Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Леонардо да Винчи


Диана Илиева

Recommended Posts

Леонардо да Винчи е един от най-големите гении на човечеството в годините от т.нар. Нова ера (т.е. след Христос). Неговото творчество и научни достижения са несъмнени от всякаква гледна точка. Обаче ... обсъждали сме тази тема с приятели и с развитието на дискусията започна да се формира следната последователност от мисли: 1. Бихме могли да считаме, че той е родоначалника на т.нар. Ренесанс, 2. От Ренесанса тръгва (в началото бавно, но после бързо набира скорост) т.нар. технически прогрес на нашата цивилизация, 3. Полезен ли е обаче този технически прогрес, особено в този му вид, който всички знаете и виждате , за духовния напредък на човечеството?

Ще ми бъде интересно да чуя и вашите мнения!

Линк към коментар
Share on other sites

Леонардо просто е от друг свят - във всякакъв смисъл. Не мисля, че Ренесанса има връзка, а и той възниква няколко века по-рано. Според мен, за италианския ренесанс няма да стигнат и 200 форума, а за Леонардо - 2000. Освен да повтарям колко е велик и какво е открил, и какво е нарисувал, и т.н, и т.н., и да повтарям кой какво е казал, няма какво друго. Велик творец, това е. Имам щастието да съм гледала негови творби "на живо", във Венеция и в Париж. Бях вкаменена.

Линк към коментар
Share on other sites

По отношение на точките, поставени от Диана Илиева:

1.Леонардо не може да се нарече родоначалник на Ренесанса, тъй като той твори през Зрелия ренесанс. Вярно най-старият от майсторите на Зрелия ренесанс, но в никакъв случай от родоначалниците на Ренесанса. Първите наченки на предренесансови явления се появават още през края на XIII век. За първомайстор на италианския предренесанс се счита Джото. Като и преди него е имало стъпки, загатващи началото на новите явления.

2.Ренесансът има приемственост от Античността. Думата Ренесанс означава Възраждане и мисля, че по отношение на научни, художествени и т.н търсения би могло да се употребява тя, а не “начало”.

3.За три, ако почна да бъбря, няма да имам време да спя – полезно-вредно... Малко объркано ми става, за Леонардо ли говорим, за Ренесанс, или за ползите и вредите от техническия прогрес, или за това каква е ролята на Ренесанса във възраждането на научните и др. търсения? Съгласна съм с Мона, че от тази тема могат да излязат цели форуми. За това за днес заспивам, утре ако се сетя нещо ще пиша.

За Леонардо съм на мнението на Мона – чела съм разни студии, гледала съм негови творби в оригинал, имам някакви лични преживявания във връзка с това, но не съм никак веща да говоря по темата. Предполагам, че той е едно от ключетата, оставени за нас.

Линк към коментар
Share on other sites

:P И аз съм съгласна с вас за Леонардо . Ще станем едно общество на съгласието на Леонардо , но така е, абсолютно съм съгласна с всичко , което прочетох дотук за него от Мона и tamin .

Аз също съм виждала някои неща от него в оригинал , правила съм копие на една негова работа и също съм зодия близнаци като него . Писала съм есе за него и Фройд , творческия нагон у Леонардо . Учила съм , чела съм за него . Харесва ми какво пише Кенет Кларк за Леонардо . Очарователни неща . Абсолютен гений и пример за енциклопедична личност , рененсансов човек . Повече ме вълнуват неговите изобретения и проекти , отколкото живописта . Любимата ми картина е " Дамата с хермелина " .

Ако трябва да избирам между Леонардо и Микеланджело , съвсем няма да мога да реша . И все пак много особено духовно присъствие има в картините на Леонардо , без толкова много мускули , и анализи на плътта .

А и откривателския дух на Леонардо да Винчи ме удивлява . Погледа в бъдещето , и то доста далечното бъдеще , което е отправил е поразителен . Присъствието му в историята на човечеството е напълно равнопоставено с това на Айнщайн .

