Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Свободната воля, свободата на избора се изключват напълно само от едно единствено понятие- карма. Свободата предполага право на избор, а не подчинение на закон.

Без "подчинение на закон" ми звучи малко хаотично. Непроявеното не се подчинява на закони. Обаче за съзнание при непроявеното и дума не може да става. Също и при неограниченото. Затова, че не може да говорим и за воля. Т.е. смисълът който влагаш в "свободна воля" е абсурден. Ако правилно съм те разбрал, под свободна воля разбираш единствено абсолютната, безусловна свобода, както по отношение на причините, така и на следствията, които те причиняват. Такова нещо разбира се няма. Едно нещо е вярно - между свободната воля и кармата съществува противоборство - така е било, така и ще бъде. Все пак за да вземеш едно решение е достатъчно да имаш две алтернативи, а не безброй много. А човек, който не цени малката свобода, няма как да достигне до голямата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

микроскопа, а не усещането на човек му позволява да избегне вредата, там, където вредителя (микроб, бактерия, вирус) не се усещат. :sorcerer:

разумът напълно властва над човешкото тяло, позволявайки да се избегне лошото и да се доближи към доброто.

ако не използвам разума на мъдреца като съвет на лекар, аз се обричам на дългия път на страданието като болен, който се отказва от съвета на лекаря и започва сам да изучава медицина – но той е болен и може да умре от болестта преди да изучи сам мъдростта. Такъв е пътят на страданието... да се усети злото и да се отделиш от него към доброто обкръжение, подбуждащо към поява на правилни мисли и дела.

:feel happy:

мнозинството нямо никакво право да отменя мнението на индивида в неговите отношения към Твореца

Развитите и образовани личности съставляват незначителна част от обществото – т.е. успехите и достиженията на обществото в духовната сфера се определят от малцинството. Изхождайки от това обществото е длъжно да пази идеите на тези личности, да не изчезнат от света. Желателно е обществото да знае, че спасението му не се намира в ръцете на властващото болшинство, а именно в ръцете на особено развитите индивиди.

:)

човека се състои от три части: първата част е животинска, проявяваща се в телесните желания за храна, семейство, среда – това го има във всеки индивид, независимо от обществото; втората част – човешка, изразяваща се в желанието за богатство, почест (слава, власт), знание – това, от което зависим в обществото; третата част е духовната, раждаща желанието към висшето (тя възниква в нас от чувството за смърт, незавършеността на живота, неизвестността на източника на произхода му). Човек се ражда на този свят, за да постигне висшия свят, в течение на живота си. Тогава той съществува едновременно и в двата свята и след смъртта на тялото чувства духовния свят в такава степен в каквато е постигнал висшия свят при живота си в тялото.

:feel happy::thumbsup2:

мисията си, състояща се в развитие на стремежа към висшето, към разкриване на висшия свят, докато сме в този свят. :thumbsup:

Всички действия на човек се оценят от степента на връзката им към духовното му предвижване, защото именно духовната му част трябва да претърпи изменение... Избирайки постъпки в духовното си развитие, ние определяме и така и всички останали наши състояния в частите първа и втора – животинска и човешка и разбира се в трета част;отказвайки се от безплодни действия, свързани с телесните и човешки желания и концентрирайки се в разкриване на висшата природа, висшето управление, човек по този начин получава възможност да управлява всичко в този свят (част първа и втора).

:thumbsup:

С други думи, пътя за управление на този свят минава през висшия свят. ... Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание. :feel happy:

ИЗТОЧНИКА Е СЪЩИЯТ КАКТО ПО-ГОРЕ. НАТИСНИ ТУК

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така?“ Хората сами си създават нещастия.
Синаповото зърно

Станимир Публикувано на Днес, 16:54

Имам чувството, че волята се приравнява с желанието, а това са две различни неща. Волята или е свободна или я няма, намира се в латентно състояние. Волята не означава да пожелаеш нещо, а да създадеш причини, които евентуално ще доведат до определено следствие. Могат и да не доведат, но щом причините зависещи от изразителя на волята са задействани, волята вече е изразена, а желанието за постигане на евентуалния резултат може да бъде удовлетворено, а може и да не бъде.

Основен проблем е, че в българския език думата "воля" наистина има значение и на "желание", но в английстия език например, тя няма такова значение, нито пък в източните учения. Там тя изразява по-скоро намерение.

:thumbsup:

Гравитацията осигурява последствията от свободния ни избор, от волята ни - намерението, което можем да реализираме в ситуацията. Тя не е ограничение - напротив - тя е полето, в което можем да проявим свободната си воля.

Само че тя е свободна само и дотолкова доколкото можем да осъзнаем и приемем с Любов всички възможни последствия от всеки свой избор, от всяко намерение, всяка постъпка, реакция.

Желанията нямат нищо общо със свободната воля. Те са агресивно налагане на наш субективен модел на събитие или състояние върху бъдещето. Ако ситуацията не се "съобрази" с желанието ни, търсим виновни и съдим - т.е. желанието не осъзнава ситуацията и последствията от собствените ни действия - то е сляпо за тях. Желанието вари човешкия ум в собствения му сос, отдалечавайки го от реалния свят. То генерира зависимостите - свободната воля ги изчиства.

Правя каквото си искам - това означава искам светът да се съобразява с моята личност и да изпълнява моите желания.

Осъзнавам това, което правя - това означава оставям себе си и света си свободни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Всъщност, Творецът е създал само едно единствено нещо- Желанието, нарекал го е Адам (подобен ан Бога), отделил е Творението от Себе Си, за да бъде то свободно, и това е. Има момент, в който човекът губи Свободата на волята и избора си, но това не означава че е загубил себе си като Душа. Желанието е всичко, и съзнанието съществува защото преди него е желанието за съзнание...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да о-съ-знаем и приемем с Любов
Да, без знание няма свобода.

