Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Моята опитност говори за наличие на свободна воля. Според мен има относителен и променящ се аз образ на ментално, емоционално и физическо ниво. Когато човек се разотъждестви обаче от вкопчването на идентификацията си в тези проявления, вижда, че те са само инструменти, временни, променящи се, преливащи се от състояние в състояние и от форма във форма. На това ниво свобода няма и постоянен и стабилен аз не наблюдавам. Има относителна идентификация, приемана за аз, която постоянно се мени. Докато наблюдавам менталността, чувствата и тялото си, осъзнавам, че има наблюдаващ. Този наблюдаващ приемам за Аз и от неговата позиция упражнявам свободна воля. Този ми Аз чувствам, че е част от цялото, от божественото. Сега, пишейки тук, този ми Аз изпраща импулси, които транслирани през "ръкавиците" на менталността, чувствата, телесните усещания и моторика, се проявяват като докосвания на клавишите и съответно общуване. Това, което мога да направя, е с помощта на Себе си, да пробвам да хармонизирам, успокоя нагоните на тялото, емоционалните импулси, менталните си движения дотолкова, че да бъдат добри слуги на Аза ми. Но, определено чувствам наличието на Аз - едно сигурно, всеобхващащо, спокойно и мъдро присъствие, пълно с радост, красота и творчество присъствие на център в мен. Център, който е и периферия - просто от позицията на Селфа времевите и пространствени параметри губят определенията си.

Според опита ми, прекомерната идентификация с его инструментите (тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл) си е чиста проба гордост и откъсване от реалния извор, от Аза, или пък просто е признак на примитивизъм. Свободната воля за мен е факт! Тя е изборът между една или друга мисъл, емоция, действие. Свободната воля за мен е динамичното проявление на истинната ми природа, гласът на любовта, на бога в мен! Ако тази връзка се изкриви или прекъсне, а вс вета това често се наблюдава, това вече не наричам свободна воля. Воля е, но не е свободна. Свободата идва от божественото, от безкрая.

Всичко това е прекрасно и вярно. Има едно но. Свободната воля е част от представата ти за теб, което е егото. Махни центъра, остани без него, можеш ли? Ще бъдеш напълно загубен нали? За това става въпрос. Това е трудната част, която не става насила. Някой ден е възможно да те сполети. Тогава няма интелектуално да концептуализираш безкрая, като някаква теория, а ще знаеш, че божественото не съществува отвъд ума ти. И ще си свободен, от всякакви идеи и концепции. От всичките.

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само виж: ”мен в миналото, мен сега и мен в бъдещето, в същото време аз се променям и развивам.”

Къде тук видя вечния аз? Всичко се променя - и времето, и ти.

Вечното е извън времето, то е безвременно.

Няма начало и няма край.

Не е започнало и няма да свърши.

...

Не твърдя, че индивидуалното съзнание е вечно и неизменно в смисъла на будизма. Обясних защо нашата индивидуалност никога няма да престане да съществува под една или друга форма. Това е все едно да прекратиш една причинно-следствена връзка - невъзможно е. Всяко наше действие ще предизвика своето следствие, колкото и безпристрастно и безлично да го направим. Все пак ние сме неотделима част от света и нашите действия му влияят и предизвикват неговата ответна реакция. Човек може да осъзнае съществуването на своята вечна и неизменна същност, която е в основата на всички негови проявления, но да се откаже от индивидуалността си означава да се откаже от всякакви проявления. Това е невъзможно, но ако ти мислиш по-друг начин, това си е твой избор и можеш да опиташ да го реализираш в действителност. Ако успееш, това ще е доказателство за твоята правота.

Ех, Станимире, колко ли пъти ще трябва да повторя, че няма загуба на индивидуалност, има индивидуалност, но тя е незначителна, тя е ефимерна, тя е илюзиорна. Тя съществува само в ума ти и ти си функционираш на това ниво на илюзиите като в сън, в който не знаеш, че сънуваш. Когато се събудиш разбираш, че тази личност, която си сънувал е била сън. След това се събуждаш и от съня, в който си мислил, че сънуваш, че си някаква личност, която си разбрал, че не съществува реално. И сега дори да заспиш отново, ще знаеш, че в момента спиш и това, което сънуваш е само сън. След като го знаеш, би ли имало особено значение за теб какво се случва с теб в съня, когато знаеш, че ще се събудиш и това е само една илюзия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

......

