Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Фактите, обаче говорят, че близнаците си приличат повече от която и да е друга случайна двойка хора! Това всъщност е потвърждение на формиращия фактор среда.

Не, не е. Мога да ти предствавя поне още едно алтернативно обяснение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да бъде само измежду " Аз съм... " и " Аз не съм... ". И в двата случая няма свободна воля, тъй като предварително зададената команда оказва натиск и свежда свободата на човек до: " Аз съм... " и " Аз не съм... ". Аз мога да избирам " Да съм... " и "Да не съм... ", но аз или " Съм... " или " Не съм... " . А съм принуден да " Да съм... " или " Да не съм... ". Аз избирам " Да съм... " или " Да не съм... ", но аз нямам друг избор, освен " Да съм... " или " Да не съм... ".

Премъдра no_self, ти се занимаваш с Аз-ът. Какво мислиш за това твърдение? Предоставено от мен, но научено от друг. Намеря ли точната формулировка ще я предложа в оригинален вид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ще ми обясниш ли механизма възоснова на който написа горното мнение. Как то е реалност, след като волята да го напишеш не е твоя или поне не е свободна?

п.п. Учудва ме способността на хората да усложняват елементарни неща.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Да действаш в хармония с космичните закони разбирам действия които подпомагат еволюцията.

Чакай сега. Доколко обектът на еволюцията може да подпомага еволюцията?! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен ми е чудно, защо не искате да се замислите върху нещо, дори и да е твърде странно за "здравия" разум.

Предложих хипотеза:

Аз ви предлагам следното - игнорирайте за известно време вашите убеждения и представи и помислете дали е възможна следната постановка на нещата: може ли всеки наш уж свободен избор да е предварително планиран (няма значение от какво или кого - ДНК, Бог, природните сили ..., което ви изглежда по-разумно и това да не го разглеждаме като спънка за тази теория), но тъй като ние не виждаме/усещаме, т.е нямаме нужната сетивност, както и знания/разбиране за този план, то си вярваме, че реагираме или съвсем отговорно и съзнателно (в смисъл след чудене, колебание и обмисляне), или пък в някои случаи обратно - спонтанно и както случайно ни е хрумнало?

Ще ми бъде интересно да намерите къде куца една такава постановка.

Е, къде куца? А ако не куца, защо да я отхвърлим като невъзможна, просто защото ни се иска де е така, както сме си свикнали да мислим ли?

От много източници четем, че няма минало, настояще и бъдеще, а всичко е едно; и само тук на земята ние имаме илюзия за съществуването на такива неща. Щом е едно, значи и бъдещето вече е известно. А ако не ни харесва такава постановка за бъдещето, но сме склонни да вярваме в това, че са едно, то миналото притежава същите характеристики като бъдещето.

------------------------------------

Има и друга хипотеза - възможно е да имаме (все още) информационно затъмнение по отношение на свободната воля тук на земята, да сме поставени умишлено в илюзията, че много неща зависят от нас самите и нашите решения, за да бъдем видяни/изпитани какви решения сме склонни да вземаме. И в момента, когато достигнем фаза да вземаме мъдри решения, решения в унисон с Божията воля, тази илюзия ще падне.

Всичко това говоря, защото имам практически доказателства, че неща от т.нар. бъдеще са ясни и известни на някои хора. Имала съм странни разговори, при които такъв човек казва за някой друг, който не познава и за който аз току що съм разказала нещо, как този някой ще се колебае, колебае, пък после ще се допита до друг, пък после ще стане еди си какво и най-накрая ще реши и направи това и това. И точно така и става. Та къде е свободната воля на този дето умува и се колебае уж и уж избира решение измежду различни варианти, пък всичко вече е предварително ясно и известно на виждащия човек?

И още веднъж - Учителя и Щайнер (за съжаление на малко места) споменават, че това, което можем да променим и развием в себе си е главно развитие на сетивата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен ми е чудно, защо не искате да се замислите върху нещо, дори и да е твърде странно за "здравия" разум.