Желанието вари човешкия ум в собствения му сос, отдалечавайки го от реалния свят. То генерира зависимостите

:thumbsup:

Правя каквото си искам -...искам светът... да изпълнява моите желания

Осъзнавам това, което правя -... оставям себе си и света си свободни. :thumbsup2:

:sorcerer:

създал само едно единствено нещо - Желанието

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Мога да отговоря по детайлно на всички тези,които "доказват",че човек нямал свободна воля,...но не виждам смисъл.

Срещнах и доста наивни обяснения,които няма да коментирам,...защото не е нужно да се убеждава някой,...а

със сигурност ще се напомпа напрежение във форума,от което няма да се чувстваме добре.

Значи остава ми да повторя есенциално това, което съм искал да кажа в предните си по-дълги постове :

Свободната воля е един Божествен дар за човешката Душа и то само през земният И живот.

Само при правилното използуване на този земен дар,Душата може да направи стъпка напред в спиралата

на своето духовно развитие.

Това е за сега и сигурно ще се въздържа повече от коментари.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Волята е свързана със самосъзнанието. Дали човек може да прояви свободната си воля във надземните светове, зависи от това дали е самоосъзнат на тези нива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, както всяко друго нещо и нашата воля е двойствена. Това което трябва да осъзнаем и заздравим в себе си е нашата духовна воля. Това е стремежа да развиваме тези черти на характера, да постъпваме по такъв начин, че доколкото е възможно всичко което правим да е в съгласие с Волята на Бог. Духовната воля ни дава силата, търпението и твърдостта да трансформираме нисшата си природа, да се освободим от отрицателните си навици и да развием и утвърдим всички добродетели чиято основа е в човешкия дух. Антипод на духовната воля е волята произхождаща от нашия егоизъм. За разлика от духовната воля посредством която осъществяваме връзката си с Бог (чрез нашата душа), волята произтичаща от егоизма ни приковава към астралната ни природа и ни прави зависими от нисшите ни желания. И в двата случая човек е свободен, разбира се не от последствията, но и самите последствия са твърде различни. Развитата духовна воля е най-вече показател за разширено съзнание, което е свобода. Това което ограничава човека е нисшата му природа. Божията воля не ограничава човека. Наистина тя му поставя определени граници или по-точно правила, но те са толкова широки, че в никакъв случай не може да се каже, че ограничават човека. Последният сам ограничава себе си. Духовната воля е източник на сила и вдъхновение, защото наличието и показва, че човек е осъществил до известна степен връзка с душата си и с нейна помощ може да погледне по нов начин на материаления план. Духовната воля е средството посредством което човек може да започе истински да работи над себе си и да осъществи онази вътрешна трансформация, която би му помогнала да осъзнае себе си като едно със своята душа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като темата вълнува много хора,тези дни си направих труда да спретна едно сайтче по въпроса.Оказа се ,че интереса е наистина голям ;)

htttp://uspeh.dir.bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Ами ако съдбата ми отпуска "зелена светлина" за брак в живота, но съм гей...Съдбата разрешава брак, ама закона- не...

Първото и най-важно нещо е това, че човек няма свобода на волята и избора- всички сме зависими от желанията си и петте ни сетива, които моделират за всеки от нас индивидуална реалност. Не можеш да забраниш каквото и да е, също както не можеш да позволиш каквото и да е на някой, без свободна воля и без право на свободен избор- можеш да му дадеш само две неща- закони и съвест. От това зависи всичкото причинно-следствено его-битие...

Ако някой знае какво е свобода на волята и избора- нека да даде рецептата...

Модераторска бележка: мнението е преместено от темата Съдбовна забрана за брак

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"Ако анализираме действията на човек, ние ще открием че всички те се извършват по принуда. Така вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. Ние нямаме свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждение. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдеще компенсиращо възнаграждение.

Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметка, когато оценейки ползата ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка в замяна на бъдещото наслаждение. Така отиваме на хирургическа операция и си плащаме скъпо, готови сме да се трудим много за получаване на изгодна специалност. И всичко опира до сметката, когато изкарвайки страданията от очакваните наслади, получаваме определен положителен остатък.

Така сме устроени. А струващите ни се безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертващите се – са нищо повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то явно, така че в името му са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които се разбират от нас като жертва, подвиг. Но всъщност и в този случай организма съзнателно или подсъзнателно си прави сметката. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. От тук следва, че няма разлика между човека и животното.

Във всяко творение съществуват четири определящи го фактора:

1. Основа – това е първичният материал на дадено създание, от който то възниква. Неизменните му свойства – това е порядъкът на развитието му. Например гниенето на зърната пшеница в земята предизвиква новото израстване на пшеница т.е. от същия вид. Зърното изгнива – външната форма напълно изчезва, подобно на това както нашето тяло се разлага в земята, но основата остава и дава ново начало, подобно на това, както душата ни предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него.

2. Неизменните свойства на основата. Основата (зърното в нашия пример) никога няма да приеме форма на други хлебни зърна, например овес, а само на предшестващата го форма т.е. форма на пшеница. Възможни са определени изменения в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата среда – от почвата, подобрения, влага, слънце, но основата – пшеница (предната същност) не претърпява никакви изменения.

3. Свойствата променящи се под въздействието на външните сили. Под въздействието на външните фактори качествено се променя обвивката на същността – зърното си остава зърно, но неговата външна форма се променя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори присъединени към същността и заедно с нея дават ново качество за сметка влиянието на външната среда. Това могат да бъдат слънцето, земята, подобренията, влажност, дъжд относно зърното; или обществото, групата, книгите, Учителя относно човек.

4. Измененията на външните сили. На човек е нужно обкръжение, което се развива постоянно и постоянно влияе върху развитието на човек. А човек развивайки се влияе на обкръжението подбуждайки го към ръст, което на свой ред отново повдига човека. По такъв начин човека и средата му паралелно растат.