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за коментарите. Като погледнах, че съм написала, че е родоначалник на Ренесанса, разбира се, прави сте, че не е точно така, но аз по-скоро исках да ви насочя да разсъждавате в посока последиците за човечеството от неговите изобретения, отколкото да уточняваме кога е бил предренесанса и колко велики са творбите му - за това спор няма.

Линк към коментар
Share on other sites

От малка рисувам, но нито имам художествено образование, нито професията ми е такава, ако това ме питаш. Просто едно от любимите ми хобита, за което последните години ми остава все по-малко време за съжаление.

Може би някога преди съм била художник, защото освен кръжока по рисуване до 7 клас не съм получила никакви допълнителни знания за техника на рисуване и т.н., но някои неща просто зная как се правят. Освен това почти винаги рисувам по памет, а не от натура. В съзнанието ми има картини, които обаче не мога да създам реални толкова съвършени, каквито ги виждам. Може би за това не продължих - другите ме харесваха, а аз - не.

Сега си мисля, че може би това е един минал опит за мен, който не ми е нужно да предъвквам пак.

А за Леонардо да Винчи в случая ме вълнуват неговите открития и изобретения, които ако не беше направил, дали хода на историята би се променил доста съществено? От кого са му били "подсказани" - от светлите или от тъмните сили?

Линк към коментар
Share on other sites

Ходът на историятя не би се променил с нищо. Леонардо е отвъд този свят, отвъд твоето или моето искане за света.

За съжаление, хода на историята се определя от войните.

Почти всички лекари учат от анатомията на Леонардо, мисля че това е достатъчно.

Линк към коментар
Share on other sites

:D .Мона , тук никак не съм съгласна с теб , че историята се прави от войните . Мисля , човечеството е много повече от безкрайно преразпределение на властта . Ходът на историята пулсира и еволюира именно чрез гениалните личности , които променят света .

Леонардо например е променил хода на историята , като измисля "сфуматото " и за първи път светлината в картината е режисирана за определени авторки цели , изгражда обем и.т.

За дисекциите , които прави Леонардо наистина трябва да му е благодарен целия свят , и всички изследователски скици на мускули , кости и ставни връзки в човешкото тяло . Огромен труд , който разбулва мистерията , що е то костна система , мускули и пропорции . Ракурси , гледни точки , осъзнаването , че предметите изглеждат различно в зависимост от гледната точка . Средновековието е преодоляно и разбито на съставните му части. Гений на проектирането .Проектиране от всякакъв тип .

Но хубавото е , че цялата тази научна анализа остава в скиците му в ескиза- проект за маслена картина , а на платното човек просто се любува на изведения синтезиран резултат от всички тези изследвания .

Има една тема за усмивката , там сме говорили специално за т.н. "Леонардовска усмивка " , прочетете я , ако имате желание .

Казвам , че има особено духовно присъствие в цялото творчество на Леонардо , защото наистина е достатъчно осезаемо и с просто око , идеята за Човека , за ренесансовия възраждащ се човек , духовно осъзнатия човек , вътрешно - усмихнатия човек . Това на мен ми прави огромно впечатление в живописните му неща.

А невероятния талант да проектира и чисто научния поглед напред в историята на човечеството е известен на целия свят .

На кой друг ренесансов човек му е хрумвало , че човекът може да лети ?

Сигурна съм , че има и много други неща , които просто не познавам от целия му творчески живот , които надявам се един ден да имам възможност да разгледам , да видя , да размишлявам ,над тях .

За сега знанията ми за Леонардо се простират с това , което съм учила и чела за него , а съприкосновението със самия оригинал и то не с едно и две неща ,а с тази цяла вселена Леонардо , ще ми открие много много повече неща . За 10 години история на изкуството толкова знам. :D

Има и много смешни неща изписани за него , от хора , които хабер си нямат от изкуство ,имат претенциите да разбират закодирани информации в неговите

творби , но повечето от тях ми звучат съвсем наивно и масово , предназначени за масовия човек , неспециалист , който с интерес бил глътнал книжлета като това на Даун Браун и сума ти други американци .

