Любов!

:rolleyes::yinyang:

из Завета на цветните лъчи на светлината:

Духът на Силата; виолетови лъчи

Със силата на Духа Божия. Рим. 15;19.

Царството Божие не е в слово, но в сила. 1. Кор.. 4;20.

Смиреният духом. Иса. 57;15.

Не чрез сила, ни чрез крепост, но чрез Духът ми, говори Господ Бог. Зах. 4;6.

И най-големият от вас, да бъде вам слуга. Ев.М. 23;11.

Принесете Господу, синове на силните, славата на името Му. Пс. 29;1.

С Бога са силни. 2. Кор. 10;4.

Чрез неговият Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек. Еф. 3;16.

Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа, и в силата на неговото могъщество. Еф. 6;10.

Отец на Светлините

Виолетови лъчи

Сила

Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и над всяка сила вража и нищо няма да ви повреди. Ев.Л. 10;19.

Има някой от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Царството Божие дошло в Сила. Ев.Мр. 9;1.

Що е това слово, при което Той с власт и сила повелява на нечистите духове да излязат? А вие седете в Йерусалим докато се облечете със сила отгоре. Ев.Л. 24;49.

Могъщество

Силният ми стори величие, и свято е Неговото Име. Ев.Л. 1:49.

:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, откъде да сме сигурни, че желанието да следваш съдбата си е наше собствено?!

Царството Божие се взема със сила. Всичко ни е дадено, но само от нас зависи какво и колко можем да вземем. Значи свободата е в нас.

Бог е постоянна величина. Неговата воля също е постоянна величина. Къде е свободата тогава?

Хайде юруш ...на черешите :)

...

Това всъщност е от Библията. Потърси, ще го намериш. Освен всичко друго означава, че всичко се постига с индивидуални усилия. Като говориш за бране на череши, плодовете може да стоят на дървото, но човек трябва сам да ги достигне и да ги събере, т.е. да ги вземе. Със сила, защото плодовете няма да паднат сами в ръцете му.

Във връзка с темата се сещам за думите на Буда, че човек е това, за което се мисли.

Цариградски превод:

16 И тъй, моля ви се, бъдете подражатели на мене.

17 За туй ви проводих Тимотея, който ми е любезно и верно в Господа чадо, който ще ви напомни моите в Христа пътища, както поучавам на всекъде във всека църква.

18 Но некои си се възгордеха като че немаше да дойда аз при вас;

19 но ако ще Господ аз скоро ще дойда при вас, и ще позная, не словото, но силата на тези що са се възгордели.

20 Защото царството Божие не е в слово, но в сила.

21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? или с любов и кротък дух?

Превод от 1940 г.:

16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

Царството Божие:

Римляни 14:17

Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго.

http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2

Матей 19:24

И пак ви казвам: По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.

Марк 1:15

И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вервайте в благовестието.

Марк 10:14

Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие.

Марк 10:15

Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него.

Марк 10:23

А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство?

Марк 10:24

А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството?

Лука 6:20

И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.

Лука 7:28

Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него.

Лука 17:20

И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане;

21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.

Йоан 3:3

Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие.

Йоан 3:5

Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона, няма да крия, че си ми симпатична, макар и често с теб да заемаме различни позиции. Казвал съм го и ще го повторя пак – ти имаш огромен потенциал! Цялата работа е в това, че в теб припознавам една част от себе си, когато бях на твоята възраст – това чувство за свобода, за независимост на духа, това усещане за оригиналност, уникалност, неповторимост… в крайна сметка усещане за собственото величие, което няма аналог. Игра на егото, мила. А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярвам ти, защото знам Борислав, че е така. Едва, когато се смирим и всичко ни е отнето, тогава чуваме Неговия тих глас.:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Игра на егото...

А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Да, точно за тези неща става дума.:feel happy::yinyang:

... изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада...

:rolleyes::dancing yes:

Йоан 1:16

И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат;

Откровение 22:1

И показа ми чиста река от вода на живот, бистра както кристал, която изхождаше от престола на Бога и на Агнето

...

17 И Духът и невестата казват: Ела; и който чуе нека рече: Ела; и който е жеден нека дойде, и който иска нека вземе даром водата на живота.

18 А аз свидетелствувам всекиму който слуша думите на пророчеството на тази книга: Ако приложи некой на това, Бог ще наложи на него неписаните в тази книга язви;

19 и ако отнеме некой от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме неговата част от книгата на живота, и от светия град, и от написаните в тази книга.

20 Казва онзи който свидетелствува това: Ей, ида скоро. Амин; Ей, дойди, Господи Исусе!

21 Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, гледам Ники достатъчно добре е цитирал нужните места от Библията, макар и без да ги коментира.

Сам е оставил да се сетим смисъла на последния цитат:

Йоан 3:5

Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

Да почнем едно по едно.

Матей 11:12

А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

При буквално прочитане наистина излиза, че със силa се влиза в Божието Царство.

Да, ама на Биbлията важните смисли не са буквални.

Какво още ни казва горния цитат? Че от дните на Иоана Кръстителя се влиза със сила. Какво е донесъл, какво е променил Иоан Кръстител, та от неговото идване се влиза със сила в Божието Царство?

Ето какво:

Марко 1

4 Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване греховете.

7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му.

8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Святия Дух.

Донесъл е веста за крещението със Святия Дух. А после като се връща Исус от пустинята той е:

Марко 4

14А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

Исус се е върнал със силята на Святия Дух. Тук вече почваме да се питаме дали сила и влизане в Божието Царство със сила не означава влизане със силата на Святия Дух, т.е. да се оставим Духа да влезе в нас и да се възползваме от неговата сила. Ето нататък:

Деяния 1:8

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

Тази сила, за която се говори се получава след приемане на Светия Дух и е неговата сила. И три подходящи цитата от Ники, които звучат много интересно един до друг:

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

Римляни 14:17

Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго.

Йоан 3:5

Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

Поне според мен тук се разбира, че силата това е силата на Светия Дух. Последно да коментираме следното:

Матей 6:13

и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

Царството е физическия свят. Силата е Светия Дух, Славата е Исус Христос. Така символично изглежда и Соломоновия храм. Стъпил на земята със двете колони Сила и Слава (Боаз и Якин). Символично това е и изграждането на храма вътре в самия човек. Земната основа, изграждането на Силата или допускането на Светия Дух в себе си, изграждането на Славата или изграждане на Христовото съзнание в човек.

Не може да става и дума със някаква си човешка сила да се влиза в Божието Царство.

А това е изключително важно. Дали ще разчиташ на личната си сила или на нещата, които изглеждат по-подходящи поне на мен.

Казано е и "блажени са нищите духом". Точно тези, които имат най-малко човешка сила, имат най-много от Силата.

Признавам си, че беглите ми познания по Кабала ми помогнаха да разбера това, но явно е известно и на православните богослови :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×