От тези четири фактора се определя цялото състояние на всяко творение. И даже човек денонощие да прекара в изследване, все едно нищо няма да може да измени или прибави към това, което му предоставят четирите фактора. И каквото и да правим, мислим или придобием – всичко се заключава до тези четири фактора. И всяко добавяне, което може да се реализира ще бъде само количествено, определено в по-голяма или малка степен от разума, докато качествено тук абсолютно нищо няма за прибавяне. Тези фактори принудително определят нашия характер и форма на мислене.

1) Своята същност – човек не може да промени.

2) Законите, по които се променя същността му – човек не може да измени.

3) Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени.

4) Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние.

Единственото, на което може да повлияе окръжаващата среда това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на този път, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, в страх, страдание в хилядолетни кръвопролитни войни или ще го измине спокойно, комфортно, защото сам се стреми към целта."

За пореден път цитирам този текст, а цялата статия може да прочетете ТУК

Всичко това няма нужда да бъде словесно доказвано по какъвто и да е начин- доказателствата за липсата на свобода на волята и избора непрекъснато "текат"- човек диша, има сърдечна дейност, сетивата му функционират, т.е. самото естество на живота е пряко доказателство за липсата на свободен избор и липса на свободна воля...

За периодите в живота- всички те са предопределени. Има си и астрологични периоди сигурно,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това за мен си е бягство от отговорност.

Не е необходимо, човек да взема решения за неща, които са под нивото на съзнанието му, нито за такива, които съзнанието му не може все още да възприеме. Свободата на човешката воля е пряко свързана с развитието на човешкото съзнание. Колкото по-развито е съзнанието на един човек, толкова и свободата му ще е по-голяма. Значи за да имаме абсолютна свобода, трябва да притежаваме и безгранично съзнание.

Това, че всяко човешко действие среща известно съпротивление от околната среда в която се извършва, че среща известни ограничения, не означава, че това действие не е резултат от човешкия свободен избор. Ако двама души вземат противоположни решения, те взаимно ще се ограничат. Но това не означава, че им липсва свобода на избора, защото съществува възможност и да не вземат противоположни решения. Същото е и в отношенията на човека с Бог. Само че Бог не може да бъде ограничен, т.е. имаме една несъизмеримост и човекът трябва да отстъпи. Това не е защото му липсва свобода, но от физиката/математиката знаем, че когато се срещнат две сили с противоположни посоки, тази чийто вектор е по-голям печели. Човек може да насочва своите сили в каквато посока пожелае, но когато се сблъска с някоя друга проявена сила, резултатът вече не зависи от човека.

Изборът не означава да си избираш последствията. Изборът означава да създадеш причините, които евентуално ще предизвикат тези последствия. Това е и едно от значенията на твърдението, че човек е създаден да бъде творец. Веднъж след като човекът направи своя избор, идва ред на Природните Закони, а веригата от последствия, която всяко наше дейтвие създава, продължава изключително дълго (до настъпването на пралая).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приемам голяма част от това, което е написал Кристиян. Дори и да допуснем, че на човека му влияят точно и само тези 4 изброени фактора и бихме могли да въздействаме/променяме само фактор №4 (макар че не ми стана ясно, какво се разбира под "външни сили"), то това пак си е възможност за проявяване/осъществяване на свободна воля.

Мога да посоча емпирични примери. Например, който се занимава с хиромантия сигурно е забелязал, че по дланите на хората в течение на годините се появяват и изчезват линии; който се занимава с радиестезия и задава въпрос за бъдещо събитие през определни интервали от време сигурно е забелязал, че получава различни отговори относно събитието или поне относно времето за осъществяването му; който използва карти таро и задава един и същи въпрос, засягащ бъдещето през определени интервали от време, сигурно е установил, че получава различни отговори и т.н.

Всичко това ми говори, че бъдещето не е твърдо предопределено или поне може да варира в определени граници като събитийност и като осъществяване във времето. Кой или какво променя бъдещето? Най-вероятния отговор за мен е именно нашата свободна воля, с която повлияваме в една или друга посока.

Също така, Станимир е прав, че ако приемем, че нямаме грам свободна воля, то това наистина би било много удобно като оправдание на всевъзможни безобразия и дори на собствената деградация.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"Желанието на Твореца да създаде творението и да му даде наслаждение пронизва и обкръжава творението, подобно на венец или корона. Затова то се нарича кетер - корона . Роденото творение може да се представи във вид на кли съсъд , готов да приеме наслаждението ор - светлината на Твореца.

Този стадий на творението кли се нарича хохма , а напълващото го наслаждение ор хохма или ор хаим, светлината на живота. Тъй като празният съсъд чувства отсъствието на светлината, като всевъзможни отрицателни емоции, а според степента на изпълване със светлината чувства все по-голяма радост, пълнота, безпределно спокойствие всевъзможни положителни емоции, които могат да се обобщят с думата шлемут пълнота на съвършенството.

Т.е. в стадия хохма кли е препълнено с благодатта на запълваща го светлина. Разбира се, когато ние говорим за кли съсъдът, нямаме предвид неговата материална вместимост, а духовна вместимостта величината на желанието, което светлината удовлетворява (запълва). Когато ние казваме "празно сърце", "празна душа" или "пълно от радост сърце", то нямаме предвид напълването с нещо материално, а духовното състояние. Доколкото желанието да се наслади е единственото желание на човека, то управлявайки това желание Твореца управлява и нас.

В слънчевите и знойни дни на израелското лято от улиците се чуват от всички страни познатите възгласи на продавача на дини, призоваващ купувачите към своята каруца със стока. Какво заставя този човек да работи под палещите лъчи на слънцето? Това му е работата с нея той изкарва средства за да изхранва семейството си. Създателят му е дал желанието да наслади своето семейство и това неосъзнато алтруистично поведение, грижата за другите го заставят да изправя света...

Тъйкато желанието на кли е удовлетворено дотолкова, че то не чувства себе си, а само напълващо го наслаждение, кли като че ли не съществува, като че ли то е разтворено в море от светлина, и всяка негова частица се наслаждава и затова желае само едно да си остава в покой. Та нали движенията се стимулират само от липсата на нещо. Както не се виждат стените на чистата и прозрачна чаша, в която е налято мляко, така е невидим и духовният съсъд в стадия хохма, тъй като той целият е залят и наситен със светлина.

