Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Наистина не всичко е подвластно на кармата.Има моменти в живота на човек, отделни мигове, в които той може сам да вземе решение неподвласно на нищо освен на собствения му разум.Но последствията от решението отново се поема в рацете на кармата.

В нашите ръце е способността да облекчим кармата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има моменти в живота на човек, отделни мигове, в които той може сам да вземе решение неподвласно на нищо освен на собствения му разум.

Всъщност човек може да взема решения във всеки един момент. Кармата не му пречи. Тя не му "заповядва" да направи нещо или да не го направи. Законът за кармата може да възпрепятства действията на човека в дадена насока, но нима тя е единствената?

Не знам защо, но имам чувството, че за повечето хора идеята за свободата и кармата си противоречат една с друга. В действителност те са двете страни на една и съща монета. Където има причина, има и следствие. Човекът е свободен да създава определени причини. Когато прави това с мъдрост и разбиране, до голяма степен има контрол и над следствията.

Посредсдтвом Законът за кармата човек се учи.

Законът за кармата е най-големият учител.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази тема наистина е чудесна!

Точно човешките решения създават кармичните зародиши. И колелото на преражданията се върти до безкрайност. Законът на кармата е най - великият ограничител, ако питаш мен. А най -великият Учител е друго. Нещо, което причинно - следствените ни разсъждения не могат да обяснят. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно събитие може да бъде вече предопределено, това предполага да бъдат предопределени и събитията, които ще доведат до неговото осъществяване. Но това далеч не означава, че събитията които ще последват след това също са предопределени. Имаме много по-голяма власт да променяме бъдещето отколкото се предполага. Ние го правим всяка секунда и Законът за Кармата е достатъмно гъвкав за да отреагира незабавно на промяната, която осъществяваме.

Не означава, но ако хиляди събития в продължение на седмици или месеци преди предначертаното, протичат по точно определен начин, без върху тях да се оказва дори минимална промяна, тогава каква е гаранцията, че в следващите седмици и месеци нещо ще се промени? Как го правим "всяка секунда", след като съм се убедил в обратното?

И какво разбираш под "закон за кармата"? "Моята съдба е в следствие на мои постъпки и мисли в миналото" ли? В кое минало, минал живот ли или в сегашния? Ама нема значение, щом твърдиш че можем да променим съдбата на други хора, без за това да е виновна нито божията воля, нито неговата лична карма, тогава и ти признаваш случайността. Значи един човек може да бъде премазан с тир, да остави деца сираци, които да бъдат пратени в сиропиталище, да станат наркомани и престъпници, да свършат в затворо... и всичко това заради една случайност? ...която "законо на кармата" впоследствие "ще вкара в равновесие"...

Свободата е причината, съдбата е следствието.
Нема причини, всичко е в резултат от следствия. Ако тоя свят е имал начало, сътворение, значи това сътворение е причината за всички следствия.

Не знам защо, но имам чувството, че за повечето хора идеята за свободата и кармата си противоречат една с друга. В действителност те са двете страни на една и съща монета.

Те наистина си противоречат и който още не го е разбрал, едва ли ще го разбере и занапред. Това е все едно стрелките в часовнико да имат свободна воля. Нема как да имат свободна воля след като тия стрелки са завъртани от сложна система от зъбни колела, пружини, и всичко е точно изчислено.

Всека една причина е породена от следствия. Не можете да го проумеете поради сложността и многобройните детайли в тия следствия-причини.

Редактирано от стругар

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е предопределено.

Ние се раждаме в точно определено място, в точно определено време, за изпълним задача точно определена за нас.

Не всеки избор който правим е плод на нашия избор.Повечето решения са взети под влиянието на инаерцията в която изпадаме.

Наскоро прочетох "Снаха" на Караславов.Тук Юрталана живее в ежедневие подчинено на мисълта за трупане на имоти и в едина прекрасен момент имотите му са застрашени от едно момченце."Съдбата" поставя в ръката му камък.Ето това е момент на истински избор.Досега Юрталана е живял в състояние на хищническо трупане, а сега му се дава възможностда да избере пред царевицата и човешкия живот.