Според опита ми, прекомерната идентификация с его инструментите (тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл) си е чиста проба гордост и откъсване от реалния извор, от Аза, или пък просто е признак на примитивизъм......

Орлин, какво всъшност е сублимираната сексуалност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, не. Моята индивидуалност не съществува само в моя ум. Другите също ме възприемат като отделен индивид. Ти също ме възприемаш като отделен индивид, въпреки че може да го отречеш на думи. Но как се е породила първоначално илюзията за индивидуалност? Как така съвършената вечна и неизменна същност е започнала да се самозаблуждава? Отговори ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко това е прекрасно и вярно. Има едно но. Свободната воля е част от представата ти за теб, което е егото. Махни центъра, остани без него, можеш ли? Ще бъдеш напълно загубен нали? За това става въпрос. Това е трудната част, която не става насила. Някой ден е възможно да те сполети. Тогава няма интелектуално да концептуализираш безкрая, като някаква теория, а ще знаеш, че божественото не съществува отвъд ума ти. И ще си свободен, от всякакви идеи и концепции. От всичките.

Не чувствам така нещата! Точно когато махна всякаква себепредстава, заживява свободната воля. Губя се като его-представа, но се намирам като вечна същност! Интелектуално само конкретизирам, доколкото може да се предаде нещо, което истински се разбира единствено преживелищно. Отвъд ума ми преживяването вече не е божествено, така е! То е просто каквото е - естествено и спонтанно.

......

Според опита ми, прекомерната идентификация с его инструментите (тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл) си е чиста проба гордост и откъсване от реалния извор, от Аза, или пък просто е признак на примитивизъм......

Орлин, какво всъшност е сублимираната сексуалност?

За да ти отговоря по силите си, би ли ми казал защо за теб е важно в контекста на разискваната тема да въвлечем сексуалността? Като цяло има резон в това, но защо за теб в този момент на дискусията възникна такава нужда?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия – силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“ За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си." цитатът е от Изгревите / не помня кой том точно / ще го издиря / но си е баш по темата / аумъ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободната воля според мен се изразява в това, че ние поемаме отговорност за собствения си живот, за мисли, действия и се учим от следствието. Т.е. проявеният човек. Едва, когато имаме будното съзнание, съчетано с интуиция започваме да търсим Божията воля, нея да проявяваме. Имаме осъзнатост, търсим и поправяме грешките си... Разумността се проявява, емоциите са изчистени... Т. е. правата мисъл е напред, следвана от енергията... И ставаме творци на собствения си живот, изпълнени с благодарност за всичко... Вече не поставяме условия кое, как да се случва, просто се наслаждаваме на Живота...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, нищо в това, че някой има индивидуалност, не показва, че има свободна воля.

Състоянието "волята е воля само, когато съвпада с Божествената" се показва едновременно и чрез това, че света е Едно и чрез това, че всеки човек има своя индивидуалност.

Забележете какво точно представлява индивидуалността на всеки човек. Точно тя е в голяма степен несъзнавана и човек в заблудите се опитва да избяга от нея, но човешката индивидуалност на всеки е именно Божия Воля за него и тя го отличава от другите хора.

Какво е Майя?

Майа е опитът нечие преживяване и Божествената светлина да бъде представено чрез думи, мисли и логика.

Майа е да се довериш на изразени чрез думи чужди мисли и опит като загърбиш собствените усещания.

Майа е да си въобразяваш, че си еди-какъв си или, че трябва да станеш еди-какъв си.

Спасението е да се отдадеш на Бог в себе си, което означава да преодолееш думи, мисли, вярвания. Бог е извън вярванията.

Станимир, ти даваше пример с човек седящ на брега на една река, която била събитията от живота.

Ако използвам същия модел, то реалността е, че съзнанието на човека седи на брега на една река и то не може да направи абсолютно нищо свястно в този живот, колкото и да се заблуждава в обратното.