Затова кли всмуква светлина и се наслаждава абсолютно, но едновременно с получаването на наслаждението възприема от светлината и нейните свойства, да дава наслаждение. В следствие на влиянието на светлината кли започва да усеща своята егоистична природа, като недостатък. И макар, че кли е създадена такава от самия Творец, тя започва да осъзнава своето нищожество спрямо Твореца и светлината.

Светлината дава на кли освен наслаждения и хохма, също и присъщите й на нея свойства да дава, да дарява наслаждение. Тези свойства са противоположни на природата на кли и предизвикват у нея чувството на срам от своите егоистични желания, дотолкова мъчителни, че кли предпочита да се откаже от получаването на светлина. Но кли не може да дава на някого наслаждение, подобно на Твореца. Единствената й алтернатива е да не получава наслаждение. И тъй като в духовния свят няма насилие, то съгласно желанието на кли, ор хохма я напуска.

От осъзнаването на извършената против своята егоистична природа работа, кли получава наслаждение, идващо, разбира се, от Твореца. Наслаждението от получаването на светлината се нарича ор хохма, а наслаждението от доброволния отказ да получава светлина, което довежда до сближаването на свойствата й със свойствата на Твореца, се нарича ор хасадим . Този стадий на развитие на кли са нарича бина .

Това, че бина предпочита косвено наслаждение от стремежа си да се приближи към Твореца от "прякото" наслаждение от получаването на светлината, говори за това, че да се дава наслаждение на другите е по-силно и по-пълно чувство, отколкото да го получава за себе си непосредствено. В този случай кли не е ограничена: в един ден могат да се раздадат хиляди обеди и да се получи удоволствие хиляди пъти, но да се изяде може само веднъж. Но не желанието да получи по-голямо наслаждение е тласнало бина да се откаже от светлината, защото ако в резултат на отказа от светлината възниква още по-голямо наслаждение, то отказът - това не е отказ, а само средство за получаване. Целта на бина е да бъде в съответствие, в сходство, да се слее със светлината, т.е. с Твореца.

След еманацията на светлината от бина, кли макар и да чувства наслаждението от сходството си с Твореца, започва като, че ли да се "задъхва". Работата е в това, че ор хохма това е светлината на живота, и е подобна на животворящата за нашето тяло витална сила, без която животът, движенията и усещанията ни са невъзможни и като, че ли настъпва духовна смърт. Това принуждава бина да започне да приема ор хохма в минимално количество, което е необходимо за живота й.

Всяко ново желание създава от духовния обект нов духовен обект, защото именно по различните си желания се различават духовните обекти. Веднага щом в бина се е появило желанието да приеме жизнено необходимата й част от ор хохма, тази част на бина се отделила в отделен духовен обект, състоящ се от неголямо количество, да допуснем, 10 процента ор хохма и 90 процента ор хасадим. Съотношението 10 и 90 се привежда само за нагледност и простота, а истинските пропорции на желанията й, съответно светлините ще разберем по-нататък.

И така от бина се е родил нов обект, наричан зеир анпин . Но чувствайки в себе си двете му дадени по рождение желания, той започва да чувства, че желанието да се наслади на ор хохма е естествено и той е създаден по такъв начин, че всяка негова "клетка" желае да се наслади само с тази светлина, а това че бина е предпочела друго наслаждение (близостта към Твореца), е било "противоестествено", и онази бина е избрала такъв път, а не той, зеир анпин. И затова от двете желания, с които той се е родил, зеир анпин избира едно, да получава само ор хохма.

И тъй като това желание е ново, създава се нов духовен обект малхут царство (на желанията), тъй като именно на тази степен кли е придобила свое собствено, отвътре идващо желание да се наслади на 100% от тази светлина, която дава Творецът.

Та нали кетер това е желанието на Твореца да даде наслаждение и затова възниква съсъдът, приемника на наслаждението ор хохма. Но хохма не може да избира, нейните желания да се наслади, са напълно продиктувани от волята на Създателя.

Независимо желание е възможно само при условията:

1.Наслаждението вече да е било изпитано.

2.Наслаждението е изчезнало, оставяйки спомени решимо от думата рошем впечатление, запис.

Затова, когато светлината е напуснала бина е оставила решимо, спомени за това, че тя дава на кли всичко, живот, щастие и затова бина в края на краищата е била принудена да върне макар и част от светлината, разбирайки, че въобще без светлина е невъзможно. И по такъв начин се ражда зеир анпин. А зеир анпин, свободно избирайки от двете желания, сам решил да се наслади на неголямо, ограничено количество светлина. И затова само малхут е съзнателно творение в което желанието е вече пригодено за замисъла на Твореца: самото създание желае да се наслади с това, което дава Твореца.

Какво означава създанието да иска? То е създадено така, ор е създала кли. Естествено вярно е, че всичко идва от светлината, но никой не чувства това. В стадия малхут, съсъдът чувства само, че иска да се наслади, а не това, че такава са я създали. Малхут се стреми към светлината и я жадува.

И така, стадиите на творението и развитието на кли са следните:

КЕТЕР. Желанието на Твореца да създаде и да наслади кли.

ХОХМА. Родена от светлината, но още не осъзната с несамостоятелно желание да се наслади, свързани заедно ор и кли. Още няма самостоятелно желание от страна на кли. Естествено, че в стадия хохма, доминира ор, тъй като нейното желание да дава наслаждение е първично и е породило кли, затова отсъстват самостоятелни движения, т.е. самостоятелни желания в кли хохма.

БИНА. Приемайки цялата ор хохма, кли придобива и нейното желание да дава, предпочита да бъде подобна на светлината, да дава на Твореца, както и дава Творецът и затова се ражда нов стадий бина, в който цялото наслаждение не е от светлината, а от чувството, че дава на Твореца. Това наслаждение се нарича ор хасадим. Бина това е първата самостоятелна реакция на създанието.

