Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

420.Двата пътя-УС, държано на 10 октомври, 1943 г. 5 ч. с., София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Господнята Молитва

Матей глава 5

Двата_пътя

Молитвен наряд за край:

Пътят на живота - молитва

Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матея. Много пъти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човек знае нещата, само когато може да ги прави. Докато не се е научил да ги прави, той нищо не знае. Колко неща сте чели върху музиката, колко пъти сте пели, но докато не се научите да взимате вярно тоновете, не знаете, какво е музика, нито какво е пеене. Всичко в природата пее: и растенията, и дърветата, и птиците, и животните, но грамадна разлика има между пеенето на едните и на другите.

Прочетената глава представя една малка част от голямата беседа, която Христос държал на времето. Тя е част от едно цяло, което може някога да се възстанови.

Казва се: „Не тропай на едно място". – Кога не се тропа на едно място? – Когато играят хоро. Ако младият момък и младата мома играят на хорото и тропат само на едно място, това не е хоро. Който играе хоро, трябва да обикаля хорището. Друг е въпросът, ако се играе ръченица, но и при ръченицата има движение напред и назад, въртене, махане с кърпа.

Казва се за някого, че е религиозен. В какво се заключава религиозността? Кой човек е религиозен? Съществуват два вида религиозни хора: едни играят хоро, а други – ръченица. Така, именно, те се състезават. И едните, и другите искат да минат за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станеш голям, не е лесно да станеш дълбок. Кой може да придобие дълбочината на океана? Казват за някого, че е набожен. – Кой човек е набожен? – Който има благоговение. В Индия има милиони богове. Ако си набожен, можеш ли да служиш на толкова богове? Колко време ти е нужно, да служиш на всеки бог по един ден? При това, на всеки ще служиш по особен начин. Ти служиш на един Бог и не можеш да се справиш, а какво ще стане, ако трябва да служиш на много богове? Какво значи да служиш на много богове и какво – да служиш на един Бог? – Много богове подразбира много идеи. Един Бог – една идея. Как ще служиш на болния? – Изкуство е да служиш на болен. Трябва да знаеш, кога и как да го повдигнеш, да го обърнеш, да смениш дрехите му, да го завиеш, да му донесеш на време вода и храна. Деликатно трябва да го пипаш, да не му причиниш болка. Както и да го пипаш, той казва: Внимавай, болен съм. Днес малко хора са деликатни и внимателни. Много от съвременните хора имат необуздан език, не говорят добре. Те говорят безсмислени и неверни работи. Изучават Библията невярно; тълкуват я невярно и я прилагат невярно. Някой мисли, че няма друг като него. Прав е, няма друг човек като него. Той е особен екземпляр, няма подобен на него. Ако е праведник, няма друг да мисли по същия начин; ако е грешник, няма като него грешник. Всеки човек е особен екземпляр. Понякога праведният е по-лош от грешника, а грешникът – по-добър от праведния. Какво ще кажете на това?..

Двата_пътя

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Ядеш от чуждото, от онова, което другите са изработили, и минаваш за добър човек. За бедния, който работи цял ден, казваш, че умът му не достига, затова е беден. Питам: Чий ум е по-добър – на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва? Положението на оня, който пълни хамбара си, в едно отношение е добро, а в друго отношение – лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретник или за будала, но с това той си създава приятели. Всички го обичат и познават. Ако си богат, ще те обичат за пълния хамбар, а не за тебе.

Мнозина се запитват, как да обичат даден човек. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срещаш млад момък, здрав, умен, красноречив. Младата мома се влюбва в него. – Защо се влюбва? – За пълния му хамбар. Той е богат, здрав, разумен, хубаво говори, обещава да й купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда с автомобил, да я води в странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. След това, казват, че тая жена обича мъжа си. Обича го, докато хамбарът му е пълен. Щом се изпразни хамбарът, тя го изпъжда от къщата и му казва: Да си вървиш, не обичам празен хамбар. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. – Защо го напуснала? – За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трябва само да се констатира. Така постъпват хората и в религиозния си живот. Моли се човек на Бога и казва за себе си, че е религиозен. Защо се моли?..

