Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Самото общество и обществени порядки, на мен лично така ми се струва, вече ограничават свободата на волята.

В природата обаче, особено когато си сам, свободата на волята сякаш най-вече може да се почувства.

Но пък човек не си ли стои изначало на кръстопътя на всички кръстопъти и не трябва ли още тогава да вземе решение кой път ще избере, което би трябвало да значи, че той още там, в началото, има свобода на избора си.

А самообучаващите се компютри машини ли са?

Изкуственият интелект може да се разглежда като дърво с много разклонения. Задават се началните аргументи и се посочва начина, по който да се търси извода. За да се самообучи се добавя алгоритъм, който сам да дава един от началните аргументи спрямо средата. Ако ти е интересно, разгледай езика за програмиране Prolog.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, силно подозирам, че Форвакс е някаква много стара душа, но доста обременена от семейното възпитание...както всички нас. Форвакис, абе що не дадеш някоя снимка бе :)

vorfax, дава чудесни примери.

Нека си припомним кой е изначалния грях - познаването на добро и зло.

Ние хората винаги се опитваме да направим избор между зло, което смятаме за такова и добро, което смятаме за такова.

Е, как тогава да има свободен избор, след като изборът е основан на изначалния грях?! Излиза, че изборът основан на добро и зло по същество в основата си съдържа грях :)

Човекът се е превърнал в робот, който прави измислени избори неотговарящи на Природните закони. Природният закон е човешката воля да съвпада с Божествената. Няма никакво човешко творчесто тука. Това, което човекът нарича творчество и любов (както казва Учителя) са все Божествени неща, които човек е позволил да минат през него. Човекът сам за себе си не е способен на любов, а оттам не е способен и на творчество.

Станимир казва "Когато човек дотолкова се отдалечи от пътя на еволюцията, че няма никаква възможност за избор, т.е. единствената посока, която му остава е надолу, монадата просто се отказва от съответната душа и последната бива изгубена завинаги.".

Е какво е еволюцията? Божията Воля. Какво значи да се отдалечиш от еволюцията? Да не изпълняваш Божията Воля, а да се отдаеш на волята на Майя и разните там егрегори.

Човекът няма избор. Природата няма избор между добро и зло. Или се отдаваш на еволюцията или на заблудите, а точно не-следването на еволюцията причинява карма.

Човекът избира между това да му добре (по еволюцията) или да му е зле (срещу нея), но не може да избере да не е по еволюцията и да му е добре. Нали така? :) Усещаш парадокса нали? Не може да избереш ситуацията "да не си по еволюцията и да си живееш добре без страдания и опити да те вкарат в правия път". Тук съвсем очевидно се разбира, че човек не може да е творец. Той няма никакъв свободен избор да твори. Може единствено да избира да страда или да следва еволюцията.

Което не е свободен избор. Какъв свободен избор има в това "или ще следваш еволюцията или влизаш в затвора на страданията"?!

А свободата е да се разбере това нещо, че не сме отделни от Първопричината, че волята ни е една с нейната. И да се откажем от въображаемата отделна воля

П.С. Защо е толкова страшно да ограничаваш волята на другите хора? Те нямат своя воля, през тях минава Божествената Воля и реално като се опитваме да ги ограничаваме, ограничаваме Божественото.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А самообучаващите се компютри машини ли са?

Да, какво да са?

Ами съдейки по думите ти:

Когато изборът изчезне, човек повече не може да се нарече живо същество. Машините нямат избор, а изпълняват строго зададени програми.

изкуствения интелект е живо същество, защото извършва избор. Този избор не е зададен от човек, а се базира на трупането на опит и според това какъв опит натрупва изкуствения интелект може да се получи различно решение на различен проблем.

Досега няма създаден изкуствен интелект, който да може да излезе от рамките на зададената му програма. Наистина съществуват програмни възможности, които да зададат на един процесор да избере случайно или на базата на определени правила между няколко алтернативи, но няма как да се накара процесорът да избере без да се базира на зададените правила или примерно съвсем да се откаже от избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самото общество и обществени порядки, на мен лично така ми се струва, вече ограничават свободата на волята.