ЗЕИР АНПИН (З"А). Бина чувства, че не е в състояние да съществува само с ор хасадим, тъй като ор хохма и дава живот, се решава на компромис: да получава само необходимото й за живот количество ор хохма, а останалото като преди да отдава на Твореца, а бина ще изпитва наслаждение от ор хасадим.

МАЛХУТ. Но З"А, чувства, че ор хохма и дава живот и се стреми да се изпълни изцяло с нея, както в стадия хохма. И така се стига до истинското кли малхут (творението), то самостоятелно се стреми да получи цялото наслаждение, което Творецът желае да му даде. И затова само малхут се нарича кли, създание, а предходните, предшестващи стадии са само етапи от неговото развитие.

Волята на Твореца е да създаде кли, което само би пожелало да се наслаждава на Неговата светлина. Малхут, в състояние на тотално напълване със светлина се нарича Олам Ейн Соф свят на безкрайността.

Ние вече постепенно привикваме към кабалистическите определения: величината на желанията да определя вместимостта на кли и колкото по-голямо е желанието, толкова повече е вместимостта на кли. Впрочем, и човекът, говорейки, че няма повече място в стомаха си има предвид отсъствието на желание да яде. Та нали понякога, и при празен стомах липсва чувството на глад. Движенията са изменения на желанията, привеждащи към появата и раждането на нови кли.

Времето е веригата от причини (от първичното желание) към следствието (вторичното желание). Затова, когато ние казваме "Светът на безкрайността", то се има предвид съсъд изцяло (безгранично, безкрайно) напълнен с наслаждение, където няма предел, т.е. неудовлетворено желание. От тази гледна точка 200 грама изцяло, догоре напълнена чаша, също се намира в състоянието Ейн Соф. По такъв начин под безкрайност се подразбира състоянието на безкрайното, безгранично насищане, няма предел, граници, всичките потребности са удовлетворени.

В такова именно състояние се намира кли малхут. И затова от гледната точка на Създателя, програмата на творението е завършена.

Божествената цел се явява създаването на нова, по-рано отсъстваща субстанция, наричана по-нататък "Творение" или "Създание" и изпълването й с огромно, абсолютно наслаждение. Затова в природата на своето създание Творецът е заложил огромно, всепоглъщащо желание да получава това наслаждение.

"Желанието да получава" рацон лекабел (Р"К) образно може да се представи във вид на съсъд (кли), вместимостта на когото е пропорционална на размера на желанието, а получаваното наслаждение е количеството светлина, изпълнило този съсъд.

Следва да отбележим, че светлината, излизаща от Твореца, е съществувала преди началото на творението. Тя е неотменима същност на Твореца. Творецът не изпитва желание да получава наслаждение, такова желание има само новосъздаденото.

Всъщност цялата обкръжаваща ни действителност представлява различните форми на Р"К. Всичките светове, от първообраза до крайното оформление, цялото многообразие на създаденото, известното ни и още неразкритото от нас, не е нищо друго освен различни форми на проявления на желания за наслада от светлината на Твореца.

Ние, като частици от това кли малхут, се стремим към топлина, храна и другите удоволствия на микродозите от светлината идваща в нашия свят. Опитайте се да се убедите, че желанието Ви да се насладите не е Ваше, че то Ви се дава свише, но това няма да Ви помогне, защото ние изучаваме само въздействието на светлината върху кли, чувстваме само нашата реакция от светлината. Нашето познание е затворено в нас самите. За Твореца ние сме абсолютно съвършени, но когато ние оценяваме себе си установяваме, че ни предстои да изминем дългия път на изправлението.

Аз настойчиво моля читателя да се опита с цялото си сърце да почувства състоянието кли, защото така може да развие духовни сетива, необходими му за да почувства духовните светове, чак до самия Творец.

Да се оценява нещо е възможни само, ако то се сравнява с нещо друго. За да разберем какво е тъмнината, трябва да имаме някаква представа за светлината. Както се казва в молитвата: "Само в Твоята светлина ще видим светлината..." Т.е. както в нашия свят е невъзможно да се ориентираме в тъмнината без светлина, така и в духовният свят ние трябва можем да познаем и да оценим себе си и обкръжението ни, за да се издигнем духовно.

Но, за да почувстваме духовната светлина е необходимо да развием в себе си особени способности. Всички ние буквално се къпем в море от светлинни, звукови, радио, рентгенови и прочие вълни. Но много малка част от тях можем да възприемем с нашите органи на чувствата! За да се разширят възможностите ни, ние правим много сложни прибори.

Ние обаче сме обкръжени и от океана на духовната светлина, еманирана от Твореца. За нейното възприемане не са ни нужни никакви апарати, а и те не биха ни помогнали. Необходимо е само да развием в себе си ново сетиво, за да почувстваме Божествената светлина, а за това ни помага науката Кабала.

Всичко, което човек чувства идва от Твореца. Но възприемайки нашия свят, ние можем (за сега!) само да вярваме (но не и да чувстваме непосредствено), че техния източник е Създателят.

И така всяко създание желае само едно - да отстрани чувството за недостиг от наслади. Творецът задавайки на човека "програма", и изменяйки в течение на живота му неговите потребности, предизвиква строго определени действия и постъпки. В резултат на това човека е убеден, че прави изборите си по свое желание. Осъзнавайки тази зависимост на поведението ни от желанията на тялото ни, човек започва да му се противи, т.е. встъпва в борба с тялото си, за да може да се освободи от желанията му и да премине в духовния свят за да заживее с потребностите на душата.

Наслаждението това е реакцията на кли от въздействието на светлината, вследствие на напълването на кли със светлина. В нашия свят духовната светлина явно отсъства, а нейната неголяма искра (нер дакик), се облича в различни предмети. и затова те ни притеглят. В тях се крие наслаждение. Възможността да се насладим, или да се избавим от страданията - липсата на наслаждения, предопределят всички наши мисли и действия.

