Jump to content
Порталът към съзнателен живот
balthazar

Какво чувствате в Градинката на Учителя в кв. Изгрев?

Recommended Posts

Здравейте,

Създавам тази тема, защото ми е интересно тези от Вас, които са посещавали Градинката на Учителя в кв. Изгрев какво са почувствали докато са били там.

Днес, 21 март 2019 - първият ден от астрономическата пролет, реших спонтанно да посетя гроба на Учителя. Бях нощна смяна на работа и идеята се породи в мен сякаш изведнъж и постепенно започна да се усилва в мен любопитството, желанието да реализирам и запаметя подобно посещение в съзнанието си. И друг път се е пораждала тази идея, но поради едни или други причини не съм пристъпвал в действие. Но, може би това се е случвало така, защото не съм бил явно достатъчно духовно узрял, осъзнат, за да мога в руслото на духовната благодат и изобилие да черпя мир, хармония и тишина... Локализирах мястото в гугъл мапс и от метростанция СУ "СВ. Климент Охридски" се качих и слязох с метрото на Жолио Кюри. Първоначално тръгнах наслуки по улица "Латинка", но в посока х-л Плиска и стигайки до едно училище разбрах, че съм в грешна посока, при все че попитах една жена дали нататък се пресичат улиците "Латинка" и "Никола Мирчев".

Върнах се до метростанцията и поех нататък по улица "Латинка". Нe бързах, утрото беше мрачно, подухваше хладен вятър и това допълнително създаваше условия за студено и потискащо време... Скоро пред мен се показа Градинката на Учителя... Почувствах духовен трепет в себе си... Един възрастен господин като по часовник от вътрешната страна ми отвори вратата и с благонравен поглед ме покани да влезна и аз му благодарих с искрена усмивка... Прочетох условията за реда в Градинката. Седнах по-настрани на една пейка... и леко се унесох - нали бях нощна смяна на работа... В близост до покойното място на Учителя имаше две млади жени на около 30-35 години, които се наслаждаваха на първопролетното природно спокойствие и естествено оживление на гълъбите... Постоях така седнал на тази отдалечена пейка можеби около 20-тина минути. Наближаваше 09:30 ч. Станах и се запътих по-наблизо към Гроба на Учителя. Разгледах го, обиколих го, почувствах формата на яйце, потърсих в съзнанието си случйни символики, наблюдавах каменната плоча с пентаграма и Пътя (все още съм лаик в усвояването познанието на Учителя и имам откъслечни елементи от него, придобивани малко по-малко през годините), взирах се в цветята наоколо, в бялата ниска метална ограда с вградени в нея в редица пентаграми...

НО, НАЙ-ВЪЛНУВАЩОТО МИ ПРЕЖИВЯВАНЕ БЕШЕ СЛЕДНОТО... РЕШИХ ДА СЕДНА НА ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ДЪРВЕНИ СТОЛЧЕТА В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ ДО ГРОБА НА УЧИТЕЛЯ И ЗАТВОРИХ ОЧИТЕ СИ. ОПИТАХ СЕ ДА СЕ ОТПУСНА - ДА ПОТЪНА В СЕБЕ СИ, ИСКАХ ДА УСЕЩАМ САМО ДИШАНЕТО И ИЗДИШВАНЕТО СИ. ПРОБВАХ ЛЕКА МЕДИТАЦИЯ (макар че и тук съм все още начинаещ)... ПОЧУВСТВАХ КАК ПРИ ВДИШВАНЕТО МИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ И ИЗЧИСТВАЩО СЕ СЪЗНАНИЕ МИСЛОВНИТЕ ОБРАЗИ КОЙТО ИДВАХА В СЪЗНАНИЕТО МИ СЕ ВТАЛЯВАХА, А ПРИ ИЗДИШВАНЕТО СЕ РАЗШИРЯВАХА НАСТРАНИ - НАЛЯВО И НАДЯСНО... НЕ СЛОЖИХ АРГУМЕНТ, ОЦЕНКА ИЛИ УДИВЛЕНИЕ НА СЛУЧВАЩОТО СЕ В УМА МИ - А ПРОДЪЛЖИХ ДА СЕ ОТПУСКАМ И ДА ДИШАМ И ИЗДИШВАМ СПОКОЙНО - ОТБЕЛЯЗВАЙКИ И РАЗЛИЧНИТЕ ШУМОВЕ - СТРОИТЕЛНИ, ЕСТЕСТВЕНИ - НА ВЯТЪРА, ГЪЛЪБИТЕ И Т.Н...