Предложих хипотеза:

Аз ви предлагам следното - игнорирайте за известно време вашите убеждения и представи и помислете дали е възможна следната постановка на нещата: може ли всеки наш уж свободен избор да е предварително планиран (няма значение от какво или кого - ДНК, Бог, природните сили ..., което ви изглежда по-разумно и това да не го разглеждаме като спънка за тази теория), но тъй като ние не виждаме/усещаме, т.е нямаме нужната сетивност, както и знания/разбиране за този план, то си вярваме, че реагираме или съвсем отговорно и съзнателно (в смисъл след чудене, колебание и обмисляне), или пък в някои случаи обратно - спонтанно и както случайно ни е хрумнало?

Ще ми бъде интересно да намерите къде куца една такава постановка.

.........

И още веднъж - Учителя и Щайнер (за съжаление на малко места) споменават, че това, което можем да променим и развием в себе си е главно развитие на сетивата.

Прощавай, за мен беше очевидно и затова не съм коментирал.

Мисля, че доста храна за размисъл може да даде ДНК. Тя ни е някаква първоначална програма за начин на възприемане на света и действие. Но това, което всеки човек има като ДНС е доста обусловено от средата. Това не е първоначалната ДНК, с която човек е дошъл на Земята, не е първоначалното му предназначение.

Ние като души понякога усещаме абсурда на света, който осъзнаваме и дори понякога ни се струва, че това не сме ние, което си е точно така. Съзнанието не е тялото, не е ДНК.

Задачата на съзнанието е да възстанови първоначалната ДНК, първоначалното предназначение на тялото и това е еволюционното развитие.

И еволюционното развитие означава всъщност осъзнаване или както Учителя и Щайнер казват, развиване на сетивата.....или още по-точно казано да осъзнаваме сетивата, които се мъчим да пренебрегнем.

Но, докато дойде осъзнаването всяка наша реакция е обусловена от средата. Както се показва по-горе в научния експеримент, ние вземаме решенията преди да сме ги осъзнали. След като всяко мое решение е обусловено от средата и заблудите как да кажа, че е дело на моя свободна воля. Мога единсвено да осъзная обуславянето/заблудите и да заживея Божественото си предназначение, което е Божията Воля.

А пък да заживея Божественото си предназначение означава да развия сетивата и да се науча да ползвам правилните сетива. А възможните сетива/центрове за осъзнаване са четири на брой и от тях не трябва да се използва Ума. Защото Умът е основната входна врата на обуславянето ни, на заблудата, че живеем свой живот, докато живеем живота на околната среда заблудени, че имаме свободна воля.

П.С. Не случайно Учителя говори толкова за развиване на интуицията. Ето един цитат от "Възможноте постижения", където се споменава едното от сетивата - сърцето и как за сърцето трябва да се "изтрие" влиянието на ума:

"Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води....

. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. ...

Който се ръководи от своятаинтуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи"

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен ми е чудно, защо не искате да се замислите върху нещо, дори и да е твърде странно за "здравия" разум.

Предложих хипотеза:

...

Ами аз ти отговорих веднага в следващото ми мнение.

Това с нямането на бъдеще и минало е научна фантастика. Живеем в 4-мерно пространство.

В ясновидство не вярвам, с това отговарям на следващия ти въпрос. Има си специална тема за псевдонауките и критериите по които една наука е псевдо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се сцената от "Майстора и Маргарита", където убеждаваха самия Дявол, че дявол няма :) ха ха ха

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Да действаш в хармония с космичните закони разбирам действия които подпомагат еволюцията.

Чакай сега. Доколко обектът на еволюцията може да подпомага еволюцията?! :)

Доколко учениците в училище подпомагат своето обучение, или са само обекти в мозъците на които се налива определено знание без тяхното участие?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Да действаш в хармония с космичните закони разбирам действия които подпомагат еволюцията.

Чакай сега. Доколко обектът на еволюцията може да подпомага еволюцията?! :)

Доколко учениците в училище подпомагат своето обучение, или са само обекти в мозъците на които се налива определено знание без тяхното участие?

Е, ти почна да сравняваш човещки и природни закони и да правиш изводи за Природните закони въз основата на човешките :( .......