Ние не сме в състояние да мислим, и да постъпваме против своята природа. Духовните светове пък се състоят от алтруистични кли, които могат да укротят своя егоизъм, т.е. да постъпват въпреки своята природа. Ако човек осъзнае собствения си егоизъм като зло, носещ му само страдания, той може да помоли Създателя да промени неговата природа, т.е. да му даде сили да се повдигне над природата си, да стане действително свободен да мисли, да решава и да действа.

Тактиката на борба с тялото, т.е. желанието неограничено да се наслаждаваме, е такава: тялото реагира само на две състояния (да ги наречем условно "горчиво" и "сладко"), налагани отвън. Но има още две състояния (да ги наречем условно "правда" и "лъжа"), където "правдата" е всичко, което е хубаво за безболезненото духовно развитие на човека, а "лъжата" е всичко, което пречи за това развитие. Защото е добро онова, което способства за развитието!

По волята на Твореца, човечеството в процеса на развитието си ще бъде приведено до състоянието на пълно изправление, т.е. ще премине от егоизъм към алтруизъм. Нашият избор, свободата на волята ни, се състои в избора на пътя към това: по свое желание да изберем трудния, но правилен и кратък път на Тора или струващият ни се "сладък", но водещ в задънена улица и затова дълъг път на проби и грешки, пътят на страданията, но и този път в края на краищата води до пътя на Тора.

И затова Тора, т.е. Творецът, ни съветва да изберем пътят на правдата, пътят на само изправлението, и на пречистването. Егоистичните желания у всекиго са лични и затова всеки от нас си има свой път за изправление, макар че общите за всички закони на правилното развитие на душата ние ще разгледаме по-нататък.

В нашия свят всички ние неосъзнато възпяваме светлината, носеща ни наслаждение: нашите песни за любов, романите, страстите, страданията, красотата на природата, всичко това не е нищо друго, освен описания на чувства, предизвиквани в нас от светлината намираща се само в различни одеяния: в противоположния пол, в природата, в звуците във всичко, затова тези неща ни привличат.

Кабала свежда всички обекти, които ни дават наслаждения към единствения техен източник светлината. Т.е. вместо да назовава безчислените обекти, даващи на човека удоволствие, посочва се източника им ОР . Цялото множество от желания се обобщава с една дума кли . Но това не е просто желание (тъй като е невъзможно да се желае нещо неизвестно), а е желание за наслаждения.

По такъв начин цялото многообразие от желания, характеризиращи творенията, се свеждат към едно желанието за светлина. А всички възможни видове наслаждения се свеждат до светлината и освен тях няма нищо, тъй като съществуват само Създателят и Творението, ор и кли, наслаждение и желание. Доколкото желанието да се насладим (стремежът към това, което е индивидуално за всекиго) се счита за "сладко" и най-съществено за човека, то именно управлявайки нашите желания Творецът управлява нас.

Създавайки недостатък за нещо, Създателят ни заставя да действаме, да се опитваме да го постигнем, това което не ни достига. Както се казва "Любовта и гладът управляват света". Всички постъпки в живота си човека прави по принуда. Децата биха би умрели от глад, ако Творецът не бе дал на майката наслаждение от процеса на кърмене. Нито един от нас не би пожелал и да се помръдне от мястото си, ако не беше стремежът за по-добро състояние. Еволюцията, прогреса, духовните търсения са отражение на стремежите ни да намерим удовлетворение на нашите желания.

Желанията ни се дават от Твореца според Неговата програма за нашето развитие, която има цел да ни даде абсолютно наслаждение.

Ако човек не е уверен, че в резултат на някакво действие ще получи изгода, той не е в състояние да извърши това действие. По такъв начин само увереността в това, че със своите действия той ще подобри своето положение, се заставя човекът да работи. Без тази увереност той не ще може да извърши нито едно физическо или духовно действие.

Ще поясня това с пример. Аз имам един познат притежател на ресторант. От сутрин до вечер той мисли, как по-добре да нахрани идващите при него хора, да им създаде най-добрата за отдих обстановка. Той живее непрекъснато с грижа за посетителите на заведението си. Не е ли истински алтруист! Но тъй като той не изпитва наслаждение от тази грижа за хората, както и всеки друг "неизправен" човек, за да го принуди да постъпва по този начин, Творецът му е дал друго наслаждение да натрупва пари.

По такъв начин моят познат несъзнателно изпълнява програмата за Творението. Задачата се състои в това, съзнателно да се претвори в живота целта на Създателя, но както ще видим по-нататък "неосъзнатият" предварителен стадий е необходим. Доколко бързо човек ще може да стигне до крайния стадий и да завърши своята мисия в този свят, за да не се възвръща душата му, зависи от неговото духовно развитие.

А засега истинската наслада е обвита в подходяща и разбираема за нас егоистична обвивка. Желанието на Твореца е, да ни даде абсолютно и безкрайно наслаждение без скриващите го и отслабващи обвивки. А това зависи от самите нас, от успеха на нашата борба с егоизма.

Освен принудителната, направлявана свише дейност, Творецът е пожелал за част от работата, която извършваме да не получаваме материално възнаграждение, а само по-силна вяра, което е за наше благо, като резултат от свободния избор, което е възможно само тогава, когато тази работа не ни носи наслаждение в нашия свят. Такива са заповедите на Твореца. И до тази тема ние ще се докоснем по-нататък.

Изземвайки "нер дакик" (виж Кабала, т.1, предисловие) Създателят може да ни приведе към вярата, т.е. до наслаждението от предвкусване на възнаграждения в бъдещето. И от това в настоящето да се изпитва радост, както извършващият тежка работа вече предварително предвкусва получаването на заплатата си. И тук всичко зависи от срока на очакване, от величината на предполагаемото удовлетворение, и от увереността от получаването на възнаграждение.

Това предвкусване на радост в бъдещето, както ние ще узнаем по-късно е възможно затова, защото нас ни обкръжава така наречената ор макиф , която отдалече (предварително) ни дава наслаждение.