...Разчитай на себе си, на онова, което ти сам можеш да направиш. Ако съм цигулар и отида в някое село, няма да разчитам на бедните и на богатите хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная с тях. В дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля с богатството си или с високото положение, което заемам. Хората не се интересуват от богатството ми, нито от високото ми положение, но от свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при някой болен и му помогни да се излекува. Той веднага ще те пита: Имаш ли някакъв цяр, да ми помогнеш? Аз не се нуждая от хора, които са обиколили света, но се нуждая от истински учени, които могат да ми помогнат. Ако си онзи, който носи цяра, ти си добре дошъл. Често казвате, че имате любов. Ако вашата любов в даден случай не може да даде утеха на ума ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на сърцето ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на душата ви, каква любов е тя? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза от любов, не е истинска. Молитва без любов е кална вода, образувана от пороя. От такава молитва нищо не остава. Ако глух човек свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трябва да свири за себе си, пръв той да се радва на свиренето си. Щом той се радва, и другите ще се радват. Ако сам не се радва, и други не могат да се радват. И певецът трябва да пее за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христос казва: „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте". Запитаха Христа: „Кога, Господи, си бил болен и гладен?" Христос отговаря: „Който направи това на един от малките, на мене го е направил, и той носи благословението. Който не го е направил на един от малките, и на мене не може да го направи. Той сам се излага на ограничения."

Мнозина искат да отидат на небето, без да знаят тамошния език. Ако кажат „добър ден", трябва да знаят езика на небето; кажат ли на друг език „добър ден", ще ги върнат назад. Там не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Там се говори езикът на любовта. При това, как ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пак ще ви върнат назад. Това е по човешки казано. Не е лесно да отидеш на небето. Не е лесно да станеш цар. Някой иска да стане цар, всички хора да го почитат. Какво е направил за човечеството, за народа си, за да го почитат? Той не е създал света, не е създал народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитат на миналото. Те говорят за миналия си живот, но на миналото не трябва да се разчита. Трябва ли да се разчита само на онова, което Христос е говорил преди две хиляди години? Той е говорил на тогавашните хора, а сегашните трябва да посеят Словото Му, да опитат неговия плод. Ако не направят това, те са на крив път. Във времето на Христа любовта е била такава, каквато е и днес. Каже ли някой, че не може да обича, това показва, че тръбичката му е тясна. Във времето на Христа тесните тръбички пущаха малко вода, но и сегашните тръбички не пущат повече. Обаче, големите и широки тръби и днес пущат толкова, колкото и във времето на Христа. Какво може да излезе от една градина, която се полива с тесни тръбички? Оня, който е поливал със Словото Божие, той носи Божествената светлина, топлина и сила в себе си. Той озарява човешките души. Той не знае, какво нещо е болест, недоимък, лоша дума. Дето минава, всички му правят път. И кучетата отстъпват пред него...

Двата_пътя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Помнете: Докато е на земята, човек постоянно се изпитва.

Всичко, каквото можеш да направиш за другите от любов, е Божествено. Ако някой ти говори с любов и желание да ти помогне, Бог говори чрез него.

Невъзможно е човек, който сам не е разрешил важните въпроси в живота си, да просвещава другите.

Сега аз ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говориш на някого, който те разбира. Като говоря, някои се запитват, какво искам да кажа. Значи, те не разбират беседите. Защо не разбират? – Защото беседите ми са обвити в няколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Ръцете, мислите ви не са чисти. Дойде някой да слуша беседа, но се съмнява в думите ми, подозира ме. Щом се съмнява и подозира, и аз му се отплащам по някакъв начин – опаковам беседата.

Без любов служене не може да има.
...
Често хората се питат, къде отива човек, като напусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и как ще го приемат, това се определя от земния му живот. Както е живял на земята, такъв ще бъде животът му и в другия свят.

Стремете се към любов, която носи светлина за ума. Стремете се към любов, която носи мекота и топлина за сърцето. Стремете се към любов, която разширява душата и усилва духа. Тая любов прави човека щедър, готов на всякакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любов към Бога. Такива хора са нужни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за целия свят. Това са хората, които ще служат на новото, на бъдещия ред в света.

Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездите. Радвайте се на всичко, което съществува в света. Радвайте се на малките работи, както се радвате и на големите.

 

Двата пътя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×