Индивидуалността на човека е моторна лодка в реката, която се движи насам-натам. Лодка която може да има кормчия, може и да няма. И в двата случая кормчията не е съзнанието на човека, а неговите индивидуалност и задачите, които са Божия Воля.

Забележи, че активното съзнание за Аз-а на човека не е неговата индивидуалност. И е логично да е така - индивидуалността постигната през преражданията не е част от Божията искра, която е човешкия дух. Дух наблюдател, който стои на брега на реката.

Просветление се постига, когато човек се откаже от заблудите да си мисли, че той прави нещата и да си позволи да види, че нещата се правят от неговата индивидуалност, която не е неговото съзнание. Да си позволи да остави индивидуалността си да твори и просто да наблюдава и осъзнава какво се получава.

Всеки може да направи това нещо. Не е необходимо да тренира някакви сидхи :) ха ха ха ха

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

......

Според опита ми, прекомерната идентификация с его инструментите (тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл) си е чиста проба гордост и откъсване от реалния извор, от Аза, или пък просто е признак на примитивизъм......

Орлин, какво всъшност е сублимираната сексуалност?

За да ти отговоря по силите си, би ли ми казал защо за теб е важно в контекста на разискваната тема да въвлечем сексуалността? Като цяло има резон в това, но защо за теб в този момент на дискусията възникна такава нужда?

Ами ти казваш откъсване от реалния извор става, ако отделяме внимание на "тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл".

А сексуалността е чиста Божествена енергия, е, може би изкривена от човешките разбирания за сексуалност,

И тази енергия се проявява чрез "тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл".

Та казваш все едно да се върнем към реалния извод като се отдалечим от реалния извор :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е ли прекрасно?....

"Молитвата и животът трябва да бъдат едно цяло.Няма време да говоря за това дълго,но бих искал да кажа следното: станете сутрин, застанете пред Бога и кажете: „Господи, благослови ме и благослови днешния начеващ ден”, а после се отнесете към този ден като към дар Божи и възприемайте себе си като Божи посланик в онова неизвестно, което представлява сам по себе си започващият ден. А това означава да приемете, колкото и да е трудно, че каквото и да се случи през този ден – нищо не е чуждо на Божията воля; всичко без изключение са обстоятелства, в които Господ е пожелал да ви постави, за да бъдете вие Неговото присъствие, Неговата любов, Неговото състрадание, Неговият творчески разум, Неговото мъжество… И всеки път, когато се сблъсквате с една или друга ситуация, вие сте този, когото Бог е поставил в нея, за да принесе християнско служение, да бъде частица от Тялото Христово и от делото Божие. Ако постъпвате така, лесно ще забележите, че всеки миг ви се налага да се обръщате към Бога и да казвате: „Господи, просвети ума ми, укрепи и направлявай волята ми, дай ми пламенно сърце, помогни ми!”. В други мигове пък ще кажете: „Господи, благодаря Ти!”. И ако сте разумни и умеете да благодарите, ще избегнете всички глупости, които се наричат тщеславие или гордост и се изразяват в самомнението, че сме извършили нещо свръх силите и възможностите си, нещо кой знае какво. А всъщност всичко е свършил Бог. Бог ни е дарил изключителната възможност да го извършим. И когато вечерта отново застанете пред Бога и набързо прехвърлите в паметта си отминалия ден, ще можете да възхвалите Бога, да Го прославите, да Му благодарите, да плачете за другите и за себе си. Ако започнете така да съединявате живота си с молитвата, между тях никога няма да има разрив, животът ще стане пламенен, всеки миг ще се разпалва нов огън, който ще се разгаря все повече и все по-ярко и който постепенно ще ви преобрази в онази горяща къпина, за която говори Писанието. " / Из кн. "Молитвата и животът", автор:Митрополит Антоний Сурожки /

/от фейсбук-а ;) / Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От доста време си мисля защо тази тема предизвиква толкова силен интерес, такива яростни на моменти дебати и толкова несъгласия. Реших да тръгна от другата страна...