Разбира се има и много сериозни изкуствоведи и хора , които се занимават с история и цивилизация и съвременни учени и професори , всеки бълва неговата теория , пише неговата си книга . Опитвам се да чета и гледам , колкото се може повече нови , неща , от чужди автори , които сега са написани , сега са издадени , купувам си нови издания на история на изкуството , защото доскоро България беше една затворена чаша с похлупак и много трудно се издаваха книги от автори , учени и хора на изкуството , които не са руснаци . Колкото по - млади хора правят тези изследвания , пишат книги толкова по - добре .

Линк към коментар
Share on other sites

Има ренесансови учени, по-скоро са средновековни, които говорят за летене. Дори има такава енциклика, папска при това. Аз не бих говорела за Леонардо, не мога да си го позволя.

Линк към коментар
Share on other sites

:) , Ами сигурно , може и да има , но едва ли някой от тях е правил макет на летателен апарат и е правил опити за летене с тях . Поне аз не се сещам за такъв . А иначе сигурно има текстове ,средновековни писания и предположения и всякакви други опити да се погледне , надзърне в бъдещето от философи и религиозни хора , посветени така да се каже .

Но като цяло средновековието е тъмните векове за човечеството , и кой- знае какви положителни неща за съзнанието на нашата цивилизация и достижения и открития не са се случили , освен в архитектурата , безспорно катедралите ме удивляват. Неописуема мистика и йерархия в архитектурното пространство . Цялото изкуство и наука са някакси в служба на религията, но колко тъмна религия , по скоро , на самата институция църква . А Ренесанса е като събуждане от дълбокия сън на заблудите и манипулирането . Голямото "wake up " на цялото човечество . Нищо чудно след като толкова изумителни личности са живеели тогава , все титани .

Линк към коментар
Share on other sites

Средновековието ни е дарило с едни от най-прекрасните поети и мистици. С вълшебните легенди и приказки. Това е едно изключително творческо време. Не го подценявай, само защото такава е общата представа.

Линк към коментар
Share on other sites

Да , вълшебствата , легендите , митовете и фолклорните предания , са всъщност бягството от светата църква и нейните канони .Аз самата обичам много приказките и легендите . Във всякаква форма и битие .

Не подценявам , но от гледна точка на еволюцията обичам повече Ренесанса , просто , повече са нещата , съществени за съзнанието ни от този период намирам го за по- успешен за цивилизацията ни . Сега човечеството преживява втори Ренесанс , но този пътен духовен .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Пръв Леонардо да Винчи изказва мнението за вълнообразното движение, както на светлината, така също и на звука, и на топлината.

На Леонардо да Винчи е и рецептата за получаване на най-качествен бронз, в съотношение 6-8/94-92% калай и мед.

Освен с всичко друго, той се е занимавал и с проектиране на маските, дрехите и цялата пиротехника на баловете, на които е присъствал.

Също така, малко е извсетно и, че Леонардо е голям последовател на Николай Кузански (алхимик, смятан за един от най-големите окултисти и езотерици).

Линк към коментар
Share on other sites

Ок. Вички знаят, че ръкописите на Леонардо (доколкото са ръкописи, например Кодекс Атлантикус) са написани така, че да се четат с огледало. Но това не е най-голямата трудност. Освен всичко това, неговият правопис е не само старинен, но и своеобразен; някои думи (общоупотребими като значние) при него продобиват друг смисъл. Той си служи с особена математическа и техническа терминология. По-голямат част от ръкописите му не са разгадани и разчетени изобщо и досега.

Линк към коментар
Share on other sites

Известно е, че Леонардо да Винчи е бил близък до Николай Кузански, но Николай Кузански да е алхимик? Не знаех това, знам че е заемал най-различни постове в католическата църква и мисля, че дори е бил папа за известно време. Твърдиш, че той е бил от най-големите езотерици и окултисти за онова време - на какви източници се позоваваш?

Аз пък някъде прочетох, че Леонардо да Винчи с всички свои изказвания закопава алхимиците тогава, но това беше някаква хвърчаща информация (дори не се сещам, къде я мярнах), която не е ясно доколко е достоверна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

. От Ренесанса тръгва (в началото бавно, но после бързо набира скорост) т.нар. технически прогрес на нашата цивилизация, 3. Полезен ли е обаче този технически прогрес, особено в този му вид, който всички знаете и виждате , за духовния напредък на човечеството?