В природата обаче, особено когато си сам, свободата на волята сякаш най-вече може да се почувства.

Но пък човек не си ли стои изначало на кръстопътя на всички кръстопъти и не трябва ли още тогава да вземе решение кой път ще избере, което би трябвало да значи, че той още там, в началото, има свобода на избора си.

Ако трябва да сме точни, обществото и всички участващи в него със своите собствени воли ограничават не свободата на волята ни, а възможностите измежду които можем да избираме. Свободата на волята се влияе единствено от равнището на развитие на съзнанието на човека - от неговата широта и будност. Собствената ни карма също ограничава или разширява кръга на възможностите измежду които можем да направим избор. Но волята не означава да имаш множество възможности за избор. Достатъчни са две, а свободата на волята се изразява в това доколко съзнателни сме осъщесвявайки съответния избор, доколко можем да преценим влиянието му, последтсвията, които ще предизвика и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А човекът не е ли ограничен? Не е ли биологично програмиран? Не му ли се подава декларацията (по аналог на програмните езици) и алгоритмите и законите по които да разсъждава (игри, морал, поведенческо копиране)?

Свободата на новороденото се изчерпва до програмираните инстинктни решения, които да вземе. Всичко останало то поема със сетивата си. Машините са способни да възприемат и неща отвъд човешките възможности, примерно електронният нюх надминаващ този на кучето, който пък надминава човешкият 1 000 пъти.

Програмата е сбор от зададени инструкции. А ДНК-то какво е?

За да приемем нещо за живо, то трябва да извършва биологични процеси. В търсене на живот в космоса робуваме на стари представи за органична химия, наличие на вода, кислород и т.н. В крайна сметка приемаме, че живият организъм извършва някаква работа, ражда се и умира. Но какво става, когато срещнем случаи на безсмъртност като тази медуза? Какви са точно критериите по които определяме нещо за живо? Питам, защото приемаме, че само живото може да направи избор. И след като машина може да изпълни избор, защо не я приемаме за жива?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... свободата на волята се изразява в това доколко съзнателни сме осъщесвявайки съответния избор, доколко можем да преценим влиянието му, последтсвията, които ще предизвика и т.н.

Какво значи "доколко"? Казват ти някой:

- Ако пипнеш този котлон, ще се опариш.

Изборът е да го пипнеш или да не го пипнеш. Свободата е да игнорираш чуждото влияние и да го пипнеш ли?

Втори въпрос, че имам и трети. Защо едното решение да се третира като по-съзнателно или свободно? Ако човека, който ни говори за котлона ни е предупредил 10 пъти вярно досега, на 11-я ще го послушаме, от чисто логически съображения. Ако 10 пъти ни е лъгал, на 11-я сме склонни да игнорираме мнението му. В живота е далеч по-сложно и нямаме само едно лошо и едно добро ченге, но не се ли свежда всичко до опита ни? А какво е опита, ако не влиянието на заобикалящата ни среда върху нашето съзнание?

В мен се формира нова представа. Несъмнено вземането на избор се дължи на съзнание, осъзнатост. Въпросът ми е, всъщност това нашо съзнание ли е или общественото? Всъщност не притежаваме ли "обществено самосъзнание"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес имам време и ще отговоря по-обстойно

Нека си припомним кой е изначалния грях - познаването на добро и зло.

Ние хората винаги се опитваме да направим избор между зло, което смятаме за такова и добро, което смятаме за такова.

Е, как тогава да има свободен избор, след като изборът е основан на изначалния грях?! Излиза, че изборът основан на добро и зло по същество в основата си съдържа грях :)

Как така ще е грях, след като не е споменат в седемте смъртни гряха? Осъществяването на избор също не е упоменато като грях. Напротив всички формулирани грехове, а също и десетте божи заповеди се основават на волята на човека и представляват един опит да рагламентират как точно човек да я използва правилно.

Човекът се е превърнал в робот, който прави измислени избори неотговарящи на Природните закони. Природният закон е човешката воля да съвпада с Божествената. Няма никакво човешко творчесто тука. Това, което човекът нарича творчество и любов (както казва Учителя) са все Божествени неща, които човек е позволил да минат през него. Човекът сам за себе си не е способен на любов, а оттам не е способен и на творчество.

