Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тревожно разстройство


Recommended Posts

Здравейте! Имам нужда от помощ. С тревожно разстройство съм, пия лекарства, но не усещам подобрение. Имам страх и тревога като легна, че няма да мога да заспя. Изпитвам нееописуем страх, че няма да заспя. Страх ме е от страха ми, че заради него няма да заспя, че страха няма да ми даде възможност да заспя и така накрая ще умра от безсъние заради страха. Страх ме е от мен самата и от мислите ми. Не виждам изход и това ме плаши още повече. Поне да не беше свързано с живота ми. Този СПЕЦИФИЧЕН страх може да ме доведе до невъзможност да заспя. Изчела съм много материали на Орлин Баев за сприятеляването със страха, приемането му, омаловажаането му, да изтече през теб....... Но накрая винаги стоя живота ми от другата страна и си казвам няма да се справя. Изпадам в паника. Поне лекарствата да действат, винаги до сега са потушавали тревожносттаа ми. Искам да се справя! иСКАМ ДА ЖИВЕЯ! нЕПРЕСТАННО СЕ МОЛЯ НА БОГ! Благодаря ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва, поне 3 дни да не спиш.Никакво спане. Така ще ти мине страхът.

Ако не стане с 3 дни безсъние, ще пробваш с 4 и тн.Но, обикновено се получава само с три дни.

Линк към коментар
Share on other sites

Това означава ли,че въпреки тревогата и силния страх, който изпитвам чисто физиологично не е възможно да не заспя никога и да умра? Благодаря ви! И ако ми позволите още един въпрос от 10 години тревожността, страховете ми, натрапливите мисл, обсесивните състояния се задълбочават. Ще ми препоръчате ли как мога да си самопомогна и дали е възможно с психотерапевт да се овладеят тези състояния. Сменила съм няколко терапевта в Пловдив, разговорите преминават все едно си говоря с приятел. Нуждая се от насоки как да си помогна. Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

,,Това означава ли,че въпреки тревогата и силния страх, който изпитвам чисто физиологично не е възможно да не заспя никога и да умра? ,,

Нямам думи....

Потърси Диана от форума.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо така ми се подигравате аз наистина се притеснявам ужасно много и изпадам в паника,че е възможно да не заспя всяка нощ. За мен това е въпрос на живот и смърт. Съжалявам,че ви изглежда смешно и аз искам да се оправя и излекувам.

Редактирано от kris4ok
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви а как да намеря жената, която ми препоръчвате. Тя специалист ли  Благодаря ви! Просто мен много ме е страх като си легна в леглото треперя.

Линк към коментар
Share on other sites

Страхувам се,че няма да се справя и паниката ще ме победи и няма да заспя.  Като легна в леглото все едно съм на бойното поле..... Не мога да се оставя в Божиите ръце. Играя Паневритмия и чета беседи на Учителя и вместо да пиша в форума за тези теми, аз умирам от страх,ме няма да заспя.Какво е сбъркано в мен?

Редактирано от kris4ok
Линк към коментар
Share on other sites

Нищо не е сбъркано, просто си страхлива.Родителите ти, са те направили една голяма страхливка.

Виждам че, изобщо не искаш да ме послушаш и поне три денонощия не спиш, дори и минута. Щом е така, всяка комуникация с теб е безсмислена, само си губя времето.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

НАПРОТИВ.......... БЛАГОДАРЯ ВИ! Чувствам,че ме нападате,недейте. Благодаря за помощта! Аз имам още много натрапливости и страхове, от които искам да се освободя. Мислите ми ме плашат. Бихте ли ми посочили и други начини за преработване на мисловните модели, които от детска възраст са ми объркани и да родителите ми имат роля за това, но не ги виня, правели са всичко за мое добро, не са знаели. Ето защо аз като родител не правя същото с децата си. Приемам и ще изпълня всичко, което е необходими, за да се променя. Благодаря ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Изчела съм много материали на Орлин Баев, които са прекрасни, но не успявам да ги приложа и се обвинявам, че аз не мога да се справя. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, kris4ok каза:

но не ги виня, правели са всичко за мое добро, не са знаели. Ето защо аз като родител не правя същото с децата си. Приемам и ще изпълня всичко, което е необходими, за да се променя. Благодаря ви!

Но си една много тревожна майка - децата усещат това, бъди сигурна. Така се става тревожен и страхлив - с примерите, които поемаш в себе си. 

Както те е посъветвал д-р Първанов - започни психотерапия, свържи се с Диляна Колева. Това е насоката как да си помогнеш. 

Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съзнателно не прехвърлям страховете си върху децата си. Нито чрез възпитанието, съпругът ми, който е коренно различен от страхливата ми натура го вижда и оценява. Страховете ми са свързани само с мен. От това, което сте написала ми вменявате вина. И аз не искам да съм такава, каквато съм и правя всичко по силите ми да не прехвърлям проблемите си върху децата. Когато го осъзнаеш е по- лесно да не допуснеш грешка. Какво да направя,че съм такава? Опитвам се, лекувам се, чета непрекъснато. с обвинения и наказания и констатации нищо не се променя. Моля се на Бог да не навредя на обичните си хора. Давам им свобода и самостоятелност във възпитанието, сме се, когато душата ми плаче, само и само да не се усеща тревогата и страха. А вие в коментара си едва ли не ми казвате, че ще превърна децата си в себе си. Много помага това на човек, който и без друго е съсипан от безпомощността си. 

Редактирано от kris4ok
Линк към коментар
Share on other sites

Само прочети какво си писала. Сама избираш да си в ролята на жертва отново и отново - каквото и да ти напишем тук, го приемаш за нападка или вменяване на вина. А дали това не е призмата, през която виждаш света? 

Правиш ли разлика между отговорност и вина? Ти носиш своята отговорност. Тук никой не те е обвинил. Имаш да променяш базисни убеждения - програмите, през които "оперираш", твоите нагласи към света и към другите хора. Иначе ще продължиш да си жертва, а те - вълци. 

Никой не може да ти вмени вина, ако я няма в теб. Ако имаш вътрешна "цедка" и умението да си асертивна. Имаш ли ги? Умееш ли да се заявяваш директно и да отстояваш себе си? Имаш много работа по тази ос - автоагресия - Асертивност (здрава агресия) - болна агресия, насочена навън, към другите.

Изчерпахме темата - ще се справиш, не с писане тук, а с психотерапия! 

Линк към коментар
Share on other sites

kris4ok, има доста сентенции, които могат да ти дадат начален тласък.

"Опознай себе си, за да обикнеш света!", "Помогни си сам, за да ти помогнат другите!"

Започнах с това, за да ти подскажа, че дори и да се свържеш с Диляна Колева, тя е не само психотерапевт, но и човек, а за да може да ти помогне, независимо колко голямо желание има, то трябва желанието да е взаимно. А в момента ти си БЕЗПОМОЩНА, което е отражение на по-дълбоката причина да се самосаботираш в опитите си "да излезнеш от ситуацията". И в това, според мен, ти е основният проблем - Грешното интерпретиране на вътрешното ти състояние.

Ти НЯМАШ ПРОБЛЕМ! Ти не осъзнаваш, че нямаш нужда да "излезнеш от объркването"! Ти си изправена пред едно доста трудно като преход, но блаженно като случване предизвикателство! Да се изправиш пред собствените си страхове! Да се "родиш повторно"!  Обаче "на страха очите са големи", нали?!?

преди 32 минути, kris4ok каза:

Бихте ли ми посочили и други начини за преработване на мисловните модели, които от детска възраст са ми объркани и да родителите ми имат роля за това, но не ги виня, правели са всичко за мое добро, не са знаели.

Когато напишем нещо, то идва от вътре. При малко по-различен прочит осъзнаваме, че вече сме си дали сами насоки, пишейки на друг. Прегледай си цитата на думите ти! Виж как сама си се насочила вече! Добави обаче и момента от процеса на вътрешната трансформация, при който трябва да преминеш предизвикателството на ПРОШКАТА. Погледни какво се е проектирало в изказа ти - "виня", "объркани", "за мое добро", "не са знаели". Прошката не се ограничава еднопосочно - да простиш на родителите си. Прости и на себе си. "Отдели" това чувство за вина, погледни го, разгледай го, пусни го с благодарност, защото ти си ти към момента благодарение и на това. Освободи място да се "роди" и бъдещото ти АЗ. 

Изпитвал съм и все още, от време на време "пропадам" в подобно на твоето състояние на тревожност. Този ирационален СТРАХ е ужасен, но едно време дядо ми казваше, че "всичко, което не те убива те прави по-силен".

Ако питаш мен, предложението ми е да си направиш една мисловна игра. Представи си се, почувствай се, виж се в "най-пропадналото ти" емоционално състояние. Представи си, че  изпъваш ръцете си зад гърба си. Загреби "картината" и я "събери на екран" пред теб. Опитай се "да видиш" страховете си като черно кълбо прежда. Прилижи се към кълбото. Ще видиш, че "нишките на преждата" си имат "стърчащи крайчета. Дори съм сигурен, че ще успееш да видиш един край на нишка, който "съдържа" взаимоотношенията ти с родителите, ситуациите в които "грешно" си възпитавана. Така стигаш до моментът на "вътрешна работа"!!!

Можеш дори да си представиш как говориш с образите на родителите ти - нищо не те ограничава. Ти можеш да правиш всичко, което решиш - все пак това си е твоят вътрешен свят. Изречи думите, с които даваш прошка на родителите си. Не забравяй, че това трябва да направиш и с теб самата, във въображаемата си представа на ситуацията. Почувствай се опростена! Не се давай повече зор. Нещата стават постепенно, защото имаш доста работа. Ограничи си "напрежението", което идва от ума и ти "говори", че трябва още, и още, и още, защото "Няма време - минута е много!":) 

А сега се замисли, че това беше просто едно от многото "нишки", които си имат крайчета, за които да се "закачиш" и да си отработиш ситуациите. Всички тези нишки, събрани в "ОГРОМНОТО" кълбо, което ирационалното чувство за страх предизвиква ума ти да го изпитваш "на куп", да "те вкарва във филма" на моментното ти усещане за безпътица и безпомощност, липса на перспектива, малоценност, липса на увереност, че ще се справиш и т.н.

Разбери, че в момента "виждаш" всичко събрано в едно и се чудиш от къде да "захванеш разплитането" и така се омотаваш в собствените си предразсъдъци, че "няма решение". Има!!! Но нещата се случват постепенно.

Когато започнеш едно по едно "да разплиташ", тогава и Дияна Колева, като опитен терапевт, ще има възможността да те насочва по "пътя ти" към собственото ти "опознаване", за да може да обикнеш света, с всичките му несъвършенства и произтичащи от това тревожности. Ще започнеш да усещаш и възпитаваш Вяра в себе си и Вяра във взаимната ви работа с психотерапевта ти.

И най-доказаните откриватели, за да достигнат до откритията си, са направили ПЪРВА КРАЧКА. А тя е била ВЪПРЕКИ страха от провала!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на всички ви за отговорите! kipenzov как да простя на себе си? Дълбоко в мен е залоожен модела - Не можеш да се справиш,няма изход и много ясно го усещам в паниката ми като легна да спя. В тази ситуация просто усещам как се боря с това,че не мога да се справя? Как да изчистя този погрешно зададен ми модел? Лягам в леглото и чувството,че не мога да се справя,  не мога да заспя..... и оттам тревожноста, свързана с живота ми. Възможно ли е да си докажа,че мога? Благодаря ви, мили хора! Дано не ви отегчавам. Трудно ми е.... 

Редактирано от kris4ok
Линк към коментар
Share on other sites

Твърдо, не можеш да се справиш.Няма начин, сама да се справиш.Ако имаше такъв, щях да ти кажа.Само с помощ от психотерапевт ще го направиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Докато се ,,бориш'' няма да можеш да си простиш!В цикъл на самопораждаща се тревога си.

Спри да разчиташ друг да ти покаже пътя ти. Можеш да получиш съдействие, както те насочиха специалистите във форума нееднократно, но трудът е и твой. Споделих ти нещо полезно, работило при мен, но ако продължа няма да е полезно за теб. Аз също съм ходил при психотерапевт!

Последното, което мога да ти споделя като образна представа е, че в теб живеят двама души. Едната Ти е хванала в мъртва хватка другата Ти. В спорта свободна борба мачът приключва, когато единият участник се предаде или другият го ,,тушира''. ИЗБОРЪТ си е твой!

Потърси психотерапевтът, който ти препоръчаха. Съмнявам се, че няма да се разберете, дори и да имаш финансови затруднения покрай децата, от които вероятно идват съмненията дали ще подсигуриш животът им.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Тревожността ми е свързана,че не мога да се справя, не.мога да заспя като другите хора и оттам се завърта кръга на тревожността- няма да заспя никога заради тревожността и няма да се справя. За това „справяне” имах предвид. И оттам улових,че имам такъв мисловен модел -Не мога да се справя, не съм способна..... 

Линк към коментар
Share on other sites

Разбрах,че не трябва да се боря, а може би да се приема такава, каквато съм. Но как да се приема,че не мога да се справя с едно заспиване и заради паниката да не заспя..

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...