Ще ми бъде интересно да чуя и вашите мнения!

Здравей, Диана тук в тази тема отново . Радвам се и ,че се запознахме на живо. :3d_146:

На твоя въпрос дали техническия прогрес е полезен за нашата цивилизация?,аз ще ти отговоря ,че да ,полезен е.

Прогресът не е само технически ,мисля,че сега сме в навечерието на един Духовен прогрес , Съвременния Ренесанс на любовта в сърцата на хората. Разбира се още сме много в началото. Но истина е според мен ,че вече хумусът е в почвата и тепърва ще видим растенията и ще берем плодовете.

Линк към коментар
Share on other sites

Само искам да ви предупредя, не вярвайте на бездънните комерсиални източници за Леонардо. Е, то иначе няма откъде да си набавяме инфо, но поне с две-три наум.

А иначе Леонардо си е баш-алхимик, ама толкова много "баш", че направо не мога да го избашна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Преди 500 години той се заел да открие всичко, което можел да узнае. "Ще направя неща, които в миналото никой не е дръзнал да прави, ще мисля по нов начин, ще дам живот на нещо ново."

Леонардо бил незаконно роден и това повлияло на целия му живот. Тъй като бил извънбрачен, му било забранено да учи гръцки и латински, на които били написани книгите по онова време. Леонардо нямал полза от гърците и римляните и имал много слаби познания за тяхната философия. Той казвал, че само чрез наблюдение можем да открием истината, а гърците и римляните може би са грешали в някои от своите формулировки,затова нека ги огледаме по новому.

Той проявявал безгранично любопитство към естествения свят, изследвайки го, изучавайки го. Той бил запленен от движението на водата, циклите на растежа на растенията, поведението на живите същества и най-вече - чудото на летенето. "Той ме връхлита почти като сън, най-ранният спомен от детството ми. Бях в люлката си, а над мен се спусна огромен ястреб, разтвори устата ми с опашка и потупа с пера устните ми."

Знаем какво е ставало в главата му, благодарение на писанията му. Той е оставил 6000 страници с рисунки и бележки, някои от които са събрани в тетрадки.

"Не съжалявайте смирения художник. Той може да бъде господар на всичко, на цялата Вселена, която първо се появява в ума му, а после и в ръката му." Той дал неограничена воля на въображението си и направил забележителни открития. Главният източник на вдъхновение на Леонардо била природата."Виждате ли как окото обгръща красотата на целия свят? То е прозорецът на душата. То информира изкуствата. То е основата на науката. То измерва разстоянията между звездите. То открива елементите. То е изобретателят на архитектурата и божественото изкуство на живописта." Леонардо е един от първите, които изследват как очите ни виждат и за да направи това, трябвало да измисли метод за дисекцията им. По времето на Леонардо било разпространено мнението, че окото излъчва лъчи, които осветяват пространството пред него. Леонардо осъзнал, че всъщност е обратното. "Ние виждаме, защото светлината прониква в окото и информира мозъка."

Леонардо работил за Лудовико Сфорца в продължение на 13 години. Въпреки ненадеждността на Леонардо, дукът помолил Леонардо да изобрази последната вечеря на Христос преди разпъването му. Тя била рисувана вече много пъти. Но Леонардо щял да направи нещо съвсем различно. Идеята му била да улови реакцията на учениците в момента, когато Христос казва: "Един от вас ще ме предаде." Той решил да не изпълни фреската по обичайния начин. Вместо това, той изобретил слой, върху който да се рисува, когато е сух. Това му дало възможност да работи спокойно. За съжаление, дукът настоял да получава доклади за напредъка на работата: "Много пъти, Ваше Превъзходителство, съм го виждал да идва рано сутрин и да прекарва цял ден на платформата от изгрев до залез, без да остави и за секунда четката, рисувайки без да хапне или пийне. А после 3-4 дни дори не се докосва, макар че прекарва с часове просто гледайки, мислейки, а после внезапно изчезва нанякъде. Сякаш разчита единствено на вдъхновението." Но Леонардо работел усилено. Той обикалял улиците, скицирайки, в търсене на подходящи лица, правилните жестове, които да вдъхнат живот на всеки апостол. "Как можеш да си толкова бавен?" - "Отделям по 2-3 часа дневно на тази работа." - "Как е възможно това, щом дори не ходиш там?" - "Цяла година ходих всеки ден - сутрин, обед и вечер, в Болгето, за да открия лице, което да изразява злодейството на Юда." - "Да Винчи, ти рисуваш само това, което налага въображението ти."