Самата същност на волята се състои в това да можеш както да действаш в хармония с природните закони, така и да можеш да действаш в разрез с тях. Еволюцията предполага познаване на ръководните принципи във вселената, но тези принципи не са нечия воля, най-малкото защото не могат да бъдат изменени. Ако допуснем противното, това означава, че вселената се основава на нещо преходно.

Станимир казва "Когато човек дотолкова се отдалечи от пътя на еволюцията, че няма никаква възможност за избор, т.е. единствената посока, която му остава е надолу, монадата просто се отказва от съответната душа и последната бива изгубена завинаги.".

Е какво е еволюцията? Божията Воля. Какво значи да се отдалечиш от еволюцията? Да не изпълняваш Божията Воля, а да се отдаеш на волята на Майя и разните там егрегори.

Еволлюцията не е Божията воля. Никой и нищо не може да спре еволюцията, нито някога е бил причината за задействането на нейния ход.

Човекът няма избор. Природата няма избор между добро и зло. Или се отдаваш на еволюцията или на заблудите, а точно не-следването на еволюцията причинява карма.

Дай пример за това как човек няма избор и въпреки това има полза за развитието му.

Човекът избира между това да му добре (по еволюцията) или да му е зле (срещу нея), но не може да избере да не е по еволюцията и да му е добре. Нали така? :) Усещаш парадокса нали? Не може да избереш ситуацията "да не си по еволюцията и да си живееш добре без страдания и опити да те вкарат в правия път". Тук съвсем очевидно се разбира, че човек не може да е творец. Той няма никакъв свободен избор да твори. Може единствено да избира да страда или да следва еволюцията.

Не може да направиш и така, че ябълките да летят и да ти пеят песнички докато ги ядеш. Това и Бог не го може. Няма воля, която да може да заобиколи принципите ръководещи битието - просто няма такава. Както вече споменах за да съществува воля са достатъчни две алтернативи. Не е необходимо да си представяме всякакви нелепи желания.

Което не е свободен избор. Какъв свободен избор има в това "или ще следваш еволюцията или влизаш в затвора на страданията"?!

Човек няма избор дали ще еволюира или не. В основата на всеки човек е духа, чийто основен стремеж е за саморазгръщане. Монадата е вечна и неунищожима. Волята няма как да промени това. Волята е един от атрибутите с които монадата се проявява. Следвайки пътя на тъмнината човек може да погуби душата си, но монадата ще продължи еволюцията си просто започвайки отначало съответния еволюционен етап.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето един тест, който показва, че решението ни съшествува в мозъка още преди да сме го взели съзнателно

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..........

Самата същност на волята се състои в това да можеш както да действаш в хармония с природните закони, така и да можеш да действаш в разрез с тях. .....

Не може да направиш и така, че ябълките да летят и да ти пеят песнички докато ги ядеш. ........

Виж как си противоречиш,. Хем същност на волята било да действаш в разрез с тях (природните закони), а хем не можеш да направиш, така че ябълките да летят :)

П.С. А я ми обясни как ще действаш в разрез със закона за кармата. Щото ако в това е съшността на волята, то такава ама никаква я нЕма :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой е казал, че същността на волята е да действа в разрез с космическите закони? Писах, че същността на волята е човек да може да избере дали да действа съгласно или срещу космическите закони. А колкото до противоречията, просто е необходимо да приложиш на практика това за което пишеш. Опитай и пиши отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..........

Самата същност на волята се състои в това да можеш както да действаш в хармония с природните закони, така и да можеш да действаш в разрез с тях. .....

