Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Основният и най-важен въпрос е действието наше ли е? Аз-ът, с неговите характерни черти и може ли да се откъсне от тях? Мога ли аз да бъда друг и може ли другия да бъде като мен? Дадеността на характера може би обрича до известна степен свободната воля. Това, че аз съм такъв, а не друг прави ли ме свободен? Аз робувам на себе си и съм обречен! Aз съм така устроен - да действам винаги еднакво, според разбиранията си. Моя разум е везна, която премерва винаги точно, но и винаги за себе си. Това прави ли ме свободен? Всяко мое действие е последвано от морални отговорности, сътворени от моя Аз. Ако Аз-ът ми е обречен да бъде такъв, какъвто Е, то тогава как е възможно да съм свободен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Характерът, както и аз-ът подлежат на трансформация - всъщност това непрекъснато се случва с тях... Усещането за обреченост е скрито от самия себе си желание да се наложат личната воля и ценности над Божествените.

Аз не съм свободна, ако се идентифицирам с ролите и живота - със сцената. Ако, обаче, ролите са само проекции на това вътре в мен, което расте и се учи, То е свободно да играе и избира своите роли, както и сценариите, в които да участва. Вътре в самия сценарий няма свобода, но има свобода да излезем от тази роля... Божията воля е изобилна откъм роли и сценарии.

Последствията от действието не са свързани с моите лични и наложените социални морални отговорности. Първите са Божията воля, вторите - човешката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, да, този въпрос стои наистина - могат или не могат да се променят законите. Ти имаш ли някакви съображения за това или може би си разсъждавал, какво би било, ако е така или обратно?

Лично според мен законите не могат да бъдат променяни. Ако говорим за вечна и неизменна същност на всичко съществуващо, то тя следва да се изразява под някаква постоянна неподлежаща на промяна форма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За "свободната воля", човек трябва да е изключително прецизен. Може да се разглежда на няколко нива:

1. "Свободната воля", да се разглежда, като избор. Например - дали да завиеш надясно или наляво.

Само че, за да имаш избор, трябва да имаш свобода, а социалният човек е 0% свободен. В ежедневието човек трябва да ходи на работа, да печели пари за да се храни, да се грижи за децата си, да се лекува когато се разболее. Т.е. социалната обстановка, диктува изборите, които той прави и той е, като куче, което скача според пръчката, с илюзията, че прави избор.

С други думи, ако си циганин, трябва да крадеш, защото не може да имаш нормална работа. Ако искаш да имаш порядъчна дъщеря, трябва да я контролираш, за да не я отървеш... Ако искаш да си с добро социално положение, трябва да правиш нещата, каквито се предполага, че трябва да правиш. Така че, социалният човек, няма свободна воля, защото не е свободен. Има само илюзията за избор, който е "уж" избор.

2. "Свободната воля" да се разглежда, като "воля за свобода". Този избор е даден на човека във всеки един момент - "Дали да бъда свободен или не". Даден му е, като възможност да се откъсне от социалните ограничения- не да избяга от тях, а да не го ограничават. Волята за свобода е копнеж, със различна интензивност и обикновено травмиращите ситуации са тези, които засилват копнежа, Желанието да бъдеш свободен е да признаваш Истината, такава каквато е, насред обстоятелствата в които си. Всяко признаване на истината, задълбочава познаването и. Така живееш живота си осъзнато.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фатализъм

" Природата е безжалостна към живите същества. Тя не се интересува от отделната личност. Нейният интерес е насочен към видовете, към рода. Природата поставя една задача на всеки жив организъм. Не я ли изпълни той умира. Изпълни ли я, все едно - пак умира. Природата е безучастна; много са тези, които й се подчиняват, но вечността е отсъдена само на подчинението, а не на тези, които се подчиняват. Природата бе поставила на живота една задача, беше му изковала един закон. Задачата бе продължението на живота, а законът - смъртта. "