Ние вече говорихме, че в края на поколенията никой няма да иска да се занимава с истинската Кабала (не с астрология и суеверия), освен избраните, можещи да оценят нейното значение. Също както едрият бизнесмен не обръща внимание ежедневните колебания в търсенето (дребният търговец пък веднага иска да препродаде, т.е. незабавно да получи наслаждение и затова неговата печалба е малка), а гледайки напред купува евтино онова, което днес на пазара не е скъпо, планирайки да го продаде след месеци или години, когато ще се повдигне цената му, и ще се оцени истински неговата стока, и той, знаейки истинската цена на своята стока, предварително се радва на бъдещата си печалба. Така и истинският кабалист изпитва радост от бъдещото окончателно изправление, защото той е уверен в него още днес, и го предчувства още сега.

Кабала е необходима, защото се изучават в нея целта и планът на творението и размерите на възнаграждението за изправлението от егоизма. Две сили тласкат човека към целта: изпитваното в дадения момент страдание и очакваното в бъдещето наслаждение и двете те са като два локомотива, които движат тежка композиция единият тегли напред, а вторият тласка отзад. Това са и силите на нашето развитие."ИЗТОЧНИК

Особено внимание следвада се обърне на маркирания текст:

"Желанията ни се дават от Твореца според Неговата програма за нашето развитие, която има цел да ни даде абсолютно наслаждение.

Ако човек не е уверен, че в резултат на някакво действие ще получи изгода, той не е в състояние да извърши това действие. По такъв начин само увереността в това, че със своите действия той ще подобри своето положение, се заставя човекът да работи. Без тази увереност той не ще може да извърши нито едно физическо или духовно действие."

Никаква безотговорност не е възможна, както се предполага.

Що се отнася до различните промени във времето, следва да си припомним, че времето остава едно и също, и съществува само тук, във физическия свят, но въпреки че времето си остава едно и също, няма форма, която да не бъде променена от времето-т.е. хиромантските и радиестезичните показания са промени, дължащи се на времето- не на свободата на волята и избора на някой...

Една скала оставена в пустинята също се променя- не по своя воля, както и ако е поставена на брега на морето- променя се не по своя воля, промяната се реализира чрез времето, а я осъществява конфрикта между скалата и ветровете в пустинята, или скалата и вълните, приливите и отливите...

Човек ще получава различни радиестезични отговори във времето, и по своя воля не може да измени отговорите, свързани с първите три фактора (от горния постинг), единствените възможности за промяна са свързани с четвъртия фактор- какво се има предвид пред външни условия? Ами една гора не отговаря на желанието на човека да се наслади на богат и охолен живот, поради кожето грабва брадвата, изсича я, обработва я и я превръща в нива, продава реколтата, и се наслаждава на живота; но може и да не му потръгне, да вложи средства и труд, да промени средата, но да не получи удовлетворение на желанието си..да речем защото градушка е унищожила реколтата му- тогава ще страда- в това всъщност е единствената възможност за някакъв свободен избор и свобода на волята, но практически се изчерпва в твърде ограничени граници- резултатите от свободния избор и свободата на волята в това отношение са налице по отношение на състоянието на климата, природата и т.н.

Добре, по отношение на външните условия имаме някаква свобода, но само право....

Искам да застроя планината около 7-те рилски езера, и това е мое право- ако разполагам с нужните средства, имам правото да купувам земя, да избирам къде и какво да строя- ако ще и лунапарк да е, щом имам право на свободен избор и на свободна воля- мога да желая да го построя където и да е, и ако мога да си го позволя, ще го сторя..Да, ама някои хора казват- нямаш право, това е свещено място- нищо подобно, твърдя аз- земя, като земя, има си цена, и колкото струва- щом имамв желание, и щом свободния избор и свободната воля са "опция", която можем да ползваме- какво лошо има- аз имам право да строя, други имат право да протестират...

Ето, че дори и във външните условия свободата на волята е въпрос поставен под съмнение- има общестнвен натиск, има обществено мнение, което отнема свободата на личния избор...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"1) Своята същност – човек не може да промени.

2) Законите, по които се променя същността му – човек не може да измени.

3) Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени.

4) Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим – човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние."

Горните редчета са от постингите на Кристиян. Позволете ми да не се съглася.

Свободната воля, правото на избор във всеки един миг е всичко, което имаме. Изборът между две когниции, водещ до един ил идруг афект, пораждащ съответно действие!

Същността - а какво приемаме за същност? Имагинерен висш "Аз", който вечно гоним като морков? Или днк веригите си? Или енергийното си тяло? Или кетеричното си тяло?

Дефинирай какво е това "СЪщност" на човека.

В моята познавателна система същност се явява психиката ми. Тя подлежи на съзнателна промяна обаче! И най-дълбоко заложените сценарии, дори от пренаталния период, са препрограмируеми. С помощта на осъзнаване и съзнателната им замяна с други, избрани от свободната ни воля!

Законите - за някои подлежат на промяна. И то не за някакви богове, а за нас, стига да го поискаме. Ако да речем имаме дадено заболяване, ние можем съзнателно да изменим законите за развитие на същността му. Относно закономерностите на психиката, която според мен е тази наша същина, правейки ни хора - дори тези закономерности са променими в състояние на медитация, при положение, че психиката ипроцесите и са били предварително подготвени и разчистени.

Законите за промяна на вътрешните свойства в зависимост от външните действия - Точно тези закони са изключително ковки под инструмента на свободната воля. Една и съща ситуация се възприема различно при различно състояние на съзнанието, закономерно предизвикано от свободната воля.

Обкръжаващата среда и бъдещето - Да, можем да я променяме. Точно тя обаче най-слабо влияе стратегически, в дългосрочен план на бъдещето ни. Това, което ни носи реална промяна, е съзнателното реструктуриране на нас самите, като скулптори на собствените си съдби с помощта на единствения инструмент, който имаме - свободната воля!