Кой е казал, че същността на волята е да действа в разрез с космическите закони? Писах, че същността на волята е човек да може да избере дали да действа съгласно или срещу космическите закони. .....

e хеее хе :)

Не по врат, а по шия. И как ще действаш успешно срещу космическите закони. Можеш само да си въобразяваш, че действаш успешно. Това не са ти човешките закони. Космическите закони нямат изключения и не можеш да избягаш въздействието им. Можеш само да се заблуждаваш, че действаш срещу тях. Свободната воля също е илюзия, докато човек не е просветлен.....а може би и след това....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато липсва желание за разбиране, всякакви обяснения са ненужни. Ама ти си пиши, то е ясно, че нищо от написаното няма да приложиш. Но ако все пак решиш да го направиш, след време може да ни опишеш как точно си се отказал от волята си в полза на Божията такава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ви предлагам следното - игнорирайте за известно време вашите убеждения и представи и помислете дали е възможна следната постановка на нещата: може ли всеки наш уж свободен избор да е предварително планиран (няма значение от какво или кого - ДНК, Бог, природните сили ..., което ви изглежда по-разумно и това да не го разглеждаме като спънка за тази теория), но тъй като ние не виждаме/усещаме, т.е нямаме нужната сетивност, както и знания/разбиране за този план, то си вярваме, че реагираме или съвсем отговорно и съзнателно, или пък в някои случаи обратно - спонтанно и както случайно ни е хрумнало?

Ще ми бъде интересно да намерите къде куца една такава постановка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята хипотеза не е за планирано, а за причинно-следствено изпълнение. Първото предполага нечий замисъл. Станимир не ми отговаря, по което съдя или че съм казал голяма глупост или че няма отговор на въпросите ми.

Като малък се замислих над следния въпрос: Защо като си помисля за число от 1 до 10 и успявам да избера, например 6, 2, 9... Как успявам да избера едно от тях, при положение, че нямам специално отношение към едни или други?

Продължете редицата:

А, Б, ...............

X, Y, ................

2, 4, 6, ............

Петко, плет, ...........

червен, зелен, ...........

Защо се справяте?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако не знаят какво е жрец?

Ами като не е жрец, тогава шаман :) . Разбираш какво искам да кажа, такива хора винаги е имало.

За животното няма значение какво ще избере - то е все правилно.

По-скоро нормите за правилно и неправилно не съществуват. Това е основна парадигма при дресировката на животни, защото те различават само позволено от забранено, което свързват с болка и удоволствие (храна примерно). Животните не различават зло от добро, затова дори когато убиват не можем да говорим за жестокост, мъст и т.н.

Хм, имам куче на годинка и малко. Още преди половин година с удоволствие решаваше задачи от типа на "Тука има, тука нема." :) Много е сладка, като се замисли и така някак накланя главата настрани и след малко обръща с лапа една от кофичките, под която евентуално е нейната топка. Пък като й омръзне или не познае, следващия път подскача и обръща всички кофички наведнъж, защото е разбрала вече, че топката е все под някоя от тях. Това куче никога не е било връзвано, не е било наказвано, обаче ни слуша, просто защото ни обича и иска да ни достави удоволствие. Е, понякога се глези и настоява на своето. Но като види, че не сме склонни да отстъпим, се примирява. Например никак не обича да я къпем, дори ужасно се страхува от водата, но за да ни достави удоволствие се жертва с по една баня от време на време.

А ако се замислиш, нормите за правилно и неправилно, съотв. добро и зло, при хората са базирани на същия принцип - едното действие/реакция (може би силно опосредствано, но все пак обяснимо) води до удоволствие/добро и за теб самия, а другото - до болка/страдание и за теб самия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато липсва желание за разбиране, всякакви обяснения са ненужни. Ама ти си пиши, то е ясно, че нищо от написаното няма да приложиш. Но ако все пак решиш да го направиш, след време може да ни опишеш как точно си се отказал от волята си в полза на Божията такава.

е, хайде сега. Не можа да обясниш противоречията, които излагаш, като казваш, че обяснения не са нужни.....

Що да не приложа?! Наистина може да изглежда странно как така ще се изпълни Божията воля, но неслучайно дадох по-горе цитат от Учителя, в който се казва, че Бог е в нас и трябва да се хармонизираме със себе си.

В нас се усеща и фалшивата воля и Божията Воля. Но заблудите и концентрацията върху тях ни пречат да усетим какво е Божията Воля в нас....а тя си е наша :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако не знаят какво е жрец?