Ако нямаме свободна воля, това би означавало:

- човекът не носи никаква лична отговорност за своите мисли, чувства и дела, съответно спира да работи и законът за причината и следствието. Всяко нещо, което ни се случва, не е следствие от това, което сме мислили, чувствали и вършили, а е "част от Божията воля" и човекът само я "понася", но не може да промени нищо... Доста удобна формулировка...

- винаги ще се намери някой по-осведомен или "ръкоположен от Бог да свежда до знанието на простосмъртните" Божията воля в този момент. Този богопомазаник ще има властта да "вкарва в пътя на Божията воля" непомазаните, без той самият да носи каквато и да е отговорост за последствията... Бог да си я носи... Още по-удобно.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, не. Моята индивидуалност не съществува само в моя ум. Другите също ме възприемат като отделен индивид. Ти също ме възприемаш като отделен индивид, въпреки че може да го отречеш на думи. Но как се е породила първоначално илюзията за индивидуалност? Как така съвършената вечна и неизменна същност е започнала да се самозаблуждава? Отговори ми.

Не отричам, че всички имаме индивидуалности, знам, че може да звучи противоречиво.

Има нива. В нивото на съня и илюзията ние имаме индивидуалности.

Този живот е само един сън. Всички заедно го сънуваме – чувал ли си за съгласуваната реалност?

http://polezni-linko...The-matrix.html

Проблема е, когато започнем да вярваме, че е истина, и че героите в съня са истински. Взимаме се насериозно с нашите характери и страсти.

Но освен съня има и друга реалност, не илюзорна, а истинската реалност. Когато пиша за нея казвам, колкото и да ви е неприятно, там няма нищо и оттам започва всичко.

Как се е породила първоначалната илюзия за индивидуалност? В момента, в който е започнало програмирането на ума ти и ти си започнал да вярваш в неща, които си взел за даденост без да ги провериш сам.

Съвършената и вечна неизменна същност не е заблудена, тя знае. Тя е онова ниво вътре в теб, което няма въпроси и се чувства блаженно комфортно през цялото време, докато героят в съня, който вяраш, че си страда или си задава въпроси.

Тази същност е дълбоко у всеки един от нас. Представата ни за нас самите, идеята ни за това какво сме изчеват, когато стигнем до нея. Сливаме се с нея, ставаме едно, оттам насетне всичко в съня е ок, защото знаем, че е само сън, космическата съвършена игра на съзнанието. Ние не сме съзнанието, то ни използва за да бъде.

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От доста време си мисля защо тази тема предизвиква толкова силен интерес, такива яростни на моменти дебати и толкова несъгласия. Реших да тръгна от другата страна...

Ако нямаме свободна воля, това би означавало:

- човекът не носи никаква лична отговорност за своите мисли, чувства и дела, съответно спира да работи и законът за причината и следствието. Всяко нещо, което ни се случва, не е следствие от това, което сме мислили, чувствали и вършили, а е "част от Божията воля" и човекът само я "понася", но не може да промени нищо... Доста удобна формулировка...

- винаги ще се намери някой по-осведомен или "ръкоположен от Бог да свежда до знанието на простосмъртните" Божията воля в този момент. Този богопомазаник ще има властта да "вкарва в пътя на Божията воля" непомазаните, без той самият да носи каквато и да е отговорост за последствията... Бог да си я носи... Още по-удобно.

Е, чак пък яростни ... :)

Но Станимир отдавна го каза - темата е важна, основополагаща, затова е този интерес. Ама и виждам, че не всички се интересуват, де, само няколко, едни и същи ;)

Та, не е точно така, както описваш. Ще дам пример - по чия воля остават живи хора, които са взели категорично решение за самоубийство и предприемат действия - един път, втори път, но все нещо става, все някой "случайно" идва и ги спасява (тук нямам предвид тези самоубийци, които съзнателно или не съвсем, но така подреждат нещата, че да им попречи някой)?

Също така - ами този Закон за причина и следствие или Законът за кармата в същност е част от т.нар. Божия воля. Аз се чудя, според вас какво именно е тази Божия воля? Нали не си мислите, че това са някакви странни приумици на някой белобрад старец възседнал облаче?! Ами Божията воля е изтъкана от т.нар. природни/вселенски закони. Има такива и действат на всички планове. Ние, хората към момента имаме някакво разбиране за законите, действащи на физическо ниво (в материален план). За по-фините планове ни осведомяват и то леко закодирано свещени книги от типа на Библията.