....ха ха, както и да налагаш илюзиите за образованието върху еволюцията ....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да бъде само измежду " Аз съм... " и " Аз не съм... ". И в двата случая няма свободна воля, тъй като предварително зададената команда оказва натиск и свежда свободата на човек до: " Аз съм... " и " Аз не съм... ". Аз мога да избирам " Да съм... " и "Да не съм... ", но аз или " Съм... " или " Не съм... " . А съм принуден да " Да съм... " или " Да не съм... ". Аз избирам " Да съм... " или " Да не съм... ", но аз нямам друг избор, освен " Да съм... " или " Да не съм... ".

Премъдра no_self, ти се занимаваш с Аз-ът. Какво мислиш за това твърдение? Предоставено от мен, но научено от друг. Намеря ли точната формулировка ще я предложа в оригинален вид.

Благодаря за въпроса.

“Аз съм” това е висшият принцип, истинската ни природа. „Аз съм” не притежава никакви характеристики или притежава всички характеристики. С други думи е вездесъщ, всеобятен и неописуем т.е притежава свободната воля в себе си като потенциал, в зародиш, както и всичко останало, което е в „Аз съм”. Тя не му е необходима, защото той притежава всичко необходимо. В „Аз съм” никоя концепция все още не е родена, така, както и тази за свободната воля. "Аз съм" е като ‘божествения ред’, където всичко е идеално. Волеизявлението, е акт на движение, а в „Аз съм” е вечен покой.

„Аз съм” е първото твърдение на съзнанието, това, което знаем със сигурност за себе си, присъствието на съзнание.

„аз не съм” носи в себе си илюзиите за сводбодната воля и възможността за избор, с които оперира индивидуалния аз, в разединение от „Аз съм”. „аз не съм” това е малкият аз, егото, субективната представа на един за себе си, когато е откъснат чрез булото на илюзията от абсолютната реалност на „Аз съм” - съзнанието в изначалната си точка.

На нас само ни изглежда от позицията на малкия аз, че има такова нещо като избор и свободна воля. Какъв е изборът, който ни се предоставя в човешката ни форма? Принудени сме в живота винаги да избираме, да действаме, да вземаме решения. Да, не или неутралност. Образно казано: да или не, са отговорите на малкия аз, неутралността е избора на „Аз съм”, т.е няма избор, той съществува, но все още не е взето решението и никога няма да бъде взето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Да действаш в хармония с космичните закони разбирам действия които подпомагат еволюцията.

Чакай сега. Доколко обектът на еволюцията може да подпомага еволюцията?! :)

Доколко учениците в училище подпомагат своето обучение, или са само обекти в мозъците на които се налива определено знание без тяхното участие?

Божидар е прав, не си коректен така. Не можеш да сравняваш по този начин нещата. Мога да ти предложа друга аналогия, по-приемлива - доколко например доматите подпомагат селекционерската работа на агронома при създаването на нов, по-добър сорт? Ами само дотолкова, че правят това, което по принцип си правят - поникват, растат, цъфтят, плододават ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аха, хората са по-близо до доматите, отколкото до... хората. Гениално. Ама щом така ти е по-удобно, така да бъде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, наистина ли не разбираш?

Правя аналогия, при която хората сме доматите, а Бог е агронома. Ако се замислиш, дори е слаба тази аналогия, защото ако ние сме на нивото на доматите, то Бог е дори нещо повече от агроном.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аналогията ти я разбирам прекрасно, но когато хората учат и се развиват, те вземат активно участие в този процес. И не само това, но без активното участие на хората развитието им е невъзможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... И не само това, но без активното участие на хората развитието им е невъзможно.

Това на каква база го мислиш/казваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама ти пак от презумпцията, че ние си развиваме съзнанието.

Ами ако предположението ти не е вярно?

Прави ли ти впечатление, как Учителят, а и други учители също, казват - "Дръжте съзнанието си будно!", а не "Развивайте съзнанието си!", също така - "Мислите не са ваши." и т.н.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..... когато хората учат и се развиват, те вземат активно участие в този процес. И не само това, но без активното участие на хората развитието им е невъзможно.

Слушай Станимир, ти ни тръсна тука нещо като аксиома, а и сигурно и ти си убеден в това, което самият теб води нанякъде си .....

Това си е твоя измислица, че без активно участие на хората няма развитие. И дори не може да се каже, че това е лъжа, защото това не е лъжа, а заблуда и то заблуда на нашето съвремие.