ПОСЛЕ ДОЙДЕ НАЙ-УЧУДВАЩОТО МЕ НЕЩО, КОЕТО СЕ ПРОТОЧИ КАТО БУРЕН ПОТОК В СЪЗНАНИЕТО МИ... И НА КОЕТО НЕ МОГА ДА СИ ДАМ ОБЯСНЕНИЕ... ПЕЙЗАЖНИТЕ КАРТИНИ В УМА МИ СЕ МЕНЯХА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЪРЗО... ПОЯВИ СЕ ГОЛА ПОВЪРХНОСТ, ПОСЛЕ ЗЕЛЕНИНА, ДЪРВЕТА, ГОРА, ПЛАНИНИ, ЗАВЪРТАНЕ НА РАСТЯЩО КЪЛБО, КОЕТО МЕНЕШЕ ЦВЕТОВЕТЕ СИ ОТ ПО-СТУДЕНИ КЪМ ПО-ТОПЛИ... НАКРАЯ ПОЧУВСТВАХ СТРАННО УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ НА НЯКАКВО ЖЪЛТО-ЗЕЛЕНИКАВО КЪЛБО В СЪЗНАНИЕТО МИ, КОЕТО ИЗБУХНА И ПРЕДНАЧЕРТА ДИРЕНЕТО ОТ МЕН НА НЯКАКЪВ ПО-ДЪЛБОК СМИСЪЛ... ЦЯЛОТО ТОВА ИЗЖИВЯВАНЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПРОДЪЛЖИ ОКОЛО 2-3 МИНУТИ, МАКАР ЧЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОДЪЛЖЕШЕ ПО ВЪЗМОЖНОСТ МНОГО ПО-ДЪЛГО.

Описвам това преживяване като феноменално за себе си. По принцип и друг път съм имал сходни наченки на подобен преживелищен опит, но този път не очаквах нещо подобно да се случи, но то се случи... Затова реших и да Ви пиша още днес, 21 март 2019, още преди да съм си легнал да поспя преди следващата нощна смяна... Моля Ви, дайде някакво тълкувание на преживяното от мен - това различни фази от развитието на земята ли са? Какво означава растящото огнено кълбо в ума ми, което накрая експлодира? Извинявам се ако пиша малко нешлифовано, но съм и емоционално развълнуван от случилото се и от една страна желая развитие на случилия се процес в нови измерения, а от друга - просто отчитам това сръхестествено проявление в живота си като благодатен знак за нещо, което е предвестник на нещо по-голямо, което иде да се случи в живота ми... :)

Моля, споделете и Вие Вашите преживявания в Градинката на Учителя и/или поне насочете мисълта ми към по-обхватно и смислено тълкуване на преживяното от мен тази сутрин.

Предварително Ви благодаря за отговорите! :)

Бог да Ви благослови! :)

 

balthazar :) 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Валтазар,

Живея в София много близо до градинката на Учителя. Не съм медитирала там, но много често се отбивам в нея, често си наливам вода от чешмата. Съвсем начинаеща съм в медитирането, уви...Ще пробвам през лятото когато си отида в БГ, живея от 20 години в Щатите.

Според мен твоето преживяване е било “полет на душата”, ефирните тела са напуснали плътното тяло, в пълно съзнание си бил и си спомняш каквото си видял. 

Бог да е с теб   :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз живея наблизо и много обичам да ходя там. Това, което аз изпитвам са пълен мир и покой, и вътрешна тишина - нещото, от което може би най-много имам нужда. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×