И да, винаги е имало и ще има хора, които по-добре се ориентират относно Божията воля. Това не е проблем; проблем е, когато някой е набеден такъв. А за съжаление винаги има хитреци, които се възползват от невежеството на другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко това е прекрасно и вярно. Има едно но. Свободната воля е част от представата ти за теб, което е егото. Махни центъра, остани без него, можеш ли? Ще бъдеш напълно загубен нали? За това става въпрос. Това е трудната част, която не става насила. Някой ден е възможно да те сполети. Тогава няма интелектуално да концептуализираш безкрая, като някаква теория, а ще знаеш, че божественото не съществува отвъд ума ти. И ще си свободен, от всякакви идеи и концепции. От всичките.

Не чувствам така нещата! Точно когато махна всякаква себепредстава, заживява свободната воля. Губя се като его-представа, но се намирам като вечна същност! Интелектуално само конкретизирам, доколкото може да се предаде нещо, което истински се разбира единствено преживелищно. Отвъд ума ми преживяването вече не е божествено, така е! То е просто каквото е - естествено и спонтанно.

Да, такова каквото е - естествено и спонтанно!!! Няма решаващ, няма избиращ, няма воля. Нима можеш да твърдиш, че има воля за каквото и да било? Когато действаш без да мислиш има ли воля? Може би, думата свободна воля, не е правилно употребена в твоя контекст, защото аз разбирам друго нещо под нея. Имаш – притежваш я; воля- желание за действие. Притежанието и желанията са част от егото. Божественото има ли его? То личност ли е? Ако според теб отговорите са положителни, има още път по-напред, по-навътре, по-надълбоко е истината. Когато се събудиш, разбираш, че нищо не е твое и, че действията, който се извършват чрез теб не са твоите действия, а тези на „божественото” в теб. Тези действия може съвсем да не са красиви за останалите и те да не ги свързват с „божествеността” съвсем. Оттам идва и проблема на интелекта, който не може да асимилира, че добро и лошо са едно и също нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се е породила първоначалната илюзия за индивидуалност? В момента, в който е започнало програмирането на ума ти и ти си започнал да вярваш в неща, които си взел за даденост без да ги провериш сам.

Значи умът следствие на индивидуалността ли е или е обратното? Ако е първото: как може да започне програмиране на ума, след като ум без индивидуалност няма? Ако е второто: как се е появил умът?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също така - ами този Закон за причина и следствие или Законът за кармата в същност е част от т.нар. Божия воля. Аз се чудя, според вас какво именно е тази Божия воля? Нали не си мислите, че това са някакви странни приумици на някой белобрад старец възседнал облаче?! Ами Божията воля е изтъкана от т.нар. природни/вселенски закони. Има такива и действат на всички планове. Ние, хората към момента имаме някакво разбиране за законите, действащи на физическо ниво (в материален план). За по-фините планове ни осведомяват и то леко закодирано свещени книги от типа на Библията.

Остава въпросът, дали природните/вселенски закони могат да бъдат променяни, и ако не могат в какво точно се изразява Божията Воля?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Та, не е точно така, както описваш. Ще дам пример - по чия воля остават живи хора, които са взели категорично решение за самоубийство и предприемат действия - един път, втори път, но все нещо става, все някой "случайно" идва и ги спасява (тук нямам предвид тези самоубийци, които съзнателно или не съвсем, но така подреждат нещата, че да им попречи някой)?

Също така - ами този Закон за причина и следствие или Законът за кармата в същност е част от т.нар. Божия воля. Аз се чудя, според вас какво именно е тази Божия воля? Нали не си мислите, че това са някакви странни приумици на някой белобрад старец възседнал облаче?! Ами Божията воля е изтъкана от т.нар. природни/вселенски закони. Има такива и действат на всички планове. Ние, хората към момента имаме някакво разбиране за законите, действащи на физическо ниво (в материален план). За по-фините планове ни осведомяват и то леко закодирано свещени книги от типа на Библията.