Мислита са нишките, които ни свързват с делата ни,

Делата са въжетата, които ни свързват с навиците ни,

Навиците са веригите, които ни свързват със съдбата ни.

За да се утървам от лошата съдба трябва да избягваме лишата мисъл(или да спрем да мислим).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек чрез действията си (мислите) променя преди всичко себе си. Това не може да бъде направено с едно, две, десет, сто решения. Това е резултат от неговия живот - във всяка една секунда.

Има периоди които са от по-голямо значение за развитието на човека и други с по-малко, когато възможностите за промяна са ограничени, но все пак съществуват. И в двата случая промяната няма да дойде от единично решение, а с прилагане и утвърждаване на новия ритъм, който човек иска да наложи.

Когато говорим за промяна на външната среда, волята на човека се сблъсква с тази на всички останали. Стремежите ни могат да получат противодействие с което не можем да се преборим. Но целта на еволюцията е вътрешното развитие на индивида и на групата, а това е почти изцяло в нашите ръце по отношение на първото, и в ръцете на групата по отношение на второто.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не спирай Диана,

ти си на прага да достигнеш до истината :thumbsup:

Да, живея от доста години с мисълта, че нищо не може да се промени. Но това не означава, че проявявам по-малка активност, че по-малко от преди се стремя да постигам плановете си. Означава само, че при голем неуспех не се сърдя на себе си нито на други хора, както и при големо постижение, не летя в небесата от радост и не се възгордявам, защото знам, че просто така е требвало да стане...

Не знам... но добре е, че не действаш като обзет от фатализъм, сигурно ти е било предопределено да не действаш като такъв :3d_146:

Все пак аз не бих употребил едно след друго отбелязаните от мен с италик твърдения в тоя твой постинг. Поне при мен, винаги, когато твърдя, че знам с абсолютна сигурност истината, особено по такива въпроси, после се улавям, че това е било именно възгордяване... :3d_118:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор, мислите, делата, навиците,... а къде са чувствата? По-специално едно-Любовта?

Дошло е времето, когато всяка карма може да се очисти.

а да се утървам от лошата съдба трябва да избягваме лишата мисъл(или да спрем да мислим).

Да, да започнем да чувстваме, да усещаме... :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Вместо да спрем да мислим или да се опитаме да НЕ мислим "лошите" мисли (което означава, че точно и само тях ще мислим, докато се опитваме да разберем какво "не трябва" да мислим ), нека се опитваме простичко и ежедневно да

мислим за себе си, хората и света си само с Любов и благодарност. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_017: "Кой каквото си надроби,това и ще сърба."/народна поговорка/

Ето така ми звучи на мен темата за свободната воля.Естествено,че кармата съществува.Само че,нея я създаваме чрез свободната си воля,самите ние.Не само чрез действията,но и чрез думите ,мислите,чувствата си;чрез енергията,която излъчваме.Било в минал живот,било в сегашен,зависи колко бързо пристигат последвалите като отговор събития при нас.

Хубаво е да поемем отговорност за себе си,за своя избор,защото аз вярвам,че човек винаги има такъв във всеки момент от живота си.И нека да кажем:Благодаря за свободната воля,с която Бог ни е дарил!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор, мислите, делата, навиците,... а къде са чувствата? По-специално едно-Любовта?

Дошло е времето, когато всяка карма може да се очисти.

а да се утървам от лошата съдба трябва да избягваме лишата мисъл(или да спрем да мислим).

Да, да започнем да чувстваме, да усещаме... :wub:

хамелеон доколкото разбирам за теб любовта е чувство

ти говориш за любов а не за Любов

в света на двойнствеността всичко е несъвършенно

нали се сещаш любов-омраза

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък мисля, че всеки вижда това, което иска да види, т. е. всеки мери със собствената си мярка :feel happy:

Всичко, което срещаме е част от Пътя...
:wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само съвършените могат да си позволят да говорят за Любовта и точно за това не го правят.