Каква е разликата между лъжа и заблуда. Човек като личност съзнателно или несъзнателно лъже. Човек като управляван от колективното несъзнавано и егрегорите разнася заблуди насам-натам. За които заблуди не е важно дали са лъжа или истина. Важното е, че са заблуди и вредят на духовното развитие.

Гледай учителя какво казва, че е важно за развитието и еволюцията:

От "Ханизе": "Без страдания няма развитие,няма и радости."

От "Път към любовта": "На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие"

От "Много знания": "Като метод за пробуждане на съзнанието им, те са избрали страданието и ограничението."

От "Основа на живота": "И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие"

Разбира се, еволюцията е свързана и с работа, но работата е следствие: "Сега, по закона на еволюцията, всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат".

А защо нищо не коментира за сърцето като сетиво;):) ?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама ти пак от презумпцията, че ние си развиваме съзнанието.

Ами ако предположението ти не е вярно?

Прави ли ти впечатление, как Учителят, а и други учители също, казват - "Дръжте съзнанието си будно!", а не "Развивайте съзнанието си!", също така - "Мислите не са ваши." и т.н.

Има теми за съзнанието тук във форума с мисли от П. Дънов. Има теми с мисли за волята и за мисълта. Прочети ги. Съвсем ясно се говори за развитие, даже дава и упражнения. Растенията не развиват съзнанието си (или по-точно самосъзнанието си), защото го нямат. Хората могат да осъзнаят себе си, могат да разбират постъпките си и съгласно това разбиране да извършват едни или други постъпки. Нещата са взаимосвързани. Ако нямаме избор, не ни е нужно и разбиране. Така се обезсмислят и сетивата, защото защо ни е чрез тях да постъпва информация, ако ние с нашия ум не можем да я разберем? Достатъчно е да се сверят еволюциите на трите царства под човека и човешкото царство и ще се забележи развитието и на ума, и на волята, и на чувствата, и на съзнанието (е да, може би е правилно да говорим за разширяване на съзнанието, но това няма голямо значение).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..... когато хората учат и се развиват, те вземат активно участие в този процес. И не само това, но без активното участие на хората развитието им е невъзможно.

Слушай Станимир, ти ни тръсна тука нещо като аксиома, а и сигурно и ти си убеден в това, което самият теб води нанякъде си .....

Това си е твоя измислица, че без активно участие на хората няма развитие. И дори не може да се каже, че това е лъжа, защото това не е лъжа, а заблуда и то заблуда на нашето съвремие.

Каква е разликата между лъжа и заблуда. Човек като личност съзнателно или несъзнателно лъже. Човек като управляван от колективното несъзнавано и егрегорите разнася заблуди насам-натам. За които заблуди не е важно дали са лъжа или истина. Важното е, че са заблуди и вредят на духовното развитие.

Ти какво, да не би докато четеш беседите да спиш? Не, четеш ги и се опитваш да анализираш написаното, опитваш се да го разбереш. Даже мога да ти кажа, че си прекалено активен в желанието си да ги разбереш. Да, има методи на обучение, при които обучавания е пасивен (като например "Релакса"), но това са лунни методи при които се достига до добро запаметяване, но не и до разбиране. Общото правило е обучаваните да са в будно съзнание и активно да възприемат информацията. Истинските учители изискват от учениците си да не възприемат информацията само на доверие, но да я обмислят и разберат. Защо, ако от ученика се очаква пасивност? Ето П. Дънов е давал теми по които учениците да пишат. Защо?

А защо нищо не коментира за сърцето като сетиво ;):) ?!

Темата е за волята, не за сърцето. А и да повтарям наляво-надясно за сърцето и за любовта самозалъгвайки се, че това е признак за притежанието им, не е в стила ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нужда да ми благодариш, no_self. Обичам да те чета. Хубаво е това, че ми отговаряш.

"Аз съм" е като ‘божествения ред’, където всичко е идеално. Волеизявлението, е акт на движение, а в „Аз съм” е вечен покой.
Да разбирам ли, че актът на движение и вечният покой могат да бъдат разгледани като едно цяло? " Аз съм " съществува, а покоят е неизбежност, защото движенията са вечен покой. Нещо непрекъсваемо и постоянно съществуващо, а " Аз съм "; техен заложник ( нямащ избор проводник )!? Тоест аз нямам избор и не мога да бъда неутрален, дори неутрален " Аз съм " проводник.
„Аз съм” е първото твърдение на съзнанието, това, което знаем със сигурност за себе си, присъствието на съзнание.
Напълно вярно. " Аз съм " съществува единствено в личността. Toест само личността, която може да се отнесе към себе си като към личност, само тя притежава " Аз съм ". Само " Аз съм " е интелектуално способен да има история. " Аз съм " е самата история на " Аз ".

„аз не съм” носи в себе си илюзиите за сводбодната воля и възможността за избор, с които оперира индивидуалния аз, в разединение от „Аз съм”. „аз не съм” това е малкият аз, егото, субективната представа на един за себе си, когато е откъснат чрез булото на илюзията от абсолютната реалност на „Аз съм” - съзнанието в изначалната си точка.

Човек не може да бъде " Аз не съм "! Човек " е "! Двете противоположности са взаимно отхвърлящи се. За да е човек " Аз съм " трябва да бъде " Аз не съм ", а е невъзможно човек да бъде " Аз не съм ". Каквато и да върши човек той може да бъде само " Аз съм ", само да " е "! Тук мисля, че засягам твоя водещ философски замисъл, че няма Аз. Че той е илюзия на ума. Това ли е илюзията? Ами, ако е това ние едва ли някога ще се освободим от нея. Аз дори когато мисля, че " не съм " аз мисля за " Аз ", което идва да ми каже, че все пак " Аз съм "! Eй, no_self, голяма главоблъсканица си причиних.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Ето П. Дънов е давал теми по които учениците да пишат. Защо?

А защо нищо не коментира за сърцето като сетиво ;):) ?!

Темата е за волята, не за сърцето. А и да повтарям наляво-надясно за сърцето и за любовта самозалъгвайки се, че това е признак за притежанието им, не е в стила ми.

A цитатите що не ги коментира?! :)

Виж как точно го каза "П. Дънов е давал теми по които учениците да пишат."

Тук не става въпрос за активност, за която говореше по-горе. Учениците са следвали Учителя.

Всъщност къде виждаш връзката между свободната воля и активността?! Или между осъзнаването и активността?!

Активността няма значение за свободната воля и осъзнаването.

1. Човек може да е абсолютно активен във всяка своя заблуда породена от илюзията за свободна воля и обикновено това е факта. Или искаш да кажеш, че нямаш заблуди?! О, просветлени :)

2. Осъзнаването определя активността, а не активността определя осъзнаването. Активността следва осъзнаването......ако въобще има нужда от активност. Сещам се от Дао Дъ Дзин "действа чрез недействие".

И преди сме говорили за това, че комунизмът и материализмът, които по същество са духовни учения, са сложили своя отпечатък на разбиранията ни за духовност.

Аз искам да те питам "Битието ли определя съзнанието". Ако е така, наистина активността определя осъзнаването.

Или "Съзнанието определя битието"? Ако е така, осъзнаването се развива въпреки активността и активността по-скоро ще задълбочи заблудите.

Ти може да се объркваш, защото като деца нашето Битие, нашите родители определят съзнанието ни. Но те ни вкарват и всички заблуди, както е заблуда и заблудата, че активността води до осъзнаване и че активността уж била белег за свободна воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Ето П. Дънов е давал теми по които учениците да пишат. Защо?

А защо нищо не коментира за сърцето като сетиво ;):) ?!

Темата е за волята, не за сърцето. А и да повтарям наляво-надясно за сърцето и за любовта самозалъгвайки се, че това е признак за притежанието им, не е в стила ми.

A цитатите що не ги коментира?! :)

Защото нямат връзка с темата.

Виж как точно го каза "П. Дънов е давал теми по които учениците да пишат."

Тук не става въпрос за активност, за която говореше по-горе. Учениците са следвали Учителя.

Аха, значи когато пишеш по някаква тематика, умът ти е пасивен, защото някой друг ти е бил задал темата. Един съвет: спри да спориш и помисли малко върху написаното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×