И да, винаги е имало и ще има хора, които по-добре се ориентират относно Божията воля. Това не е проблем; проблем е, когато някой е набеден такъв. А за съжаление винаги има хитреци, които се възползват от невежеството на другите.

1. за самоубийците - не се сещам за точно такъв пример - ще съм благодарна да го узная, най-вече обстоятелствата около него.

2. за законите - ами и аз същото се опитвам да кажа - Божията воля - това са законите за причината и следствието и другите като тях. Божията воля не е това, което се случва с хората, а механизмът, по който се случва. При грубо сравнение - Божията воля не е докъде ще ни заведе влака, а това, че влакът за Бургас отива в Бургас, а не в Русе, колкото и да му се иска на пътника в него да смени стрелките и със силата на своята свободна воля да промени разписанието и/ или дестинацията. Също по Божия воля има влакове за навсякъде и на всяка гара пътникът може да слезе и да смени влака, ако иска да промени своята лична дестинация.

Ако нямаме свободна воля в този живот, това означава, че в който влак сме се качили в момента на раждането - нямаме вече спирки, нямаме право да слезем и да сменим дестинацията - обречени сме да я стигнем. Обаче не е така - аз лично я смених, ей така слезнах от първия влак, след като вече бях усвоила уроците. Този влак спираше и преди аз да слезна, аз можех да слезна и преди тази спирка, но не съм била готова, не съм била още осъзнала, че влакът за Русе никога няма да ме заведе до Варна - мислела съм си, че Варна е някъде по пътя за Русе... Когато разбрах, че това са различни линии, слезнах някъде към Горна Оряховица и си изчаках моя влак. И това си беше мое свободно решение. Можех и да остана...и да се цупя в Русе, че Божията воля е несправедлива или че аз съм си пропиляла този живот по моя глупава грешка в самото начало.

3. Колкото и добре да се ориентира един човек в Божията воля, той може да се ориентира само за себе си, само това му е дадено. Ако все пак знае и наистина е мъдър човек, Учител , то той никога няма да я разкрие на другия човек, а ще го остави свободен човекът сам да я осъзнае. Чета беседите - Учителя разговаря, разсъждава, стимулира мисленето и осъзнаването на своите слушатели (читатели), но винаги ни оставя свободни и дори ни насърчава да мислим самостоятелно, да не се подчиняваме на чуждите стандарти, да проверяваме всичко сами и да го прилагаме според своите лични усещания, да извличаме сами своите уроци от приложеното и да поемаме сами последствията от мислите чувствата и постъпките си...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се е породила първоначалната илюзия за индивидуалност? В момента, в който е започнало програмирането на ума ти и ти си започнал да вярваш в неща, които си взел за даденост без да ги провериш сам.

Значи умът следствие на индивидуалността ли е или е обратното? Ако е първото: как може да започне програмиране на ума, след като ум без индивидуалност няма? Ако е второто: как се е появил умът?

Държа да разгранича начина, по който използвам понятието ум, защото е възможно да се разминаваме в разбиранията си за това, какво е.

Как се е появил умът няма значение за нас. Това е разсейване от основното и ще приемем, че не знаем отговора, защото е мистерия.

Целият проблем идва от това, че умът се опитва да отговори на въпроси, който не са в неговата реалност. Той не е способен да излезе отвъд границите си. Той е ограничен. Умът е инструмент, който тялото ползва за да съществува. Има ум без индивидуалност, който действа на базата на основните човешки инстинкти на тялото, които са еднакви за абсолютно всички. Там няма отделеност, всички сме еднакви в истинктите си. Още по-навътре трябва да се стигне, отвъд инстинктите, защото ако се замислиш дори те са програмиране. Какво повече ти е необходимо за да съществуваш, освен да дишаш, да се храниш, да спиш и просто да си жив?

Всичко останало са наслагвания, като знание, грамотност, интелигентност, идеи, мнения и индивидуалност – формирани от други, които в крайна сметка нямат никакво значение за никой, освен за теб самият.

Умът не е следствие на индивидуалността, тя се формира благодарение на него. Чрез него тя съществува. Има една всеобхватност, която не е качество на ума, такъв какъвто ние го познаваме.

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На каква основа е поставена религията? Всяко нещо си има основа. Къщата има основа. Кой е поставил основата й, и кой има право да живее в нея? Основа на човешкото тяло е костната система. Какво представя тя без човешкия дух? Кой ще се грижи за нея? В този смисъл, и религията е ИЗРАЗ на ЧОВЕШКИЯ ДУХ. Религията е човешко дело. Тя НЕ Е създадена от БОГА. Религията е сбор от правила и норми, които хората създавали с векове. Има нещо Божествено в религията. Това са трите велики принципа, на които тя се крепи: ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА и ИСТИНАТА. Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под "религия" разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. Мнозина цитират стиха: "Никой не е видял Бога." Следователно, няма защо да се занимаваме с Него. Всъщност, онова, което е истинско, реално, видимо, съществено, е Бог. Реален е само Бог, а ние сме ПРОЯВА на Неговата Любов. Кое е реалното: дървото или листата му? Дървото живее с години, а листата са преходни. Накрая на есента те окапват, а на пролет се сменят с нови. Някога и клоните изсъхват, обаче, дървото е същественото. На същото основание, казвам: Същественото в човека е БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО, т.е. Божественото съзнание. То мисли, то чувства, то различава нещата. Ще ни възразят, че въпреки Божественото начало, хората не се познават. Не е така. Дето е Божественото, там е ЛЮБОВТА. Ако хората се ОБИЧАТ, непременно ще се ПОЗНАВАТ.

Защо сте тъжни?, Поучаваше ги, НБ 1923 г.

8 април 1923 г. София

Като знаем, че религията е нещо човешко, то е нормално да търсим Нещо повече, скрито, тайнствено... да търсим Бог.... Но е хубаво да знаем, че сме едновременно много мънички, но и много ценни... За Бога... за Цялото...

Имаме висш и нисш ум... Нисшия са инстинктите, които са подчинени на първосигналната ни система... Много физически. Няма лошо, но е хубаво и нещо повече да има. Стремежа за знание, за развитие, за опознаване на света, природата, космоса... Това е вече Духа... А душата- тя е фина струна, чиста и идеалистично настроена...

Та ние имаме свободна воля-да търсим, да знаем, да обичаме или мразим... И от всеки избор да си носим последствията, да се учим... Имаше една притча за коня-и за изборите-"за добро ли, за зло ли ще видим... "

Доста се отклоних, ама това е мой опит пак да си отговорим на въпроса...

И в днешната Рилска беседа http://www.beinsadou...бов_и_почитание има отговори. Провокира ни Учителя да мислим и търсим, да разширяваме съзнанието си, пък и да го обръщаме в познание...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

no_self, а какво мислиш за манас (понякога се превежда като интелект, понякога като ум)? Той илюзия ли е? Ти лично правиш ли разграничение между двете?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявах се ти да ми отговориш, но и това върши работа. Поне успях да се убедя, че това, което пишеш за ума не е съвсем същото като това, което току що цитира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. за самоубийците - не се сещам за точно такъв пример - ще съм благодарна да го узная, най-вече обстоятелствата около него.

2. за законите - ами и аз същото се опитвам да кажа - Божията воля - това са законите за причината и следствието и другите като тях. Божията воля не е това, което се случва с хората, а механизмът, по който се случва. При грубо сравнение - Божията воля не е докъде ще ни заведе влака, а това, че влакът за Бургас отива в Бургас, а не в Русе, колкото и да му се иска на пътника в него да смени стрелките и със силата на своята свободна воля да промени разписанието и/ или дестинацията. Също по Божия воля има влакове за навсякъде и на всяка гара пътникът може да слезе и да смени влака, ако иска да промени своята лична дестинация.