Ами като не е жрец, тогава шаман :) .

Не е ли израз на егото да смятаме, че сме такива каквито сме, не само заради средата, а дори въпреки средата? Колко воля има едно бебе и колко воля има един зрял индивид? Какво има между тях? С какво се среща човек? Не е ли човека попивателна, която жадно поглъща света, за да изгради представите си? Може ли да предпочита синият цвят пред червения, ако през живота си е виждал само черно и бяло?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между впрочем Фройд има една мисъл, че в детството човек натрупва комплекси, които избива през останалата част от живота си. Ето това е пример за причинно-следствена връзка. Свободният човек не би трябвало да има морал, задръжки, комплекси... кой от нас няма? Възможно ли е да няма?

Вече изгубих надежда някой да се наеме да отговори m131.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако не знаят какво е жрец?

Ами като не е жрец, тогава шаман :) .

Не е ли израз на егото да смятаме, че сме такива каквито сме, не само заради средата, а дори въпреки средата? Колко воля има едно бебе и колко воля има един зрял индивид? Какво има между тях? С какво се среща човек? Не е ли човека попивателна, която жадно поглъща света, за да изгради представите си? Може ли да предпочита синият цвят пред червения, ако през живота си е виждал само черно и бяло?

Може да е израз на егото или каквото друго сметнеш за добре, но да, хората са различни още от самото си раждане. Много полезно ми беше да отгледам двете си дъщери и да ги наблюдавам внимателно. Много, много различни. Въпреки че все аз съм ги гледала, по общо взето един и същи начин и т.н. И то още от самото начало, когато са едни мишчици слепи. Да, когато за първи път се сблъскваха/ат с нещо, двете имаха/ат различни предпочитания. Това мое преживяване със собствените ми деца ми изгради обратна представа на "табула раза"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята хипотеза не е за планирано, а за причинно-следствено изпълнение. Първото предполага нечий замисъл. Станимир не ми отговаря, по което съдя или че съм казал голяма глупост или че няма отговор на въпросите ми.

Като малък се замислих над следния въпрос: Защо като си помисля за число от 1 до 10 и успявам да избера, например 6, 2, 9... Как успявам да избера едно от тях, при положение, че нямам специално отношение към едни или други?

Продължете редицата:

А, Б, ...............

X, Y, ................

2, 4, 6, ............

Петко, плет, ...........

червен, зелен, ...........

Защо се справяте?

Ами, просто си публикувал мнението си, докато отговарях на Божидар. Значи твърдиш, че ние не създаваме нови причини, а просто изживяваме една вече предопределена верига от следствия? За сега ще се абстрахирам от въпроса кой, кога и как е породил тази верига от следствия. По-важното в случая е, че според теб (ако правилно съм разбрал) тя съществува и не може да бъде изменена. Потвърди или отхвърли написаното за да можем да продължим разговора.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато липсва желание за разбиране, всякакви обяснения са ненужни. Ама ти си пиши, то е ясно, че нищо от написаното няма да приложиш. Но ако все пак решиш да го направиш, след време може да ни опишеш как точно си се отказал от волята си в полза на Божията такава.

е, хайде сега. Не можа да обясниш противоречията, които излагаш, като казваш, че обяснения не са нужни.....

Що да не приложа?! Наистина може да изглежда странно как така ще се изпълни Божията воля, но неслучайно дадох по-горе цитат от Учителя, в който се казва, че Бог е в нас и трябва да се хармонизираме със себе си.

В нас се усеща и фалшивата воля и Божията Воля. Но заблудите и концентрацията върху тях ни пречат да усетим какво е Божията Воля в нас....а тя си е наша :)

Когато написах, че липсва желание за разбиране, това не беше случайно. Сега ще се аргументирам и ще доуточня позицията си. Космичните закони няма как да бъдат нарушени. Всъщност по-точно е да говорим за принципи, а не за закони. Но в случая под действие в разрез с тези закони, следва да се разбира, не такова, което да им противоречи, а такова, чиито последствия просто не съотватстват на посоката на еволюцията. Т.е. в случая става въпрос за отрицателни действия, неправилни действия и всякакви други израз на нашето несъвършенство, които ще предизвикат отрицателни послествия. Да действаш в хармония с космичните закони разбирам действия които подпомагат еволюцията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... но не се ли свежда всичко до опита ни? А какво е опита, ако не влиянието на заобикалящата ни среда върху нашето съзнание?

