Станимир Добавено Февруари 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 (edited) В момента имам чувството че убеждавам дванадесетокласници, че 2 + 2 = 4 Аз не съм тука за да убеждавам некой в нещо, ако исках да го правя, немаше да е във форум като тоя, където хората са леко "зомбирани" така да се каже и трудно могат да възприемат дадена информация, била тя и верна. Това е все едно да доказваш в македонски форум, че македонците са българи и техната история е наша... Аз пиша само за да изкажа мнението си по тоя деликатен въпрос. А ако не ви беше предопределено да знаете истината(ако приемем че това е истина) тогава щех ли да пиша тука изобщо?Това "ако исках да го правя" предполага избор. Ти нямаш такъв - поне според твоите думи. Не можеш да знаеш защо ти е предопределено да си във форума (освен ако не си го сънувал), не можеш да знаеш и дали ни е предопределено да знаем или не (или може би си сънувал и това). А ако не ви беше предопределено да знаете истината(ако приемем че това е истина) тогава щех ли да пиша тука изобщо? Щом пишеш очевидно това ти е предопределено. Животът е хубав филм! Приятно гледане! Редактирано Февруари 21, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
стругар Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 (edited) Диана, Нема значение дали към по-добре или по-зле. Важен е примеро. И защо да е "дребен акт" една проява на нашата свободна воля, която от гледната точка на останалите хора ще бъде случайност? Един ме убеждава че проявите на нашата свободна воля са тотално решаващи и от големо значение а ти ми викаш че те са "дребен акт", който не променя почти нищо? А не може ли според теб тоя акт да довежда до смърт, тотална промяна в живото на други лица...? Редактирано Февруари 21, 2007 от стругар Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurel Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 Имаме или немаме свободна воля, това нема да промени нищо. Ние сме си такива каквито сме и ако сме истински нема да се промени нашия живот, дори и след като научим, че нищо не зависи от нас. Това че имаме свободна воля е едно, това че някои са по склонни да постъпват по един начин, а не по друг е друго. Това касае и кармата - може да има желания, мисли , мисловни вълни/врити (на санскрит) от хиляди години, от стотици животи, които при благоприятни условия може да се активират, и ако човек иска да се развива духовно трябва да обръща внимание на мислите, чувствата, желанията и постъпките си, да работи над себе си. Естествено че трябва време. Според Учителя човек не може да познае Христос и Отец, докато не ликвидира със своята карма. С кармата може и трябва да се работи. Казано е: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" Тайната на желанията Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
стругар Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 Щом пишеш очевидно това ти е предопределено. Щом четеш, също... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 Точно така, не може да доведе до смърт просто ей така - до вчера му е било писано да живее и ако аз днес направя нещо - и хоп, да умре. Машината е прекалено голяма, сложна и инерционна. Въобще всякаква такава "тотална промяна в живота" както казваш ти, е задвижена от много отдавна и не става от днеска за утре и то само от действието на само един човек, който не е от ранга на Исус Христос например. В същност като се позамисля имам един опровергаващ моите думи пример с моята дъщеря, чиято съдба обаче не знам как е била предопределена, но аз вярвам и продължавам да съм благодарна на Бог, че я спаси, след гореща молба от моя страна, защото положението определено беше много напечено. Но, пак я е спасила Неговата воля, а не моята...ох, вече и аз се обърках. Спирам да пиша по тази тема. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurel Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 Щом четеш, също... Това че за някои събития които още не са станали може да сънуваме и след това те да станат, не значи задължително че всичко е предопределено. Друг е въпроса какъв е механизма по време на сън да узнаваме за неща, които не са станали. Но това е дълбок въпрос. Ще се опитам да загатна някои неща, поне доколкото съм разбрал. В Духовния свят някои неща се различават от тези на земята , съотвено и във връзка с времето и пространството. А ако времето там е "отзад - напред"?... За да стане нещо на физически свят , то трябва да има причина, първообраз, импулс от по-висш свят. И това което някои ясновидци могат да доловят е какъв импулс действа в момента. Разбира се доколко и до каква степен зависи от тяхната сила, чистота, пробуденост. Друг процес - възприятие по време на сън. НО! могат да възникнат нови импулси, в това число съзнателно излъчени, които да неутрализират едно донякъде възможно дисхармонично събитие. Разбира се , кое може да се отмени и какво не е друг въпрос и по хубаво човек да се моли Бог да реши по най хубав начин. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