"Една птица трябва да може да прави това, което природата й диктува, т.е. да лети.Това трябва да прави и човека, ако можеше да лети.Веднъж почувствали полета, завинаги ще бродите по света с поглед, вперен в небесата,защото сте били там и завинаги ще копнеете да се завърнете там."

Той се занимавал с анатомия, геология, ботаника, медицина, геометрия, опитвайки се да се усъвършенства във всички тях, изучавайки, поглъщайки и рисувайки всичко. "Нещото е точно пред теб, ти си абсолютно концентриран, това е най-важното нещо на света. Когато свърши, значи е свършило и тогава следващото става най-важното нещо на света. Тази работа ме очарова. Ще я работя, докато престане да ме очарова, тогава ще спра и ще се прехвърляна нещо друго, което ме очарова."

Най-очевидното, което искали покровителите от портретите си, било да установяват самоличността им,но в случая с Мона Лиза Леонардо умишлено не се съобразил дори с това основно изискване. В другите си портрети Леонардо е оставил улика или символ, за да могат хората лесно да идентифицират модела. Но в Мона Лиза той не е оставил никакви знаци в картината, нито пък я споменава някъде в тетрадките си. Във Флоренция от 16-ти век се парадирало със скъпи облекла и бижута,защото всичко било с цел да впечатлява с помпозността си. Но при Мона Лиза Леонардо решил да пренебрегне правилата на етикецията и далеч от всякакви модни претенции роклята й е проста и непретенциозна. Лиза е омъжена, но не носи венчална халка. Всъщност, тя не носи никакви бижута или каквито и да било украшения,освен една семпла златна верижка на шията.Разпуснатите й коси по онова време биха били възприети като признак на разпуснат морал. Традиционните ренесансови картини са в профил. Но това, което прави Леонардо... той сякаш вика Лиза. Той я извиква и тя се извръща към него, поглежда към него, към вас, горната част на тялото й е обърната на друга страна. По този начин да въведе в портретната живопис нещо, което е съществувало вече в скулптурата, само чрез един портрет.

Но дали тя гледа към нас или през нас? Дали не гледа покрай нас, над рамото ни, към нещо, което не можем да видим? На какво се усмихва тя? Какво има тя, което ние нямаме? Леонардо се е вслушвал в гласове, недоловими за останалите.

Единствено наблюдението, казвал Леонардо, е ключът към разбирането, а неговите наблюдения му казвали, че Земята не би могла да е създадена за 6 дни, че са били нужни хиляди, дори милиони години на геоложки промени, на атмосферни промени, на биологични промени. За него доказателствата били навсякъде. Нямало съмнение относно начина, по който е еволюирала Земята - по същия начин, по който еволюира човешкото същество.

Съединявайки всички тези нишки, става ясно, че Мона Лиза е била моментна снимка на зрелия разум на Леонардо, един дестилат от всичко, което бил открил за цял живот наблюдение на тайните на природата. През целия си живот Леонардо искал да контролира природата. Но обратната страна на реда е безредието и хаоса. Леонардо знаел, че природата може да е и непредсказуема и ужасяваща. Към края на живота си той има тези удивителни видения, прозрението, че колкото и да разбираш тези сили, има едно страховито измерение, което е извън човешкия контрол.