В мен се формира нова представа. Несъмнено вземането на избор се дължи на съзнание, осъзнатост. Въпросът ми е, всъщност това нашо съзнание ли е или общественото? Всъщност не притежаваме ли "обществено самосъзнание"?

Имаме и наше съзнание. Имаме и обществено такова, което действа обаче непряко, сега дали от под- или свръх-съзнанието (няма значение, тук различни автори, различни термини и съдържание зад тях, нямам желание да спорим).

Ако всичко обаче се свеждаше до опита, щяхме да бъдем почти толкова предсказуеми, колкото системите за изкуствен интелект. И щеше да е необяснимо, защо хора израснали в една и съща среда, натрупали почти сходен опит, са толкова много различни.

И представяш ли си колко лесно щеше да става промяната и въобще култивирането на хората, ако мога така да се изразя - ами променяш средата, поставяш ги в такава среда, каквато искаш и хоп, човекът е готов. Също като гъби печурки :) Ама не става така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако всичко обаче се свеждаше до опита, щяхме да бъдем почти толкова предсказуеми, колкото системите за изкуствен интелект.

Няма как да е предсказуемо. Дори изкуствения интелект може да ни изненада, а що се отнася до подсъзнанието, то побира съдържание което не може да се побере на всички запаметяващи устройства създадени от човека. Как може да наречеш предсказуемо нещо, което оперира с неизвестни на брой колкото число с милиони нули в себе си? Изчислено е, че съществуват 169518829100544000000000000000 начина да се изиграят първите 10 хода при игра на шах, а неизвестните са само 32 на площ едва 8х8. И какво чудно има, че при такова разнообразие може да има разлика в близнаци? Фактите, обаче говорят, че близнаците си приличат повече от която и да е друга случайна двойка хора! Това всъщност е потвърждение на формиращия фактор среда. Нормално е близнаци да имат еднакви вкусове към храна, музика, дори интимни партньори. В България има случаи на женени близнаци мъже за близнаци жени. По принцип е било забранено от църквата, но със специално разрешение може.

Култивирането на човешки популации е с традиции от хиляди години, изненадваш ме, че не си забелязала. Вземи нацистка Германия, вземи чалгарска България, вземи футболна Бразилия. Баш така става. С каквито се събереш, такъв ставаш.

Ако всичко обаче се свеждаше до опита, щяхме да бъдем почти толкова предсказуеми, колкото системите за изкуствен интелект. И щеше да е необяснимо, защо хора израснали в една и съща среда, натрупали почти сходен опит, са толкова много различни.

И представяш ли си колко лесно щеше да става промяната и въобще култивирането на хората, ако мога така да се изразя - ами променяш средата, поставяш ги в такава среда, каквато искаш и хоп, човекът е готов. Също като гъби печурки :) Ама не става така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Richard Dawkins в отговор на What if you're wrong:

Well, what if I'm wrong, I mean... anybody could be wrong. We could all be wrong about the Flying Spaghetti Monster and the Pink Unicorn and the flying teapot. Uhm, you happen to have been brought up, I would presume, in the Christian faith. You know what it's like to not believe in a particular faith because you're not a Muslim. You're not a Hindu. Why aren't you a Hindu? Because you happen to have been brought up in America, not in India. If you had of been brought up in India, you'd be a Hindu. If you had been brought up in... in uh.. Denmark in the time of the Vikings you'd be believing in Wotan and Thor. If you were brought up in classical Greece you'd be believing in, in Zeus. If you were brought up in central Africa you'd be believing in the great Juju up the mountain. There's no particular reason to pick on the Judeo-Christian god, in which by the sheerest accident you happen to have been brought up and, and ask me the question, "What if I'm wrong?" What if you're wrong about the great Juju at the bottom of the sea?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×