Кристиян - не прочетох постингите ти, цели книги са. Ако това, което цитираш обаче е кабала, баба ми е треньорка по муай тай. Това е някаква Кабала с главата надолу. Т иот доста месеци я цитираш. Спомням си беш едал линк към един сайт за Кабала - многоезичен, с няколко постоянно течащи ТВ канала на седем езика. Този сайт приличаше на Кабалистичен колкото отражение в криво огледало. Огледалото на ума на измислителите на подобно изкривяване на нещата, та чак до преобръщането им с краката нагоре...

Свободната воля е всичко.

(Мога да отговоря само на кратък постинг)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По волята на Твореца, човечеството в процеса на развитието си ще бъде приведено до състоянието на пълно изправление, т.е. ще премине от егоизъм към алтруизъм. Нашият избор, свободата на волята ни, се състои в избора на пътя към това: по свое желание да изберем трудния, но правилен и кратък път на Тора или струващият ни се "сладък", но водещ в задънена улица и затова дълъг път на проби и грешки, пътят на страданията, но и този път в края на краищата води до пътя на Тора.

И затова Тора, т.е. Творецът, ни съветва да изберем пътят на правдата, пътят на само изправлението, и на пречистването. Егоистичните желания у всекиго са лични и затова всеки от нас си има свой път за изправление, макар че общите за всички закони на правилното развитие на душата ние ще разгледаме по-нататък.

От дългото изложение, което прочетох много внимателно, си харесах този цитат. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съдбата е път към съвършенството да станем като Бог.Така че ако изпълняваме Божията воля,няма противоречие и вървим право по еволюционната пътека.Това е пътя на дясната ръка.Така например родените със северен лунен възел във водолей трябва да се стремят към общата еволюция,към общото благо.Обикновенно те нямат развита индивидуалност ,а само раздуто его,което още повече раздуват.Ако преодолеят това си качество и заповнат да работят в полза и благо на общата еволюция ще спечелят не само те,но и тяхните наследници.Обикновенно те ползват властта си ,която придобиват лесно заради опитност от предните си еволюции и изчерпват енергията на своите наследници.Да не забравяме че ползването на властта за налагането на своята воля е равно с черна магия.По този начин те изчерпват енергията на своите наследници.По тоя начинин те умират ,или няма да се родят.

Редактирано от mihailo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как влияе съдбата и как личния избор нанашия живот?

Аз лично с всеки изминал ден живея все повече с мисълта,че моята съдба е моят личен избор спрямо това,което съм искала да науча за това и не съдя другите понеже смятам,че те са си избрали пътя за да трупат опит и техният живот си е техен личен избор...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези дни ми направи впечатление нещо противоречиво.g.gif

По каква причина хората, които са убедени в липсата на свободна воля при хората са най-често измежду отричащите ясновидството и гадателските практики, след като при липса на свободна воля може да се предположи, че бъдещето е строго детерминирано, предвидимо, видимо ...blink.gif

И обратно - много хора, които са убедени в съществуването на свободна воля, са измежду поддръжниците на ясновидството и получаването на информация за бъдещето 1eye.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

хората, които са убедени в липсата на свободна воля при хората са най-често измежду отричащите ясновидството и гадателските практики, след като при липса на свободна воля може да се предположи, че бъдещето е строго детерминирано

Може би защото ако знаят и нищо не могат да направят, биха страдали повече?

:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да, очевиден отговор! Как не съм се сетила 3d_131.gif.

Аз просто търсех да има някаква логика в мисленето и убежденията, но що ли търся, след като ние хората многократно сме демонстрирали обратното biggrin.gif

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че подсъзнателно знанието се свързва с възможност за власт и контрол. Човек, който знае какво ще се случи, подсъзнателно се приема като човек, който може да промени хода на събитията и така за хората вярващи в твърдата предопределеност се явява едно противоречие. Резултатът съвсем логично е отхвърляне на възможността някой да знае какво ще се случи в бъдещето. Хората, които вярват в неизбежността на предопределеното усещат знанието за бъдещето като опасно за вярата им. Освен това не знаейки бъдещето те винаги могат да оправдаят своята вяра в предопределеността, каквото и да се случи. Дали всъщност хората за които говоря не се страхуват повече от това, че ясновидците не познават във всички случаи. Самата им вяра в предопределеността изисква ясновидците да са безпогрешни, да няма никакво отклонение от предвиденото и това, което се случва в действителност. И тъй като това няма как да стане, то разбира се тези хора не отхвърлят собствената си вяра в неизбежността на предначертаното, а способностите на ясновидците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Събитията в семейството през последните 10тина месеца ми дадоха доста материал за размишления на тази тема.

Крайно време беше да се уредят имуществените въпроси - родителите ми много настояваха, а аз все отлагах докато вече нямаше как. В един момент ми светна, че просто не искам да се подчиня на тяхната воля и тогава усилено започнах да работя над своята свободна воля. Осъзнах, че да е заема с това, с което те толкова настояваха, не означаваше да загубя, а напротив - да проявя своята свободна воля като направя това, което рано или късно трябваше, но така, както аз реша. Т.е. моята свободна роля се състоеше не в това да отхвърля ситуация, която усещах като нартапена ми от живота, а да седна на седлото на тази ситуация и да хвана здраво поводите в ръцете си.

По време на "ездата" изплуваха един след друг проблеми, които отдавна са чакали решение - и са чакали мен, защото родителите ми нямаше да се справят добре с тях. Изскочиха и емоционални проблеми, които трябваше да се разрешат спокойно и рационално като се съхранят прекрасните отношения между всички нас. И накрая се оказа, че много неща наистина зависеха от това каква позиция ще заема аз и какво ще бъде моето поведение. разбира се, имаше натиск, но когато разбраха, че аз съм седнала стабилно и съм се научила да "яздя", се успокоиха и ме оставиха. Е, има и такива, които смятат, че трябваше по друг начин да подходя, но аз с усмивка обяснявам - ако трябваше да стане така, ти щеше да си в седлото с юздите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×