стругар Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 (edited) Не спирай Диана, ти си на прага да достигнеш до истината Примеро със смъртта го дадох защото е по-ярък, но "смъртта" може да е всеко едно събитие, дошло чрез нашата воля, добро или лошо, което да промени чужда съдба(без това да е в следствие на неговата карма или божията предначертаност). Ако събитията с голема важност не могат да бъдат променяни чрез нашата свободна воля, това означава че дребните събития би требвало да подлежат на целенасочена от нас промяна. Дребни събития като това, какво и как казваме, къде и с каква скорост се движим и всичко, което мислим и решаваме да направим... но точно в техната непроменимост най-силно съм се убедил (не само аз при това). Да, живея от доста години с мисълта, че нищо не може да се промени. Но това не означава, че проявявам по-малка активност, че по-малко от преди се стремя да постигам плановете си. Означава само, че при голем неуспех не се сърдя на себе си нито на други хора, както и при големо постижение, не летя в небесата от радост и не се възгордявам, защото знам, че просто така е требвало да стане... Редактирано Февруари 21, 2007 от стругар feya 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
стругар Добавено Февруари 21, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2007 (edited) Това че за някои събития които още не са станали може да сънуваме и след това те да станат, не значи задължително че всичко е предопределено. Не значи, но значи, че всички събития, свързани с предопределеното събитие, също са били извършени така, че предопределеното да стане както е било писано да стане. Това са стотици събития, свързани със сънуваното, а всеко едно от тия стотици(примерно число) е свързано и преплетено с други стотици събития... Аз в опити да разбера защо сънищата са се сбъднали съм търсил и проучвал събитията и действията на хората, участници в тоя сън-събитие, преди да дойде кулминационния момент. Мога да ти кажа, че наистина стотици са действията и събитията, които е требвало да не бъдат променяни дори със секунда време и милиметър разстояние, за да се осъществи съня на яве... Разбира се , кое може да се отмени и какво не е друг въпрос и по хубаво човек да се моли Бог да реши по най хубав начин. И без да се молим, Бог отдавна е решил по какъв начин да стане всичко. Пак се спирам на библията, и там пише, че само Бог знае кога и как ще дойде свършекът на света. Бог е запланувал как да започне, протече и свърши всичко още в самото начало(ако приемем че е имало начало). Редактирано Февруари 21, 2007 от стругар feya 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurel Добавено Февруари 22, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 (edited) Преди да се въплъти човек на земята, наблюдава основни моменти от своя бъдещ живот. Има причини един живот да протече по един начин, а друг живот по друг начин. (понякога основно кармични). НО променяйки кармата, може да се промени и живота. "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог". Според Учителя не трябва да очакваме Бог да върши нашата работа. Провидението и нашите усилия обединени! Редактирано Февруари 22, 2007 от Aurel Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 (edited) Едно събитие може да бъде вече предопределено, това предполага да бъдат предопределени и събитията, които ще доведат до неговото осъществяване. Но това далеч не означава, че събитията които ще последват след това също са предопределени. Имаме много по-голяма власт да променяме бъдещето отколкото се предполага. Ние го правим всяка секунда и Законът за Кармата е достатъмно гъвкав за да отреагира незабавно на промяната, която осъществяваме. Последната обикновено касае нас самите, но е възможно да повлияем и на някой друг (дори и с фатални за него последствия от физическа гледна точка). Законът за Кармата разбира се ще възстанови равновесието. Ще изкажа едно мое предположение до което съм достигнал лично за себе си, но може би и вие ще намерите смисъл в него. То е, че Законът за Кармата е пряко следствие на Волята на Бог. Кармата е инструмента чрез който цялото осъществява Волята си по отношение на неговите части (това далеч не включва само хората). Това означава също, че отделната част може да забави или ускори осъществяването на намерението на цялото, но не и да го промени. Редактирано Февруари 22, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 22, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 отделната част може да забави или ускори осъществяването на намерението на цялото, но не и да го промени. Бих добавила - може да се променят безкрайно и непредсказуемо и начините и средствата за осъществяване на намерението на Цялото... Именно те са оставени на свободната воля. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 22, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 А на мен продължава да ми се струва, че една единствена Сила движи всичко - само че които (когато) не са съгласни с Нея, я наричат "съдба", а които (когато) са съгласни - "свобода"... Животът е поражение тогава, когато очакваш да получиш онова, което искаш. Животът е наред тогава, когато избираш това, което получаваш. В.Ерхард feya 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 (edited) Свободата е причината, съдбата е следствието. Ако причината е в миналото, вече не сме свободни по отношение на следствието което ще настъпи. Все пак сме свободни да предизвикаме (да създадем причина за) друго следствие, което до известна степен би могло да промени ефекта от първата причина-следстие. Струва ми се уместно да отбележа, че следствието само по себе си не е причина за ново следствие, каквото според мен е мнението на Стругар. Редактирано Февруари 22, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 22, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 Не може съдбата да е следствие, а свободата да е причина. Свободата е по-скоро опит да се повлие на изначалния избор, който винаги е кармичен. Свободната воля е една условност, такова понятие, каквото е и свободния дух. Не мога да си позволя да забравя, че ""съдба" всъщност идва от "съд". Затова, ако говорим за причина и следствие, да си припомним какво си орисваме самите ние, осъществявайки една, по същество, ограничена совободна воля. И още нещо. Коренът на думата "воля" идва от старославянското "желание", "желая". И свободната ни воля по-скоро е осъзнато намерение да променим нещо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 Свободата е причината, съдбата е следствието. Приеми го като опит за аналогия, а не като съответствие. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 22, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2007 Да приемем, че авторът не е знаел какво казва в действителност, защото езикът е говорил вместо него. И думите, вместо да казват, скриват неказаното. В този дух, рискуваме да се озовем пред един чисто лингвистичен парадокс. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Ние сме истински свободни, когато не сме личности, защото личността е модел, който ни привързва към кармата.Индивидът(личността) не може да бъде подвластен на кармата ако не съществува. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Всичко е подвластно на кармата. Тя е проявление на божията воля. Индивидуалността е вечна, личността е само роля която първата изпълнява през определен период от време. Именно Законът за кармата принуждава душата да приеме ново въплъщение, т.е. да се прероди. Личността (физическо, емоционално и нисше умствено тяло) престава да съществува след края на човешкия живот, но натрупаната карма принуждава душата да създаде нова личност, която да я отработи. Докато това не стане, истинско освобождение не може да има. Така Законът за кармата осигурява еволюцията на всички нива на божественото проявление, като тласка еволюиращите единици към усъвършенстване. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Напълно съм съгласен. Но как да се освободим от кармата.Мисля че това ще стане като "разтворим" личността, защото тя е съвкупност от модели на поведение, от които следват и проявлението на законите на кармата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Личността трябва да бъде поставена под контрола на душата , но не чрез подтискане, а чрез "рафиниране" и пренасочване на действащите в трите нисши тела енергии и сили в съгласие с целите на последната. Това предполага съзнанието на човека да се установи в причинното тяло. Не знам какво точно имаш предвид под "разтваряне", но на един (доста) по-късен етап това наистина се случва и човек повече не се нуждае от трите си нисши проводника за еволюцията си. Не можем да се освободим от Закона за кармата. Ние винаги ще си останем част от Бог и винаги ще сме зависими в някаква степен от него. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Под "разтваряне" имам предвид, че личността престава да бъде локализирана(да разделя нещата на черно и бяло и да се идентифицира с едно или друго) или с други думи бездействие. ..... Който е с висша Добродетел бездейства, но чрез бездействието действа. .... Немога да се съглася че кармата е проявление на божията воля. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Това, че Бог притежава воля, подобна донякъде на човешката, е казано за наше улеснение, т.е. да медиира определени - и то много важни - духовни практики. Иначе вероятно неговата Воля е нещо, което дотолкова се различава от нашата, че някога си ще трябва да измислим друг термин. В крайна сметка обаче според мен трябва да гледаме практическата страна на нещата. Не да изказваме категорични твърдения, претендирайки, че със сигурност знаем Великата Тайна, а да запазим известно благоговение пред Нея. Който следва път с по-"човешка" представа за Бога, нека си се отдава на неговата Воля - историята показва, че впечатляваш брой духовни гиганти са израстнали именно чрез тази "елементарна" практика. От друга страна, в повечето системи на даоизма и будизма акцентът е друг - върху взаимозависимостта на нещата, която сама по себе си няма нужда от отделна, стояща за тях Причина. Това положение създава добър фон за друг вид практики - тези на празнотата. И тук имаме много велики учители, развили се благодарение на тази концепция. Но дори и концепцията за празнотата е човешка концепция. А например постановката, че Исус е не само божи син, но и "син человеческий" специално на мен ми е симпатична. Имаше време, когато исках да постигна единството чрез абстрахиране от двойнственостите, но после разбрах, че съм създавал нова двойнственост - тази между "просветляващата се" същност и останалия "непросветлен" свят... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Мразовита нощ. Чувам само стъпките си по моста. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Здравейте, приятели! Радвам се да ви срещна отново! Вендор! Станимир, не всичко е подвластно на карма и Слава Богу! Да се установи съзнанието на причинно ниво?! Не вярвам в бог, който ме държи в зависимости. Свободата е издигането над тях. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 9, 2007 Доклад Share Добавено Март 9, 2007 Здравей и на теб! Аз също се радвам, че форумите отново са отворени! Кое според теб не е подвластно на карма? Аз лично разбирам и съм съгласна със Станимир - именно това е нужно в момента, върху това работим всички хора - да се издигнем до причинното ниво. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts