Въображението

[Станимир]

Какво представлява въображението?

Според мене, без него не сме в състояние да творим. Изкуството без въображение е немислимо. От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот.

В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти?

В българския език съществува глаголът "въобразявам си". Според мене той до голяма степен изкривява значението на въображението (съчетава го с чувство за илюзия и заблуда). Какво е вашето мнение по въпроса?

[Мария - Мими]

Под “въображение” обикновено се разбира способност за създаване на мисли, без конкретна връзка със сетивните възприятия, или мислене, което не е подчинено на диктата на нашето всекидневно практично съзнание.

За мен мислене, осъзнаване, възприятие, въображение, мечтаене, фантазия... са неща, толкова близки и преплитащи се, че не се опитвам ги разгранича. Предпочитам за всичко това да употребявам думата “разбиране”, да кажем с различна степен на чистота. Може би, ограниченията, на нашата природа, са довели до тези категоризации. Предполагам при “ясновиждането” няма подобни разграничения.

[Валентин Петров]

Какво представлява въображението?

Според мене, без него не сме в състояние да творим. Изкуството без въображение е немислимо.

може би вдъхновение е по-точната дума?

От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот.

Да. Обикновено хората не могат да контролират въображението си и то следва техните желания.

В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти?

Шивананда съветва да спрем [неконтролираните] въображение и флуктуациите на ума.

Вместо него следва да се развиват концентрацията както върху образи, така и върху формули, мантри, мъдрост и духовни знания докато бъдат осъзнати в дълбочина.

В българския език съществува глаголът "въобразявам си". Според мене той до голяма степен изкривява значението на въображението (съчетава го с чувство за илюзия и заблуда). Какво е вашето мнение по въпроса?

На запад се нарича уишфул тинкинг.

Нещо като Гаргалчо мамин Гаргалчо.

[Слънчева]

...Имаше митологично и въображаемо изживяване. Но какво са всъщност митът и въображението? Всички приумици на съзнанието се опират на някакъв спомен, иначе защо ще са там?...

Ш. Маклейн-"Камино"

[Milena]

Какво представлява въображението?

Красотата на мисълта, "оцветена" от личните ни възприятия и емоции...

Водейки те - съчетано с интуитивността. Разбулва вариантността, като следващият се избор е "по желание" - с усмивка или без .

"Изборът" - дали не е една от Въображаемите Реалности /ако искате може и "Въобразените" / ?

[Йордан Анов]

Всичко е въображение,дори действителността.Въобажението се опира на миналото,именно то пречи на възприятията ни за действителност.

[Донка]

В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти?

Благодаря за темата и точните въпроси.

Според мен въображението ни е безценен дар (който както всички други не винаги разбираме и използваме по предназначение). Когато работя над развитието на моето собствено и това на децата и учениците, главните приоритети са:

- плуралистичност на въображаемите варианти - да се научат да "въобразяват" различни, понякога противоположни варианти на развитие на определена ситуация, които да съществуват едновременно - ефектът - ако... тогава...

- положителна емоционална подкрепа за всички създадени въображаеми ситуации - да виждаме в тях добрите страни, уроците, да ги приемаме с любов и благодарност.

- лична необвързаност с никой от вариантите - всички са мои и са добри. Както и приемане с любов и вариантите на другите.

- необвързаност на въображението с възприятията ни за настоящето, преценките ни за минали събития, желания, планове и т.п.

Има и още сигурно....

[Йордан Анов]

Фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга.

[Inatari]

Всичко е въображение,дори действителността.Въобажението се опира на миналото,именно то пречи на възприятията ни за действителност.

Въобразяваме си цялата ни представа за живота си , въобразяваме си реалността около нас, представяме си я някакси . Представяме реалността на съзнанието ни изцяло по наше въображение .

Въпреки , че срещнах голям противоречив отклик , аз все пак мисля , че да , НИЕ СМЕ ТВОРЦИ НА РЕАЛНОСТТА КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯ. В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА . Ние си я сътворяваме , въобразяваме и представяме по абсолютно творчески начин , както намерим за добре.

Обективна реалност няма .

Фактология на живота и обективни истини , няма , а само свободни интерпретации в уникални конфигурации .

Всеки изживява по собствен авторски начин реалността , тя е изцяло рожба на неговото съзнание.

Ако си въобразим , представим определена реалност , тя намира отклик във вселената и получава материален живот .

Много съпруги с безкрайните си мисли на ревност и "въображаеми "любовници " на съпрузите си , в крайна сметка наистина стават творци на реалност изпълнена с мисли за изневяра , а накрая и със самата нея.

Те сами привличат "въображаемите образи на любовници " в материалния свят.

Какво точно е реалността , до голяма степен трябва да си я предтавим , въобразим .

[Донка]

А може би ако фантазията и опитът успеят да създадат хармонично семейство в съзнанието ни, им се ражда дете на име Щастлив живот. :feel happy:

[Станимир]

Индусите са казали: “Великият Певец е създал света и Вселената е Неговата Песен”

[Inatari]

А може би ако фантазията и опитът успеят да създадат хармонично семейство в съзнанието ни, им се ражда дете на име Щастлив живот. :feel happy:

Дам, ако си въобразим "представим "щсатливата реалност , на хармоничния семеен живот , наистина се случва този хармоничен семеен живот .

Но рецепти няма , нито лекарства , нито лекари .

Има си живот , въображение и желание за живот . .....

[Силвия СД]

Всъщност обективна реалност има, но от гледище на нашата субективна такава трудно бихме могли да си я представим. Между представа и въображение има разлика.

Усещането е елементарният познавателен процес на отражение на отделните качествени характеристики на даден обект като цвят, големина, форма и т.н., а също и интеросъстоянията.

Възприятието е също отражение, но по - цялостно, обхващащо обекта по - комплексно от към характеристики.

Представата е една енграма от минало възприятие, без да има непосредствен реален обект за възприятие.

А въображението е способността на базата на стари възприятия и представи да се създават нови образи. Творчеството е типичен пример за процеса въображение.

И като субекти, творящи въображение, що сме ние тогава.

Индусите са го прозрели. Сън или песен, все едно. Как мислите, дали е толкова важно прекрасен сън ли или ужасен кошмар е пребиваването ни тук, щом все някога ще се събудим.

[Inatari]

Да ние няма как да преживеем обективната реалност по обективен начин , защото това би означавало да я съзнаваме от всички гледни точки и измерения , божествено.

Редактирано Март 27, 2007 от Инатари

[Диан Георгиев]

Според мен въображението се поражда от желанието за мисловно излизане от едно обкръжение и навлизане в друго, дори и за малко. То може да е творческо, с цел проверка на варианти за промяна на даденото обкръжение, а може да е и просто за отмора и забава. Все пак базисно е наличието на желание за навлизане в нещо различно, дори неизвестно, и това желание понякога е подвеждащо. Тогава въображението играе негативна роля защото може да се използва за заместител на фактите, които често са пределно тривиални и дори банални, а въображението може да ни сътвори нещо много по-красиво, романтично и привличащо, тогава избора между реалността и въображаемото става труден.

А когато фактите въобще липстват или са оскъдни, то въображението влиза в пълна сила като изпълнител на желанието, и като резултат се влиза в безсмислен разход на време и енергия. Затова според мен много важно е да се контролира желанието за използване на въображението, то е което задвижва цикъла, който понякога може да се върти дълго, т.е. противно на пословицата: "Всяко чудо за три дни".

[Ян]

За мене въображението е творчески процес.

Човек ако няма въобръжение нищо не може да направи.

Чрез въобръжението човек измисля бъдещето си. А по някога макар и в редки случай дори и настоящто.

Въобръжението е чисто човешка дейност, отличаваща го от животните. Да се канализира въобръжението в определена посока - да, но да се спира по някакъв начин само защото земните сетива не го улавят като сетивност - не съм съгласен.

За мене въобръжението се намира много високо от физическия свят. То прави от човека Човек.

[Силвия СД]

Ето защо обичам точността. Също и лаконичността.

Как ще прави въображението от човека Човек, когато ние самите сме въображение.

ВЪ ОБРАЗ. В образ сме, в лице. Едно въображение творило въображение и ето го резултата - никак не е за три дни.

Въображението прави от Човека човек.

Редактирано Май 10, 2007 от Силвия СД

[Станимир]

Можем ли да говорим за въображение на личността (като ментално качесто), въображение на душата и въображение на Духа?

А за въображение при Бог?

[Inatari]

Според мен въображението се поражда от желанието за мисловно излизане от едно обкръжение и навлизане в друго, дори и за малко. То може да е творческо, с цел проверка на варианти за промяна на даденото обкръжение, а може да е и просто за отмора и забава. Все пак базисно е наличието на желание за навлизане в нещо различно, дори неизвестно, и това желание понякога е подвеждащо. Тогава въображението играе негативна роля защото може да се използва за заместител на фактите, които често са пределно тривиални и дори банални, а въображението може да ни сътвори нещо много по-красиво, романтично и привличащо, тогава избора между реалността и въображаемото става труден.

Диан определено е много точен в изказването си.

Наистина мислите ли ,че въображението е ментално , качество ?

Излизането от реалността и влизането в друга въображаема реалност се оказва ,че може да е много опасна , изкушаваща алтернатива . Но в крайна сметка въображението ни дава силата за излизане от преживяването на една субективна реалност , която преживяваме напълно реалистично , сетивно.

Живеенето в образ/, харесва ми как Силвия анализира думата въображение /, предварително ни поставя в една установена вече реалност от образи , но начина по който преживяваме тази реалност е субективен , той е от наша гледна точка , на субекта .

Не всеки би се овладял чисто психически , когато се огледа в тази нова реалност , създадена от въображението .

Не всеки би разбрал ,че това е просто алтернатива, или възможност за нова реалност , но материализирането и би отнело определен период от време , който изисква някакви целенасочени усилия и работа за постигане на нова реалност.

Всички духовни учения изискват въображение или представа , ние трябва да си представим първо в ума еди какво си и да го постигнем .

В мислите си ние винаги визуализираме , представяме си картинно и физически нещата . Много рядко имаме нещо различно в ума си от картини , някакво чувство , например или субстанция от емоция . Повечето пъти мислим напълно картинно , мислите ни спокойно могат да се филмират .

Много рядко всъщност мислим чисто абстрактно и творчески , с въображение.

Всеки нструмент може да се превърне в смъртоносно оръжие , включително и въображението . За мен то е постоянен асортимент от мисленето ми , просто професията ми го изисква и съм свикнала да работя с него , но не всеки би се чувствал комфортно в света на въображението , преливащи една в друга реалности и алтернативи до безкрай , може и да се окаже твърде много за нечия психика .

Винаги трябва да се прави всичко разумно .

Редактирано Май 10, 2007 от Инатари

[Станимир]

„Значи въображението е потребно за човека – в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. – всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, ибущата ви са скъсани, роквята – също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви.“

„Природа и геометрия“, 26.10.1924 г.

[erendil]

От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот.

Въображението е трансформиране на сексуалната енергия в духовна. Т.е. то е след сексуалното желание и страха, ако превъзмогнем нагона и страха, ставаме творчески личности. Поради микрокосмичната орбита на енергията в човешкото тяло. Ние вдишваме енергия, която първо запълва органите в предната част на тялото, ако там няма блокажи, те слиза надолу и се натрупва като сексуална. Чувстваме приятна възбуда, ако не я изразходим, чрез еакулация, сексуалната енергия се издига нагоре по гръбначния стълб и захранва мозъка. Ако не я изразходим в мрачни мисли, чрез 6 и 7 чакра, служи като магнит за Божествената енергия, това е въображението. С други думи, висшето винаги преминава през нисшето. Ако няма проблеми с нисшето, достигаме до висшето. И понеже, сексуалната енергия винаги ни е осигурена, тялото е направено така, че винаги да зарежда първо нея, това ни гарантира,че винаги ще имаме достъп до Бога. Стига разбира се да преодолеем нагона. Нагон в превод на човешки език е " Оцелява по-силния", т.е. животинската природа, не само сексуалния глад.

<img>