В нашия свят на несъвършенство се започва от малкото. Няма да споменавам, знаем какво се крие зад отричането или осмиването на малкото. Нека не се объркват чувствата със страсти. Може да си безстрастен, но безчувствен как да си?!!! Безчувствени са труповете. Чувството за мен е ЧУВАНЕ. И като такова не е сетиво. Едно е да слушаш, друго е да чуваш.

Вслушвайте се повече какво казват другите между редовете, зад буквите, тогава ще чуете и Словото, което се влива и изтича през тях, ще го почувствате, понеже не го задържат, а подаряват, за което безкрайно Благодаря!

Това как се връзва сега с темата. Ами ето - въпрос на добра воля е какво ще да чуем. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Любов и Бог е едно и също за нас хората. Любовта е Бог, който ни се изявява, и ние сме Бог, когато я и зразяваме. Засега, човек не може да се ползва от Любовта, акопреди това не е създал в себе си нужните качества, с които да може да я възприеме, усвои и предаде. А тези качества са качества на Душата, която чрез тях именно може да бъде поочистена "отвътре". След това може да възприема Любов и Светлина. Любов- със съзнанието на Душата си, а Светлина- чрез духовното си тяло.

И Любовта и Душата са нещо, което към този момент човек не притежава, и не може да притежава по свое желание. Може да пожелае единение с Душата си, може да пожелае Душата му да се изпълни с Любов- но желанието тук е възможно само под формата на молитва, и зградена с нужоното знание (вяра), и с надеждата, че ако молитвата му е била изречена със сърдечното съзнание, тя неминуема ще бъде удовлетворена.

Има само две чувства, и вън от тях няма никакво друго чувство- любов, и страх. Те са чувства, които човек възприема по принципа на махалото, и със собствените си усилия не може да измени тези два полюса на чувствата, но може да измени само ритъма, с който посещава полюсите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Кой каквото си надроби,това и ще сърба."/народна поговорка/

Ето така ми звучи на мен темата за свободната воля.Естествено,че кармата съществува.Само че,нея я създаваме чрез свободната си воля,самите ние.Не само чрез действията,но и чрез думите ,мислите,чувствата си;чрез енергията,която излъчваме.Било в минал живот,било в сегашен,зависи колко бързо пристигат последвалите като отговор събития при нас.

Хубаво е да поемем отговорност за себе си,за своя избор,защото аз вярвам,че човек винаги има такъв във всеки момент от живота си.И нека да кажем:Благодаря за свободната воля,с която Бог ни е дарил!

:thumbsup: :thumbsup:

Както създаваме кармата си, точно така можем и да я изчистим - със свободната си воля, с действията, с мислите, чувствата си и енергията, която излъчваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вслушвайте се повече какво казват другите между редовете, зад буквите, тогава ще чуете и Словото, което се влива и изтича през тях,

Словото е магия.Дали Словото на другите носи необходимата ми истинност и доколко?Моят живот,оказва се, като разказ се пише от мен. Моите усещания, моите чувства и моите знания ми дават правото да проявя свободно волята и вярата си при вземане на решения.Това не изключва транзакция на информация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Словото винаги носи Истинност и е проявление на Свободата. Поради това не е "на другите", частна собственост там липсва.

За мен вързаният и окован във вериги Левски е бил най - свободен точно тогава. И не случайно е наречен Апостол на Свободата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Предварително се извинявам за жесткоостта към чувствителността у някои от вас, особено патротичната, но...

Освен, че е наречен Апостол на свободата, Левски е и убиец на дете и затова е осъден, не заради друго. Историческото Слово понякога е лъжливо Слово....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лъжливо Слово няма, има неточен човешки съд.

Мислиш ли, че не е знаел какво прави и не е имал силата да го понесе?! Това е много яка тема и макар да има връзка с нашата и то здрава, няма да си позволя да я дискутирам, не съм достойна защото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×