Джек Лондон, Законът на живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е свободната воля?!
Онзи начален тласък, прокарал разделението между онова, което по смисъл бихме могли да наречем провидение и човешкото същество. По този начин то се превръща в личност, но откъсвайки се от тъканта на всеобщото протичане - основното, което придобива, е личната отговорност. Поради постигнатата изолираност от общото, всяко едно упражнение на новосформираната свободна воля изисква и лично поемане на предизвиканите последици. Така причините и следствията биват изолирани в отделното човешко същество, което от този момент нататък започва да натрупва и изразходва зависимости. Това е, което днес наричаме „Съдба”. Това е Фатум, чиито закономерности погрешно приписваме на по-висши сили. Разбира се, самите принципи и естеството на нещата са по-универсални от човек и особено от онзи, превърнал се в личност, но той сам е определил начина на въздействието им върху него, чрез собствената си воля.
Описанието обаче ясно извежда парадоксалната на пръв поглед, но съвсем логична, за някои дори очевидна връзка:
Свободната воля е онова, което ни е отнело свободата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободната воля е това, което ни е отнело свободата (или по-точно, което ни отнема свободата, понеже това е процес, който продължава) и свободната воля е това, което ще ни осигури свободата. Липсата й  няма да ни осигури свобода. А и не се е родил още човекът, който се е освободил от нея - нито разни адепти, нито разни бодхисатви, буди и т.н. Волята може да ни докара до ада, волята може да ни докара и до Бога. Свободната воля не означава да си свободен от последствията от действията си. Никой не може да е свободен от последствията от действията си. Но, човек е свободен да създава въпросните последствия и познавайки законите ще създава добри последствия. Действайки срещу законите на битието ще създава лоши последствия. Да искаш да не създаваш последствия е все едно да хвърлиш камък във водата и да очакваш да не се създадат вълни - това няма как да се случи. Щом правиш нещо, ще създаваш последствия. Щом мислиш, щом чувстваш, щом живееш, ще създаваш последствия. Говорим за волята и за това, че тя ни носи свобода или зависимост, но всъщност ние нямаме избор дали ще използваме свободната воля или не. Никой няма подобен избор. Това, за което имаме избор е дали да се научим и да използваме свободната воля в съгласие със законите на битието и да създаваме добри резултати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Волята е стремеж за осъществяване. Стремежът за осъществяване на нещо е конкретен избор. Направеният избор е убийство на алтернативните възможности. Липсата на възможности обезсмисля волята.

Свободата, като самостоятелна категория, в същността си би могла да бъде само и единствено - свобода от воля. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сам си противоречиш. Убийството на алтернативните възможности нещо лошо ли е? Как се определя коя алтернативна възможност ще се осъществи, ако липсва избор? Така няма да се прояви нито една алтернативна възможност. Ти това, дето го пишеш не можеш да го осъществиш и на 2%. Липсата на възможности не обезсмисля волята. Освен това възможностите винаги съществуват, което осмисля волята като единствен инструмент за избор между тези възможности.

 

Свободата, като самостоятелна категория, в същността си би могла да бъде само и единствено - свобода от воля.

Това е пълна глупост. Камъкът по-свободен ли е от човека? В какво всъщност се изразява свободата, ако не в свободата да избираш? Ти как проявяваш свободата си? В какво се състои твоята свобода?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да видиш добре накъде водят изборите и волята, трябва и добре да разбираш от къде произлизат.

Няма да коментирам въпроса, защото е резултат от лично зрение, а не от натрупани информации.

 

Ще кажа само следното:

 

Човешката воля и човешката възможност за насочването и, могат да достигнат единствено до своите лични представи за нещо.

Божествената воля достига всичко, но се изявява само там, където може да бъде приета чисто, безпрепятствено (друг въпрос е, че се изявява и където не може да бъде приета, но външно, под формата на натиск, триене и разрушение - характеристики, присъщи на човешкото съществуване). Където няма представи и наложени посоки на една човешка воля, която е резултат от минали натрупвания, замръсена кръв и лични желания.

 

А камъкът, когато бъде ритнат от теб, ще запази непокътнато своето равновесие. Той е свободен от агресията и съпротивата, независимо от факта, че е една материализация на нашата земна невъзприемчивост.