Ако нямаме свободна воля в този живот, това означава, че в който влак сме се качили в момента на раждането - нямаме вече спирки, нямаме право да слезем и да сменим дестинацията - обречени сме да я стигнем. Обаче не е така - аз лично я смених, ей така слезнах от първия влак, след като вече бях усвоила уроците. Този влак спираше и преди аз да слезна, аз можех да слезна и преди тази спирка, но не съм била готова, не съм била още осъзнала, че влакът за Русе никога няма да ме заведе до Варна - мислела съм си, че Варна е някъде по пътя за Русе... Когато разбрах, че това са различни линии, слезнах някъде към Горна Оряховица и си изчаках моя влак. И това си беше мое свободно решение. Можех и да остана...и да се цупя в Русе, че Божията воля е несправедлива или че аз съм си пропиляла този живот по моя глупава грешка в самото начало.

3. Колкото и добре да се ориентира един човек в Божията воля, той може да се ориентира само за себе си, само това му е дадено. Ако все пак знае и наистина е мъдър човек, Учител , то той никога няма да я разкрие на другия човек, а ще го остави свободен човекът сам да я осъзнае. Чета беседите - Учителя разговаря, разсъждава, стимулира мисленето и осъзнаването на своите слушатели (читатели), но винаги ни оставя свободни и дори ни насърчава да мислим самостоятелно, да не се подчиняваме на чуждите стандарти, да проверяваме всичко сами и да го прилагаме според своите лични усещания, да извличаме сами своите уроци от приложеното и да поемаме сами последствията от мислите чувствата и постъпките си...

1. Ами разказвали са ми случай, познати на мои познати, момиче, специално подбира момент, да ги няма родителите, изпива много хапчета, но единият родител се оказва, че нещо си забравил мисля и се върнал да го вземе и я намира съвсем скоро след като е била изпаднала в безсъзнание. Има примери и за разни известни личности, певци, музиканти, които сега за съжаление не мога да се сетя, за да цитирам, но съм чела. Странно е, особено ако се повтори два пъти това.

2. А аз приемам по-скоро следното - човек идва на Земята, за да изтренира и развие точно конкретни добродетели или ако искате обратно - да изчисти определени слабости; предлага му се един вариант, може след това втори, трети ... Някои от тези варианти са по-хард, други не толкова, но на практика целят едно и също. Изборът на човека се състои само в това, доколко ще развие тези добродетели. Ние, като родители, познавайки донякъде собствените си деца, бихме могли да ги насочим какво е хубаво да правят.

3. Ами виж, винаги е имало хора, които са като духовни водачи на другите; и това са не само такива очевадни, като Мойсей примерно, но и много по-семпли и скромни.

Стан, да, този въпрос стои наистина - могат или не могат да се променят законите. Ти имаш ли някакви съображения за това или може би си разсъждавал, какво би било, ако е така или обратно?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Ами разказвали са ми случай, познати на мои познати, момиче, специално подбира момент, да ги няма родителите, изпива много хапчета, но единият родител се оказва, че нещо си забравил мисля и се върнал да го вземе и я намира съвсем скоро след като е била изпаднала в безсъзнание. Има примери и за разни известни личности, певци, музиканти, които сега за съжаление не мога да се сетя, за да цитирам, но съм чела. Странно е, особено ако се повтори два пъти това.

Разбирам те какво се опитваш да кажеш, но то не отменя свободната воля. Волята свършва дотам докъдето момичето изпива хапчетата. Това, което се случва след това не отменя волята, т.е., това, че желанието за самоубийство остава нереализирано. Родителите също имат свободна воля, а и може да има намеса "отгоре" (която забележи не е задължително да се окаже успешна - момичето е можело въпреки това да почине).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

по т. 1 - подсъзнателно са искали да бъдат намерени преди да е станало късно.

по т.2 - да - и така може да се интерпретира моят пример. Имаме избор за вариантите на пътуване, маршрутите. Имаме свободата дори и да си останем на гарата... и пътя да отложим за следващ живот. Ами аз от такива добронамерени упътвания обърнах гръб на моите влакове и се качих на най-трудния влак и докъсно си мислех, че той е правилният, защото така са ми казали авторитетите ми... Сега не смея да упътвам и насочвам никого - особено деца - винаги ги насърчавам да мислят и решават свободно и по вътрешния си усет...

-според мен човек не може да бъде духовен водач без да наруши по някакъв начин свободната воля, а тогава няма да е духовен водач. Водач всъщност е неговият дух - затова се нарича така. Такъв е случаят с Учителя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×