Леонардо не предал портрета на Лиза дел Джиаконда, а го носел навсякъде със себе си през последните 16 години от живота си, дори и в изгнание. На 61 години Леонардо напуснал Италия и повече не се завърнал. Подценен в родната си страна, той бил посрещнат с почести от френския крал. Последните години на Леонардо не били леки. Той претърпял инсулт, след който не можел да използва дясната си ръка. С напредването на старостта и немощността му, Леонардо се опитал да събере хилядите страници с бележки и рисунки в една голяма енциклопедия. Но обединяването на наблюденията на живота му,както толкова много други амбициозни планове,останало незавършено.

"Докато си мислех, че се уча как да живея, всъщност съм се учил как да умра. Както един добре прекаран ден донася щастлив сън, така и един добре използван живот носи удовлетворение в смъртта."

Leonardo (BBC)

The man who wanted to knows everything, субтитри

Dangerous liaisons, субтитри

The secret life of Mona Lisa, субтитри

Афоризми

Простоянен е не този който започва, а този, който упорства.

Всяко препятствие отстъпва на непреклонността.

Истинското злато се познава при изпитанието.

Тъжен е ученикът, който не може да изпревари учителя си.

Искай съвет само от онзи, който е овладял себе си.

В част от всяко нещо се съдържа природата на всичко.

Който има време и очаква време, губи приятели и никога няма пари.

Който не наказва злото, позволява извършването му.

Който дърпа змия за опашката, ще бъде ухапан от нея.

Който копае гроб, сам пада в него.

Който подкопава стената, ще бъде затрупан от нея.

Не може да се признае правото и да се даде власт на никой, освен на самите себе си.

Който мисли малко, греши много.

Който ходи правилно, пада рядко.

Който не цени живота, не го заслужава.

Нашето тяло е зависимо от небето, а небето е зависимо от Духа.

Душата желае да бъде със своето тяло, защото без органичните инструменти на това тяло нищо не може да усети и направи.

Сладострастието е причина за раждането на живота.

Лакомията е поддръжката на живота.

Страхът е продължението на живота.

Болката е спасението на инструмента.

Движението е причината за живота.

Добре изживеният живот е дългият живот.

Когато се науча да живея, ще съм се научил да умра.

Източник, източник

Линк към коментар
Share on other sites

"Не съжалявайте смирения художник. Той може да бъде господар на всичко, на цялата Вселена, която първо се появява в ума му, а после и в ръката му."

Непреходно! Заменете "художник" с човек, защото всеки може да бъде творец в своята сфера толкова, колкото поиска.

Линк към коментар
Share on other sites

maggee,благодаря ти за чудесния материал,който си ни предоставила! С удоволствие бих продължила да чета... :hypocrite::3d_059::3d_046:

Искам да попитам дали някой е успял да отвори предложените линкове, защото аз не можах. :3d_112:

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да попитам дали някой е успял да отвори предложените линкове, защото аз не можах. :3d_112:

За съжаление и аз не можах...

Линк към коментар
Share on other sites

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452-1519) – физик, анатом, математик, изобретател и художник, създател на науката хидравлика

Леонардо да Винчи е един от най-гениалните изобретатели на всички времена. Той е изобретил подводницата, самолета, парашута, хеликоптера и мн. др.

♦♦♦

1♦ “Подчинявам се на Тебе, Боже, преди всичко заради любовта, която аз – с целия си разум – би следвало да Ти даря и същевременно заради това, че Ти си пълновластен господар на нашия живот.” (LEONARDO DA VINCI, “The Notebooks of Leonardo da Vinci”, New York, Dover Publications, 1970, № 1132).

2♦ “Както Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие, така и художникът създава своите картини, които винаги носят отпечатъка на твореца, който ги е създал.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Nardini 1999, 31).

3♦ “Вие мислите, че тялото е едно прекрасно творение. Но в действителност то е нищо в сравнение с душата, която го населява. Душата е творението на Бога.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Caputo 2000, 8).

4♦ “Лъжата е нещо толкова злокобно, че дори ако чрез нея възхваляваме Божествените неща, тя би отнела част от славата на Бога. А истината е толкова съвършена, че ако чрез нея възхваляваме дори и малките неща, те стават величествени и прекрасни.” (DA VINCI 1970, № 1168).

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...