 

Виждам, че няма какво повече да кажа по темата. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зададох ти въпрос: в какво се състои твоята свобода? Отговори в положителна форма, а не казвайки, че свободата ти не е в проявите на волята. Аз мога да формулирам моята свобода, знам какво е, как се проявява. Ти знаеш ли нещо за твоята, освен какво не е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причина-следствие. Възможно е това, към което се стремим, да е породено от някакви причини, непонятни за нас. Примерно някой който се стреми да си купи нова кола, да е предварително ограничен в този избор. Дали има строг закон, ясно определящ, че при това и това следва това? Ако наистина необходимостта, по Спиноза, управлява живота ни, то къде отива свободата във волята ни? Щом всичко се случва по необходимост, ние нямаме свободна воля. Да, можем да се задоволим с мисълта, че отношението ни към случващото се е в наша власт, но дали е така, след като имаме характер, който е отдавна сформиран.

 

За идеите. Ако идеите плават в пространството, ние сме тези, дето ги хващаме, не ги откриваме. Вероятно има сила, която да ограничава ума ни и да не позволява да уловим идея, на която не и е дошло времето. Ако във въздуха се носят хиляда идеи, сме ограничени в хиляда открития, ни по-малко, ни повече. За определен период от време.

 

Неразрешим въпрос, този за волята. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, за това си говорим.

На практика е напълно възможно всичко да се случва по необходимост, както казваш. И това по принцип също би било достатъчно добро упражнение/опит за нас. Според мен всеки от нас през животите си преминава през всички възможни ситуации и състояния; вкл. и тези, които ще шокират (не за друго, ами просто защото вече е преминал през тях) всеки средностатистически съвременен човек - имам предвид, че най-вероятно всеки от нас е преживял живот, в който е бил убиец, друг (или същия), в който е бил жертва на убийство, живот, в който е бил крадец, в който е бил учител и т.н. и т.н. Просто както никой не може да се научи да плува само от обяснения, как се прави това, така и никой не може да разбере какво е еди какво си, ако сам не го е преживял. Е, от един момент нататък може би е възможно да се учим и само от чуждите грешки, но ... не съм съвсем убедена в истинността на тази мисъл.

 

Та, мисълта ми е, за душата ни е достатъчно да разбере/научи, как се чувства човек, който е убиец, как - като жертва на убийство, как като крадец и как като този, когото са обрали и т.н. и т.н. Събрала достатъчно опитности, тя може да изпълнява по-сложни задачи и вече няма да се "изкушава". Паралелно с трупането на опитности, развиваме ума, след това идва ред и на волята. Те, заедно с всички опитности, ще ни позволят в бъдеще едно напълно съзнателно изпълнение на т.нар. Космическа или Божия воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана Илиева, забележи, че аз допускам, но не вярвам, че нямаме свободна воля. Точно по този въпрос съм раздвоен. Ако нямаме свободна воля, то защо сме? Защо й е на силата над нас да проявява силата си върху ни и да ни използва за опитите си? Нямаме ли свобода, ние не сме отговорни за нищо, следователно сме ненужни. Философите имат различни гледища по този въпрос и всяко едно е интересно и ценно, но само най-глупавият може да бъде категоричен по този въпрос. Имаме или нямаме. Аз съм 50/50. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязах, разбира се.

И ти отговорих  в същия дух - че е напълно възможно :) иначе щях да кажа: сигурно е.

Пък и ти предложих потенциална причина - това, че евентуално нямаме свободна воля, не означава, че сме ненужни. Защо - обяснила съм, но ще повторя. Защото можем да събираме опитност и само като поставени в определена роля, без да можем да я променим, а само като изпитваме на собствен гръб това, което се случва с нашия "герой" според сценария. А докато не сме го преживели, не можем да разберем, не можем да научим. Ето примерно ти може много да четеш, слушаш, гледаш и т.н., как на нечии родители детето умира съвсем малко. Но колкото и да им съчувстваш, да съпреживяваш и т.н., е, няма да е същото, ако ти сам не го преживееш. Мисля достатъчно обстоятелствено съм се изразила в тази посока в горния ми пост.

И тогава, когато нашата душа е събрала пълната гама от преживявания, събрала и осмислила, затвърдила, то тя несъмнено става разбираща, става зряла, става мъдра и тогава вече, израснала и помъдряла, може да поеме други по-сложни задачи и отговорности.

Дали е така със сигурност - все още не знам; просто ти го предлагам за размисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен думите "воля" и "свобода" са синоними. Т.е. волята винаги е свободна. Ако не е свободна, значи изобщо я няма, не може да се прояви. Отделно стои въпросът какво разбираме под "свобода"; доколко свободна очакваме да е свободната воля, за да я приемем за такава. Чисто теоретически, възможността за избор между две алтернативи вече е свобода. Това е минимумът - поне две алтернативи. Може от сто врати 98 да са заключени, но щом имаме оставен избор между две, вече сме свободни. Е да де, но за някои това не е достатъчно. За някои дори едно врата от стоте да е заключена, това вече е ограничение. И то наистина е ограничение, но въпросът е, дали това ни дава право да твърдим, че не сме свободни.

 

В еволюционен план общо взето свободата е според съзнанието. Винаги я има, но при по-развитите същества е по-голяма - отключените врати са повече. Абсолютна свобода никъде няма (според мен). Има правила, които не могат да бъдат прекрачени, иначе би настанал пълен хаос, а това автоматично би ни отнело свободата и достигаме до противоречие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато волята у човека е неразвита, дотогава той ще бъде под робството на предопределението. Той е осъден да се движи по една „равнодействаща" линия. Това робство се свършва с развитието на съзнателната воля, защото само тя може да въвежда във всяко време нови величини в „уравнението" на неговия живот. Докато волята се направлява от непросветения разум, дотогава нейните цели ще бъдат временните явления. Когато, обаче, разумът прониква все по-дълбоко в същността на явленията, достигне мъдростта и познае, че временните явления ни се явяват само като средства за постижение на вечното, тогава просветената воля на човека ще го поведе към осъществявяне на истините и ще го освободи. По такъв начин всичките тъй различни и трудни проблеми за свободата на волята и за предопределението ще бъдат решени на своето място. Неизбежната съдба държи в робство всеки, който не проявява съзнателна воля. Относителна свобода съществува за този, който е развил Волята си до известна степен, и най-после пълната свобода е за този, който е познал Истината и е развил волята си до съвършенство.

От "Карма, или Закона за причините и следствията" - Е.П.Блаватска

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, учудва ме текста, който споделяш. Той показва безумието на мисълта за свободната воля. Сменил си мнението си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Текстът си е ок, а позицията ми не се е променила. Законът за кармата с нищо не отменя свободната воля, а точно обратното. Представи си, че правиш някакво изделие от глина. Ти си свободен да му предадеш желаната форма, но това следва да стане преди глината да е изпечена в огъня. След това вече е късно да приложиш волята си. Въпреки всичко ти си този, който прави изделието, ти си творецът, а законът просто ти помага в този процес. Не може да желаеш да промениш вече извършеното действие - това не е свобода. Миналото не може да бъде променено и добре, че е така. Само бъдещето е пластично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бая мислих.

Сетих се за птичките суттринта. Токущо получих мейл от човек, който си мисли, че знае какво иска. 

Свободната воля. Затова я има безумната илюзия за свободнагта воля, защото я има илюзията за свободната воля. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек само като се замисли за всички взаимовръзки в света и разбира безумието на вярването в свободнабата воля. Това си е вярване. Една от религииите, 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш щастливо да се самозаблуждаваш, че си Бог, ако си единствен на света. Уви, не си. нямаш своя воля. 

Абе Станимир, да не мислиш, че да обичаш да пиеш мляко зависи от теб ?! :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, дай своето обяснение. Какъв например е механизмът възоснова на който написа последното мнение? Кой и как реши да го напишеш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, дай своето обяснение. Какъв например е механизмът възоснова на който написа последното мнение? Кой и как реши да го напишеш?

 

 

Написал съм го, защото товва все пак витае в простртанството. Истината все пак съществува. И да, подчинил съм се на чужда воля :) Това е

Да не би да си мислиш, че е дело на моя воля?!

 

И това относно илюзията за свободна воля: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8418#entry207729

 

Учителя си е казал много ясно кога човек може да има свободна воля

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×